Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
За или против смъртното наказание
Въпросът за смъртното наказание е разискван и е бил актуален още в
древността, ще продължава да бъде разискван и занапред. Това е спор на етични норми
за човешкото общоприето право на живот, желанието за отмъщение, държавна
политика, съдебни решения и тяхното изпълнение.
Много доктрини в американското криминалното право носят своя произход от
дебата и спора за намаляването на броя осъдени на смъртно наказание и следователно
екзекутирани. Например, в края на 18-ти век, когато всички убийства са били наказвани
със смърт, Пенсилвания е първият щат, който поема инициативата за разделяне на
степените на убийствата в две категории. Щатът налага закон, според който само
убийства от първа степен са наказуеми със смърт, докато тези от втора степен – само
със отнемане на свобода. На други места наказателния устав неизменно е изисквал
смъртно наказание за сериозни престъпления. В тези юрисдикции нараства натиска
смъртното наказание да се смени с по-лека форма на наказание (смекчаващи присъди,
напр. – от смъртно наказание на лишаване от свобода до живот). Дори в днешни дни
държави като Турция и Япония позволяват легалното смъртно наказание, но броя на
тези присъди е намалял драстично.
Макар че много правителства ограничават смъртните присъди, никое не ги
отказва със закон. За пръв път това става в щата Мичиган, където смъртното наказание
е забранено от 1846г. През следващите 20 години Венецуела и Португалия също го
отменят, а в началото на 20-ти век са последвани от Колумбия, Коста Рика, Еквадор,
Норвегия и Холандия. Макар да не е забранено със закон, смъртното наказание спира да
се използва в Бразилия, Кабо Верде, Исландия, Монако и Панама.
Предпоставка за отстраняването на смъртното наказание в Западна Европа се
създава след Втората световна война, тъй като някои от държавите участвали в нея, чрез
отричането на смъртното наказание се опитват да се разделят от чудовищата и ужасните
кръвопролития от близкото минало. Италия се отказва от смъртното наказание едва
през 1947г., а Германия през 1949г. През 1950г., Великобритания назначава кралска
комисия, която да го изследва и така се стига до неговото елиминиране през 1965г.
(Северна Ирландия не се отказва до 1973г.) Общо взето тенденцията е, че до 80-те
повечето големи държави в Европа да се отрекли от смъртното наказание.
Въпросът, който трябва да си зададем обаче е: Наистина ли е необходимо да се
случи нещо толкова мащабно, глобално и антихуманно на всички нива като Втората
световна война, за да спрем да се избиваме един друг? Може би е заложено в човешката
природа да се бием – било то за стратегически ресурси, територия, различни
вероизповедания или каквато и да е рационална или не чак толкова, и противоречива
кауза. Това означава ли обаче, че държавата има правомощията тотално да игнорира
едно от най-основните човешки права – това на живот?
Да разгледаме в религиозен план – интерпретациите в християнството са
абсолютно противоречиви. От това, че убийството е форма на отмъщение и се отрича от
Исус Христос, до съвсем противоположни разбирания, които водят началото си и се
уповават на законите от Стария завет. В ислямският свят нещата стоят по малко по-
различен начин. Най-разпространената интерпретация на Корана е, че убийството се
разглежда като гражданско престъпление и се осъжда от закона за отмъщението, иначе
казано близките на жертвата решават дали държавата да накаже убиеца със смърт или
да плати парична глоба. В будизма първият от принципите Панча Шила, на които се
корени религията гласи нещо от сорта на: „Всеки се страхува от наказанието; всеки се
страхува от смъртта, точно като теб. Затова не убивай или не давай причина да те
убиват.“
Както виждаме, религията, в по-голямата си част е противоречива що се отнася
до стойността на един живот. Дали обаче ни е нужна тя, за да проумее нашето
„съвременно“ общество, че убийството на един човек не може да бъде оправдано, още
по-малко, да бъде легализирано и оторизирано от държавата?
В крайна сметка, това е комплексен проблем, който трябва да се третира на
много нива. Може би разбирането ни за смъртта и стойността на живота е продукт на
едно болно социално общество.
Да оставим религиозния аспект настрана. Може би е заложено в човешката
натура, че обичаме да си играем на богове. Но на кого се поверява решението кой да
живее и кой да умре? Съдиите? Журито? А какво да кажем за несправедливо
осъдените? Нима не е прекалено голяма морална отговорност да държиш живота не
едно човешко същество в ръката си? Тук поддръжниците на смъртното наказание ще
кажат: „Много от жертвите си не са имали възможността да се защитят, преди да бъдат
убити.“ Да, това може би е вярно, но в никакъв случай не означава. че държавата и
законите трябва да допринасят за израждането на моралните норми и вековните
традиции, нито пък да потъпкват най-елементарното право на живот. Има различни
теории за това кога е установено писаното право на живот. Някои твърдят, че
концепцията е модерна и се появява с основаването на ООН, докато според други
посочват източници като Законника на Хамурапи и Цилиндъра на Кир. Тук става въпрос
за традиции, които датират от първите големи цивилизации познати на човека. За това
не виждам основателна причина да вярваме, че може да назначим компетентни
държавни органи, които да решават на кого се полага правото на живот и на кого се
отказва.
Една от философските гледни точки към проблема е въпроса с отмъщението.
Според защитниците на смъртното наказание, лишаването от живот е единственото
наказание, което е съизмеримо с тежки престъпления като убийство на много лица,
убийство на деца, мъчителни и особено жестоки убийства, масови убийства, тероризъм,
геноцид. Този въпрос е изключително деликатен, тъй като в основата си засяга много
лични възгледи върху правната система, живота и смъртта. Някои приемат
неосъждането на смърт за гореспоменатите тежки престъпления като изключително
несправедливо, тъй като споделят разбирания като това, че наказанието трябва да бъде
пропорционално на престъплението. Но това наказание не е нищо повече от една лична
вендета. Спорни са и данните дали близките на жертвата на тежко престъпление
чувстват вътрешно облекчение от смъртта на убиеца. В много от случаите, родителите и
семейството на жертвата твърдят, че не търсят отмъщение, а се опитват да сложат край
на една глава в своя живот. Въпросът е дали е това е правилното място – залата за
екзекуции, пълна с журналисти, полицаи и държавни служители, гледайки как
държавата умишлено слага край на живота на един от своите граждани? По-страшни
могат да бъдат някои от последствията за тези семейства за много от тях това
преживяване не служи за финал, а носи разочарование и поставя началото на
озлобяване и търсене на лично отмъщение. Също така близките често остават с
впечатлението, че начинът, по който е убит виновникът е неоправдано лек и
несъизмерим с убийството на жертвата. Редно е да си зададем въпросатова ли е
реакцията, която се опитва да насърчи смъртното наказание? От тази гледна точка, то не
изглежда като нищо повече от една непоправимо грешна система за наказание, която не
носи полза никому.
Смъртното наказание е нещо повече от просто отнемане на живот. То е
психическо мъчение. Държавата взима ли под въпрос този фактор? Ако погледнем
човешките права едно от тях гласи: „правото на свобода от мъчение“. С колко от
световните общоприети човешки права трябва да се разминава един метод за наказание,
за да бъде определен като противоконституционен? В „Размишления за гилотината“
(Reflexions Sur la Guillotine), Албер Камю пише: „Но смъртното наказание не е просто
смърт. То е също толкова различно по своята същност от лишаването от живот, колкото
е концентрационният лагер от затвора… Но смъртното наказание не е просто смърт. То
е също толкова различно по своята същност от лишаването от живот, колкото е
концентрационният лагер от затвора… За да има равнозначност, би трябвало смъртното
наказание да накаже престъпник, който е предупредил жертвата си, че ще я убие по
особено жесток начин, и който от този момент нататък я е затворил произволно, в
течение на месеци. Такова чудовище не се среща в живота.“
А какво можем да кажем за несправедливо екзекутираните? Това е единственият
метод на наказание, който е абсолютно необратим и не насърчава допълнително
разследване на съответните органи на реда по спорни случаи. Само за САЩ, от 1973г.
до 2011г., 139 човека са били освободени от смъртна присъда заради намерени
доказателства. Според други от 1901г. до 1973г., в поне 27 случая става въпрос за
несправедлива екзекуция. В крайна сметка никой не знае колко са тези неправомерно
осъдени на смърт. Никой не знае кой поема вината за тези съдебни своеволия. Един от
най-емблематичните случаи на екзекуция в САЩ е тази на Клод Джоунс. През 2000г. тя
е била оторизирана от тогавашния губернатор на Тексас и в последствие президент на
САЩ Джордж У. Буш, въпреки молбата на адвоката на Джоунс да бъдат направени ДНК
тестове, които преди това не са били възможни поради напредъка на технологичния
прогрес в криминалните разследвания. Това, разбира се, е един от многото примери,
които историята пази за несправедливото и криворазбрано раздаване на правосъдие в
лицето на смъртната присъда.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

За или против смъртното наказание

Въпросът за смъртното наказание е разискван и е бил актуален още в древността, ще продължава да бъде разискван и занапред. Това е спор на етични норми за човешкото общоприето право на живот, желанието за отмъщение, държавна политика, съдебни решения...
Изпратен от:
dino.m
на 2012-05-15
Добавен в:
Есета
по Психология
Статистика:
81 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Моралът на моето време

14 юни 2007
·
864
·
2
·
330
·
115
·
1
·

В днешно време не мисля, че има достатъчно хора, които да проявяват какавто и да е морал. Това наистина и много жалко, но времето, в което жевеем ни кара да бъдем такива.
 

Казусът смъртно наказание

26 яну 2014
·
17
·
4
·
1,113

Въпросът за смъртното наказание се разисква от много време. В спора се сблъскват етичните норми за правото на живот, желанието за мъст на всяко живо същество, съдебните разпореждания и присъди и законите на дадена държава...
 

Социализация на личността

30 юни 2008
·
831
·
11
·
1,976
·
426
·
1

Курсова работа по социална психология на тема: Социализация на личността (Социално учене. Теории за социалното учене. Аспекти на социалното учене.)
 

Етика

16 апр 2008
·
730
·
225
·
11,569
·
476
·
1
·
2

Нейното възникване е свързано с голямото откритие на три цивилизации, които престават да имат във фокуса на своето духовно напрежение сюжетите на хаоса, космоса и Бога.
 

Психология на развитието на възрастите

05 юли 2007
·
1,546
·
41
·
16,950
·
925
·
6
·
1

Промяна на възгледите за човешкото развитие (културно-исторически и научни предпоставки). Възникване и утвърждаване на психологията на развитието през цялата продължителност на живота. Предмет и задачи...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
770
1
25.09.2012
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
370
1
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

За или против смъртното наказание

Материал № 858469, от 15 май 2012
Свален: 81 пъти
Прегледан: 149 пъти
Предмет: Психология
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 1,923
Брой символи: 11,022

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "За или против смъртното наказание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения