Големина на текста:
Революцията,която продължава
(есе)
Българите са най-бедните и най-нещастните,българите са най-
неудовлетворените,българите са най-болната нация в Европейския съюз
освен това българите са песимисти,българите са най-бързо изчезващият
народ в света- това показват десетки организации,доклади и
проучвания.Потресаващо,нали?Едно е ясно – нуждаем се от промяна.Но
как да я постигнем ?Отговорът на този въпрос би бил ключът към нашето
спасение,поне на теория.
Наскоро прочетох една статия от гръцки ежедневник,която сериозно ме
потресе.Заглавието й беше „Българи или свободни”,което говори само за
себе си.Статията разкриваше опасенията на гърците да последват нашата
участ.Това,което ме потресе бе,с какви подробности е разкрита
българската действителност.Накара ме да се замисля защо всички други
разбират къде са ни проблемите и се възмущават от това как ние нищо не
предприемаме и се подчиняваме на цялата несправедливост.Нима ние сме
слепи?Не ни ли трябва промяна?
Разсъждавайки над ситуацията в моята държава,най-силно впечатление ми
прави това,че хората са обезверени,сякаш всички са обладани от една
летаргия,породена от безсилието им и от страха ако не доволстват само да
влошат положението си.Но всичко това ни най-малко ме учудва,имайки
предвид нашия стандарт на живот.Ние сме толкова бедни и погълнати от
проблемите си,че дори не си и помисляме за протести,защото или не
можем да си позволим да отсъстваме от работа,или просто сме обладани от
чувство на безразличие.А какво да кажем за корупцията?Корупцията,която
присъства във всяка сфера от управлението на страната,и която е
причината за потъпкването на българския народ,за емигрирането на
знаещите и можещите в чужбина.Оставяме се да бъдем манипулирани и
лъгани и просто си траем като послушно стадо овце.Повечето от нас са
принудени да живеят на ръба на бедността,задоволяваме се със съвсем
малко и треперим да не го изгубим.И най-страшното е,че малцина от нас
мислят за бъдещето,за това на къде вървим,докато останалата част просто
се опитват да „скърпят положението”.
Цялата тази действителност няма как да не напомни за творчеството на
Смирненски и по-конкретно за стихотворението „Ний”.В началото то ни
разкрива един несправедливо устроен свят,където съществуването на
човека от социалното дъно е видяно като мъчително и
безперспективно,като една безкрайна агония:
„и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи,угасваме в тъма...”
Човекът изпитва жаждата да бъде щастлив,да живее в един хармоничен
свят,но разбира,че е обречен да агонизира сред руините на разпадащото се
битие.Но третата строфа:
„А ний сме океан от огнени вълни,
величествени керван към светли висоти;
чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни...”
идва като гръм от ясно небе,за да ни разкрие в пълния си блясък величието
на множеството,сплотено от страданието и творящо живота и бъдещето.И
точно тук трябва да обърнем сериозно внимание.По всичко личи,че точно
тази трета строфа е липсващото звено от нашата действителност,а именно
себеоткриването, вярата в собствените възможности и силата на
обединението.Според Смирненски страданието е пътят към еволюцията,то
е необходимото чистилище,през което човекът трябва да премине,за да
свали оковите от себе си и да намери своя път.И как да не вярваме на
думите му като произведенията му са толкова актуални днес ?Едва ли
дори самият той е вярвал,че близо век след неговата смърт неговите
стихотворения толкова подробно ще описват родната действителност.И
ако се окажат верни тези думи,то няма да е далеч времето,когато
българският народ ще излезе от състоянието на будна кома и ще се опълчи
срещу несправедливостта,като едно цяло,както го направи наскоро в
следствие на случая в село Катуница.Видя се колко малко още е готов да
изтърпи българинът,преди окончателно да се разбунтува,да последва
примера на страдащият човек на Смирненски,който разбира,че може да
бъде творец на своята съдба.Народът го е казал-една птичка пролет не
прави.Спасението ще дойде единствено и само тогава,когато се превърнем
в една хомогенна общност и преоткрием ценността на нашия живот.
По думите на Бол Косби- „Цената на реформите е тежка,но цената да не
ги направиш е много по-тежка”.Всеки един от нас трябва да предприеме
промяна,да промени самия себе си ,за да преминем ние,всички като едно
цяло от мрака на безправието и мизерията към светлината на надеждата и
справедливостта.Защото,както Смирненски се опитва да ни каже,пътят на
еволюцията е разрушителен,носещ смърт и разруха,но даряващ увереност
и вещаещ победа и без да го извървим сме загубени.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Революцията, която продължава

Есето е на тема "Революцията,която продължава" и е свързано с произведението "Ний" от Христо Смирненски....
Изпратен от:
a
на 2012-04-25
Добавен в:
Есета
по Литература
Статистика:
26 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Човекът- лилипут и великн ЕСЕ
добавена от maksim002 04.12.2018
0
38
ЕСЕ на Тема Човекът в нашето време
добавена от desko234 31.01.2017
0
8
Есе -Какво би казал шипковият храст на театралната сцена?Помощ!!!!
добавена от nelinka.1997 06.06.2015
0
2
есеЧрез нашите сърца вселената тупти - волята за промяна
добавена от silvaaleksieva 17.10.2019
2
12
Есе на тема "Човекът - лилипут и великан"
добавена от tedikaradjova1009 30.10.2018
3
175
Подобни материали
 

Проблемът за изхода от социалната обреченост в поезията на Смирненски

05 май 2006
·
2,520
·
2
·
641
·
228
·
1

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие
 

Страдание и съпричастие в "Зимни вечери" от Христо Смирненски

25 дек 2006
·
6,490
·
2
·
465
·
900
·
54
·

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние.
 

Човекът в поезията на Смирненски

23 окт 2006
·
1,986
·
11
·
5,131
·
858
·
2
·

Тема за "Човекът в поезията на Смирненски".
 

"Братчетата на Гаврош"

11 яну 2008
·
1,751
·
1
·
167
·
10
·

В стихотворението "Братчетата на Гаврош" звучат настойчивите реторични обръщения на лирическия Аз към града мащеха.Той е видян в най-мрачните и най-отблъскващите му превъплъщения.Отново се появява "скован от злоба","шумен и разблуден"...
 

"Да бъде ден"

27 фев 2006
·
3,270
·
1
·
505
·
445
·
4

"Да бъде ден" е стихосбирката на Смирненски издадена почти предсмъртно. Ако има нещо, което може да бъде изведено общо за творбите в нея, то е, че те формулират едно битие, в което полюсите имат основно значение.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
12
1
1 мин
24.09.2019
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Революцията, която продължава

Материал № 848668, от 25 апр 2012
Свален: 26 пъти
Прегледан: 91 пъти
Предмет: Литература
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 600
Брой символи: 3,747

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Революцията, която продължава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
353 28

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
193 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала