Големина на текста:
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
КУРСОВА РАБОТА
ПРЕДМЕТ: КРИМИМИНОЛОГИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА
ТЕМА: Тенденции на престъпността, на съответната територия, на
територията на РПУ, регистрирана престъпност, територия на
Районен съд,наказана престъпност, територия на районна
прокоратура- регистрирана и наказана престъпност
ИЗГОТВИЛ: МАРИЯ ВЕЛИЧКОВА КУЗЕВА
Факултетен № 087004; специалност право,юридически факултет
Националното изследванена престъпността еинструмент,въведен от Центъра за
изследване на демокрацията в обществената практика в Българияот 2002 г.,който
дава възможност зазадълбочен анализна тенденциите и размера на престъпността
в България. Всяка година НИП събира информация чрез националн представително
социологическо изследване сред 2500 граждани – „виктимизационно изследване”,
или изследване нажертвите на престъпността. Чрез този метод се получава надеждна
информация както за регистрираните от полицията, така и за недокладваните от
жертвите престъпления. Методът и въпросите, използвани в НИП, възприемат
подхода и методиката наМеждународнотовиктимизационноизследване
на престъпността разработено отМеждурегионалния научен център на ООН
за изследване на престъпността и правосъдието (UNICRI). Към тях са добавени
допълнителни модули, специфични за престъпността в България. Изследването
обхваща най-масовите категории престъпления: кражби на и от автомобили,
домови кражби, кражби на лични вещи и нападения спря-
мо личността. Презпоследните годинибяха добавени и допълнителни теми като
имотни, телефонни и измами с банкови карти.
Следпериода 2000–2008 г., когато сенаблюдава ясна тенденция за подобряване на
криминогенната обстановка, през 2009г.страната навлезе в тежка икономическа
криза. За първи път от 2001г. насам се наблюдава рязко влошаване на
криминогенната обстановка. И двата източника на данни запрестъпността (НИП и
МВР?за периода 2001 –2009 г. регистрират последователен спад на престъпленият с
последващо повишаване след 2009г.
За пръв път се анализиратданниза регионални спецификина жертвитена
престъпността, което позволявада сенаправят следните изводи:
Районите с най-ниски нива на престъпност в България са Северозападният,следван от
Юженцентрален.
Полицията в някои райони регистрира значително по-нисък дял на престъпления
в сравнение с други. Най-сериозни са разликите между Югозападени Северен
централен район.В последния въпреки близките нивана виктимизация полицията
регистрира почти двойно по-малко престъпления на 100 000 души.За някои региони
катоСеверозападния даннитеот НИП показват реален спад на престъпността за
периода 2006–2010 г.,докато полицейската статистика отчита запазване на нивата
(най-вероятно поради ръст на латентността).
За последната година най-рязък скок в дела на гражданите,станали жертва на
престъпление, е отбелязан за София-град (от 13 на 21 пункта).
Полицейската статистика за София обаче, регистрира спадот7,5 % на броя
на регистрираните престъпленияза 2010 спрямо стойностите от 2009 г
Докладвана и недокладвана престъпнот
От 2001г. сеочертава устойчиватенденция на намаляване на разликата
между регистрираните отполицията престъпления ипрестъпленията,обявени
от жертвите (съобщени инесъобщени на полицията).С началото на икономическата
криза тази тенденция се промени и разликата отново нараства от около 370 000през
2008 на 480 000 през 2010 г.Част от тезиразлики се дължат на т.нар. полицейски
филтри, илитенденцията да не се регистрират някои престъпления, въпреки че са
били докладвани от гражданите.По-значимата причина за разликата между
полицейскатастатистика иданните от НИП е недокладваната, или т.нар латентна
престъпност. След забележим спад на недокладваната престъпност през 2009 г.
(вероятно дължаща се на нараснало доверие към полицията) през 2010 г. отново се
наблюдава връщане към средните нива за последните 5 години – 45-46 % от жертвите
не съобщават на полицията, че срещу тях е извършено престъпление. В България
средните нива на латентност при определени престъпления като кражби на колиили
грабежи сана сравниминива с тези в повечето страни в ЕС, но средно за
всички престъпления страната има по-висока латентност. Причина за ръста на
несъобщените криминални инцидентипрез 2010 г. обаче,еи промяна в структурата
на престъпността: ръст на престъпленията с по-незначителнищети,за които
гражданите са по-малко склоннида докладват.Могатда се отбележат и следните
специфики:
В София и впо-малките градовегражданите докладват най-голям брой от
престъпленията.
В селата и в областнитецентрове латентността е устойчиво по-голяма.
Недокладваната престъпност е с най-високинива в Северен централен и
Югоизточен районна България.
Причините
Въпреки, че при отделните категориипрестъпления имаспецифичнипричини,
обуславящи тяхната динамика, съществуват някои общи фактори,
коитооказват влияние върху тенденциите на престъпността.Икономическата
криза,намаляващите доходи и растящат безработица оказват нееднозначно
влияние върху динамиката и структурата на престъпността. Изследванията на
жертвите на престъпността са инструмент, който позволява да се направи независима
от държавните институции оценка както на самата престъпност, така и на
работата на полицейските служби. Макар чевсякоподобно изследванеработи с
определени нива настатистическа грешка, получените резултати инаблюдаваните
тенденции сас достатъчно високо ниво на представителност, зада отразят общата
картина на престъпността. Там, където малкият брой регистрирани случаи от дадена
категория престъпление не позволяваизвеждането на надеждни резултати, това се
посочва изрично.
Полицейската статистика регистрира видове престъпления, които не се засягат във
виктимизационни изследвания като НИП и обратно. Там, където данните на тези два
източника заедни и същикатегории престъпления се разминават значително, са
необходимидопълнителенанализ и дискусияза причинитена несъвпаденията.
Данните от НИП дават възможност условно да се очертаят три основни причини,
които обуславят разликите между полицейската статистикаи реалните нива на
престъпността:
Гражданите не докладват в полицията, че са станали жертвана престъпление
(например ако смятат,че полицията не може даим помогне или пъкнамират
престъплението за маловажно). Тази ситуация описва явлението латентност.
Гражданите заявяват пред полицията, че са станали жертвана престъпление, но то
не се регистрира отполицията (например ако местното полицейско управление иска
да регистрира само престъпления, които могат да бъдат разкрити,или ако жертвата
не може да даде убедителниобяснения за обстоятелствата на престъплението).Това
явление се означава като институционални филтри (или полицейски филтри).
Гражданите възприемат като престъпление някои административни нарушения.
Някои форми на измами са добър пример: често по незначителни форми на
потребителски измами се възприемат отгражданите като престъпление, но
практически могат да бъдатсанкционирани само по административен пъти затова не
намират отражениев статистиката на МВР. За разлика от първия опит за оценка на
криминалната активност и тенденциитев престъпността през 2000–2005 г.,когато
се наблюдаваше ясна тенденция за подобряване на ситуацията, анализира се един
много по-сложен отгледнаточка на факторите, влияещи върху престъпността,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 май 2019 в 19:39 потребител
01 яну 2019 в 12:29 учител на 55 години
29 ное 2018 в 20:18 студентка на 29 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по юридически науки, специалност - Право, випуск 2017
06 апр 2018 в 18:58 в момента не учи на 40 години от София
11 сеп 2017 в 15:11 студент на 50 години от София - Академия на МВР, факулетет - Факултет сигурност, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2010
08 мар 2017 в 14:15 студентка на 28 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2015
08 фев 2017 в 12:34 студент от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", випуск 2006
05 яну 2017 в 13:40 учител на 29 години
26 окт 2016 в 10:46 в момента не учи на 36 години
14 окт 2016 в 16:14 потребител
 
Подобни материали
 

Криминологията като наука

14 ное 2007
·
241
·
8
·
1,702
·
95

Криминологията сато наука възниква още с парвите опити да се дефинират, ограничат и наказват престъпленията...
 

Криминология

12 яну 2013
·
126
·
9
·
1,107
·
146

Готови решени тестове по криминология, подходящи за студентите от всички ВУЗ-ове, изучаващи тази дисциплина...
 

Криминология - предмет, характер, метод и задачи на криминологията

17 май 2013
·
40
·
4
·
1,439
·
63

Терминът криминология е съставен от латинската дума crimen (престъпление) и старогръцката лупос (учение, наука) и означава учение...
 

Предмет, цели и задачи на криминологията, система и същностни черти на науката

22 яну 2014
·
38
·
37
·
15,231
·
59
·
1

Основни методи, принципи и функции на криминологията, съотношението й с други наукиИстория на криминологическата мисъл в света. Възникване и развитие на криминологическата наука. История на българската криминология...
 

Лекции по криминология

24 мар 2014
·
168
·
48
·
16,190
·
173
·
6

Лекции по Криминология, използвани във РУ Ангел Кънчев. Криминологията като наука - възникване и развитие, предмет, цел, система, особености, съотношение с други научни отрасли...
 

Тенденции на престъпността

Материал № 839917, от 08 апр 2012
Свален: 40 пъти
Прегледан: 72 пъти
Предмет: Криминология, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 16
Брой думи: 5,853
Брой символи: 33,197

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тенденции на престъпността"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения