Големина на текста:
1 Цел и задачи на Историческата граматика,връзките и с други науки Извори за
ист.проуч.
Науката историческа граматика цели да онагледи и покаже развоя на промените в
звуковия състав,в лексиката и в граматичния състав на българския език след като вече
се е обособил като отделен славянски език. Историческата граматика разкрива
вътрешните закономерности и правила,които са съпътствали развоя на българския език.
Развитието на един език не трае година,или две. Това е дълъг и сложен процес,за който
са необходими множество векове.Бавно и постепенно се натрупват нови качества,а
старите отмират в забрава.За това голяма роля играе и историята на съответния
народ,неговата съдба и тежнения.
Основна особеност на езика е устойчивостта на граматичния му строеж и на
речниковия му фонд,но разбира се и тази устойчивост търпи промени.Макар и бавно
случващи се,но промени. Речниковият състав е по-податлив на промени,тъй като е
отворен за чуждоезикови влияния – в него влизат думи от гръцки,руски,турски
произход и тн и тн.Динамично променяща се е и звуковата система на даден език.
Много от фонетичните промени като такива намират отражение в различни
морфологични явления,особено при разпада на падежната флексия,онаследена от
праславянския език.
Историческата граматика се занимава именно с това – с изучаването на моделите и
пътищата по които се е стигнало до появата на езика в съвременния му облик.
Като наука,изучаваща българския език и неговите особености,историческата граматика
си взаимодейства и със българската граматика,както и българската диалектология.Не
случайно именно с диалектологията,тъй като граматичната и лексикална структура на
българският език изобилства с елементи останали от различни исторически епохи.
Ролята на граматиката пък е да ни запознае със съвременните особености на езика и
така,стъпили на тези две науки да можем да направим съпоставка между миналият
развой и сегашното положение на езика. Разбира се,за да се проследят правилно
процесите,протичащи в езика не трябва да се пренебрегват и особеностите в развоя на
родствените славянски езици с които нашият български език е свързан в едно
семейство. Или с други думи,важен принос за пълното проучване на историческото
минало на българския език има и сравнителното славянско езикознание.Явления като
аналитизъм,загуба на инфинитив,членна форма могат да бъдат обяснени като се
разгледат историческите връзки между българите и останалите балкански народи.
Историческото изучаване на българският език се основава на на няколко вида
източници 1 писмените паметници,останали от миналото.Това най-често са надписи
върху камъни.2 важен изотичник са и териториалните български говори – проучването
на диелектите може да даде информация за насоките на развитие на езика в различните
крайща на българия3 Друг източник е топонимията,или по-точно архаичната българо-
славянска топонимия в области,които вече не са български,но които са били населени с
българи.Тази топонимия е ценен езиков източник,който дава светлина върху редица
особености,съществували в българския език в миналото. Например за съществуването
на носовките разбираме не само от писмените паметници,но и от различни местни
имена от старобългарски произход в споменатите области,които и до днес си пазят
следи от носовите гласни.
4 Преглед на трудовете със системно изложение на бълг.ез истор. Значение на
работите на Калина,Лавров,Младенова
Разцветът на славистиката като наука би бил немислим без проучването на
старобългарските паметници,които се явяват основа за историческото обследване на
славянските езици. През 1891 г в Краков се появява трудът на поляка
А.Калина,озаглавен „Студия над историята на българския език” Авторът е събирал
материал от българските говори и е проучвал български езикови паметници в
Софийската и Пловдивската библиотека.Трудът му обаче е несполучлив и е пълен с
погрешни тълувания на езиковите явления. По същество това представлява опит да се
изложи историческата съдба на българския език.Но този опит е бил неуспешен и към
днешна дата дори е забравен.
През 1893г излзиа трудът на руския учен П.А.Лавров,озаглавен „Обзор звуковIх и
формалнIх особеностей болгарското язIка.Авторът е използвалматериали от стари
български езикови паметници,асъщо така е разчитал и на диалектоложки материали.
Сътрудничи си с българските учени Цонев и Милетич. Трудът на Лавров стои на по-
високо научно стъпало от този на Калина и има ценна стойност от гледна точка на
събраните стари и съвременни езикови факти.
Цялостна история на българския език е трудът на проф. Стефан Младенов Geschichte
der bulgarischen Sprache публикуван през 1929 в Берлин. В трудът на проф.Младенов са
изнесени всички страни в развоя на българския език
фонетика,морфология,синтаксис,словообразуване,ударение. Налице е остър,полемичен
тон в изложението и е объърнато голямо внимание на праезични,не типично български
явления.
През 1919г в София излзиа първият том на българския учен Бенъо Цонев озаглавен
„ История на българский език” В този том се отделя внимание на българските говори.
Прави се преглед на градивото за историята на българския език. Авторът разглежда
доста паметници,проследява връзката на българския език с другите славянски езици.
Другите части като фонетика,морфология и синтаксис проф Цонев е смятал да
публикува в следващи томове,но не успява да ги подготви и умира.След неговата смърт
са публикувани два тома продължение на труда му.
7 Българският език и славянското езиково семейство,калсификац на славянските
езици.
Славянските езици се разделят на 3 групи – източна,западна и южна. В източната група
влизат руски,украински,белоруски. В западната полски,чешки,словашки,горно и долно
лужишки.В южната български,сърбохърватски и словенски. Във връзка със стари
черти,които са и делитбени признаци при класификацията на славянските езици
българският език се отличава от гореизброените езици по следните особености:
Праславянските словосъчетания tj dj в български се развиват в шт и жд. Този процес е
типичен за българския език и не се среща в никой друг от славянските езици.
В следствие от втора и трета палатализация на съгласната ch в български имаме
съгласна с. Това явление сближава българския език с южните и източните славянски
езици и го отдалечава от западните,в които като резултат от палатализацията вместо с
иа ш; Праславянските групи Kv,gv пред ятова гласна от дифтонгичен произход в
български дават цв и зв напр в старобълг звЯзда от гвЯзда и цвЯтъ от квЯтъ. С тази
своя особеност българския се сближава с юзните и източните слав.ез и се отдалечава от
западните,където kv I gv остават непроменени; На мястото на праславянските групи
or,ol –er,el между съгласни в български се развиват ра,ла-рЯ,лЯ. Напр градъ от гордъ,
класъ от колсъ. Този процес сближава българския със западните езици – чешки и
словашки,а го отделя от полски и от източните езици.; Праславянските начални групо
or ol пред съгласна се развиват в български в ра и ла напр рамЕН от ормЕН, равънъ от
орвънъ и тн. Тази особеност е характерна и за другите южнослав.ез.; Праславянските
съгласкови съчетания tl,dl в български губят зъбната си съгласна напр шило от
шидло,гърло от гърдло. Това сближава езика до останалите южнослав.ез и с източните
слав.ез. Отдалечава го обаче от западните в които групите tl dl си остават непроменени
например в чешки mydlo.Началното праславянско е в българския език остава
непроменено. Това е така и при останалите южнославянски и западнославянски
езици.В източнослав езици праславянското е пред сричка преминава в о – озеро,один и
тн. Освен всички изброени особености,в българският език се е случило и още: Загуба
на падежната флексия – този процес е обхванал всички български говори. Наченки за
това са видени още в паметници от 12 в,а най-висока точка този процес получава в
паметниците от 15в. По това отношение българският език е уникален сред другите
славянски езици,които са запазили своите падежни форми.; Българският език е изгубил
и своята инфинитивна форма,което също го разграничава от другите славянски
езици,при които такъв процес не е протекъл; Формите за бъдеще време в българския
език се образуват от частицата ще + сегашно време на глагола,а в по-ранен вид чрез
съчетание от спрягани форми на глагола хотЯтн и стара инфинитивна форма. Чрез
същите комбинации се образува бъдеще време и в сръбски език,но на останалите
славянски езици тези комбинации са съвършено чужди.;
Българският език е заменил стария характер на ударението,което е било тонично с
динамично. Най-тесни са връзките му с руския език – еднакви резултати от 2ра и трета
палатализация на съгласна ch, еднакво смегчаване на групие kv gv пред дифтонгичното
Я.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Историческа граматика на българския език

Темите са преписани и допълнени от учебника на доцент Пенев. Могат да бъдат принтирани и ползвани за пищов. Номерирани са тема по тема, съобразно конспекта на дисциплината....
Изпратен от:
razpad
на 2012-05-18
Добавен в:
Пищови
по Български език
Статистика:
516 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
морфология на бълг. език
добавена от didialek_abv_bg 24.03.2014
0
43
напишите продължение на приказката
добавена от vase.todorova 05.01.2014
0
48
Словото отмъщава като обрича на забрава
добавена от rositsa.trendafilova.9 01.03.2017
1
8
морфология на бълг. език
добавена от didialek_abv_bg 23.03.2014
1
20
Подобни материали
 

Правопис на гласни и съгласни

29 фев 2008
·
926
·
2
·
361

Това е урочна статия свързана с правописа на гласни и съгласни букви в българската азбука.
 

Исторически звукови промени и отражението им в съвременния български език.Редуване на гласни в корена.Палатализации – първа, втора, трета.Изпадане на звукове е,ъ,в .Вмятане на звукове л,н

14 окт 2009
·
233
·
2
·
356
·
236

Исторически звукови промени и отражението им в съвременния български език.Редуване на гласни в корена.Палатализации – първа, втора, трета.Изпадане на звукове е,ъ,в .Вмятане на звукове л,н...
 

Какво е словото за нас днес

13 май 2008
·
210
·
2
·
195
·
1

Трябва да обръщаме повече внимание на нашият хубав език...
 

Съотношение между буква и фонема

04 дек 2008
·
133
·
7
·
516
·
297

Съотношение между буква и фонема Ако се сравни фонемният състав на езика с буквения състав на азбуката, се вижда, че буквите са значително по –малко от броя на фонемите.Шестте гласни фонеми се предават при писане с 8 букви...
 

Лекции по фонетика

27 ное 2008
·
1,855
·
28
·
5,502
·
1,800
·
1
·
1

Лекциите са пълни преподавател е Доц. Куцаров.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Български език
Части на речта
тематичен тест по Български език за Ученици от 6 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията на учениците върху части на речта. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
18
57
2
20.03.2020
Текстът в общуването
изпитен тест по Български език за Ученици от 7 клас
Тест по български език за проверка на знанията на учениците по раздела. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
9
5
1
1 мин
12.08.2020
» виж всички онлайн тестове по български език

Историческа граматика на българския език

Материал № 859613, от 18 май 2012
Свален: 516 пъти
Прегледан: 635 пъти
Предмет: Български език
Тип: Пищов
Брой страници: 28
Брой думи: 10,396
Брой символи: 62,935

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Историческа граматика на българския език"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Генова
преподава по Български език
в град Пловдив
с опит от  15 години
9 4,883 705

Ели Иванова
преподава по Български език
в град София
с опит от  12 години
1,457 82

виж още преподаватели...
Последно видяха материала