Икономически университет
Варна
РЕФЕРАТ
По: Екология
Тема: Киселинни дъждове
Изготвил:
Борислава Радославова Бунарлийска
гр.13, Ф№:3325
Таня Здравкова Георгиева
гр.13, Ф№ 3261
Варна Проверил: ас. П. Иванова
Дефиниция:
Киселинен дъжд е общо наименование за киселинни депозити,
които попадат на Земята от атмосферата. Терминът е въведен през
1872 г. от английския химик Робърт Ангъс Смит, за да се опише
киселинни валежи в Манчестър, Англия. Днес учените изучават двете
мокри и сухи киселинни депозити. Въпреки че има естествени
източници на киселина в атмосферата, киселинни дъждове, породени
главно от емисиите на серен диоксид (SO
2)
и азотен оксид (N
2
O) от
електрическите компании, работещи с изкопаеми горива, особено
въглища. Тези химикали се превръща в сярна киселина и азотна киселина
в атмосферата и могат да бъдат носени от ветровете на много мили
от където се проведе на първоначалните емисии.
Възникване:
Развитието на индустриалния сектор неминуемо води до
увеличение потреблението на горива. Всички отрасли на
промишлеността - енергетика, металургия, химия, нефтохимия и т.н.,
са консуматори на горива, при преработването на които се отделят
вредни вещества. Киселинните дъждове, смогът, глобалното
затопляне, разрушаването на озоновия слой са резултати от
негативното влияние, което тези вещества оказват върху околната
среда. Известно е, например, че серните окиси са сред основните
причинители на киселинните дъждове. Серните окиси са продукт на
2
процесите на изгаряне на твърди или течни горива с високо сярно
съдържание. Основен техен източник са съответно електро- и
топлоцентралите, металургията, химическата промишленост и други
индустриални производства, изгарящи предимно въглища или нефт.
Характеристики на серния диоксид
Серният диоксид е безцветен, разяждащ кисел газ, които при попадане
в атмосферата, под въздействието на слънчевата светлина, встъпва в
каталитическа или фотохимическа реакция с други замърсяващи
вещества. В резултат на това взаимодействие се образуват SO3
серния диоксид с водните пари в атмосферата се получават киселинни
дъждове.
В атмосферата серният диоксид се среща под две форми – течен и
газообразен. И в двете си форми той допринася за увреждането на
растителността, разлагането на почвите, разрушаването на
строителните материали и речните потоци. Процесът от
образуването на серния диоксид до неговото разпадане в атмосферата
е с продължителност няколко часа. Затова се приема, че опасността
от замърсяване със серен диоксид има предимно локален характер и по-
рядко регионален. Но макар че по-голямата част от серния диоксид се
натрупва в близост до самите източници, немалко количество се
пренася на значителни разстояния.
Част от серния диоксид, който се изхвърля в атмосферата, се
оксидира, превръщайки се в сулфат. Обикновено нивата на превръщане
на серния диоксид в сулфат се движат от 0,1 до 10% за час. В близост
до източника преобладава газовата фаза, която се връща към земята
под формата на газове и частици, които се отлагат в близост до
източника - обикновено в обхват от около 300 км. Течната фаза се
пренася на по-големи разстояния и е основна причина за
трансграничното замърсяване.
3
252
53
