Тракийски университет
Стопански факултет
Бизнес икономика
РЕФЕРАТ
На тема: Теория на справедливостта
Разработил: Джемиле Емин Хасан
Предподавател: Гл. Ас. Вътьо Вътев
Дата: 23,04,2012год
Стара Загора
Конспект:
1. Янош Киш представя книгата на Джон Ролс
2. Същност на проблема за справедливостта
3.Справедливост като безпристрастност
А) принципи
Б) аргументи
В) позиции
4. Отразявящо равновесие
А) преценки
Б) принципи
5. Морално мислене
А) свобода и равенство
Б) потребност и желание
6. Третиране
7. Було на незнанието
А) интирпретация
Б) роля
В) стратегия
8. Безпристрастно равенство
9. Норми
А)максимално равноправие
Б)равни въможности
В)даване приоритет на бедните
Янош Киш разсъждава върху това как Джон Ролс разбира теорията на
справедливостта. Как той я представя и наблюдава, в своятя книга
публикувана през 1971г „Теория на справедливостта”. Според Киш, Ролс
не представя теорията на справедливостта като обособена част от
политическата теория, а като политическа философия.
Справедливостта е ограничение на целите, които членовете на
обществото е допустимо да преследват. При условие обществото винаги
действа в съответствие с изискванията на справедливостта, зависи от
самите индивиди, а не от тяхното управление, да решат как да се развиват
като личности и ще подреждат живото си.
Проблема за справедливостта се разбира по два различни начина:
-Кои схеми са разпределени по справедливи?
-Кой вид процедури за разпределение са справедливи?
Ролс нарича своята теория справедливост като безпристрастност, ако
единодушното съгласие се постига от позиция, която е справедлива,
единодушно приетите принципи са
принципи на справедливостта. То се основава на двуизмерен
аргумент:принципити на справедливостта се избират от индивиди, които
са „ взаимно незаинтеросовани”, т.е. „ не търсят дивиденти за сметка на
другите”, но изборът се извършва при ограничения, отговарящи на
изискваниятя на морал.
Принципити на справедливостта могат да бъдат договорирани. Тъй
като спорозумението не ратифицира принципите на справедливостта,
освен ако не са дефинирани в съответстващите условия за справедливост,
релевантният договор не може да бъде друг, освен хипотетичен: това е
договор, който взаимно незаинтеросовани, разумни индивиди биха се
съгласили единодушно да приемат, при условие че изхождат от позицията
на справедливостта.
Отразяващото равновесие действа по следния начин. В процеса на
субективното отражение на действителността, често се прави преценка на
определени действия и пропуски. Със събиране на преценки и тяхното
анализиране и накрая се отделят тези преценки, които устояват на
критиката. Като следваща стъпка се създават общите принципи, които
определят отделни преценки и ги обяснявят в рамките на унифицирана
нравствена теория. Някои от тези преценки могат да предизвикат
напрежение, докато други, обратно, могат да устояват успешно. Това ни
