Големина на текста:
Лекция 6.
Абиотични фактори на водната среда.
Характеристика на химичните параметри
на водата.
Соленост, S, %о (промили)
Водата в природните водоеми представлява сама по себе си естествен разтвор, в
който състава и количеството на разтворените вещества се колебае в широки
граници, в зависимост от източника. Общото количество на разтворените
неорганични соли се обозначава като соленост на водите - качество с
жизненоважно значение за водните организми. По количество разтворени във
водата неорганични соли (в промили, %о или g/1000 g ), водите се класифицират
както следва:
S <0.5 %о са всички повърхностни (сладки) води
S > 0.5 %о <5 %о –типично бракични води
S > 5 %о <18 %о – бракични води (Варненско езеро-10-18 %о )
S > 30 %о <40 %о-същински океани и морета (Ч. море 18-30 %о)
Солеността като фактор на водната среда играе важна роля при формиране на
осмотичното налягане, а от там и на водно-солевия режим и общата обмяна на
веществата при рибите, и другите водни организми. Някои от тях имат способ-
ност да се адаптират към определена соленост.
Соленост, S, %о (промили)
Дъговата пъстърва се размножава в сладки води, но може да се
отглежда (при тегло над 100 g) и в бракични и солени води със
соленост от порядъка на 30 %о. Поносимостта към повишената
соленост на водата се увеличава с нарастване на теглото на рибата.
Малките рибки (до 0.4 g) подобряват растежа си при соленост от 6
%о. При рибки с тегло 5 g соленост над 12 - 15 %о се отразява
неблагоприятно.
Шаранът се отглежда при соленост на водата до 5 %о, но при 11.5%о
умира.
Каналният сом може да се отглежда във води със соленост до 5 %о.
Езерният рак се развива добре при стойности на солеността на водата
от 0.5 -9.24 %о.
Тилапията понася добре и сладка и солена вода с концентрация от 15-
21 %о, като в солени води е по-устойчива към екстремни
температури, както ниски, така и високи.
Твърдост (Немски градус, dH
о
)
С термина твърдост на водите се обозначава съдържанието на
катионите калций (Са
2+
) и магнезий (Мg
2+
)
,
представени най-често
като карбонати и бикарбонати, и по-малко като сулфати и хлориди.
За шарановите стопанства най-благоприятната твърдост на водата е
от 5 до 8
0
Н, и не по-малко от
3
0
Н, а за водите в пъстървовите стопанства оптималната твърдост е
от порядъка на 15
0
Н.
Според съдържанието на йоните на Са
2+
, Мg
2 +
, SO
4
2-
, Cl
-
водите се
класифицират по следния начин:
Мека вода - до 5 dH
o
(89 mg/l СаСО3)
Средно твърда вода - от 5
0
Н до 20 dH
o
(89-356 mg/l СаСО3)
Твърда вода - от 20
0
Н до 30 dH
o
(356 – 534 mg/l СаСО3)
Много твърда вода - над 30 dH
o
(над 534 mg/l СаСО3)
Водороден показател (рН)
Важен показател за качеството на водата се явява концентрацията на
водородните йони, обозначаваща се като рН (или водороден
показател). Най-благоприятно за рибите рН на водата е 7.0 единици,
т.е. неутрална, или неутрално - слабо - алкална реакция. Киселата
реакция води до задържане и блокиране на биохимичните процеси.
Възможните граници на рН, в които могат да живеят рибите, при равни
други условия, зависят от видовата им принадлежност. Най-
устойчиви са каракудата и шарана (рН в диапазона на 4.3 - 10.8
единици). Щуката издържа на колебания на рН от 4.8 до 8.0 единици,
а критичното ниво е 10.7 единици. Речната пъстърва издържа
колебания на рН от 4.5 до 9.5 единици. Критичното ниво на рН за
лина е под 4.6 и над 10.9 единици. Оптималното ниво за
американския сом е 6.3 - 7.5 единици, а допустимото ниво е в
границите на 5.0 - 7.5 единици. Оптимално за европейския сом ниво
на рН е 7.0 - 8.0 единици.
Водороден показател (рН)
За шаранови басейни вода с рН в диапазона на 6.5 – 9.0 преди
разсъмване се счита за най-подходяща за отглеждане на риба.
Стойности на рН в диапазона на 5.5-6.5 (кисела среда) или над 10.0
(прекомерна алкалност) са вредни за рибите, тъй като оказват
влияние пряко или косвено, върху нарастването и храненето на
рибите.
Стойността на рН е важна характеристика на водата, тъй като всички
химични и биологични процеси, които определят производството,
зависят от нея. Освен това рН оказва влияние върху
разтворимостта и достъпността на минералните вещества.
Концентрацията на водородните йони зависи от редица фактори, като
химичен състав и концентрация на разтворените във водата
вещества, от различните форми на въглена киселина, както и от
развитието на водораслите.
Водороден показател (рН)
При обилно развитие на фитопланктона дневните колебания на рН са
значителни. Това е така, защото в процеса на усвояване на храната
(фотосинтеза) и дисимилация (дишане) фитопланктона намалява
или увеличава концентрацията на въглероден диоксид (СО
2
). През
деня, когато фитопланктона асимилира, следователно да консумира
въглероден диоксид (СО
2
), рН се увеличава. През нощта, когато
растенията дисамилират, или дишат, те консумират О
2
, отделят СО
2
,
което намалява рН на водата.
При повишаване киселинността на водата се препоръчва внасянето на
негасена вар. В условията на алкална среда варта служи само за
дезинфекция. От друга страна рН на водната среда, в една или друга
посока, влияе значително на устойчивостта на рибата към отрови,
изменяйки степента на тяхната токсичност. Т. напр. в алкална среда
(рН > 7.0) амонякът усилва своята токсичност, а сероводородът я
намалява.
Количество на разтворения във водата кислород (mg/l)
За водните растения и животни най-важният газ, необходим за тяхното
съществуване е кислородът. Неговото съдържание във водата
зависи от редица фактори, като температура, налягане на въздуха,
протичане, или не, на фотосинтеза, биохимични реакции, протичащи
във водата, свързани с потреблението на кислород, и др.
Основната част от разтвореният кислород се изразходва за дишане,
респирация, биохимично окисление (с участието на
микроорганизми) и за химично окисление на сероводорода, метана,
желязото, мангана и др.
Намаляването на количеството на кислорода се влияе от степента на
окисление на органичните вещества и неорганични съединения,
дишането на животински и растителни организми, от количеството и
възрастта на рибата и др.
Количество на разтворения във водата кислород
(mg/l)
При определена температура и налягане може да се разтвори определено количество
При определена температура и налягане може да се разтвори определено количество
кислород във водата. Неговата разтворимост се увеличава при понижаване на
кислород във водата. Неговата разтворимост се увеличава при понижаване на
температурата и увеличаване на налягането. При темперагура 20
температурата и увеличаване на налягането. При темперагура 20
0
0
С и налягане 1
С и налягане 1
atm
atm
100 %
100 %
-то насищане на водата с кислород съставлява около 9 mg/l или 9
-то насищане на водата с кислород съставлява около 9 mg/l или 9
g
g
/
/
m
m
3
3
.
.
Главният източник за постъпване на кислорода във водата се явява фотосинтезата на
Главният източник за постъпване на кислорода във водата се явява фотосинтезата на
водораслите, и преди всичко едноклетъчните, т.е. фитопланктона. Той дава почти 100 % от
водораслите, и преди всичко едноклетъчните, т.е. фитопланктона. Той дава почти 100 % от
всичкия кислород, изработен от растенията.
всичкия кислород, изработен от растенията.
Другият път за постъпване на кислорода във водата е от атмосферата. Ако количеството на
Другият път за постъпване на кислорода във водата е от атмосферата. Ако количеството на
кислорода във водата е такова, че насищането е под 100 %, за да се постигне насищане от
кислорода във водата е такова, че насищането е под 100 %, за да се постигне насищане от
100 %, се наблюдава процес на
100 %, се наблюдава процес на
инвазия
инвазия
– абсорбция на кислорода от атмосферата във
– абсорбция на кислорода от атмосферата във
водата.
водата.
Ако в резултат на масово развитие на фитопланктона и бурно протичане на процеса
Ако в резултат на масово развитие на фитопланктона и бурно протичане на процеса
фотосинтеза, се окаже, че количеството на кислорода е повече, отколкото може да се
фотосинтеза, се окаже, че количеството на кислорода е повече, отколкото може да се
разтвори, насищането на водата е над 100 %, то той във вид на мехурчета се отделя от
разтвори, насищането на водата е над 100 %, то той във вид на мехурчета се отделя от
водата в атмосферата.
водата в атмосферата.
Този процес се нарича
Този процес се нарича
евазия
евазия
и тя е доста по-рядко срещано явление в сравнение с
и тя е доста по-рядко срещано явление в сравнение с
инвазията
инвазията
в басейните.
в басейните.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Абиотични фактори на водната среда

Водата в природните водоеми представлява сама по себе си естествен разтвор, в който състава и количеството на разтворените вещества се колебае в широки граници, в зависимост от източника...
Изпратен от:
desislavapetkova
на 2012-04-03
Добавен в:
Анализи
по Хидрология на сушата и водните ресурси
Статистика:
10 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Хидрология на сушата и водните ресурси
Тест по хидрология и инженерна геология
изпитен тест по Хидрология на сушата и водните ресурси за Студенти от 2 курс
Тест е предназначен за студентите от Минно-геоложки университет "Св.Иван Рилски" гр.София. Въпросите (с изключение на един) имат само един верен отговор.
(Лесен)
26
98
1
2 мин
12.03.2013
» виж всички онлайн тестове по хидрология на сушата и водните ресурси

Абиотични фактори на водната среда

Материал № 837335, от 03 апр 2012
Свален: 10 пъти
Прегледан: 34 пъти
Предмет: Хидрология на сушата и водните ресурси, География
Тип: Анализ
Брой страници: 10
Брой думи: 2,321
Брой символи: 14,481

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Абиотични фактори на водната среда"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала