ПО ЖЪТВА
Трансформиращ преразказ от името
На
Никола
Беше жътва ,голям пек,слънцето се бе спряло огнено и немилостиво в
небесата,но жарките му лъчи не успяваха да прогонят работливите селяни
от полето.Там нейде и аз неуморно работех, носех тежките снопи и се
заслушвах в моминските песни които ехтяха над златното поле.Слушах и
гледах как сам самички жънеха моите стара майка и моята малка
сестричка,а тя ми викна закачливо дали бих познал Пенкиния глас,а аз и
отговорих че го долавям но слабо щот се смесва с другите и се губи , и
седнах па казах на стара ми майка,да седне малко да си почине и да
послуша малко моминските песни и ако схване Пенкиният глас, да знае че
наистина снаха ще и стане . А тя ми отговаря че ако аз не мога позна на
Пенка гласа та тя ли ще може.
А аз викам ако пее сама Пенка –ако ще през море да е ще я позная. В този
миг ,като чели ме чуха , дружната песен над полето затихна .И от далече се
поде самичък глас висок,звънлив и треперещ, емна се леко и тихо па се
засили леко по-леко и се залюля с мощни вълни над полето.
И тогаз аз пуснах снопа и плеснах с ръце и казах ,че това е тя моята Пенка
и се заслушах ,а песента и се ширеше ,волна и млада чиста като извор
пълна с надежда и желание, кичеше на китки мили думи и пращаше с
любов към мен.
Не се стърпях и се провикнах закачливо , а от околните нивя се чуха
ободрителни смехове .Чу ме и Пенка и ми прати закачлива и обична песен.
И над полето ,сякаш с кръст в ръка ,прехвръкна надеждата за радостта.
Но изведнъж нейде от отдалеченото краище ,дотича едно уплашено хлапе и
ни обади че Пенка била примряла от горещината . В този миг сякаш небето
се строполи над мен , хукнах към Пенкината нива и се молех на Бога дано
лъжа да бъде.
Но уви там се бяха сбрали моми ,булки , мъже и жени,майки ужасени
ридаеха над нечие тяло. Разбутах аз тълпата и що да видя, край златен
сноп като с куршум пронизана моята Пенка лежеше без дихание останала,
в едната ръка още държеше острият сърп а с другата ръкойка класове. От
полу - отворените устни се бе стекла струйка кръв и обагряше бялата и
гушка. Слънчев удар бе затрило моята Пенка. Паднах аз разбит от мъка до
тялото на любимата си и гласът ми се бе сподавил в сълзи и ридания.
1
59
31
