Големина на текста:
Медийната ситуация в България - мнозина биха я определили като пародийна,
други като западаща , а трети като преуспяващата. На кого може да се вярва е въпрос
на гледна точка. Всеки здраво мислещ човек може да прецени сам за себе си на какво
ниво са медиите ни днес, какво има още да се желае от тях и кое място в стълбата на
развитието са достигнали. Безспорно е, че за последните десет години медийната
индустрия в България бележи динамика и прогрес. Ясно личи,че хората се нуждаят от
медиите, бумът на рекламния бизнес също им дава един добър тласък напред. Медиите
в България естествено се разглеждат като централни и непрестанно присъстващи в
обществения дневен ред. Едва ли ще е преувеличено обаче ако се каже, че те по-скоро
се концентрират по линията на забавлението и жанра “reality шоу”, както и с
разширяване на рекламните си пазари и засилване на медийна концентрация. Едва след
това идват темите и проблемите на деня. Може би това е един от най-сериозните
проблеми на медиите ни в днешно време – все повече се тързи сензацията и
комерсиалната страна, а все по- рядко поглеждаме към стойностните продукти.
Лесно може да забележим в какво се опитват да ни превърнат медиите – те искат
от нас да бъдем едно отвратено и недоволно от всичко и от всички общество с
насадена гражданска импотентност. Медиите ни поднасят една вторична реалност,
винаги пречупват нещата през своята призма, но нима има друг начин? Единственото
решение е да се спре с побългаряването на медийния манталитет. Не е нормално
медиите да работят повече за държавата, отколкото за нейните граждани. Стига се до
парадокса ,че медиите се превръщат в мини копие на държавата ни, вместо да бъдат
четвъртата власт грижеща се за справедливостта. Но да не подхождаме толкова
песимисточно. Винаги има светлина в тунела, личи,че медиите поне се стараят и
определено променят облика си през годините.
Лидерите на пазара са няколко медийни групи. В телевизионния сегмент
лидерите са медийните групи bTV Media Group и Modern Times Group (MTG), част от
която е Нова телевизия. В сегмента “преса” лидери са групите “Медийна група
България холдинг” (издатели на “Труд” и “24 часа”) и “Нова българска медийна група”
(издатели на „Уикенд”, “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и още куп издания).За
възхода на медиите ключова роля играе най-вече острата конкуренция на пазара,
принудила операторите да търсят все повече и нови жанрове и да разширяват
творческия си репертоар. Може да се направи заключението, че днес телевизионните
програми са балансирани, осигуряват плурализъм на гледните точки, но все
повече и повече вървят по посока на забавлението, представено от реалити формати и
игри. И независимо от факта, че тези формати не засягат силно новините и актуалните
информационни предавания, времето за публицистика все повече и повече се
стеснява, за сметка на развлекателните жанрове. Тази практика се забелязва и при
печатните издания, макар и при някои доста по-малко. Въпреки това всички знаем
колко много жълти и развлекателни списания излизат на българския пазар и колко
много се търсят, за сметка на сериозните и качествени издания.
Много важни за медиите се оказват техните т.нар. „познати лица”. Колкото
повече такива лица има една медия (особено телевизонна), толкова по-гледаема е тя. И
това не е никак изненадващо. Ще се заслушаш много повече в думите на добре
познатата водеща на новините, отколкото в думите на новия притеснен репортер.
Познатите лица ни вдъхват доверие и ни успокояват, Щом ги виждаме и днес значи
светът не се е променил кой знае колко. Защото българите не обичаме големите
промени.
Положителна тенденция в развитието на медиите в България се оказва и
обстоятелството, че достъпът до журналистикческата професия е практически
неограничен. Има възможност в предаването на информационния поток да се включват
много нови лица, които да внесат и положителни промени. Въпреки, че и това крие
своите рискове. Може да доведе както до вдигане, така и до занижаване на качеството
на програмите, особено на местно ниво, където отсяването на кандидатите не е толкова
прецизно. А професията на журналиста е доста желана в днешно време. Заплащането на
журналистическия труд е относително високо, в сравнение с повечето други професии,
но това важи само за централните печатни и електронни национални медии. Водещите
професионалисти, работещи за тях, получават неколкратно повече от средния доход за
страната. Но картинката в останалите издания е съвсем различна, което води също до
срив в качеството и отлив на отлив на квалифицирани журналисти от професията.
И макар тенденциите в медиите да са еднакви за всички , помежду си те се
различават значително и е редно, обрисувайки медийната ситуация в страната, да ги
разглеждаме по отделно. Трябва да обърнем подобаващо внимание и на ситуацията в
телевизията , и в печата, и в радиото,а и в интернет пространството естествено.
Телевизия
Радио и телевизионната дейност в България е сред най-либерализираните
сектори в
икономиката. По данни от Съвета за електронни медии от 2006 в страната са
лицензирани 203 телевизионни (седем наземни и 196 кабелни и спътникови) и 143
радио станции.Към настоящия момент в България действат три наземни телевизионни
оператора, лицензирани за национално покритие – Нова телевизия, БНТ и бТВ, всяка от
които покрива над 90% от територията на страната (Нова ТВ-91%, БНТ и бТВ – по
98%).
Пазарният дял на тези оператори е както следва:
БНТ – 19.2%
bТВ - 32%
Нова ТВ - 24.8%
За останалите телевизии оставят дялове от порядъка на от 3% до 1% .
Телевизионните канали съществуват , защото са на печалба. А печелят , защото дават
на хората онова, което те искат да видят. И в повечето случаи не можем да говорим за
политически натиск. Тук говорим за „цирк”. Мъдрите са казали: „ Хляб и зрелища”.
Хлябът може да е само един, но зрелищата трябва да са много. Колкото повече, толкова
повече – май това е максимата на днешните медии. Ето защо преобладават евтините и
ефектни шоу програми и риалити формати. Стига се до абсурда да съществуват в една
продукция публицистични и шоу елементи. Добри примери за това за предаванията на
хора като Мартин Карбовски и Росен Петров. В един момент на гости им е някой виден
политик, а след 5 минутки на същия стол сяда някоя фолк дива. Показват ни нашата
ужасна вторична реалност, с цялата мизерия и престъпност, а след това разговорът
минава под знака на празничното настроение и пошлостта. Дори и новинарските
емисии не могат да избягат от тази тенденция. Все по-малко истинска и полезна
информация се включва в тях, а все повече се набляга на любопитното и на дребните
факти.Ето защо медийната ситуация у нас не е цветуща.
И двете национални търговски телевизии бТВ и Нова ТВ са притежание на
чуждестранни собственици. В България ограничения за чуждестранна собственост в
медиите не съществуват. Като резултат от това в страната са представени големи
чуждестранни компании като News Corporation, Antenna Group, Metromedia Group и
други, факт, допринесъл сериозно за динамичното и възходящо развитие на медийния
бизнес. Силната конкуренция в сектора, наред със стремежа да се придобият все по-
големи дялове от рекламния пазар, тласка развитието на нови формати и жанрове, при
това – с високо качество, поне що се отнася до най-големите оператори. От тази гледна
точка медийната ситуация у нас може да бъде разгледана като благоприятна и
преуспяваща.
Българската национална телевизия пък е най-големият нетърговски обществен
телевизионен оператор в страната. Независимо че Законът за радиото и телевизията
предвижда програмни задължения и принципи за дейност, еднакви за публичните и за
частните оператори, за програмното съдържание на БНТ съществуват и специфични
изисквания, в качеството й на обществен оператор. Спорен е въпросът дали БНТ
изпълнява всичките си специфични задължения и дали вече има защо по нейн адрес да
се сипят толкова суперлативи. Факт е , че и тази медия не е това, което е била преди.
Проблемът на телевизиите е голям. Техните програмни стратегии поставят
на първо място печалбата. Оттам идва и заниженото качество на програмите, които
гледаме.
Печат
Периодичните печатни издания изиграват особена роля по време на
българския преход. Вестниците са единствената медия получила своя плурализъм още
с падането на комунизма – радиото и телевизията дълго са ограничавани от медийни
закони. Печатните издания формират общественото мнение, но също така му дават и
гласност. Те са една от най-важните и проспериращи звена у нас до появата на БНТ и
постеоенното стабилизиране на обществените маси. За жалост обаче днешната преса
вече не е това,което е била някога. Таблоидните издания са плъзнали като зараза,
евтиното, но сензационното – това е приоритет сега. Както споменах по-горе, лидерите
тук са групите “Медийна група България холдинг” (издатели на “Труд” и “24 часа”) и
“Нова българска медийна група” (издатели на „Уикенд”, “Телеграф”, “Монитор”,
“Политика” и много други). Това са едни от най-купуваните вестници, но дали са най-
добрите? Явно са. Поне за нас. Дори да нямаме пълно доверие на вестника, сме
свикнали да разчитаме на него със същата тази непоклатимост, с която разчитаме на
изгрева на слънцето. Защото ние не обичаме промените (май това го споменах вече
някъде). Традиционната журналистика вече трудно си поема дъх, притискана от
голямата конкуренция. Нейният най-голям враг се оказва интернет пространството,
където всеки може свободно да публикува всичко, което пожелае. Мястото,където има
цялата информация на света. Вестниците работят все по-често на загуба, а опитите им
за интернет издания не са никак успешни. Странна е тази тенденция – плюем печата,
плюем телевизията, не се интересуваме от случващото се, не подкрепяме медиите по
никакъв начин, но искаме още и още. Напливът за журналистическите специалности
става все по-голям, но дали ще има къде да работят тези хора след време?
Вестникът, с всичките си слабости, играе изключително важна роля във
всяко общество. В идеалния си класически вариант той може да бъде регулатор,
надежден източник на информация и социално огледало. Често по езика, тематиката и
отношението към истината на даден ежедневник човек може да си състави цялостна
картина за състоянието на съответното общество. Веcтникът е юридическо лице, което
за разлика от много други медии може да бъде съдено за дезинформация и клевета.
Такива вестници днес май няма. Хората са казали: „Който плаща рекламите, той
поръчва новините”. Преди парите са идвали от партийния бюджет, клиентите са били
самата членска маса, новините са идвали от политиците. В замяна партията е
получавала пълен контрол по въпроса какво вестникът трябва да публикува или не

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Медийната ситуация в България

Медийната ситуация в България - мнозина биха я определили като пародийна, други като западаща , а трети като преуспяващата....
Изпратен от:
Вяра Иванова
на 2012-05-30
Добавен в:
Курсови работи
по Журналистика
Статистика:
128 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Общественото мнение:същност и значение

12 окт 2010
·
119
·
8
·
2,291
·
136

Общественото мнение е социален и политически термин, обозначаващ съвкупното вярване или мнение на обществото по даден въпрос. Обществото представлява взаимозависима мрежа от човешки отношения, в която отделните индивиди си...
 

Свободата на словото на журналистите

23 апр 2007
·
851
·
3
·
466
·
275

В журналистическия свят лошите новини са в центъра на общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от журналиста.
 

Онлайн журналистика

17 фев 2009
·
260
·
5
·
729
·
186
·
1

В съвременните социално-културни и комуникационни условия възприемането на интернет като възможност за размяна на информация и продукти е предпоставка за развитието на различни медийни форми в нея...
 

Нови медии – възникване, обхват, тенденции през XXI век

28 яну 2009
·
361
·
11
·
1,597
·
202

Повечето хора не очакват промените и не са особено умели в предвиждането им. Въпреки безпокойствата, които обикновено пораждат тези промени у нас, ние все пак притежаваме ...
 

Дизайн на онлайн вестника

25 яну 2009
·
106
·
5
·
985
·
63

Лекция от курса ни по онлайн медии и пр в Нов български университе. Тя преставя дизайна на новите съвременни медии и пресата в Блъгария...
1 2 3 4 5 » 11
 

Медийната ситуация в България

Материал № 862769, от 30 май 2012
Свален: 128 пъти
Прегледан: 155 пъти
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 2,614
Брой символи: 15,011

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медийната ситуация в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
202 28

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,140 137

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения