Големина на текста:
РЕФЕРАТ
ТЕМА: „РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „ИСКРА” – КАЗАНЛЪК”
Казанлъшкият музей е един от най-старите в страната, като е на първо място по
богатство на своите фондове сред градските музеи в провинцията. Музеят е основан 1901
г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов. Още от 1891 г. датира мечтата на Петър
Топузов да се основе музей. Със съдействието на председателя на казанлъшкото читалище
„Искра” П. Минев и домакина Т. Мирчев е предоставена малка стаичка за първата по рода
музейна експозиция в града. Художникът Иван Енчев изработва и красив надпис „Музей
за старини и изкуства”. Откриването на музея не е тържествено, а само местният разсипен
удря барабана в различни краища на града, за да извести, че музеят вече е отворен. Най-
любопитното е, че разгласата на това ново културно събитие довежда пред скромната
експозиция по-голямата част от населението. Започва дарителско движение, в резултат на
което всички 804 експоната, постъпили за шест месеца до края на 1901 г. са само дарения.
Освен това за развитието на музея от дарители постъпват 25502 лева. Мощната
обществена подкрепа окриля Петър Топузов и за кратко време, той превръща музея във
водещ за страната извън държавните музеи. За неговото отношение към музейните
единици може да съдим от неговите записки в началото на инвентарната книга.
Постъпилите в музея старини по никакъв начин не могат да се изпращат другаде, понеже
са подарени с най-голям ентусиазъм. Първият експонат записан в инвентарната книга на
29 юни 1901 г. е „Уставът” на ученолюбива дружина „Искра”, написан на зелено
боядисана ламарина с бели букви. Принципът на музея е каквито старини и изкуства има
или се намерят в града и околията да се събират и запазват. В следващите две-три години
музеят се разшири в останалите тавански помещения, понеже малката стаичка се оказала
твърде тясна. Обаянието на Петър Топузов е толкова голямо, че в скоро време около него
се създава екип от съмишленици, на които се дължи дълготрайния интерес към музейното
дело в града. През 1904 г. се провеждат първите организирани археологически разкопки
на могилите край Тулово и Черганово. За съжаление поради липсата на средства тази
практика не се налага още дълго време. Музеят попълва археологическата колекция
единствено в резултат на случайни находки. Постепенно в Казанлъшкия музей се
обособяват няколко колекции: архивна, етнографска, археологическа, нумизматична,
естествено историческа, философска и картинна. Основата на художествената сбирка
полагат местните художници Иван Енчев и Р. Мандов.
В етнографската колекция постъпват много женски накити, стъклени гривни,
събират се инструменти от местни занаятчийски работилници, мъжки и женски носии,
музикални инструменти и др. Благодарение на многобройните почитатели на старините
до 1908 г. са дадени 7335 музейни предмети. Сред тях има уникати с които може да се
гордее всеки музей в страната. През 1906 г. със специален афиш настоятелството на
читалище „Искра” отбелязва пет-годишнината от основаването на музея. Това е първият
документ за основаването му, тъй като архивите на читалището от 1901 г. не са запазени.
Един документ запазен в архива на музея сочи, че през 1919 г., когато настоятелството на
читалище „Искра” провъзгласява българския цар Борис ІІІ за почетен член, той подарява
на музея 1000 златни лева. През 1924 г. Петър Топузов организира събирането на дарения
за разширяването на читалищната сграда и сцената. С дарения участват видните
казанлъшки розо търговци и фабриканти – Папазови, Шипкови, Орозови, Христови,
Стайнови.
През 1927 г. с методическата помощ на Ив. Велков и В. Миков, музейните
колекции и експозицията са пренаредени съобразно с постиженията на българското
музейно дело по това време. В резултат на това се оформят четири отдела –
археологически, исторически, нумизматичен и художествен. Петър Топузов - основателят
на музея до края на живота си събрал над 7 хиляди архивни етнографски и исторически
материали, природно научна сбирка и произведения на изкуството в картинна сбирка
съвместно с видния казанлъшки художник Иван Енчев. След П. Топузов, музеят се
ръководи от известния български писател Димитър Христов Чорбаджийски, известен с
псевдонима Чудомир. През периода 1930-1958 г. той има големи заслуги за израстването
на музея като важен център за историята на казанлъшкия край и за обогатяване на
фондовете му. С богатата си култура и разностранни интереси, той внася истински прелом
в развитието на този институт. Докато в началото на ХХ век малкото музей в България са
били предимно археологически, казанлъшкия музей още тогава се оформя като
краеведчески, отразяващ всестранно историята на региона. Чудомир има огромна заслуга
не само за обогатяването на музейните фондове, но и за направените проучвания на
богатата история на региона по негова инициатива .

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Регионален исторически музей "Искра" – Казанлък

Музеят опазва, изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели...
Изпратен от:
CorteX
на 2012-04-18
Добавен в:
Реферати
по Музейно дело
Статистика:
62 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Регионален исторически музей - град Плевен

13 фев 2011
·
164
·
29
·
1,755
·
311

Регионалният исторически музей в плевен е научен и културно-просветен институт, самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към община плевен. Осъществява своята дейност по издирването...
 

Регионален исторически музей "Искра" – Казанлък

Материал № 843903, от 18 апр 2012
Свален: 62 пъти
Прегледан: 71 пъти
Предмет: Музейно дело, Култура и изкуство
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 1,834
Брой символи: 11,485

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Регионален исторически музей "Искра" – Казанлък"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала