Големина на текста:
Антиосманска съпротива 15-17 век
Борбата на българите срещу османската власт е сложен процес, продължил векове. Под действието на
различни фактори и причини той се реализира както в мирни така и въоръжени форми на съпротива. В неговата
продължителна еволюция обаче ясно личат два генерални етапа, разделени от началото на ХVІІІ в., когато се
проявяват първите възрожденските преобразования. През първия етап трябва да се преодолява
противодействието на множество обективни негативни фактори, което видимо намалява интензивността на
процеса, дава предимство на мирната съпротива и разделя проявите на въоръжена борба с продължителни
исторически паузи.
Безспорно главна причина за антиосманската съпротива е съхраненото етническо самосъзнание и
държавническа традиция. Османските завоеватели унищожават българската държава и църква, но не могат да
направят това с добре осъзнатата нужда от тях. Постигнал през Средновековието висока степен на културно
развитие, народът ни продължава да ги оценява като неизменно и абсолютно задължително условие за
нормално историческо развитие. Примерите в доказателство на това са многобройни и разнообразни.
Откриваме ги в усилието да се възстанови с лични средства манастирската мрежа, в разпространението на
култа към Свети Иван Рилски като български закрилник, в житията на софийските мъченици Свети Георги и
Свети Никола, в разказа на Методий Драгинов за насилствената ислямизация в Чепино. Всички те сочат и една
много важна особеност – българското родолюбие през 15-17 век е тясно и неразривно свързано с християнското
верско самосъзнание. И това е напълно разбираемо с оглед на ислямската религиозна принадлежност на
завоевателя.
Другите причини за антиосманската съпротива пряко произтичат от многобройните негативни промени, които
завоевателят внася в българското общество. Най-общо те могат да бъдат обединени в две групи.
Първата обхваща проявите на политическа и религиозна дискриминация. Поради своя теократичен характер
Османската държава по никакъв начин не допуска участието на немюсюлмани в управлението. За векове наред
българите са само обект на властта и без легална възможност за защита на специфичните си интереси. Наред с
това ислямът всячески е привилигерован като официална религия. Това има две важни последици за българите.
От една страна то води до ислямизирането на известна част от тях. От друга - у мюсюлманите непрекъснато се
подържа господарско самочувствие по отношение на християните. С тази цел е изработен богат арсенал от
средства за внушение – от данъка за изхабените зъби до забраната да се строят големи християнски храмове.
Втората група обхваща вредните въздействия на новата власт върху стопанската дейност на българите както в
селото така и в града. Тимариотската система обрича селянина на изкуствена социална уравниловка, в която
основен мотив е борбата за оцеляване, а не – повишаване на производството. Тя не предполага яснота и
сигурност по въпроса за собствеността. Задължава производителите да плащат данъци както на местния спахия
така и на държавата. Не само не създава условия за пазар на земята, но и налага строги ограничения върху
нейния максимален обем. Що се отнася до града, първоначално българите са изтласкани демографски от него.
Когато през ХVІІ в. те възстановяват позициите си, започва все по-силно да личи обаче огромното изоставане на
османската икономика от тази на европейските държави. Така политическата, религиозната и стопанската
дискриминация на българина го кара да осъзнава положението си като “робско” и непрекъснато да стимулира у
него воля за съпротива.
Формите на тази съпротива, както нейната интензивност и ефективност, са в тясна връзка с действието на
множество положителни и отрицателни фактори.
Най-сериозното препятствие пред нея е огромният стопански и военен потенциал на Османската империя. Той е
организиран в стройна политическа система, която гарантира на султана тотален контрол върху подчинените
народи. Срещу тази мощ българинът трябва да противопоставя общество, преживяло колосален демографски
срив, лишено от аристокрация и институции, които могат да обединяват значителни социални сили.
Тази неравностойност отваря възможност за намесата на множество странични фактори в антиосманската
съпротива. На първо място сред тях е политиката на големите християнски държави спрямо империята на
султаните. От една страна техните военни успехи ускоряват постигането на баланс между българските и
османските потенциали. От друга обаче те лишават националната борба от политическа самостоятелност, а
нейните резултати се превръщат в неизбежен компромис между българската свобода и интересите на
европейските сили.
Все пак българското общество запазва или придобива множество средства, чрез които да компенсира
противодействието на тези негативни фактори и да оказва реална съпротива срещу чуждата власт. На първо
място това е съхранената църковна организация. От една страна тя съхранява образователната традиция и
способността си да възпитава осъзнати обществени водачи. От друга – тя обхваща цялата етническа диаспора
на българите и в състояние да организира политически значителни маси от хора. Фактът, че клирът е подчинен
на Цариградската гръцка патриаршия още не оказва значително вредно въздействие. В онази епоха чувството
за верска общност все още доминира над народностното различие.
На второ място следва да се отчете фактът, че през тези векове е налице бавна, но видима, стопанска
еволюция. Неин естествен резултат е появата на заможни българи с повишен социален авторитет, чувство за
национална отговорност и поглед върху политическите процеси в Европа. Те естествено могат да поемат
задачите на национален елит, който да мотивира и целенасочва борбата. Същевременно обаче особените
титли “чорбаджи” и “хаджи”, които народът им дал, ясно свидетелстват за скромната ефективност на тази
еволюция и сложните културни катаклизми, които я съпътстват.
В резултат на сложното взаимодействие между тези причини и фактори антиосманската съпротива се
конкретизира в различни форми, разграничени помежду си от прилаганите методи и от преследваните цели. От
една страна тя може да има мирен характер и нейна основна цел да бъде намаляването на експлоатацията. От
друга, тя често кулминира в организирането и провеждането на въоръжени въстания, чиято цел е
възстановяването на България. Особено място между въоръжената и мирната съпротива заема хайдутството, а
участието на българите във войните на християнските държави срещу империята на султаните е изключително
важно средство за трупане на политически опит и подържането на амбицията за свобода.
Стопанският и политически натиск на османската държава е постоянен и повсеместен фактор. Ето защо мирната
съпротива е най-масовата форма за противодействие. От една страна тя се изразява в писането на колективни
жалби и прошения до централната власт срещу произволите на местни спахии и чиновници. Те рядко се вземат
под внимание и още по-рядко носят конкретен положителен резултат. Честата им повтаряемост обаче
предизвиква постоянно вътрешно напрежение в империята и подържа, макар и в примитивна форма,
политическата активност на българина. От друга страна мирната съпротива изработва и вкарва в действие
множество механизми за данъчно неподчинение. Един от тях е укриването на готова продукция или
нерегистрирането на обработваема земя. Османските данъчни архиви изобилстват със сведения за данъчни
недобори. Ако тези средства не дават търсения ефект може да се стигне до провеждането на открити данъчни
бунтове. В 1565 г. жителите на Прилеп се противопоставят на местния воевода и докато кадията разглежда
жалбата им те обсаждат конака, въоръжени с тояги и сопи, за да гарантират обективността на процеса. В тази
насока особено активни са категориите привилегирована рая, което се обяснява с по-високото им самочувствие
и по-добра вътрешна организираност. Макар и лишена от прояви на паметен героизъм, мирната съпротива е
важен фактор за регулирането на експлоатацията в империята. Тя има изключително важен принос за
превръщането на бюджетния дефицит в постоянен проблем на османската държава, а оттук – и за нейното
военно изтощение и международно дестабилизиране.
Естествено еволюционно продължение на мирната съпротива е хайдутството. За разлика от нея то разчита на
войнското мъжество и силата на оръжието. Те ограничават неговата масовост, но и гарантират изпълнението на
всички задачи, за които мирният протест не е достатъчен. Така хайдутите се превръщат в най-ефективен
социален и стопански регулатор между власт и поданици, който реално облекчава тежестта на чуждата власт и
данъчната експлоатация.
Произходът на хайдутството обикновено се търси в две основни посоки. Първата води към времето на
политическата независимост и го обвързва с така нареченото “селско разбойничество”. Степента на неговото
разпространение в Средновековна България е труден въпрос, поради липсата на извори. Знаем само името на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Антиосманска съпротива 15 - 17 в.

Борбата на българите срещу османската власт е сложен процес, продължил векове. Под действието на различни фактори и причини той се реализира както в мирни така и въоръжени форми на съпротива....
Изпратен от:
eruption93
на 2012-05-18
Добавен в:
Лекции
по История
Статистика:
45 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Спрешно!!! Трябва ми помощ разработване на урока по плана.
добавена от radnev.georgi 06.12.2015
0
8
История и цивилизация 5клас моля спешно това пак е за утре
добавена от krasito123456 05.03.2015
0
17
Какъв е пътят на християнизацията на Средновековна Европа ?
добавена от barbitooo_06.03 04.03.2015
0
4
начало на старобългарската книжовност
добавена от kotarachka1583 25.11.2014
4
14
Моля ви!Помогнете,ще съм ви благодарен!История...
добавена от gri6i 17.12.2012
1
32
Подобни материали
 

Селската антиосманската съпротива на българите от XV век

25 мар 2006
·
246
·
3
·
453
·
25

Селската антиосманската съпротива на българите от XV век - военни действия, ход на битките и т.н.
 

Руско-Турската Освободителна война

07 май 2006
·
634
·
2
·
2,279
·
2

През 1875 Източният въпрос навлиза в поредната криза,която започва с въстанието в Босна и Херциговина против месната и централна администрационна власт.Есента на същата година българите организират въстание-Старозагорско въстание 1875.
 

Участието на българите в освобождението

06 фев 2008
·
56
·
7
·
1,761
·
71

Участието на българите в освобождението, заедно с което се разглеждат санстефанския мирен договор, икономическите промени в държавата, Българското образование до 30-те години на 19 век., Българското опълчение и Значение на Руско-турската война.
 

Антиосманска съпротива

30 апр 2008
·
138
·
11
·
4,899
·
157
·
1

Унищожаването на Българската държава, както и на Българската църква и поставянето на всички християни в Империята под единствената опека на Константинополската патриаршия, прекъсва възможностите за суверенно обществено-политическо и културно развитие.
 

Антиосманската съпротива

19 фев 2008
·
81
·
1
·
206

Периодите в антиосманската супротива са три. Първият обхваща времето до XV век. Вторият е от средата на XV до осмото десетилетие на XVI в. А третият е от осемдесетте години на XVI до края на XVII век.
1 2 »
 
Онлайн тестове по История
Изходно ниво по история за 7 клас
изходен тест по История за Ученици от 7 клас
Въпросите в теста са съобразени с новата програма по история и цивилизация. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
22
14
1
9 мин
28.06.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
17
2
6 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Антиосманска съпротива 15 - 17 в.

Материал № 859614, от 18 май 2012
Свален: 45 пъти
Прегледан: 96 пъти
Предмет: История
Тип: Лекция
Брой страници: 12
Брой думи: 4,645
Брой символи: 30,193

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Антиосманска съпротива 15 - 17 в."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
99

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
135 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения