Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
Големина на текста:
Агроекология
Въведение
Като дял от общата екология и както подсказва името й,
агроекологията е ангажирана с изследвания в областта на развитието и
рационалната организация на аграрното производство. Тази наука изследва
агроекосистемите, въпреки изключителната им сложност, същевременно
тя е сред аграрните науки с изключително значение за развитието на
съвременното аграрно производство. Отделните структури на
агроекологията са в следните направления:
=> Агроценозите като биосистема
=> Светлина
=> Температура (топлина)
=> Вода (влага)
=> Въздухът и неговото движение
=> Почва
=> Взаимоотношения между растенията
=> Взаимоотношения между растения и микроорганизми
=> Взаимоотношения между растения и животни
=> Антропогенни фактори за растенията
=> Сортът като антропогенен натиск
=> Районирането на земеделските култури като антропогенен
натиск
=> Системите на земеделие като антропогенен натиск
=> Растителната защита като антропогенен натиск
=> Екологосъобразно и екологично земеделие
Както е видно, агроекологията има редица направления, в които се
правят проучвания.
Предвид краткия обем на настоящата тема, няма възможност да се
разгледат всички актуални приложения на науката, ето защо, анализът ще
се концентрира върху чисто екологичните аспекти на науката -
земеделското производство от гледна точка на устойчивото развитие и
опазването на средата. Така дефинирана, темата акцентира върху
изключително важни въпроси, свързани със съвременното агро
производство, тъй като самото аграрно производство е предпоставка за
замърсяване на средата, което пък от своя страна- предполага вземане на
решения, свързани с екологичния начин на производство и съответно –
налагане на характерни изисквания, спецификации и условия за
производство на аграрни продукти.
1
1. Необходимост от въвеждане на стандарти за екологично
производство в аграрния сектор
Аграрният сектор се променя, особено от края на Втората световна
война насам. Производителността на хранителните продукти и тъканите е
нараснала поразително в следствие на новите технологии, механизацията,
увеличеното използване на химикали, специализацията и държавните
политики, които благоприятстват максимализирането на производството.
Въпреки че тези промени са довели до голям брой положителни резултати
и са ограничили редица рискове в земеделието, едновременно с това те са
нанесли и значими щети. Водещи сред тях са изтощаването на
повърхностния слой на почвата, замърсяването на подпочвените води,
намаляване на броя на семейните стопанства, продължаващото
пренебрегване на условията на живот и труд на земеделските работници,
нарастващите цени на продукцията и разпадането на икономическите и
социалните условия в селските общности.
Устойчивостта израства от първоначалната загриженост, най-вече с
оглед на екологични проблеми през 60-те години на 20 век, минава през
множество стадии и се реализира в международни и национални програми,
които съчетават икономическия ръст и стопанското развитие и социалната
и екологичната отговорност. Днес движението за устойчиво земеделие
набира нарастваща подкрепа и одобрение в основното направление на
земеделието и при определяне на политиката. Устойчивото земеделие се
занимава не само с редица екологични и социални проблеми, но може да
предложи и иновационни и икономически жизнеспособни възможности за
земеделските производители, служители, потребители, политици и други
заинтересовани лица по цялата хранителна верига.
През 1987г Световната Комисия по Околната среда и развитието
(WCED) дефинира устойчивото развитие като “развитие, което осигурява
потребностите на настоящето поколение без да подкопава възможностите
за задоволяване потребностите на бъдещите поколения”.
В определението на WCED ударението се поставя върху
ограниченото използване на невъзпроизводимите природни ресурси.
За представителите на неокласическата школа (Hicks, Solow,
Hartwick) и др., критерии за устойчивост е размерът на капитала, който се
предава от поколение на поколение или който се измерва във времеви
хоризонт на едно поколение. Те считат, че развитието е устойчиво, ако
размерът на този общ капитал (природен плюс създаден) поне не намалява
или в преференециалния случай – нараства.
Много хора използват думата "устойчив" под значението
"благоприятен за околната среда" или като термин, прилаган основно за
развитието на Третия свят. Но устойчивостта означава много повече от
това. Когато даден ресурс се изразходва в устойчиви степени, хората могат
2
да продължат да изразходват същият обем ресурс година след година, от
едно поколение в друго. Когато даден ресурс се изразходва в неустойчиви
степени, рано или късно този ресурс ще бъде изчерпан.
Устойчивото развитие е динамичен процес, който позволява на
всички хора да реализират своя потенциал и да подобрят качеството си на
живот по начини, които едновременно с това защитават и увеличават
системите за поддържане на живота на Земята.
2. Устойчиво земеделие
Устойчивото земеделие интегрира три основни цели - здравословна
околна среда, икономическа рентабилност и социална и икономическа
справедливост. Принос към тези цели имат различни философски
направления, политики и практики. Хора със съвсем различни
компетенции, от земеделски производители до потребители, споделят тази
идея и са допринесли за нейното развитие.
През 1990 г. Организацията на обединените нации дефинира
устойчивостта като "задоволяване на текущите потребности без да се
излага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите
потребности". За това управлението както на природните, така и на
човешките ресурси е от основно значение. Управлението на човешките
ресурси включва вземане под внимание на социалните отговорности като
условията на труд и живот на служителите, необходимостта от селски
общности, както и здравето и безопасността на потребителите както сега,
така и в бъдеще. Стопанисването на земята и управлението на природните
ресурси включва поддържането или увеличението на тази база на
жизненоважни ресурси в дългосрочен план.
В повечето страни-членки на ЕС са въведени агро-екологични мерки
съгласно Наредба (ЕИО, Европейска икономическа общност) №2078/92 за
опазване на биоразнообразието, например чрез ограничаване или
прекратяване на използването на торове или пестициди при поддържане на
ротационни практики. Примерите включват въвеждането на органично
земеделие, интегрирана борба с вредителите, заделяне на защитни синори
и специфични мерки, изпитани чрез проекти на фонда "LIFE nature", които
са насочени към конкретни ареали.
Подходът към цялото земеделско стопанство взема под внимание
културните, социалните и природните ресурси, както и почвата, водата и
въздуха. Мнозинството европейци вярват, че дивият свят е изключително
важен за качеството на живота и смятат, че погубването на растителни и
животински видове, както и замърсяването на околната среда, са особено
обезпокоителни проблеми. Биоразнообразието може да се загуби лесно, но
възстановяването му е трудно, особено ако се стигне до изчезване на
видовете. В крайна сметка всяка земеделска система, на която липсва
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 сеп 2021 в 12:47 учител на 44 години от Луковит - ПГСС "Сергей Румянцев", випуск 2020
 
Подобни материали
 

Изграждане на системи за опазване на околната среда

06 ное 2006
·
2,598
·
13
·
2,762
·
1,029
·
1

С въвеждането на система за управление на околната среда се постига съответствие с изискванията на законодателството, тъй като конкретните технически параметри на опазването на околната среда са обект на задължително правно регулиране и контрол.
 

Мерки за опазване на околната среда

26 мар 2007
·
2,596
·
3
·
921
·
1,256
·
1

Под замърсител следва да се разбира всеки физически агент, химично съединение или биологичен вид, попадащ в околната среда или появяващ се в нея в определено време в количества, надвишаващи естественото му колебание...
 

Екологични проблеми

18 май 2006
·
6,551
·
2
·
763
·
391
·
19

Изградените горещи теми превръщат решаването на екопроблемите в глобална цел на цялото общество - държавници, политици, законодатели, неправителствени организации и наддържавни формирования (ЕС).
 

Екологични фактори на средата

04 юли 2008
·
253
·
6
·
897
·
171

Заобикалящият ни обективно съществуващ материален свят, който се характеризира с безкрайно разнообразие и с различни прояви, се нарича природа.
 

Системата човек - околна среда

17 юни 2007
·
1,047
·
5
·
1,253
·
397
·
1
·

Темата на настоящата разработка е продиктувана от актуалността на проблема свързан с опазването и управлението на околната среда, които са сред най-важните приоритети на съвременното общество.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по агроекология
изходен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тест по агроекология. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
51
48
1
6 мин
09.08.2013
Тест по екология
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Теста е изпитен по дисциплината екология. Оценката се формира на база брой верни отговори: 20 - верни отговора оценка "Среден 3" 30 – верни отговора оценка “Добър 4” 40 – верни отговора оценка “Много добър 5” 50 - верни отговора оценка “Отличен 6” Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
50
153
1
1 мин
28.02.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Агроекология

Материал № 845550, от 20 апр 2012
Свален: 181 пъти
Прегледан: 276 пъти
Предмет: Екология
Тип: Анализ
Брой страници: 11
Брой думи: 3,119
Брой символи: 20,937

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Агроекология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
223 50

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
42 50

виж още преподаватели...
Последно видяха материала