Големина на текста:
Изкуствата и културата в България от края на XIX  до 
средата на XX век
Общ поглед
Народното образование, българската наука, читалищата, библиотечното и музейно
дело, театралното и изобразително изкуство, архитектурата, българската музика и
литература – тези неща са били част от културния живот на българите и започват да се
развиват след освобождението ни от турско иго.
Задължителното и безплатно начално образование, широкият достъп на народа до него,
откриването на училища за усвояване на определена професия са само началото от
развитието на този дял от българската култура. Важна роля за развитието на
образованието и науката изиграла законодателността на държавата ни. Българското
училище възпитавало у децата родолюбие, свободен дух, способност за развитие на
световните постижения. В училищата преподавали добре подготвени учители,
получили образованието си в университети на Запад и в Русия. През 1888г. в София
било открито първото българско Висше училище.
Местното образователно заведение станало централна фигура в българските селища.
Читалищата са били огнища на културния живот и източник на духовна храна. Там
учители и ученици организирали първите читални с книги и вестници, изнасяли
просветни беседи по научни, обществени и културни въпроси, поставяли театрални
пиеси и други.
Българската литература заемала водещо място в културният живот на българите. В
началото на ХХ век българската нация се обогатява с прекрасна поезия, която родила
поети като Елисавета Багряна и Дора Габе. Освен поезия до хората достигали и
белетристика и драматургия, които са творения на големи писатели-реалисти като Елин
Пелин, Йордан Йовков, Антон Страшимиров и Константин Петканов. Българската
драматургия станала известна чрез видният комедиограф Ст. Л. Костов. По същото
време някои от творбите на Иван Вазов като “Под игото”, стихосбирката “Епопея на
забравените” и съчинения представили в художествен вид българските идеали. Тогава
“Записки по българските въстания” от Захари Стоянов популяризирала България и
българите в цяла Европа.
След Освобождението се осъществили изследвания в областта на езикознанието,
историята, географията, биологията, математиката, правото, които постигнали големи
успехи в своето по-нататъшно развитие. В областта на историята работели прогресивни
учени като В. Н. Златарски, П. Ников, П. Мутафчиев.
Музейното дело започнало с усилията на учени, на обществени и държавни дейци, с
материална помощ на държавата и общините. Там се събирали произведения на
изкуството, на всекидневният живот на хората, документи, статуи, каменни надписи,
старинни монети, керамични съдове, накити,костюми,произведения на домашните
занаяти, оръдия на труда и много други.
Първата голяма обществена библиотека в България е била открита в столицата от
руските власти по инициатива на Марин Дринов. В нея са се съхранявали ценни
ръкописи на старобългарски, арабски, османотурски и някои други стари езици.
Народната библиотека в Пловдив, която сега се казва “Иван Вазов”, също се е
развивала като културен център с общобългарско значение. С течение на времето се
създават библиотеки в по-големите градове. Те обогатявали българската духовност
след Освобождението.
Първата театрална трупа възникнала в началото на 80-те години в Пловдив. Талантливи
артисти като Адриана Будевска, Иван Димов, Константин Кисимов, Владимир
Трандафилов, Олга Кирчева и други изпълнили драматичния театър.
Изобразителното изкуство в България се развивало според тенденциите на
европейската живопис и култура. Творци като Владимир Димитров – Майстора, Кирил
Цонев, Цанко Лавренов и склупторите Андрей Николов, Кирил Лазаров и други
пожънали големи успехи.
В средата на деветдесетте години в София се издигат първите паметници посветени на
заслужили за българската свобода личности. Сред тях са паметника на Васил Левски,
Докторския паметник, Руския паметник, Паметника на цар Освободител.
Само десетина години след Освобождението израстват първите български
композитори. Тези хора съчетавали националните елементи на българската народна
музика със съвременната музикална култура. Най-значителните между тях били Панчо
Владигеров, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Станислам Обретенов, Марин
Големинов. Музикалното и оперното изкуство излязоха напред с певци и певици като
Стефан Македонски, Христина Морфова, Михаил Попов, Михаил Люцканов и др.
Модерната музика изпълнявана от военни оркестри, дирижирани от чужденци навлязла
бързо в България. По това време се раждат прекрасни училищни песни. Учителят по
музика Панайот Пипков създава музиката на химна на Св. св. Кирил и Методий по
стихове на Стоян Михайловски. В края на 19 и началото на 20 век били написани и
поставени първите български опери.
Свободата на словото и печата, прогласена в Търновската конституция, дава тласък на
периодичния печат. Сред издаваните вестници били “Марица” , “Мир”, “Свобода”,
“Пряпорец”. Списания и вестници били издавани от български писатели, учени и
художници.
Всички тези решителни обновления в българското културно развитие продължили и
след Съединението на България. Въпреки трудното време българската култура запазила
своя традиционен народностен дух.
Киноизкуство
Началото на киното в България е сходно с това на малките европейски държави. Само
година след историческата прожекция на братя Люмиер в "Гран кафе" в Париж
кинематографът прониква и в България. А и по-нататъшният път на седмото изкуство у
нас е маркиран от събития, които малко се различават от станалото в Европа по същото
време - чужденци заснемат първите хроникално-документални филми през 1903, около
1905 се появяват първите подвижни кина, в 1908 разтваря вратите си първият
кинотеатър - "Модерен театър". Около 1910 започва реализацията на първите български
филми, прохожда и бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от
обединяване на усилията си в свой интерес.Така през 1915 година кинопритежателите в
България се сдружават и регистрират свой устав. През лятото на 1924 година във
Велико Търново се провежда учредителен конгрес на Съюза на българските
кинопритежатели. През 1920 година кинопрожекционистите също се организират в
Съюз на кинооператорите в България (СКОБ). През 1924, по инициатива на списание
"Нашето кино", е основано Дружеството на кинолюбителите в България (ДКБ), чиито
клонове бързо никнат в Ямбол, Стара Загора, Шумен, Русе, Габрово, Плевен, Бургас,
Варна. Малко по-късно, през 1926, се създава Съюз на приятелите на филма от
изтъкнати български интелектуалци, с цел да се спомогне за правилното разбиране на
филма като изкуство. Сред учредителите са проф. Асен Златаров, продуцентът и
журналистът Димитър Азманов, редакторът Пантелей Карасимеонов, писателите Добри
Немиров, Елин Пелин, Чавдар Мутафов, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов,
Стилиян Чилингиров, Ангел Каралийчев, художниците Александър Божинов, Иван
Милев, Дечко Узунов, Иван Пенков и други.Така постепенно се стига и до реализация
на идеята на пионерите на българското кино - Васил Гендов, Борис Грежов,
Александър Вазов, Петър Стойчев, Васил Бакърджиев, Васил Пошев, Симеон
Симеонов, Стефан Петров, Минко Балкански, Велко Стоев - за създаването на първата
творческа организация на кинодейците в България. И столичният вестник “Слово”
известява в края на месец юли 1934, че: “На състоялото се на 23 т. м. общо годишно
събрание на Съюза на филмопроизводителите се взеха няколко важни решения, които
имат голямо обществено значение. Така например Съюзът се преименува в Съюз на
филмовите деятели в България. С това се цели да се привлекат за членове на съюза
наши общественици, писатели, журналисти, композитори, театрали, артисти и други.”
Тогава за председател е избран създателят на първия български игрален филм
“Българан е галант” (1915) Васил Гендов и е изработено изложение до министъра на
просветата за нуждата от запазване на общите морални и материални интереси на
българското филмово производство. С привличането на широк кръг интелектуалци и
творци начинанието създава праобраза на днешната структура на Съюза на българските
филмови дейци - Управителен съвет и творчески гилдии.По същото време се ражда и
идеята за орган на сдружението, чрез който да се хвърли "светлина върху задачите и
дейността на съюза". Това намерение се осъществява по-късно, през 1946, когато
започва да излиза списанието “Кино и фото”, преименувано по-късно на “Кино”, на
“Киноизкуство” и в наши дни пак на “Кино”, като издание на Съюза на българските
филмови дейци.Пионерите на българското кино чрез създадения от тях съюз още през
първата половина на 20. век започват в България битката за признаването на киното
като изкуство и като част от националната ни култура. Те неуморно отправят към
държавните институции предложения за създаването у нас на филмопроизводствена
база, за финансова подкрепа на филмопроизводството от страна на държавата и за
създаване на фонд за националното филмопроизводство чрез данъчни отчисления от
приходите на филморазпространителите.Погледнато от днешна дата, не можем да не
видим колко прозорливи са били първите български кинодейци, основатели на
творческия съюз. Те наистина са предугадили не само бурното развитие на
аудиовизията през следващите десетилетия, но и онази нейна изключително значима
културна роля от втората половина на двадесети век насам, включително и
икономическите, и финансовите механизми, които и до ден днешен са в основата на
вече гигантското филмопроизводство в световен мащаб.Няколко бегли съобщения по
вестниците дават информация, че през февруари 1897 в Русе ще има публични
прожекции на "движещи се фотографии". "В града ни от десетина дни - съобщава
русенският вестник "Законност" от 27 февруари 1897 г. - е пристигнал един
цинематограф, апарат, който изображава на платно тъй наречената "Жива фотография".
Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във
всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един
движущ се трен посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и
т.нат.- всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия. Входът
струва 1 лев".Месец по-късно, на 22 март, била организирана и първата прожекция в
София. За място била избрана Пилзенската пивница на бул. "Дондуков". Интересът в
началото бил епизодичен, както и отразяването по вестниците. Първите ентусиасти-
кинематографисти били принудени да понасят мизерните условия на набързо
сглобявани дървени бараки и пътувания с каруци, за да съберат зрители за своите
"представления". Все пак новото изкуство бързо набрало възторжени почитатели и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Изкуствата и културата в България от края на XIX до средата на XX век

Народното образование, българската наука, читалищата, библиотечното и музейно дело, театралното и изобразително изкуство, архитектурата, българската музика и литература – тези неща са били част от културния живот на българите и започват да се развиват...
Изпратен от:
antonia_boneva
на 2012-03-30
Добавен в:
Доклади
по История на българската култура
Статистика:
191 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
причини за рухването на османската империя
добавена от meyra98 17.10.2012
1
4
Подобни материали
 

Култура на българското възраждане


Презентация, която показва основните моменти във възрожднското развитие на българската култура...
 

Революционният патос в песните на Добри Чинтулов


Революционните песни на Добри Чинтулов, вкоренени в народната ни психика, са получили самостоятелен живот, независим от представата за техния създател....
 

Будителят - вчера, днес и утре


Будител - човек от епохата на българското Възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ...
 

Изкуствата и културата в България от края на XIX до средата на XX век

Материал № 834883, от 30 мар 2012
Свален: 191 пъти
Прегледан: 484 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Доклад
Брой страници: 13
Брой думи: 5,523
Брой символи: 36,068

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Изкуствата и културата в България от края на XI ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала