Големина на текста:
Групата е съвкупност от лица, свързани и значително зависими взаимно
помежду си тя има универсален характер спрямо човешкото съществуване.
Всеки се ражда, живее и умира в група било тя референтна, формална или не.
Понякога благосклонна, друг път враждебна, в съзвучие или борба с нея, ние
изграждаме себе си. Значителна част от живота ни протича в избор, навлизане
или съответно напускане на дадена социална групировка, а процесите с които
се сблъскваме междувременно влиаят върху индивидуалното ни поведение и
го променят. Израстваме в семейства, учим в училище, някои продължават
образованието си в университети. Това означава, че участваме в групи и
групова дейност.Сама по себе си групата е един терен (поле), на което се
осъществяват процеси, влияния и взаимодействия, които поставят в
зависимост всички участници на това поле, т.е. членовете на групата. Това от
своя страна провокира индивидите в състава на групата да действат по един
начин, а когато се намират извън нея – по друг. Причината за този вид
поведение е, че в групата съществуват обективни, независими от отделния
индивид процеси, които му оказват влияние, и той постъпва по определен
начин. Анонимността, конформизмът, социалното улеснение,
безотговорността в групата или деиндивидуализацията са само част
от процесите протичащи в една група и провокиращи изграждането на
личността като такава.
П ри всеки сблъсък на индивида със ситуация, изискваща неговото действие
или намеса , той реагира като изпълнител на определена роля, тя отразява
позицията на личността в една социална система; позиция, която носи
определени права, власт и отговорностиСъвсем логично е да се предположи,
че всеки член на групата има специфична роля за развитието на колектива и
изпълнявайки я допринася за общото благо, оказвайки влияние не само върху
организацията като цяло, но и върху отделните членове на групата. Всяка
позиция изисква точно определена роля, която е съвкупност от точно
определени функции. Ролята от своя страна се изпълнява от името на групата
и в името на групата, като членовете очакват тя да се изпълнява съгласно
предварителни предписания -групови очаквания формализирани като
правила, групови норми, определящи начина на поведение. На следващия
етап от развитието на личностната реализация, членовете на групата оценяват
изпълнението на всяка роля и преценяват дали индивидът да бъде възнаграден
или наказан. Ако той не изпълнява ролята съгласно очакванията, следват
групови санкции. Така насочвайки индивидуалните проявления на
характерните черти на личността в предварително избраната посока групата
моделира желаното поведение. В общия случай това става чрез своеобразен
натиск от страна на мнозинството, което води до приспособяване към нормите
и правилата. Формира се така нареченото „колективно съзнание”,
предопределящо голяма част от реакциите и действията ни или което е по-
лошо – ставаме все по склонни да подтискаме своето мнение за сметка на
груповото такова, феномен познат като „групово мислене”. То обаче не
обединява потенциала в интелекта на хората, а точно обратното - подтиска
го. Груповото мнение не се опира на проверени факти, а преди всичко е израз
на емоционална реакция - отговор към дадено събитие, продиктуван от
груповия инстинкт за самосъхранение. Психологията показват, че човешкото
поведение е различно, когато се осъществява в контекста на група и когато се
извършва в личен контекст. Усещането за “оценка от другите” ни активизира
или създава дискомфорт, като подобряваме или влошаваме резултатите от
работата си. Когато една работата е колективна и няма персонална
отговорност за резултатите, обикновено всеки гледа да влага по-малко усилия.
Психолозите наричат този феномен “групова ленивост” (social loafing).
При колективнот мислене (groupthink) настъпва и
т.нар. “деиндивидуализация”. От друга страна, се наблюдава натиск за
постигане на групово единомислие, което засяга способността на хората да
оценят реално перспективите. Логично е да се заключи, че колективното
мислене се характеризира с групов натиск за постигане на единомислие и
коопериране на интереси за сметка на способността обективно да се събира и
преценява информацията и да се дава рационална оценка на алтернативите,
особено на тези, които засягат чувството за сигурност. Колективното мислене
се основава на игнорирането на всяка информация, която противоречи на
груповите гледни точки и на сляпата вяра, че груповото мнение е неуязвимо и
високо морално. След обединяването около една гледна точка или вземането
на решение групата не допуска съмнение в неговата целесъобразност и се
съпротивлява срещу всякаква друга идея и информация, която е в
противоречие на общоприетата. Евентуалните съмнения се подтискат и
премълчават и с времето изчезват и като резултат груповото мнение прераства
в социална нагласа.
Друг от пътищата за осъществяване на влиянието на групата върху индивида
е така нареченият конформизъм. Конформизъм има тогава, когато се фиксира.
конфликт между мнението на групата и мнението на индивида и този
конфликт се разрешава в полза на групата. Това е процесът, който активира
проявлението на способностите на личността да се приспособява към
околната среда. Конформният човек е този, който има бледа личностна
позиция и незначителна социална автономност. Социалните ситуации във
всекидневието показват, че човек почти непрекъснато е изложен на социален
натиск от обкръжаващата го среда. Неизбежните противоречия, които
личността преживява в сферите на семейните и трудовите отношения и
неформалните групи са факт, който показва, че изборът “конформизъм” или
“антиконформизъм” е често срещано явление в процеса на човешкото
общуване. Като се прибавят и влиянията на средствата за масова информация,
които в една или друга степен принуждават човека да се съобразява с
предлаганите тълкувания на значимите обществено-политически проблеми -
не остава съмнение, че самостоятелната позиция и запазването на
личностната автономност са подложени на голямо изпитание. Поставен в
групова среда, индивидът често се поддава на натиска на групата и се
съгласява с решение, с което лично не е съгласен. По принцип в групата няма
нито явни награди за проявата на конформизъм, нито пък явни наказания за
отклонението. Ясно е, че лицата са дали очаквания от тях отговор, за да
запазят благоволението на околните, като отговорят на техните очаквания.
Елиът Арънсън дефинира конформизмът като “промяна в поведението или
мнението на личността в резултат от действителен или въображаем натиск от
страна на друга личност или група”. Все пак, има две страни на конформизма.
Негативната страна -човек няма свое собствено мнение, податлив е на чуждия
натиск, групата контролира изцяло неговото поведение. Но от друга страна
може поведението на околните да го е убедило в неправилността на
собствената му първоначална преценка.
При неясна, неструктурирана информация или стимул човек строи
познанието си като си създава стабилна отправна точка, която при възможност
се кооперира с познанието на други хора за нея. Т.е., когато физическата
реалност става несигурна, хората все по-често се опират на “социалната
реалност” и вече проявяват конформизъм, не защото се страхуват от
наказание, а защото единствено поведението на групата им дава ценна
информация какво се очаква от тях. В социалната психология този вид
конформизъм се нарича информативно социално влияние. А когато човек се
съобразява с мнението на другите с цел да удовлетвори нуждата да се харесва
или да избегне наказание говорим за нормативно социално влияние. Какво се
случва, когато мнозинството не е единодушно? Тогава се появява действието
на т.нар. “освобождаващ ефект” ако един член на групата разчупи
мнозинството, конформизмът не е толкова ефективен и изразилите съгласие
спират да се конформират. Групите упражняват натиск върху членовете си за
да се приспособят те към общия модел на поведение и този натиск може да
бъде твърде силен. Всеки, който не е съгласен с определени ценности или
реакции на групата, е поставен пред дилема. Той трябва да претегли ползата

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Групи и групово поведение

Групата е съвкупност от лица, свързани и значително зависими взаимно помежду си тя има универсален характер спрямо човешкото съществуване. Всеки се ражда, живее и...
Изпратен от:
Mitko
на 2012-05-05
Добавен в:
Реферати
по Организационно поведение
Статистика:
94 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Конформизъм и агресивност. Изисквания към личността и ограничителни въздействия на организацията


Освен ръководните качества, които трябва да притежава, всеки добре подготвен мениджър трябва да познава и да умее да управлява и контролира процесите и явленията, свързани с начина по който индивидите правят група...
 
Онлайн тестове по Организационно поведение
Тест по организационно поведение
междинен тест по Организационно поведение за Студенти от 3 курс
Тестът е предназначен за предмета организационно поведение, който се изучава в 3-ти курс, специалност индустриален мениджмънт. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
10
342
1
12.09.2012
Тест по организационно поведение
изпитен тест по Организационно поведение за Студенти от 3 курс
Тест по организационно поведение за студенти. Въпросите имат повече от един верен отговор.
(Много лесен)
10
150
1
28.03.2013
» виж всички онлайн тестове по организационно поведение

Групи и групово поведение

Материал № 853735, от 05 май 2012
Свален: 94 пъти
Прегледан: 141 пъти
Предмет: Организационно поведение
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 1,958
Брой символи: 12,166

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Групи и групово поведение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения