Големина на текста:
Чужди пътеписи за Балканите
На 26 т. м. в 4 ч. тръбата засвири, св. литургия прочетена и пътуването бе продължено по-нататък. След 4
часа пристигнахме в Узунджова, едно бедно село, където живееха повече българи християни. Това място
лежи в едно дълго равно поле, тъй като от Адрианопол до Филипопол се простира една прекрасна страна-
с житна земя и лозя, която обаче съвсем никак или твърде малка е обработена. Поради това трябва да се
съжалява, че варварите владеят една толкова хубава страна, която немците биха направили по-полезна.
Симперт Нигел, 1699
От Одрин започва България. Във всички села се говори български. Страната е хубава като Седмоградско.
Изглежда, че навсякъде е имало лозя — сега всичко е буренясало я се е превърнало в поле. Народът е
крайно потискан и ограбван, така че не може да се съвземе, а и никого не оставят да се издигне; обират
му всичко. Има хубав добитък и пасища.
Тази страна е България, хубава, плодородна земя, но е запустяла, лошо обработена, селата са малко.
Нивите и лозята са буренясали, къщите са лоши като свински кочини. Тук по полето видяхме много
свине.
Ханс Дерншвам, 1553
По пътя трябваше да минем през някогашната столица на България — София, която сега е само едно
открито, приятно и многолюдно тържище, което по големина може да се сравни с град Вормс. Тя лежи на
р. Искър в една плодородна и равна местност. Равнината наоколо не би могла да бъде обрисувана по-
хубава и далеч надминава Лехското поле при Аугсбург.
Християн фон Валсдорф, 1660
Още от времето на Византийската империя тази провинция е била населена от войнствен народ, който
често е нанасял поражение на императорските войски. През следващите епохи и след попадането им под
турска власт българите запазили някои черти на независимост. Скрити в своите планини, те обикновено
ги напускат само за да се присъединят към бунтовниците, които понякога всяват ужас в Константинопол,
или за да отидат напролет в този град и в други големи градове в Турция. Тъй като са предимно овчари,
те веднага се залавят да слугуват при пашите и големците, за да се грижат за конете им през цялото
време, докато има паша. След това поемат обратно пътя към планините, където се отдават на занятията си
и на навиците, които са придобили с времето.
Тяхното облекло, по което може да се съди за оскъдния им начин на живот, се състои от късо палто от
овча кожа с вълната обърната навътре и от широки платнени панталони до коленете. На главата си носят
калпаци от агнешка кожа, а обувките им са от сурова свинска кожа. Те нямат обичай да си оставят брада,
но имат мустаци, които не са гъсти. Цветът на лицето им е маслинен, а кожата отпусната. У мнозина от
тях коремната област е доста развита. Имат приятна външност, без да притежават благородна осанка, а
откритото им лиие, малките очи, изпъкналото чело ги характеризират по-добре, отколкото присъщият им
груб характер.
Големи любители на музиката и на танците, те не се разделят със своята гайда, под чиито крещящи звуци
всички, дори и музикантите, започват да се движат ритмично. Те познават лирическия танц и безброй
непристойни танци, които обикновено изпълняват по улиците на Константинопол, преди да започнат да
слугуват и когато се готвят да си отиват. Впрочем те са храбри, скромни и трудолюбиви, но невежи
повече, отколкото може да се предполага.
Франсоа Пуквил 1798
Жените из тези планини са твърде приветливи и приемат любезно пътниците. Но те са толкова нечисти,
че никак не са желани.
Жан Форензиен, 1582
Трябва да признаем, че жените от тази страна няма защо да се показват, защото всички са много
симпатични. Походката им е права, съпроводена с благородна гордост, примесена с любезност и мекота.
Пои се че са само селянки, жестовете им и всичките им маниери са на хора над простолюдието. Мислех,
че виждам вакханките на г. Пусен. Те изглеждат винаги пияни поради веселото им и разнообразяващо
настроение. Облеклото им е само риза и някаква роба отгоре. Косите им са изцяло сплетени, висещи по
гърбовете им и пълни с монети като пари от по пет френски су и други по-големи и по-открояващи се.
Главите им са покрити само с малка шапчица, също украсена; колиетата, които носят, са с по четири-пет
низа. Ризите и робите им са доста отворени отпред и шията им е твърде открита. Те всички са с много
красиви шии и не си дават много труд да ги прикриват. Най-сетне винаги са с открити лица.
Пол Люка, 1706
Чужди пътеписи за Балканите
Жените им съвсем не са с покрити лица, както останалите жени от Изтока. Всички те са окичени с цветя
и плодове. Косите им са отпуснати и сплетени на една плитка отзад. Накрая те прикачват златни или
сребърни копчета, та чак и малки блестящи стъкълца или камъчета. Всички те носят огърлица, която
вместо маниста има само един ред медни, сребърни или златни монети според възможността им (т. е. на
жените, б. пр.). Те (монетите) висят на кордон също като месали. На гърдите [жените] имат платнени
кърпички, така покрити с някои от тия монети, че ге скриват всичко отдолу —- чак до доста ниско,
наредени и пришити върху това бельо също като керемиди на покрив: от това може да се предполага, че
потисиичеството не е такова, каквото ни го рисуват нашите писатели.
Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат
толкова учтиви, че идват сами пред керваните отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, по
няколко парчета печено месо, яйца и всякакви плодове, които продават на нищожна цена, но с толкова
изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите.
А. Пуле, 1657
Жените им са надарени с голяма красота и съчетават хармонично развитото тяло и съвършенството на
формите с преимуществото на високия ръст и благородната походка. Сластолюбивпте източни монарси
трябва по-скоро всред тях, а не всред черкезките да търсят розите на любовта, предназначени да
украсяват техните хареми. Но тъй като такова съвършенство не може да бъде лишено от разум, те
несъмнено ще намерят и достатъчно други прелести, които да ги накарат да забравят скуката на
самотното си съществуване.
Франсоа Пуквил 1798
Българските жени са толкова усърдни в преденето, че когато вървят по улицата, не можеш да ги срещнеш
без работа, но поставят една хурка с вълна зад рамото си и така вървят и предат като играят.
Райнхолд Лубенау, 1587
Надясно от главния път има едно хубаво село, наречено Усинция и на половин час от Разград едно друго,
по-голямо, името на което е Хасанлар, където срещнахме първите леки жени в Османска Турция
(пътуването е от Дунава- бел.). Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска
нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни" (цигани). Те ни чакаха зад оградата на къщата
на един селянин, най-хубаво облечени и с по-черна външност от всички мюсюлмански жени, които се
срещат из тези краища.
Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могъл да си помисли някой под впечатлението, което
създавам за тях, казвайки, че бяха „египтянки". Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със
златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна. При нашето пристигане те ни
канеха, особено двамата духовници в групата, с думи на турски език и с най-сластолюбиви жестове да се
приближим. По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични
кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях
виждал източни танци, ми се видя безподобен. По-голямата и съвсем бяла, по-хубава от другата,
изглеждаше по-умерена и не обещаваше много. При все това обаче тя първа намери клиенти и един едър
еничър от тези, които ни придружаваха, се спазари с нея. Хубавият пример подтикна другите и самите
еничъри, които първоначално не се бяха спрели, се върнаха назад и опитаха, заплащайки по 35 пари
всеки. Това правеше 1 флорин и 10 халера от нашите монети, както разказваха след това помежду си.
Това е твърде много за тези хора, които получават 6 халера на ден за храна и облекло.
Капитан Шад, 1740
...жените носят висулки на ушите от сребърни пулчета. Те носят по много на всяко ухо. Има някои, които
носят по 5 или 6 на всяко ухо.
Льофевр, 1611
Продупчват ушите си на 4-5 места и закачват на тях обеци от олово, не толкова скъпи, колкото тежки.
Антон Вранчич, 1553
Българските жени имат обичай да окачват на ушите си всякакви обеци от пиринч, мед и др. Те
продупчват цялото си ухо околовръст и така го отрупват с калцедони, кристали и пр., че се налага да
закачват ушите си с кукички за косите, за да на се разкъсват.
По същия начин се кичат и мъжете, но не толкова излишно.
Българките си кичат не само ушите, но и глезените, и ръцете под рамената, както и носовете си. Едно
Чужди пътеписи за Балканите
време видях в Цариград една българка с дъщеря й и двете бяха окичени с хубав златен пръстен, забоден
през носа. несъмнено този вид накит се е употребявал, както се разбира от следното изречение: Хубавата
жена е за мъжа си като златен пръстен в носа.
Саломон Швайгер, 1577

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
06 фев 2019 в 14:16 ученичка на 42 години от Ботевград - ОУ "Васил Левски"
28 яну 2019 в 22:48 студент на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - ПНУП, випуск 2022
28 апр 2017 в 13:23 потребител
 
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
868
·
8
·
1,403
·
1,948

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Герба на България

28 юли 2007
·
241
·
6
·
149
·
205
·
1

Развитието на българския герб през годините в картинки........
 

Теми по История на България

16 апр 2008
·
1,462
·
13
·
11,683
·
1,947
·
1

Прабългари и славяни през епохата на "Великото преселение на народите" (ІV-VІІ в.. Основаване и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в...
 

Теми по история на България

19 апр 2007
·
2,823
·
39
·
14,458
·
2,316
·
2

България през първата половина на ІХ век; България при княз Борис І; при управлението на Цар Симеон Велики; политическото могъщество при цар Иван Асен ІІ; антиосманска съпротива; начало на Българското възраждане; Руско-Турската Освободителна война и т.н.
 

България в годините на Втората световна война

08 ное 2006
·
1,286
·
5
·
1,437
·
274

Развитие на България в навечерието на Втората световна война - икономика, политически живот, външнополитически проблеми.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Лесен)
24
30
3
3 мин
02.07.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 2-ри срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 2 срок. Въпросите, включени в него са само с един верен отговор.
(Лесен)
18
10
1
2 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Чужди пътеписи за Балканите

Материал № 848101, от 24 апр 2012
Свален: 21 пъти
Прегледан: 77 пъти
Предмет: История
Тип: Документ
Брой страници: 3
Брой думи: 1,347
Брой символи: 7,104

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Чужди пътеписи за Балканите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
119

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
139 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала