Големина на текста:
ТЕМА 1
УПРАВЛЕНИЕ И
СТРАТЕГИЧЕСКО
УПРАВЛЕНИЕ
Стратегическото управление
е категория, понятие от
теорията на управлението.
Стратегическото
управление(СУ) се явява
компонент, съставна част от
цялата система на
управление. Всяка една
стопанска организация
разгледана като система се
разделя на две подсистеми-
управляваща и управлявана.
Майкъл Армстронг орави
опит да формулира какво
не е СУ. Той казва:
стратеията не е план не е
цел не е управление на
финансови ресурси или
финансова прогноза.
Всички тези изброени са
само мисия на СУ, като
най-общо приближено
бихме могли да кажем, че
стратегията това е една
декларация за стратегия,
която е формирала една
организация за определен
период от време.
Един японец майстор по
кендо казва: стратегията е
важна за да гледаш
далечните неща от близо и
на близките от далеко.
Определено Питър драктър
подчертава връзката между
СУ и испешния
мениджмънт.
Ядро на управление е
решението, вземане на
решение. Основна мисъл на
мениджъра е „да направиш
така, че другите да
работят”.
Чрез СУ фирмите
придобиват самочувствие
при реализиране на бъдеща
дейност чрез всички други
равни условия. Чрез СУ
управлението е по-добре
организирано, очертани са
стратегически фактори за
развитието на фирмата и на
самото управление.
Дейността във всяка една
организация може да се
раздели в две основни
категории:
1.дейности свързани с
текущите процеси /текуща
дейност/ и 2.дейностти
свързани с исъщствяване на
промените, дейности
водещи към
усъвършенстване както на
производството така и на
самото управление.
Разделянето на дейностите
осъществявани в една
фирма на тези две групи
носят своята
спецификация.
Първата група дейности са
по установени правила, без
да мислиш. Втората група
са качествено различни
промени. Един от големите
проблеми е свързан с това
кога трябва да настъпят
тези промени.
На разделянето на
деиностите в една фирма на
тези две групи се формират
и два начина на развитие,
двата подхода в развитието
това е еволюционното
развитие и
неево;юционното развитие.
ТЕМА 2
СЪЩНОСТ НА СУ И
СТРАТЕГИЯТА
Стратегия означава
ръководене на армия,
управление на армията.
Стратегията като понятие
със своето съдържание
изкуството да водиш битка
това понятие навлиза и в
икономиката. СУ е
управление на планираната
еволюция в бизнеса, е
управление на
предвидениете,
планираните промени за
усъвършенстване.
Стратегията е комплекс от
действия, определящи
начините на постигане
мисията, призванието на
фирмата т.е дългосрочните
цели на фирмата,
приоритетите на фирмата,
разпределението на
ресурсите на фирмата. В
цялото разнообразие на
определения можем да
формулираме и едно
такова: стратегията е наука
изкуство за ползване на
ресурсите на фирмата за
постигане на поставените
фирмени цели.
Като най-съдържателно е
определението за
стратегията което разкрива
взаимоотношенията между
вътрешната и външната
среда: СУ позволява да се
даде отговор на
възникващите вън от
фирмата заплахи и
възможности от една
страна и на нейните
собствени силни и слаби
страни от друга страна, с
което се цели постигането
на конкретни
преимущества. Тук на
преден план е изведена
конкуренцията. Основна
идея на Су е се заеме
водеща конкурентна
позиция, конкурентно
предимство на всеки
пазарен сегмент, и да има
яснота до къде ще стигне
фирмата от гледна точка на
конкуренцията.
В съвременните условия
стратегията става само
символ на конкуренцията.
СУ е създадено не само за
създаването на
конкурентни предимства,
но то трябва да е
ориентирано и е
ориентирано към оказване
влияние върху външната
среда.СУ не е насочено
само срещу конкуренцията
не е насочено само към
външната среда която в
повечето случай е
агресивна, СУ трябва да
служи и за спечелване на
съюзници. На първо място
съюзниците на една фирма
са нейните клиенти, но й
съюзници са тези с които
до вчера сме водили
конкурентна битка.
Стратегията може да бъде
насочена за определен
период от време и към
компромис, компромис
които допуска дори
приемането на определени
жертви.
Стратегията СУ не е
толкова окончателен
резултат, стратегическото
мислене е по-скоро бъдеша
способност да се действа за
постигане на контрол върху
ситуацията или бъдеща
способност за вземане на
позицяия с много
възможности. Трябва
винаги при вземане на
решения да се оставят
резервни изходи не само в
страни, но дори в
определени случай и
резервен изход и назад,
защото в крайна сметка
стратегията е търсене на
ново динамично
равновесие, ново
динамично структуриране
на пазара. Въздействие,
влияние доколкото в
възможно сърху външната
среда. Целта на СУ не е
толкова защитата на дадена
пазарна позиция, СУ е
ясното каква ще бъде
пазарната структура след
време каква ще бъде
конкурентната ситуация.
Проблема не е толкова да
се победи конкуренцията
чрез СУ а трябва да се
постигне едно господство
над самите себе си.
Мъдростта която е
потребна за да откроиш
едното от другото се
постига чрез стратегическо
мислене и се реализира
чрез СУ.
3.НЕОБХОДИМОСТ ОТ
СТРАТЕГИЧЕСКО
УПРАВЛЕНИЕ
Ако познаваш противника,
познаваш и себе си , можеш
да водиш десетки битки с
успех. Ако познаваш себе
си, но не познаваш
противника, занса за успех
е 50:50. ако не познаваш
нито себе си нито
противника във всяка една
битка те очаква само
неуспех. Ако не познаваш
възможностите на фирмата
си, ако не познаваш
обкръжаващата външна
среда, управлението на
фирмата би се превърнало в
една хазартна игра.
Една добре стояща на
пазара фирма, продуктите
които произвежда
половината и повечето от
половината продукти са с
жизнен цикъл не повече от
3-5 години, което означава
че всяка една от тези
фирми ако не подлежи на
стратегическо управление
днес не знае след 5 години
какво ще произвежда.
Защо водещите фирми са
винаги в крак с модата-
затова защото те диктуват
модата. Това става със
стратегическото
управление-ясна стратегия.
Тези два примера са израз
на т.нар еволюционен
подход.
В съвременните условия
необходимостта от
стратегическо управление
на стопанската дейност се
обуславя от
неопределеността от
бъдещето, която произтича
от:
динамичността на
процесите през
разглеждания бъдещ
период от време в локален,
регионален, национален и
международен мащаб
сложността на
протичащите процеси и
тяхното непрекъснато
нарастване
Стратегическото
управление в съвременното
му разбиране се разглежда
като средство за
преодоляване на
неопредлеността на
бъдещето. Отличителните
белези на стратегическите
решения са:
насочени към разрешаване
на съществени проблеми,
свързани с оцеляване,
стабилизация или
просперитета на
стопанската единица;
отнасят се до основните
характеристики на
стопанската единица
стратегическите решения
най често се вземат с оглед
постигането на множество
цели
стратегическите решения
са сложни
4.ПРИНЦИПИ НА
СТРАТЕГИЧЕСКО
УПРАВЛЕНИЕ
Общовалидни принципи:
1.Принцип на активността
и изпреварващото
въздействие-това е един
ключов принцип. Ако
системата от управленски
действия нямащ
изпреварващ характер
спрямо определени
фактори, преди всичко
външните фактори, тя не би
могла да бъде наречена
нито стратегя нито
усъвършенстване.
2.Принцип на цялостта.
Винаги трябва да се
изхожда от целите и
насоките на развитие на
фирмата като цяло,
въпреки че в даден период
от време, стратегичта може
да е ориентирана само към
някой определени
параметри на
усъвършенстване.
3.Принцип на
усъвършенстването- това е
принцип, който се свързва
и с фирмената култура, с
фирмените традиции,
вграден афинитет кум
непрекъснато
усъвършенстване.
Принципи при формиране
на стратегията:
Като първи принцип за
формиране на стратегията –
принцип за определяне на
желаната пазарна
структура, при което
целевите решения на
фирмата, трябва да отчитат
интересите на
конкурентите и особено
очакванията и
потребностите на наите
клиенти.
Сруго изискване при
формиране на стратегията
това е информираната
осигуреност, точна
осведоменост за кадровите,
материални ресурси на
фирмата.
Трети принцио-
хармонизиране привеждане
в съответствие на
стратегическите цели с
различни налични ресурси.
При реализиране на
стратегията:
Като утвърждаващи
принципи на първо място
трябва да се използва всяка
възможност за постигане на
съгласие при различни
конфликтни ситуации. 2.В
полза на дългосрочни и
трайни предимства е да се
пренебрегват
краткосрочните предимства
3.Избягване на крайни
реакции, особенно при
настъпателни стратегии
защото те могат да доведът
до съюзяване на
конкурентите. 4.При
реализация на стратегия
трябва да е малице
възможността за промяна в
движението.
При реализиране на
стратегията могат да се
посочат и някой отричащи
тези какво не трябва да се
орави: да се преследват
конкурентни позиции
които нямат траен
характер, да не се
съдейства за създаване на
ситуации при които може
да се постигне съюзяване
на конкурентите срещу
нашата фирма.
По-важно е тези правила
практически да ни служат
да бъдат верен ориентир да
се усвоят като практика.
СТРАТЕГИИ,
ОРИЕНТИРАНИ КЪМ
ПАЗАРНО ПОВЕДЕНИЕ
НА ФИРМАТА
I-ва група стратегии
ориентирани към пазарно
поведение на фирмата.
Въпрос 8 от конспекта.
1.Зависимост от
реагирането на фирмата
към пазара/реагиране на
пазарната среда/
1.1отбранителни, защитни,
дефанзивни трябва да се
осигури запазване на
достигнатите позиции.
При тези стратефии на лице
е опасна загуба на пазарни
позиции, реални заплахи за
срив в
конкурентноспособността.
Като правило имат времен
характер. Целта е да се
задържът позициите докато
се прегрупират силите,
ресурсите и се създадът
реални условия за
икономическа екстанция.
1.1.1стратегии на
оцеляването-това са
гъвкави С, С с
отбранителен стил,
краткосрочни С , но с
яснота какви промени
трябва да настъпят, за да се
осигури по нататъшно
развитие и излизане от това
състояние. Срещат се и
като стабилизационни С. С
тези С се преследват
динамичните промени.
1.1.2стабилизационни
стратегии
1.1.2.1стартегия на флирта-
привидно фирмата
поддържа нормални
отношения с останалите
фирми, флиртува с тях а в
същото време тайно се
готви да нанесе своя удар.
1.2 настапателни,
офанзивни
1.3стратегии на
реакцията /реактивни
стратегии/ -това са С които
се разработват и реализират
за да може евентуално да се
реагира срещу допуснати
грешки, които са довели от
своя страна до сериозни
икономически затруднения
с опасност за фалит. Три
тези С на реакция също има
различни нюанси.
1.3.1 стратегия на
отделянето-в случай на
обособени производства,
при по сложни структури..
може да стане чрез
продажба или чрез
директно закриване,
преустановяване.
1.3.2 стратегия на
ликвидацията- за
минимизиране на загубата.
Пазарното поведение на
фирмата в една висока
степен зависи от местото
което заема дадена фирма в
нейният жизнен цикъл.
2.стартегия в зависимост от
мястото в жизнения цикъл
на фирмата
2.1 стратегии на
концентрацията-най-
обикновенната за текущият
бизнес стратегия. Прилага
се в начален период на
развитие на фирмата.
Ресурсите се насочват към
растеж на печалбата с един
продукт на пазара.
Рисковете са най-малко,
предполага се че добре е
проученаконкуренцията на
пазара.
2.2 стратегия на развитие
на пазара – прилага се при
насищане на пазара.след
първата това е стратегията
свързана с най-малко
разходи и риск. По
съдържание тя означава
маркетинговият насточщ
продукт с козметични
модификации да се насочи
към потребителите на
други пазарни сегменти с
прибавяне на други канали
на разпределение или
смяна на съдържанието на
рекламата. Развитието на
пазара означава продажба
на същите продукти чрез
разширяване на пазарите.
2.3 стратегия на развитие
на продукта-тази стратегия
често е свързана с
жизнения цикъл на
продукта. Фирмата има
своя репутация и марково
име. Идеята да се
привлекът потребители въз
основа на тяхното
положително очакване и
опит, свързан с името на
фирмата намира израз по
няколко начина: -адаптация
на продукта към други
идеи, други страни на
продукта; -модифициране;
-максимализиране;
-миниманизиране;
-заместител; комбиниране;
2.4 стратегия на иновации-
нов или съвършенно
подобрен продукт. Тази С е
в зависимост с другата .
провежда се в дълъг цикъл
на „изследване-
внедряване”. Приемат се
оргинални идеи. Пътят е
дълъг и включва: идея,
концепция,
комерсализация, трансфер.
2.5 стратегия на развитие
на пазара чрез интеграция –
придобиване на нов бизнес
2.5.1 хоризонтална-когато
дългосрочната стратегия на
фирмата се основава на
растеж чрез придобиване
на по-прост бизнес
опериращ на същото
стъпало на маркетинговата
верига. Т.е обединяват се
усилията на две или повече
фирми прозвеждащи и
реализиращи един и същ
продукт. Хоризонталната
интеграция защитава
фирми от появата на нови
пазари и елиминира
конкуренцията. Получава
се един по-висок пазарен
дял при обединения бизнес.
2.5.2. вертикална-когато
основната С на фирмата е
насочена към бизнес, който
включва обслужване на
потребители с крайни
продукти,
2.6 стратегии за развиване
на пазара чрез
диверсификация
2.6.1 концентрична-
включва събиране на
бизнес на фирми с
технологии, пазари,
продукти. Идеалният
случай е комбинирането на
фирми с висока печалба и
технологични възможности
с нисък риск.
Концентричната
диверсификация-повишава
имуществото на фирмите в
акции, повишава
относителният дял на
растеж на фирмите.
2.6.2 конгломертна
диверсификация- това е
една голяма мощна фирма
разширява бизнеса си с
навлизане на други
сектори. При това
положение се изгражда
една централизирана
структура.
2.7 стратегии характерни за
края на жизнения цикъл
2.7.1отделяне –намира се
купувач на авоарите на
фирмата. Ивършва се
маркетинг на продажба и се
търси най-подходящият
купувач.
2.7.2 ликвидация-да се
продаде бизнеса на части и
рядко целия. Избирайки
тази последна стратегия
фирмата обикновенно е
пред фалит. Необходимо е
да се разплати с персонала
и да погаси всички други
свой дългове. Това става
чрез разпродажба на
имущество. Това е най-
малко желаната стратегия,
но понякога е нейсзбежна.
СТРАТЕГИИ
ОРИЕНТИРАНИ КЪМ
ОСНОВНИТЕ БИЗНЕС
ДЕЙНОСТИ
1.Стратегии стъпващи
върху база конкурентни
предимства.
1.1 конкурентни стратегии
1.1.1 стратегия на най-
ниските разходи
1.1.2 стратегия на
оптималните разходи
1.2настъпателни, агресивни
стратегии-атакуват силните
или слабите страни на
конкурентите
2.Стратегии към бизнес
дейностите
2.1стратегии основен
бизнес-свързани са с
механизмите по реализация
на конкретни продукти.
2.2 функционални
стратегии-те са модел на
усъвършенстването
ориентиран към т.нар
структурни функции. Може
да се говори за 3 основни
типа функционални
стратегии. ФС
представлява комплекс от
подходи, механизми и
действия усъществяващи се
в рамките на универсална
технология състояща се от
3 класически
етапа:формиране,
внедряване,
функциониране. Целите на
ФС съвпадат с целите на
организационната
стратегия.
2.3 оперативни стратегии-
ориентирани са към
усъвършенсрване на
дейностните функции на
една организация. Ключови
дейностни ф-и са
:чов.ресурси, качество,
себесройност, логистика,
производителност.
Оперативните С за разлика
от дейностните С които са
уникални при оперативните
С е възможно използването
на определени универсални
модели на
усъвършенстване.
2.4ситуационно-факторни
стратегии-занимава се с
усъвършенстването на
взаимовръзките между
организацията и външната
среда в най-широк смисъл
на това понятие както по
хоризонтала така и по
вертикала. Смята се, че
съществуват два базови
модела на ситуационно-
факторните С а именно:
2.4.1модел на
самостоятелно
стратегическо
маневриране-смята се че
ефективният начин за
контрол на външните
играчи е чрез постоянното
наблюдение над тях и
осъществяване на различни
начини на самостоятелно
стратегическо
маневриране. Приема се че
съществуват 4 основни
типа
стратегии-/1/настъпателна;/
2/защитна;/3/ориентирани
към съхраняване на
позициите; /4/ насочени
към изменение на
правилата на играта;
2.4.2модел на съвместно
стратегическо
маневриране-при него се
приема възможността да се
създаде една или друга
форма на обединения с
други организации с цел
осъществяване на
стратегическите цели.
Ъществуват следните
основни С: /1/делова
мрежа; /2/колективни
стратегии; /3/стратегически
съюзи; /4/стратегически
външни източници
Основните положения на
ситуационно-факторните
стратегии
са:1.формирането на
стратегията се определя от
властовите и политически
сили; 2.възникващите
ситуац.-факторни С като
правило носят спонтанен
характер и приемат
формата на позиции или
уловки. 3.фокусира се
върху важното значение на
използването както на
легитимни така и на не
толкова легитимни методи
за осъществяване на
стратегически цели.
2.5линейни стратегии-за
усъвършенстване на
непосредствените
междуличностни
отношения в развитието на
фирмата. Като основна цел
може да се посочи
усъвършенстването на
непосредствените
междуличностни
отношения във фирмата.
Може да се говори за 3
основни типа линейни
стратегии:
2.5.1 първи тип е свързан с
политическият процес в
организацията т.е процеса
на формулиране и
формиране на властовите
отношения.
2.5.2 вторият тип линейни
стратегии е свързан с
управлението на
междуличностните
контакти. От особенно
значение тук е и
управлението на
неформалните отношения.
2.5.3 третия тип линейни С
е свързн с формиране на
структури и действия
осигуряващи развитието и
използването на творески
потенциял на
сътрудниците. Основна
цел на такива линейни С да
се създадът
организационни условия
максимално количество
сътрудници на фирмата да
имат възможността да
изложат своите виждания
във връзка с целите на
организацията.
Линейните С имат огромно
значение за цялостното
усъвършенстване на
дейността на организацията
в дългосрочна перспектива.
10.СТРАТЕГИЯ НА
ИКОНОМИЧЕСКИ
РАСТЕЖ
Като правило стратегиите
на икономически растеж са
атакуващи, офанзивни С.
Икономическия растеж
може да се постигне по
няколко възможни писти.
Те в изчистен вид не
съществуват, винаги
винаги се допълват,
припокриват, наслагват.
3.1стратегии на развитие
чрез интензивен растеж
/поти без промени в
производствения растеж на
фирмата/ базират се на
разкрити възможности за
увеличаване на продажбите
на настоящия или
усъвършенстван
продукт/услуга на
сегашния пазар на фирмата
и/или на нов пазар
3.1.1стратегии свързани с
проникване на нови пазари
-увеличаване на пазарния
дял на досегашните пазари.
Концентриране на
дейността на фирмата
върху производството и
реализацията на
настоящите продукти на
съществуващия пазар.
Предимства – най-проста и
лесно приложима, евтина и
с възможност за бърза
реализация. Недостатъци –
след насищане на
съответния пазар няма
развитие и нарастване на
продажбите. Възможности
за действие – интензивен
маркетинг, рекламиране на
продукта, даване на целеви
стимули за увеличен обем
покупки, снижаване на
цените и други
3.1.2 стратегии с развитие
на пазараувеличаване на
продажбите чрез навлизане
на нови пазари.
Мултиплициране на
придобития опит и
постижения на фирмата в
производството и
предлагането на качествени
продукти/услуги,
задоволяващи
потребителските
изисквания. Недостатък –
фирмата оперира само с
продукти с консервативни
потребителски качества и
евентуални неблагополучия
с тях са сериозна заплаха.
Необходими действия –
изборът на новия пазар се
основава на целево
маркетингово проучване и
съобразяване със силните
страни на фирмата и
благоприятни възможности
на външната среда
3.1.3 стратегии за развитие
на продукта увеличаване на
продажбите на сегашните
пазари чрез подобряване на
потребителските свойства
на продукта. Полезна е за
фирми, произвеждащи
продукти с кратък жизнен
цикъл, които чрез тази
стратегия могат да
продължат жизнения им
цикъл и да извлекат
ползата от придобитата
популярност. Възможности
за действие – развитие на
нови продуктови х-ки и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Стратегическо управление - пищов

Стратегическото управление е категория, понятие от теорията на управлението. Стратегическото управление (СУ) се явява компонент, съставна част от цялата система на управление...
Изпратен от:
Ita
на 2012-04-12
Добавен в:
Пищови
по Стратегическо управление
Статистика:
236 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Трябва да се отбелезат характерни особености в стратегическото управление в строителния сектор.
добавена от sisko22 17.03.2016
2
7
Подобни материали
 

Стратегическо управление

06 юни 2009
·
91
·
4
·
991
·
212

Единица за такъв анализ е стратегическата зона на действие, в която фирмата действа или иска да се настани да действа...
 

Решени тестове


от 2 до 6 тест по стратегическо управление...
 

Бизнес план


Дружеството произвежда универсални стругове и стругове с ЦПУ, както и принадлежности за тях...
 

Стратегическо управление

07 ное 2009
·
289
·
12
·
2,207
·
390

Фирмата ни произвежда всички видове шоколадови и сладкарски изделия, които са специално разработени и съобразени със здравословния начин на живот на хората...
 

Лекции по стратегическо управление

13 фев 2010
·
663
·
36
·
12,256

Лекции по стратегическо управление при Доц. д-р Милчева...
 
Онлайн тестове по Стратегическо управление
Управление на маркетинга в туризма - тест 3
тест по Стратегическо управление за Студенти
Тестът съдържа 21 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
21
7
1
4 мин
27.05.2015
Тест по стратегически мениджмънт
изпитен тест по Стратегическо управление за Студенти от 5 курс
Тест от 30 въпроса за студентите от икономическите специалности в Нов Български Унвиерситет. Вси1ки въпроси за затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
30
33
1
6 мин
10.11.2014
» виж всички онлайн тестове по стратегическо управление

Стратегическо управление - пищов

Материал № 841546, от 12 апр 2012
Свален: 236 пъти
Прегледан: 413 пъти
Предмет: Стратегическо управление
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 4,572
Брой символи: 29,779

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стратегическо управление - пищов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения