Големина на текста:
І.
ВЪВЕДЕНИЕ В ПСИХОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЕНИЕТО - ПРЕДМЕТ, ОБЕКТ,
СУБЕКТ НА УПРАВЛЕНИЕ. СЪЩНОСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО В
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ. ОСОБЕНОСТИ НА ТРУДА НА
УПРАВЛЯВАЩИЯ И ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ПСИХОЛОГИЯТА НА
УПРАВЛЕНИЕТО.
ПРЕДМЕТ НА ПСИХОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЕНИЕТО
Всяка наука може да бъде самостоятелна, ако съдържа следните условия: трябва
да има своя собствена област на проучване; трябва да има свои собствени научни и
изследователски методи; трябва да има свои собствени задължения.
Самата дума психология е съставена от две думи: психика – дух и логос – наука.
Това означава, че психологията е наука за душата.
С развитието на науката Психология и на науките въобще, душата започва да се
отхвърля и все повече започват да се проучват съзнателните явления и по кон-кретно –
съзнанието.
Обобщено казано предмет на психологията са: душата, съзнанието и негови-те
елементи, структурата на тези елементи и тяхното съчетаване.
Но по-конкретно предмет на психологията на управлението са: управлен-ския
труд; психологическите проблеми, възникващи в управленската практика.
ИСТОРИЯ НА ПРИЛОЖНАТА ПСИХОЛОГИЯ
Историята на психологията като самостоятелна и фундаментална наука да-тира
още от средата на 19 век, когато психологията се разделя от философията.
За основател на психологията се счита Вилхелм Вунт (1832 – 1920), като го-ляма
заслуга за развитието й се отдава на неговия ученик Едуард Титченър (1867 – 1927).
Вилхелм Вунт е германски философ и психолог. Бил е професор по пси-хология
в Хайделберг, професор по философия в Цюрих и Лайпциг. В биографията на Вунт от
особено значение е 1879 година, когато в Лайпциг е основал първата психологичес-ка
експериментална лаборатория. Вунт има голям принос за физи-ологията и
психологията, както и в експерименталната и приложна психология.
Началото си приложната психология бележи в САЩ от началото на XX век, като
първите американски психолози са били именно учиници на Вунт. Появата й е
предизвикана от нуждата от психологически знания в сферите на образованието,
отбраната, производството, търговията, услугите. Бързото й развитие е подсигуре-но от
психологическите факултети на американските университети, които подгот-вят много
специалисти-психолози. Всички те са били призвани да затвърдят пси-хологията като
наука в американското общество, като докажат и затвърдят прило-жимостта й в
практиката чрез приноса й в живота и бизнеса на хората и помощта за успешното
решаване на разнообразните им проблеми.
Някои от основоположниците на приложната психология в САЩ са: Грен-вил
Стенли Хол (1844 – 1924) – специалист по педагогическа и детска психология, той
прилага психологическите знания в сферата на образованието. Създател е на теорията
за рекапитулацията, а също така и на Американската психологическа асо-циация, на
която е и пръв президент; Джеймс МакКин Кетъл (1860 1944) отго-ворен за
превръщането на изследването на психологическите индивидуални разли-чия между
хората в широко използван подход в психологията; Лайтнер Уитмър (1867 – 1956) –
създател на първата в света психологическа клиника за диагностика и коригиране на
отклонения в умственото развитие на деца; Уолтър Дил Скот (1869 – 1955) – активно
прилагагал психологическите методи в бизнеса и рекламата; Хюго Мюнстерберг (1863
– 1916) – германец, преселил се в САЩ, популяризира и прилага психологическите
знания в съдебната практика, търговията и рекламата, психологическия подбор,
ефективността на труда.
Интересен е историческия факт, че като академична наука психологията се
заражда в Германия, а приложната психология възниква в САЩ.
Този феномен се дължи не само на факта, че гореизброените основополож-ници
на приложната психологоя в САЩ са ученици на Вунт, но и на тяхната прагматичност
и практично ориентирана изследователска нагласа, за което говорят и техните
приложни системи, методи, теории. Заслуга има и свободомислещото и демократично
настроено американско общество, готово да приеме всяка новост, да-ваща възможност
за по-практичен, по-полезен, по-различен начин на живот.
В Европа приложната психология се заражда и развива по-бавно. Начало на
приложните психологически изследвания поставя Франсис Галтон (1882 1911) с
експерименталното изучаване на индивидуалните различия на хората.
Ако трябва да се рзграничат приложните психологически знания от чисто
теоритичните, то трябва да черпим информация не само от теорията и практиката на
психологията, но и от историята и развитието на психологията още от самото й
зараждане.
И така, от гледна точка на историята на психологията, приложни са тези знания,
които не само са получили приложение в практиката и живота на хората, но също така
са получили широка обществена подкрепа, както и призвание за значи-мостта им в
индивидуалната и обществената практика, в ежедневния живот на хо-рата и като цяло
за развитието във всички сфери на човешкото битие.
От гледна точка на приложната психология неби следвало да се прави раз-
граничение между психологическите знания предназначени да се прилагат в инди-
видуалната практика и тези предназначени да се прилагат в обществената практи-ка, но
от научна гледна точка такова разграничение е необходимо.
КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ И РОЛЯТА НА КОМПАРАТИВ-
НИТЕ ПРИЛОЖНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
В началото на XX век Европа е обхваната от духовна криза, която бива последвана и от
криза в психологическата наука. Тази криза, наречена “криза в психологията” от
германския психолог Карл Бюлер (1879 – 1963), означава възникването на много и
различни психологически школи: структурната, функционалната, бихейвиорист-ката,
необихейвиористката, психоаналитичната, марксистката, генетическата, ког-нитивната,
хуманистичната. Различните школи започват да спорят и да си противо-речат една на
друга, като по този начин разединяват иначе единната психологичес-ка наука. Това
разединение се дължало най-вече на факта, че всяка школа разрабо-тила своя
терминология, което правило идеите и знанията им взаимно неразбирае-ми, а и това
много затруднявало психолозите-практици, които трудно прилагали несъгласуваните
теоритични знания и методики.
Карл Бюлер предлага решение на проблема чрез обединяване на най-ценни-те
идеи от всички разклонения, но не дава принципна система за осъществяване на това
начинание.
Лев Виготски (1896 – 1934) – руски психолог – предлага свое решение: вси-чки
школи да отстъпят мястото си на една – научната. Но решението, което той предлага,
несъмнено е повлияно и продиктувано от обстановката и окръжаващата среда, в която
той живее.
Решаваща роля за обединението на различните школи има възникналата в
последствие компаративна психология. Нейни основни задачи са сближаване и обе-
диняване на най-ценните и допълващи се теоритични идеи и знания от различните
школи, посредством водене на толерантен диалог между тях. Изпълнението на тези
задачи предполага да се съгласуват и интегрират разнородните психологически те-ории
и знания чрез допълнителни компаративни изследвания, които да доведат до
създаването на нови общи, обединяващи, допълващи се междинни теории. Слож-ността
на този процес е довела до конкретизирането на пет принципа, характеризи-ращи
стъпките за провеждането на съпоставителния анализ.
І МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В ПСИХОЛОГИЯТА
За осъществяване на своята работа на психолозите е нужна информация. Важна
предпоставка за събирането на достоверна и точна информация е избора на метод за
изследване.
Има различни методи за изследване, прилагани от психолозите, даващи им
необходимите данни за следизследователската им работа.
Често използван метод е наблюдението. Чрез него с целенасочено наблюде-ние
се регистрират и описват явления, процеси и събития, коит опротичат без наме-сата на
наблюдаващия. Възможно е наблюдателя да бъде реален или подставен уч-астник в
изследваната група и тогава метода се нарича включено наблюдение.
Експерименталният е най-скъпия метод, тъй като за експеримента трябва да се
създадат определени условия или да се имитира цяла ситуация, при която да въз-никнат
интересуващите го явления. За да стане това на изследователя често се на-лага да
контролира факторите, характеризиращи експеримента, като ги изменя це-ленасочено.
Това прави експеримента един мощен и ефективен метод в психологи-ята.
Други прилагани методи за набиране на необходимата информация са анке-тата,
беседата, тестовете.
ОБЩУВАНЕ И ОБЩИТЕЛНОСТ
Важна способност, която трябва да притежава един мениджър е общуването,
защото то присъства във всички фази на управленската дейност. Но за добрия ме-
ниджър е важно не само да може да общува, а и да притежава висока комуникатив-на
култура.
Общуването е дейност, характеризираща отношенията “човек-човек”. Затова е
много важно тя да бъде присъща за хората насочили се към професии, в които об-
щуването има голямо значение.
Общуването е процес на взаимодействие между хората и на обмяна на необ-
ходима и полезна информация. С общуването се изразяват чувства, състояния, емо-ции.
Много важно за мениджъра е общуването да бъде ефективно. Измерител на
ефективността на общуването може да бъде степента на съответствие между това,
което единия иска да съобщи и това, което другия е разбрал. Т. е. ефективното об-
щуване е това, при което има минимален брой деформации. Такъв тип общуване води
до засилване на взаимното разбирателство между партньорите. За да се дос-тигне до
такъв начин на общуване трябва да се знае какво мисли и какво иска да ни предаде
партньора срещу нас. За подобряване на ощуването и намаляване на де-формациите от
гледна точка на подаващия информацията е добре да: осигури дос-товерност на
подадената информация, изпраща разбираеми съобщения, получава обратна
информация относно разчитането на съобщенията. За достигането на тези условия е
необходимо доверие от страна на партньора, което би възникнало, ако има откритост,
солидност, топлота и доброжелателност от страна на подателя на информацията.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 апр 2019 в 12:05 студент на 20 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2019
06 мар 2019 в 20:39 в момента не учи на 34 години от София
04 мар 2019 в 23:06 студент на 30 години от София - nbu, факулетет - TCMB, специалност - Телекомуникации, випуск 2012
10 дек 2018 в 19:39 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2016
05 дек 2018 в 18:18 в момента не учи на 30 години
08 окт 2018 в 10:56 потребител
16 май 2018 в 16:59 в момента не учи на 37 години от Пловдив
07 мар 2018 в 21:09 студент на 21 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по икономически и социални науки, специалност - Стопанско управление, випуск 2021
 
Подобни материали
 

Социална психология през 19 век

29 мар 2010
·
25
·
1
·
312
·
15

Възникване на социалната психология и нейното развитие през втората половина на 19в...
 

Стрес и социална подкрепа

09 ное 2010
·
253
·
37
·
11,104
·
286
·
2

В съвременния бизнес свят, все по-често и открито, се говори за професионалния стрес и неговите негативни последици както за личността на професионалиста така и за съдбата на конкретната организация. В разгара на тези дискусии, обаче...
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Психологията на управлението

Материал № 844769, от 19 апр 2012
Свален: 216 пъти
Прегледан: 383 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Тема
Брой страници: 11
Брой думи: 3,734
Брой символи: 24,138

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психологията на управлението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения