Ендогенно развитие и регионални индустриални
клъстери
За постигане на устойчиво развитие и изравняване на
междурегионалните и вътререгионалните различия в
рамката на ЕС за периода 2007-2013г., както и в
съобразените с нея стратегически национални и регионални
планове и програми, като сериозен фактор се сочи
активизирането на вътрешния потенциал на
териоториалните единици. Ендогенното развитие е сред
предпочитените мерки особено по отношение на
периферните райони, но за реализирането на тази концепция
се изисква стратегическо мислене и активна позиция както
от националното правителство, така и от всички "локални
заинтересовани страни".
Причини за възприемане на подхода "отдолу-нагоре" в
регионалното развитие на България
Практиката на централно-плановата икономика и
последвалите 18
години на реформи довеждат до следната ситуация в
регионалното развитие на страната:
• Миграция на населението от областите в социално-
икономически застой и упадък към проспериращи
градове и към чужбина;
• Инвестиции, приоритетно насочени към производства,
от които се очаква растеж и в инфраструктурни
проекти;
• Приложение на "теорията на полюсите в развитието",
чрез оформянето на своеобразни "центрове" от развити
градове, в които се съсредоточават националните и
чуждестранни инвестиции, осъществяват се различни
инициативи за привличане на нови индустриални
производства и се поущрява имиграцията на
населението от периферията. Тази практика не само не
намалява регионалния диебаланс, а дори го увеличава.
А това от своя страна увеличава недоволството и
недоверието на периферното население към процеса на
развитие.
Перспективите на регионалното развитие се базират на
идеята, че всяка територия разполага със специфичен все
оше неизползван (или нерационално използван) потенциал.
Отличителна характеристика на локалното развитие е
неговият акцент върху културните и човешки ресурси и
активизирането им с цел:
• Задържането на младото население и квалифицираните
кадри в съответната териториална единица;
• Инвестирането в развитието на човешкия капитал и
инфраструктура;
• Делегирането на повече права и задължения на местно
ниво, в
отличие от предписанията на теорията за полюсите на
растежа. Именно неизползваният вътрешен
потенциал се сочи от
привържениците на ендогенната теория като основна
причина за
изоставането на някои области, намаляването на
квалификацията,
неефективни социални, политически и икономически
институции и
недостатъчен достъп до информационни и финансови
ресурси.
ендогенното развитие може да се определи като -
специфично
организиране и управление на всички социални и
икономически
дейности с цел да се осигури благосъстоянието на
общината като цяло.
Следователно в локалното развитие следва да се заложи на
една нова парадигма "предприемаческият подход". В
условията на глобализация общините, областите и районите
трябва да действат пазарно, да печелят конкурентни
предимства като разчитат на собствените си ресурси
(включително човешкия капитал), гарантирайки
просперитета на населението си. Териториалните единици,
които генерират желаните резултати, са икономически
жизнени
1
. Централна характеристика на предприемаческия
подход към местното икономическо развитие еакцентът
върху ендогенното развитие. Последното предполага
ефективното използване на локалните човешки и физически
ресурси за създаването на нови възможности за заетост и да
се стимулират нови, местни икономически дейности;
създаване на жизнени институции, алтернативни
производства за по-нататъшното диференциране на
съществуващата икономическа база; поддържане и усилване
на конкурентоспособността на местните фирми;
1
1
371
87
