Големина на текста:
I.
МЕДИЦИНСКА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
1.Историческо развитие – 3000г преди новата ера в китайската книга Кунг-Фу се
споменава за физическите упражнения като средства за лечение. Китайският император е бил
лекуван с лечебна гимнастика и дихателни упражнения, които са се разглеждали като регулатор на
кръвообращението. Индуските йоги са използвали дихателните упражнения при различни
заболявания.
Гимнастиката и масажа са били част от религиозните ритуали в храмовете при различните
поколения. В древна Гърция Хипократ също е използвал кинезитерапевтични техники при
лечението. Неговото дело е продължено от Асклепий. През 1020г. Авицена посочва ролята на водо- и
слънцелечението, физическите упражнения и режима на хранене.
В България д-р Петър Берон е основоположник на лечебната физкултура(ЛФК).През 1962г. започва
подготовката на рехабилитационни кадри в България.
2.Дефиниция за рехабилитация (Р)
Терминът Р означава възстановяване. От 60-те години на миналия век се извършва огромна работа
по уточняване на съдържанието на термина. От теоретична и терминологична гледна точка Р се
дефинира по следните начини:
А) Р е възстановяване и поддържане на психо-соматичното здраве на заболелите и профилактика на
настъпващата инвалидност.
Б) Р е мултидисциплинарен подход на специалисти (лекар, кинезитерапевт, рехабилитатор, логопед,
психотерапевт, физиотерапевт, ерготерапевт и социален работник), който има за цел възстановяване
на физическата, психическата и социална независимост на пациента
В) Р е продължително и комплексно усилие за възстановяване на индивиди до неговото обичайно
функционално и социално положение и поддържане остатъчната функция.
3.Същност на Р
Чрез Р-мероприятия се постига профилактика преди всичко на влошената функция и усложнения на
заболяванията. Усилията на Р са насочени към трениране на индивида да използва остатъчната си
нервно-мускулна способност и към постигане на максимално функционално равнище при
минимален риск за себе си и водещите му системи – сърдечносъдова( с.с-ма), дихателна( дих с-ма) и
нервна (НС).
4. Видове Р
Медицинската Р е предназначена преди всичко за възстановяване на психо-физическото здраве на
пациентите. Цели се обратно развитие на болестния процес и връщане на загубените функции. В тези
случаи се говори за възстановителна Р. Допуска се, че болният има достатъчно Р-потенциал и е
възможно възвръщането на увредените или временно загубените функции. В други случаи при
дефинитивно болните, когато е невъзможно възстановяването на увредените функции поради
органични повреди говорим за поддържаща Р. пред невъзможността за пълно възстановяване целта
е да се засили остатъчната функция, а също така и да се предпази организма от нови усложнения.
N.B. Обичайното състояние на всеки индивид и нормално здраве. При заболяване настъпват
клинични симптоми и съответно болестни промени. Настъпва условен преход към състояние на
нарушено здраве. Ако заболяването продължи или се усложни настъпва нов условен преход към
временна или трайна инвалидност. Ако състоянието на болния не се промени може да настъпи нов
преход към състояние, при което не е възможно никакво обратно развитие.
Заболяване>нарушено здраве > преход инвалидност> преход дефинитивно състояние
Главната задача на Р е предотвратяване на прехода от нарушено здраве към инвалидност.
Независимо от заболяването на болния, най-важна е мотивацията му.
Съвременното становище е, че трябва да се избягва неоправдано дългото болнично лечение, за да
се избегне прехода от инвалидността към зависимост.
5. Основни принципи на медицинската Р
5.1. Възможно най-рано започване на активни рехабилитационни процедури
5.2. непрекъснато провеждане на Р през целия период от болничното и извън-болнично лечение
5.3.Комплексен характер при Р-мероприятия и съчетания с медикаментозна терапия
5.4. Ресоциализация на инвалидизираните лица
6. Етапи в Р
6.1. Спешен – в болници(реанимация)
6.2.Рековалесцентен – в диспансери, поликлиники, ДКЦ (възстановяващ)
6.3 Поддържащ – санаториално лечение или домашно
7. Кадри
В Р се използват всички средства на медицината с оглед пълното възстановяване на пациента. За тази
цел най-доброто средство е работата в екип. Този екип осъществява не само възстановяване, но и
ресоциализацията на пациента
8.Задължения на рехабилитатора
8.1. Р-ът трябва да притежава следните умения – познаване на анатомията, двигателния апарат,
всички органи и системи.
8.2. Да може да снема рехабилитационен потенциал за всяко заболяване
8.3. Да дефенера целта, задачите, средствата на кинизитерапията, както и съставянето на
кинезитерапевтична медика на базата на констатиран двигателен дефицит
8.4. Да спазва всички принципи и методи на кинезитерапията( задачи – цел-средства)
9. Контингент на Р-ра
9.1.Травматични увреждания на крайници
9.2. Ампутация на крайници
9.3. Травматични увреди на ЦНС и ПНС
9.4. Остри и хронични заболявания на ЦНС и ПНС
9.5. Заболяванея ня дих.с-ма, сър.с.с-ма и хран.с-ма, обмяната на веществата, процедури с незрящи и
глухи пациенти
10. Средства на Р
- медикаментозни
- физикални
- хирургични и ортопедични
- психотерапевтични
- диетични
- профилактични
КИНЕЗИТЕРАПИЯ (КТ)
1.КТ в смисъла на международно приетия термин «терапия чрез движение» е професия в
здравеопазващия сектор, насочена към промоция на оптимално здравословно и функционално
състояние
N.B. Целите на КТ се постигат чрез научно-обоснованото прилагане на физикалните
методи( физически упражнения, мануална терапия, естествени и преформиране физикални фактори).
В цялостния процес се включва изследване, анализ, оценка, прогнозиране, терапия и
проследяване на резултатите при състояние на дисфункции и неспособности.
КТ не се ограничава с Р на болни, но в спектъра на нейното действие се включва и образоването,
превенцията и промоцията на здравословния начин на живот.
2.Обект и предмет на КТ
Предметът на КТ с научнообоснованото и методически правилното прилагане на различни
средства( главно физически упражнения под формата на процедури с лечебна, поддържаща,
възстановителна и профилактична цел).
N.B. Следователно КТ е лечението, профилактиката, възстановяването, поддържането на здравето на
болния и превенция на рецидиви и усложнения.
Обект на КТ са главно болните, преболедувалите и застрашените от заболяване и дефинитивни
увреждания по рождение или вследствие на травми, заболявания с деформации, включително с
телесни и душевни недъзи.Обект на КТ са и други категории лица, които не могат да се нарекат
болни, но има възможност за усложнения. Такива са бременните, кърмачетата, малките деца, жени в
климактериум, здрави възрастни и стари хора. В своята най-обща характеристика КТ може да
бъде разделена на 2 основни дяла( активна- АКТ и пасивна-ІПКТ).
І. Активната КТ се характеризира с активното и състезателно участие на пациента, който
волево изпълнява движенията. Основно средство на АКТ са физическите упражнения, а основния
метод е упражняването. Това и най-специфичния метод, при който имаме прилагане на системи от
подходящи средства при поставена цел. Въздействието на АКТ е многостранно, но според
клиничното и функционално състояние на болния се проявява в следните направления:
А) лечебна физкултура(ЛФК) – К-чен метод, при който се използват средствата на физическата
култура .- гимнастически упражнения, упражнения с приложен характер, упражнения с и на уреди,
упражнения с приложен характер за лечебни цели.
Лечебната гимнастика е метод за лечение и профилактика на различни заболявания посредством
комплекс от физически упражнения. Лечебната гимнастика се дели на следните видове:
-аналитична гимнастика – само за определена мускулна група
-общо-укрепваща
-подводна гимнастика
-игри – на място, полу-подвижни и подвижни
-елементи от спорта – плуване, гребане, каране на колело, кънки
Б) Трудотерапия (ерготерапия)
В) Теренно лечение
Г) Специални методи – суспенсия, пулитерапия, метод на Бобат, Кобат и Войта
ІІ. ПКТ – обхваща форми и средства, при които пациента участва пасивно( не извършва волеви
движения). Движението се извършва мануално от Р-ра или от приспособления и апарати (артомод).
1.Към ПКТ спадат различните видове мобилизации
2. Масажи – мануален, механо – и хидромасаж
3.Механотерапия – движения извършвани от уреди и апарати
ПРИНЦИПИ НА КТ
1.Общо въздействие или всестранност – въздействие не само по отношение на болестния
процес, но и на всички съпътстващи заболявания и отклонения от здравето, които могат да се
установят

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Кинезитерапия

Историческо развитие – 3000 г. преди новата ера в китайската книга Кунг-фу се споменава за физическите упражнения като средства за лечение...
Изпратен от:
Kristiana Atanasova
на 2012-04-24
Добавен в:
Упражнения
по Кинезитерапия
Статистика:
606 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Кинезитерапия пр бременни в първи триместър
добавена от alex-styleee 11.03.2016
1
20
 
Онлайн тестове по Кинезитерапия
Тест по фармакология
професионален тест по Кинезитерапия за Студенти от 4 курс
Тест по фармакология за 7-ми семестър , четвърти курс Национална Спортна Академия. Въпросите са с един и повече от един верен отговор.
(Труден)
53
53
1
3 мин
10.02.2012
» виж всички онлайн тестове по кинезитерапия

Кинезитерапия

Материал № 847905, от 24 апр 2012
Свален: 606 пъти
Прегледан: 1,246 пъти
Предмет: Кинезитерапия
Тип: Упражнение
Брой страници: 27
Брой думи: 10,713
Брой символи: 68,185

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Кинезитерапия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала