Големина на текста:
Психологически аспекти в политическите идеи от античността до съвременните политически
теории
Политическите идеи на Платон, Аристотел, Конфуций
Платон
Съчинения – „Държавата”, „Закони”
Неговата политическа философия оказва влияние върху следващите епохи.
Идеите на Платон за идеалната държава – копие на божествената форма. Според него държавата е
на общото благо, а не на благото на отделните групи. Той налага идеята, че философите трябва да
бъдат царе, а царете – философи. Те са тези, които трябва да управляват държавата, защото са
достигнали до разума и са носители на мъдростта. Те са тези, които са достигнали до знанието,
чрез опита, който имат. Това е причината те да бъдат издигнати над останалите.
Платон задава три въпроса:
- кой ще управлява;
- кой ще воюва;
- кой ще оре (кой ще се труди, кой ще обезпечава държавата).
Класификация на видовете държавно управление според Платон:
•Аристокрация – представена от добрия и справедливия човек. Те заемат високо място в
обществото, но носят добродетелността в себе си.
•Олигархия – представена от типа човек-скъперник. Концентриране на власт, стремеж към
богатства.
•Демокрация – разнообразни и многолики хора. Тя открива възможности за създаване на
закони, правила.
•Тирания – достига се когато има израждане на властта по посока на някаква силна страст.
Този, който е овладял властта използва всякакви възможни средства. Пороците са тези, които карат
властимащия да упражнява дори физическо насилие.
Аристотел
Съчинения – трактатът „Политика”
Аристотел класифицира държавните управления в две групи – правилни и неправилни.
Психологически са аспектите, които обясняват превръщането на правилното в неправилно
държавно управление.
Правилни – полития, монархия, аристокрация
Неправилни – демокрация, тирания, олигархия
Полития – властта стига до други нива в обществото. Политията може да се промени в
демокрация. Тя е неправилна форма, според Платон, защото при нея се стига до неспазване на
законите и правилата. Според Аристотел държавата трябва да се управлява от закони, защото и
най-добрите управляващи са подложени на чувства и изкушенията. Чрез законите се избягва
субективния фактор в управлението.
Монархия – монархът е добър, справедлив, достатъчно мъдър, управлява с демократични средства.
Когато монархът бъде обхванат от страст, той управлява извън рамките на добродетелността.
Тогава той става тиранин и управлението се превръща в тирания.
Аристокрация – за разлика от монархията тук имаме по-голям брой управляващи. Аристокрацията
се превръща в олигархия в следствие на промени в личността.
Конфуций
Той въвежда нов термин в своята практическа философия – „жен”. Това е чувството за човечност.
Жен е една велика идея, в която откриваме неговото разбиране за човека. Жен прави човека добър
и морално същество, което може да управлява държавата.
Жен означава да обичаш другите. Практикуването на жен означава да започнеш от самия себе си –
да искаш да направиш за другите толкова, колкото искаш да направиш за самия себе си, да
устроиш във властта толкова колкото самия себе си, да желаеш за другите толкова, колкото за
самия себе си.
Конфуций насочва властта в този, който я упражнява и го прави равен с другите. Властта трябва да
се упражнява не с физическо насилие и агресия, а с добронамереност.
Владетелят трябва да се грижи за три неща – народът да има храна, да има оръжие, да има доверие.
Политическа идеи през Средновековието
Наблюдава се сливане на държавата с религията и църквата. Политическата мисъл е силно
повлияна от християнството. Основната идея е за властта като божи дар. Няма власт, която да не е
дадена от Бога. Каквото и да е държавното управление, то е дадено от Бог.
Представители – Августин Блажени (4.-5.в)Тома Аквински (12.-13.в.)
Политически фактори в политиката на Николо Макиавели
Основател на новата политическа идея е Николо Макиавели. Основно произведение –
„Владетелят” – своеобразна библия. Той дава теория, основаваща се на много психология, чрез
която владетелят трябва да овладее властта.
Според Макиавели съществуват три психологически фактора – интереса, ползата, силата. Чрез тях
Макиавели обяснява поведението на владетеля. Въвежда идеята за светската национална държава.
Религиозната държава, империята, градовете-държави са отмиращи. Той продължава с
класификацията на видовете държави:
Правилни – монархия, аристокрация, демокрация
Неправилни – тирания, олигархия, анархия.
Анархията е неспазване на реда и законите. Властта е свързана с много пороци и израждане на
властта. Макиавели разкрива политически трагедии и фарсове. В тях той ни представя типа хора
като антиподи – жестоки и справедливи, искрени и лукави.
Според него властта е създала много герои, но и много негодници. Във властта са участвали не
малко гении, но същото така и не малко бездарници. Има водачи, но и нищожества.
Властта може да създава пороци в позитивния смисъл – да ориентират стратегическото развиване
на държавата. Като антипод посочва истериците, които се справят с конкретните неща, но много
емоционално.
Идеята на Макиавели за политически успех формулира правилата и техниките за политически
успех, той е задължителен за да израства личността. Чрез него се утвърждават лидери, владетели.
Осъществяването на политическата борба става чрез сила или закони.
Всеки владетел има своите вътрешни и външни врагове. Вътрешните са от собствения град,
държава, а външните – от друг град, държава (съседни).
Според Макиавели владетелят трябва да го смятат за добродетелен, справедлив, честен и мъдър.
Макиавели приема, че владетелят може да бъде двуличник – да има едно лице за своите
поддръжници и друго за своите врагове, затова той не е много одобряван.
Според Макиавели във властта трябва да се действа така, че другите да се страхуват, а не да го
обичат. Той утвърждава механизмите за управляване чрез страха.
За ума и интелекта на един владетел трябва да се съди по неговите приближени и съветници. Дали
са като него или са по-долу в йерархията. Това ни дава представа за личността, която управлява.
За делата на владетеля се съди по неговите успехи. Силата на политика проличава в начина, по
който той реагира, когато загуби.
Според Макиавели има два типа политици – лисици и лъвове. Лъвовете са изразените политически
лидери, имат авторитет и символизират силата във властта и я използват чрез агресия и насилие.
Лисиците са политици, които действат чрез хитрост и за тях са характерни тайните политически
действия. Според Макиавели трябва да надделяват политиците като тип политика.
Психологически особености в политически теории на Карл Маркс и Фридрих Ницше
Карл Маркс

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политическа психология

Психологически аспекти в политическите идеи от Античността до съвременните политически теории. Политическите идеи на Платон, Аристотел, Конфуций...
Изпратен от:
Nataliya Panayotova
на 2012-05-19
Добавен в:
Лекции
по Политическа психология
Статистика:
329 сваляния
виж още
 
 

Политическа психология

Материал № 859920, от 19 май 2012
Свален: 329 пъти
Прегледан: 318 пъти
Предмет: Политическа психология
Тип: Лекция
Брой страници: 34
Брой думи: 7,159
Брой символи: 46,989

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политическа психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала