TEMA 11.
Използване на Интернет ресурси
I. УВОД
Развитието на обществото е обвързано с множество свързани помежду си и
взаимодействащи си сфери на културата. Неминуемо, налагащите се промени в едни
дялове на човешкото познание налагат изменения и върху останалите. XIX и ХХ век
останат в историята като времето на технологичния подем, логиката, прагматизма и
свалянето на обаятелна загадъчност на религиите и изкуствата. Обществото посрещна
новото хилядолетие с типичните за разумния съвременник самочувствие, егоизъм и
лицемерие. Удобно „седнал” върху купчина глобална информация, човекът завладява
виртуалните пространства посредством „double click”. В ролята на педагози, ние сме
длъжни да се съобразим със съвременните способи за размяна на информация и
придобиване на знания, които постепенно се превръщат и в част от образователната
система. Запознавайки се с историята и развитието на глобалната мрежа, за нас ще
стане по-лесно да разберем същността й и да използваме някой от характеристиките й
за улесняване на учебно-възпитателния процес.
II. СЪЗДАВАНЕ И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Интернет е открита световна комуникационна инфраструктура, състояща се от
взаимосвързани компютърни мрежи, осигуряваща достъп до отдалечена информации и
обмен на информация между абонатите на мрежата. Едни от характерните й
особености е, че средство за общуване между хората, което води до нова
информационна революция, сравнима с откриването на книгопечатането, радиото или
телевизията. В глобалната мрежа са свързани множество от различни по вид и
топология компютърни мрежи, които могат да комуникират помежду си с помощта на
специално разработени интерфейсни протоколи стандарти, които ги обединяват в една
неразличима цялост.
Идеята за създаване на Интернет се заражда през 60-те години на XX век, когато в
разгара на „Студената война”, когато американските учени трябва да измислят начин за
предпазване на важната правителствена и военна информация. Използвайки централен
компютър те са рискували да загубят наличните данни в следствие на евентуална
повреда или унищожение. Нужно е било създаването на нов тип мрежа – без централен
компютър, при която всеки един от членовете ще са равноправни и ще могат да
приемат и предават информация. По този начин разрушаването на един нямало да
попречи на предаването на информация. През следващите десетилетия протича бурно
развитие, което накратко изглежда така:
1968г - във Великобритания е построена първата опитна мрежа с равноправен достъп с
комутация на пакети.
1969г. - Пентагонът чрез агенцията ARPA (Агенция за перспективни проекти към
Департамента по отбраната на САЩ) започва да изгражда подобна мрежа в САЩ.
1971г. - тази мрежа, наречена ARPANET, има 23 хоста, повечето от които са бързи
компютри, намиращи се в 23 университетски центрове. Тогава едно от важните
приложения на мрежата е била възможността разумно да се разпределя и използва
скъпо струващото машинно време и оперативна памет, които са се използвали от
големи разстояния.
1972г. - изобретена е първата програма за изпращане и получаване на електронна поща.
От тогава започва да се измества основното предназначение на компютърните мрежи.
Те все повече се използват за комуникации помежду си, вместо за изчисления от
разстояние.
1974г. - публикуван е първият стандарт за протоколна връзка - ТСР/ІР. Той дава
възможност на компютри от различен вид да общуват помежду си, независимо дали са
част от една и съща мрежа или принадлежат на различни мрежи. Отпада и проблема с
несъвместимостта на различните платформи, което позволява много по-лесно да се
установяват връзки между компютрите от цял свят.
1979г - като неофициален проект е създадена систeмата за новини USENET.
1980г - NSF (NATIONAL Science Foundation) използва същата технология, за да
създаде своя собствена мрежа-NSFnet. Тази мрежа включва предимно академични
общности от цялата страна, NASA, Департамента по енергетика и изследователските
департаменти на големи компании.
1981г. - появява се BITNET за ненаучни академични обсъждания
1983г. - появява се названието Интернет. Базовата мрежа на NSF става основа на
Интернет.
1993г - започва епохата на WWW (World Wide Web) с превод на български - “Световно
разпространена мрежа” или “Световна паяжина”. Системата WWW сега стои в
основата на Интернет и определя много от предлаганите услуги. Технологията е
изобретена от Европейската лаборатория за твърди частици.
1997г. - стартира проектът Интернет 2. Финансиран от правителството на САЩ той има
за цел да усъвършенства мрежовите технологии, които да преодолеят днешните
ограничения на Интернет, както и да бъде създадена нова структура, достойна за
бъдещето.
1998г. – започва развитието и стандартизацията на Интернет като семантична мрежа.
III. СЪЩНОСТ НА ИНТЕРНЕТ И ИНТЕРНЕТ РЕСУРСИТЕ
Интернет се състои от три основни съставки: електронна поща (e-mail), отдалечен
достъп до компютър (telnet) и пренасяне на данни (ftp и WWW).
Електронната поща работи аналогично на обикновената. Написвате писмо, но не на
хартия, а чрез клавиатурата на вашия персонален компютър, което можете да прочетете
на екрана. Адресирате това писмо до компютъра на човека, който трябва да го получи и
го изпращате. След няколко минути адресатът го получава. Разбира се, за да направите
това, трябва да се научите да боравите с подходяща програма, сходна с вече
сравнително добре известните програми, наречени текстови редактори. Адресът, който
се използва обикновено се състои от идентификатор (означение) на потребителя,
съединен чрез знака @ с адреса на компютъра или домейна.
Отдалечен достъп до компютър се ползва главно от специалисти. Това се налага, ако
те имат нужда от мощно програмно осигуряване и голяма база от данни, с които не
разполагат на място. Неспециалистите ползват telnet, например при търсени в някоя
общодостъпна база данни, каквито са библиотечните каталози.
Третата възможност, пренос на данни, придобива все по-ключово значение и
благодарение на развитието й днес Интернет е мрежа за масовия потребител.
Прецизното и коректно използване на Интернет ресурсите е в основата на отговорното
и ползотворно боравене с наличната информация. Ето кои са едни от най-използваните
източници:
Web-страници - днес те са явяват основният и най-разпространен тип информационни
ресурси в Мрежата. Web-страниците представляват страници (с хипервръзки), които
66
