Големина на текста:
СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ
И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
КАТЕДРА: КУЛТУРНО – ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Р Е Ф Е Р А Т
на тема
БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ – СТЕФАН ЗАХАРИЕВ
Изготвила: Проверил: ВЕРА БОНЕВА
Надя Димитрова
Ф. № 142 кз
С о ф и я
2 0 0 9 г.
-------------------------
Стефан Захариев Секулов произхожда от голямото семейство
Секулови от с. Сестримо Татар-Пазарджишка околия, което било прочуто
по богатството си и юначеството си при защитата на селото от
кърджалийските нападения. При едно идване на кърджалии в Сестримо
/вероятно в края на ХVІІІ в./, то било изгорено, затова някои сестримци ,
между които и Георги Секулов със семейството си се преселили в
Пазарджик. Синът на Георги Секулов, Захарий имал трима синове:
Александър, Стефан и Христо и една дъщеря – Минка.
Стефан Захариев бил роден около 1810 г. със здраво телосложение,
силна памет и проявил голямо ученолюбие. Поради липса на по-добре
уредено училище в Пазарджик, баща му го пратил в Пловдив при двама
прочути тогава учители гърци при които той изучил отлично новогръцки,
старогръцки и турски езици. След това Захариев се завърнал в Пазарджик
и се отдал на търговия. Бил пращан често от баща си по търговия с ориз в
Белград, откъдето докарвал кожухарски стоки. В Белград научил и
сърбохърватски.
Стефан Захариев се оженил в зряла възраст, отделил се от баща си,
построил си къща и започнал самостоятелна търговия с желязо, дървен
материал и пашкули. Но не му провървяло нито в семейния живот /първата
му жена умира, взема втора, която също умира и през 1849 г. се оженва
за трети път/, нито в търговията, затова бил няколко години правителствен
ковчежник /сандък-емини/ в Пазарджик. През това време, около 1840 г.,
му се случило следното приключение: Махмуд бей Каванозоглу, управител
на града, почнал да гради срещу арменската черква едно обширно здание
във вид на укрепление с двойни стени, което щяло да струва около един
милион гроша. Като всемогъщ по онова време Каванозоглу силом взел от
ковчежника Захариев една голяма сума правителствени пари, заради което
последният тайно заминал за Цариград, където с помощта на
Патриаршията, след едногодишно съдене сe оправдал, а Каванозоглу бил
наказан.
Поради това Захариев бил назначен за владишки наместник на
Пловдивския митрополит в Пазарджик и каазата /областта/ му. В
качеството си на такъв той използвал обиколките си из каазата да събира
материали за едно описание в географско-историческо и статистическо
отношение и впоследствие написал книгата „Географико-историко-
статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” с една карта и
една таблица на различни стари паметници, Виена, 1870 г.
Първоначално Стефан Захариев е бил може би отчасти под гръцко
влияние, но материалите по история и география,които събирал като
владишки наместник по нашите места, му показали, че те са български, а
не гръцки, и че българите имат свое бележито минало. В това отношение
му е оказало влияние и напредналото изобщо възраждане на Пазарджик
2
след дошлите учители от гр. Елена. За него е било невъзможно да стане
отведнъж пионер на народното съзнание, а гледал преди всичко да се
подготви за тази дейност. Така той постепенно добре изучава писмения
български език, самообразова се, след което пламва у него идеята за
народно възраждане и през периода на църковната борба го виждаме като
пръв книголюбец и родолюбец в Пазарджик.
Още едно обстоятелство е въздействало на Захариев за националното
му затвърдяване и замогване на енергична възрожденска борба. Като
владишки наместник той е бил потресен от жестокия начин за събиране
владишки данък по селата от българогонителя пловдивския митрополит
Хрисант, който в 1857 г. бил отстранен. Той бил заместен от Паисий, който
бил благосклонен към българите и тяхната борба за църковна
независимост, поради което бил заточен в Атон. И наистина, в 1858 г.
Захариев започнал, активно да се проявява като възрожденец в Пазарджик
и други близки и далечни краища, както и да държи връзка с пловдивските
първенци-възрожденци; от тази година са и първите му писма с тях.
Захариев е бил в Пазарджик главният на тогавашните списания и
вестници, и дописник предимно на списание „Български книжици” и
в.”Съветник”. бил е също редовен спомоществовател на „Гласник срепске
словесности”. С помощта на богатата училищна библиотека, която била и
на читалище „Виделина” и на която той е бил цели 12 години /1858-1871
г./ библиотекар, е било улеснено неговото самообразование, той се научил
да превежда сръбски, руски, полски и чешки.
Захариев е един от първите инициатори за тържественото празнуване
на Кирил и Методий, което в Пазарджик започнало през 1859 г. той е един
от основателите на читалище „Виделина” през 1862 г. Той е ценил
художественото изкуство и е насърчавал Станислав Доспевски и в
художествената му дейност.
Една от задачите на църковната борба в Пазарджик, ръководена от
Стефан Захариев е била изгонването на гърците от църквата „Св.
Богородица”. Те биват изгонени на 19 октомври 1859 г. През 1860 г. по
подобие на цариградаските българи, и пловдивските българи в служба в
църква не произнесли името на гръцкия патриарх, а това на султана.
Захариев е бил начело във всички културни начинания на
Пазарджик, като отваряне и уреждане на училища, дружества, празненства
и др.
От многобройните писма и дописки по възраждането на Пазарджик,
по-голяма част са писани от него и изпращани до него. Това говори
достатъчно за доверието, което са му възлагали отвсякъде. Той е бил
постоянен член, писар и секретар на черковноучилищното
настоятелство, /общината/ в Пазарджик, най-важният фактор в делата на
последното и като най-образован гражданин тогава, останалите членове на
настоятелството му позволявали инициатива. Някои дори го наричат
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Български възрожденци - Стефан Захариев

Стефан Захариев Секулов произхожда от голямото семейство Секулови от с. Сестримо Татар - Пазарджишка околия, което било прочуто по богатството си и юначеството си при защитата на селото от кърджалийските нападения...
Изпратен от:
Надя Димитрова
на 2012-04-10
Добавен в:
Курсови работи
по История на българската култура
Статистика:
17 сваляния
виж още
 
 

Български възрожденци - Стефан Захариев

Материал № 840716, от 10 апр 2012
Свален: 17 пъти
Прегледан: 34 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 2,153
Брой символи: 12,764

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Български възрожденци - Стефан Захариев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
143 19

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
406 45

виж още преподаватели...
Последно видяха материала