Големина на текста:
Рискови фактори и заплахи за възникване на кризисни ситуации и кризи.
Факторите, които влияят върху зараждането и развитието на кризи в Югоизточна
Европа са доста разнообразни. Те могат да се проявяват на различна основа – политическа,
военна, икономическа, териториална, природна, етническа, религиозна и други.
Потенциалните опасности обективно съществуват, както в обществената така и в
природната сфера. Рискът от тяхното проявление може да се търси при взаимодействието
между тези две системи. За това е важна ролята на човешкия фактор, който трябва да
балансира, организира и управлява процеса на това взаимодействие.
Освен ескалацията на кризата от съществено значение за нейното управление са
рисковите фактори и заплахи. За да бъдат научно изяснени е необходимо да се даде
определение на понятието риск. То няма еднозначно определение, но може да се каже, че в
по-широк смисъл рискът включва наличието на алтернативни изводи. В този смисъл рискът
е на лице, когато може да се реализира повече от един резултат. Във по-тесен смисъл
обикновено рискът се свързва с вероятността за настъпване на нежелани и неблагоприятни
промени. Като част от общия проблем рискът може да бъде разгледан като несигурност в
някакъв бъдещ момент или период.
Другата категория непосредствено свързана с риска е заплахата или опасността от
заплаха. Тя може да бъде всяко нарушаване на относителната стабилност, на който и да е от
елементите на сигурността независимо от причините довели до тази нестабилност. И тъй
като тези причини биха могли да бъдат безброй, както и в зависимост от възприетия подход,
могат да се направят и безкрайно много варианти на схеми за видовете опасности. Опитът
обаче да се дефинират тези заплахи, без да се отчита реално съществуващата коренна връзка
между по-голямата част от тях крие опасност от елементаризиране на проблема. Имайки
предвид това съображение и изхождайки от даденото по-горе определение, ние считаме, че
най-характерните видове заплахи за нашата национална сигурност на този етап могат да
бъдат от: политически, икономически, военен, екологически, демографски, етнически,
информационен и културно-духовен характер.
Заплахите могат да бъдат:
- слабо вероятни- агресия срещу България, с което да се наруши нейната териториална
цялост и суверенитет;
- средно вероятни – заплаха със сила или с използването на такава за решаване на спорни или
нерешени проблеми;
-силно вероятни - пълзяща агресия, проявяваща се уязвимост на страната от заплахи с нисък
интензитет, който в редица случай може да не притежават непосредствено военен характер.
Изпадане в едностранна икономическа, политическа, екологическа и друга
зависимост от определена страна, засилващи се военни конфликти и парализа на държавната
власт, което в перспектива може да създаде определена ситуация.
В стратегическата Концепция на НАТО, приета от държавните и правителствените
ръководители на страните-членки на срещата им във Вашингтон (1999 г.), са залегнали
новите схващания за характера на рисковете и заплахите за сигурността. Посочва се, че за
разлика от миналото, сега съществуващите рискове, които могат да породят кризисни
ситуации, са многобройни и многопосочни, и поради това трудни за предвиждане и
оценяване. Същевременно се отчита, че за сметка на намалялата опасност от агресия срещу
териториите на съюзниците са нараснали потенциалните причини за възникване на кризи в
резултат на сериозни икономически, социални и политически трудности, включително
етнически вълнения и териториални спорове. Счита се, че е възможно напрежението в някои
райони да доведе до кризи и въоръжени конфликти, които биха могли да се разпрострат в
страни от НАТО и пряко да въздействат върху сигурността му. Съществуват и рискове с по-
широк характер включително разпространяване на оръжия за масово поразяване, нарушаване
на подвоза на жизнено важни суровини, терористични действия, саботажи и др. Съюзниците
от НАТО констатират, че на фона на значително намаления риск от голям конфликт в
Европа, се появяват много по-големи рискове от възникване на различни и вероятно
неголеми по размер кризи и конфликти от междудържавен или вътрешен характер,
изискващи бърза реакция, поради което условно разглеждат тяхната еволюция като две
взаимносбързани състояния - военна опасност и военна заплаха.
Преходът от един в друг етап на кризата се извършва под въздействието на един или
повече фактори. Кризата се разглежда като един от възможните и постепенно развиващи се
етапи от даден конфликт.
Настъпилите промени в стратегическата обстановка, в Европа доведоха до изменения
и в естеството и значението на дестабилизиращите рискови фактори и заплахите за
сигурността включително на Република България. Те могат да бъдат групирани по различни
признаци – по място , вътрешни и външни, , по характер , военни и невоенни, , по време ,
трайни и временни, , по области на въздействие , политически, социално-икономически,
информационни, екологични, демографски, хуманитарни, етно-малцинствени, религиозни, ,
по степента на тяхното проявление и въздействие , реални или потенциални, преки или
косвени, и др. Това разграничаване е условно, още повече, че част от тях се проявяват
комбинирано , например като външни и невоенни, трайни и косвени и др., . В някои случаи
комбинираното им и едновременно действие допълнително може да усложни и
дестабилизира обстановката не само в национален, но и в международен мащаб. Характерно
за съвременната военно-политическа обстановка е възникването предимно на вътрешни, а не
на междудържавни конфликти.
Основните рискови фактори, които имат едно или друго въздействие върху
стабилността и сигурността в региона, включително и за сигурността на Република България
понастоящем са:
- геостратегическо положение на страната;
- съществуващите конфликтни и потенциално кризисни райони в Югоизточна Европа,
някои от които се намират не далече от границите на страната;
- дисбалансите във въоръженията и състоянието на въоръжените сили;
- неравнопоставеността на държавите в региона по отношение на гаранциите за
националната им сигурност;
- социално-икономическите проблеми;
- неблагоприятната демографска характеристика;
- проявите застрашаващи сигурността, правата и свободите на гражданите;
- заплахите за информационната сигурност;
- влиянието на новите и специфични рискове и предизвикателства за сигурността;
- природните бедствия, мащабните промишлени и екологични аварии и катастрофи и
др.
Обектите срещу които могат да бъдат насочени някои от рисковете и заплахите за
националната сигурност са практически във всички области, но като основни могат да бъдат
посочени:
- политическата и държавната система на страната;
- стопанската и финансова стабилност;
- отбранителната система и структурите за сигурност;
- единството на нацията, нейните духовни и културни ценности;
- междуетническите отношения и религиозната търпимост;
- елементи от външната политика;
- отношенията ни с конкретна страна или организация, съюз, които са приоритетни за
нас;
- информационната система на страната;
- стратегическите инфраструктурни обекти, , транспортни и комуникационни възли,
енергийни трасета и др., , в т.ч. военни обекти;
- екологически опасни обекти и др.
Когато се разглеждат факторите, които в една или друга степен влияят върху
различните аспекти на сигурността на Република България, следва да бъде отчетена
специфичната регионална среда, характеризираща се с наличието на конфликтни и
нестабилни зони, което се отразява негативно, върху различните аспекти на националните
интереси и сигурност. Една от последиците от трудното стабилизиране на региона е, че
успешното интегриране на България в европейските и евроатлантически структури зависи в
известна степен и от стабилизирането на обстановката в Югоизточна Европа и в някои от
съседните държави.
Красноречив пример за това бяха събитията свързани с разпадането на СФР
Югославия през последните десет години. В резултат на поредица кръвопролитни конфликти
на етническа основа възникнаха условия за политическа и икономическа дестабилизация на
целия регион. Икономиката на България претърпя сериозни преки и косвени загуби.
В случай на подобни кризи, проблеми от политически, географски и хуманитарен
характер в съседните държави биха могли да предизвикат евентуални масови бежански
вълни. Това само по себе си би могло да доведе до драматично влошаване на
икономическите условия в засегнатите страни и да създаде изключително опасна ситуация,
при която да се стигне до интернационализиране на конфликта чрез въвличането в него на
други страни.
Освен в резултат на етническите конфликти, локални кризи от този тип биха могли да
бъдат предизвикани от остри икономически, социални или вътрешно политически трудности
от различен характер.
Главните дестабилизиращи фактори за регионалната сигурност понастоящем са
конфликтът в Македония и останалите огнища на напрежение на територията на бивша
Югославия. Сложността на проблемите, които са в основата им показва, че скоро не може да
се очаква трайното им урегулиране. При определени обстоятелства тези и някои други
огнища на напрежение могат да ескалират и да доведат до възникване на заплаха за
националната сигурност на Република България и до накърняване на нейните жизнени
интереси.
Макар, че не влияе пряко върху сигурността на България, обстановката в Македония
има и регионално измерение по няколко причини: разширяването на конфликта може да
доведе до възникване на масови бежански потоци, усложняване на отношенията между
страните в региона и въвличането на съседни държави, задържа се развитието на
регионалното сътрудничество, включително и реализирането на инфраструктурни и др.
проекти с общоевропейски и трансконтинентално значение, евентуалното ескалиране на
обстановката в Македония ще влияе и в Косово, Босна и Херцеговина и др.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 май 2019 в 10:48 ученичка на 23 години от Гоце Делчев - ПМГ "Яне Сандански", випуск 2014
11 апр 2019 в 12:02 студент на 36 години от София - Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - КОМУНИКАЦИИ И СИГУРНОСТ, специалност - Информационна сигурност, випуск 2016
09 яну 2019 в 00:13 в момента не учи на 41 години
03 дек 2018 в 18:25 учител на 37 години
26 юни 2018 в 11:27 студент на 25 години от София - Международно Висше Бизнес Училище, випуск 2017
13 юни 2018 в 18:30 студент на 26 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2014
27 апр 2017 в 23:26 потребител на 30 години
17 яну 2017 в 15:07 студент на 29 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Политология, випуск 2016
09 фев 2016 в 14:52 студент на 30 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2019
01 дек 2015 в 10:43 в момента не учи на 48 години от Свищов
 
Подобни материали
 

Еволюция на концепцията за сигурност 1


Национални интереси в областта на сигурността. Среда за сигурност - международна среда за сигурност, вътрешна среда за сигурност. Рискове и заплахи за жизненоважните национални интереси. Стратегически цели...
 

Национална служба "Сигурност"


Национална служба "Сигурност" е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации или лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и...
 

Теория на риска. Рискове и заплахи за националната сигурност (пищов)


Основни рискове и заплахи за националната сигурност на Република България според Военната доктрина, Военната стратегия, Бялата книга за отбраната и Доктрината на Сухопътните войски...
 

Военна доктрина


Военната доктрина на република България е система от стратегически възгледи, принципи и подходи за гарантиране на националната сигурност във военнополитически и военен аспект.
 

Кризи и конфликти


Навлизането на Европа в динамиката на 21. век се характеризира с енергия на колективната сигурност. Тя изисква изграждането на европейски консенсус по националните цели...
 
Онлайн тестове по Полиция, отбрана, национална сигурност
Подбор на кадри в охранителната дейност - тест
професионален тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 12 курс
Тестът е финален по дисциплината "Подбор на кадри и действия в кризисни ситуации" за Частен професионален колеж "Св. Георги Победоносец"...
(Труден)
14
74
1
09.02.2012
Тест по основи на националната и международната сигурност
изпитен тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 2 курс
Тестът е изпитен за УНИБИТ при Стойчо Стойчев, 2 курс, задочно обучение. Състои се от 60 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
60
70
1
5 мин
11.09.2013
» виж всички онлайн тестове по полиция, отбрана, национална сигурност

Характеристика, динамика и ескалация на кризи

Материал № 847983, от 24 апр 2012
Свален: 48 пъти
Прегледан: 72 пъти
Предмет: Полиция, отбрана, национална сигурност
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 4,395
Брой символи: 30,682

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Характеристика, динамика и ескалация на кризи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения