Големина на текста:
Позитивна психотерапия и психодрама -
сравнителна характеристика
Боряна Чалъкова
1. Кратка характеристика на метода на Позитивната психотерапия /ППТ/
Методът на ППТ е създаден от д-р Носрат Пезешкиан, специалист по психиатрия,
неврология и психотерапия. Роден е в Иран 1933 г. От 1954 г. учи и живее в Германия. От
1969 г. ръководи във Визбаден, Германия частна практика по психиатрия и психотерапия.
Там има Международен институт по Позитивна и фамилна психотерапия, където се
провежда системно обучение на лекари, психолози и други специалисти в областта на
ППТ. В България такова обучение е въведено от 1992 година. Методът на ППТ съчетава
мъдростта на Изтока и прагматизма на Запада с цел изграждане на цялостната картина в
психичните преживявания и балансиране на психиката.
Наименованието на ППТ идва от латинската дума POSITUM, което означава ЦЯЛОТО, и
включва в себе си травматичния момент, разстройството /минуса/ и неговата функция
/плюса/ в психичния живот. На тази основа се извършва диференциален анализ на
психичния конфликт, който преминава през актуалната ситуация на пациента /актуален
конфликт/, достига до травматичното преживяване в детството /основен конфликт/ и до
преработване на вътрешния конфликт.
Инструментариумът на ППТ се изгражда върху 3 стълба:
Позитивното претълкуване и Транскултуралното начало - Транскултурален аспект
Съдържателен анализ на конфликта и неговата динамика - Метакомуникация
Пет степенен модел за преработка на психичния конфликт - Метатеория
Основната идея е постигане на психическо равновесие чрез регулиране разпределението
на психичната енергия. Това нагледно е представено в Балансовия модел на ППТ.
Балансовият модел в ППТ включва четирите области на конфликтна реакция, които са
характерни за хората: тяло; дейност-постижение; контакт; бъдеще-смисъл на живота
-фантазия. Когато се преживява някаква травматична ситуация, всеки човек отреагирва
емоционалното напрежение, насочвайки своята психична енергия в една или в няколко от
горепосочените области. Целта на ППТ е да се изградят умения у пациента да балансира
психичната си енергия, за да няма пренатоварени и съответно пренебрегнати области.
Съдържателното изследване на психичния конфликт се осъществява с помощта на т. нар.
Диференциално аналитичен инвентар /ДАИ/. Той включва основни, универсални за всички
хора, способности - първични и вторични. Първичните способности са свързани с
фундаменталната потребност от обич, а вторичните - с потребността от фиксирани
социални норми.
Първичните способности са способност за обич, контакт, търпение, отделяне на време за
любимите същества, сексуалност, доверие, следване на пример-образец, надежда, вяра,
религиозност, принадлежност към някаква общност и др.
Вторичните способности са способност за ред, чистота, точност, благонадеждност,
пестеливост, справедливост, честност, откровеност, прецизност, послушание и др.
Връзката между отделните способности се открива в жизнените концепти, изградени най-
вече в детството на всеки индивид. Те се изследват с помощта на семейните модели,
нагледно представени чрез ромба: Произход - ние. Областта АЗ изследва отношението на
близките спрямо пациента; областта ТИ включва моделите на общуване между
родителите; областта НИЕ се отнася до взаимодействията на семейството с другите хора
и има отношение към границите; Произход – Ние съдържа семейните традиции, които се
предават през поколенията и отразяват социално-психологическото наследство на
пациента. Тази схема посредничи в процеса на достигане и анализиране на основния
конфликт.
Транскултуралното начало дава възможност за разширяване на гледната точка и
придобитите модели на поведение посредством притчи, езикови картини, приказки, басни и
примери от други култури и народи. Традиционна за ППТ е съпоставката на източните и
западните схващания за различни явления и ситуации.
Например:
“болест”
Изток: Когато някой е болен, леглото му се премества във всекидневната. Болният става
център на внимание, посещаван е от близки и приятели. Приоритет имат първичните
способности - внимание, време, търпение, обич, контакт.
Запад: Болният има нужда от почивка. Никой не трябва да го безпокои. Той остава сам в
стаята си. Везните се накланят към вторичните способности - ред, чистота, прецизност,
благонадеждност.
“смърт”
Изток: Близки на преживелите загубата посещават до 40-я ден семейството. Споделят
мъката, водени от поговорката: “Споделената мъка е половин мъка” - контакт, доверие,
съчувствие.
Запад: Претърпелият загубата предпочита да остане насаме със себе си и мъката си.
Никой не е в състояние да го разбере напълно - “всеки е сам в мъката си” - способността
да носиш сам кръста си, без да товариш другите.
В терапевтичния процес се анализира връзката между първичните, вторичните
способности и семейните модели на пациента, за да може да се открие и преработи
травматичния механизъм.
Петте стъпки са друга част от инструментариума на ППТ. Те очертават цялостната
динамика в процеса както следва:
Стъпка 1: наблюдение/дистанциране - спонтанни данни на пациента, позитивното им
претълкуване и даване на транскултуралното начало. Поставяне на Актуални конфликти.
Интеракционна фаза на сближаването.
Стъпка 2: инвентаризация - изследване на микро- и макротравми посредством актуалните
способности и семейните модели. Разкриване на Основни и Вътрешни конфликти. Фаза на
диференциацията.
Стъпка 3: ситуативно окуражаване - мобилизират се и се активират наличните силно
развити актуални способности, необходими за разрешаване на Вътрешни конфликти.
Ресурсно обезпечаване на психотерапевтичния процес.
Стъпка 4: вербализиране - развиване способността да са говори директно и открито за
собствените проблеми и конфликти. Фаза на диференциацията.
Стъпка 5: разширяване на целите - развитие на дефицитни области и способности. Фаза
на отделянето.
Терапевтичното мото на процеса в ППТ е : “Ако дадеш риба на някого, ще го нахраниш
веднъж. Ако го научиш да лови сам риба, той ще се храни цял живот. ”
Краткият преглед на целите и инструментариума на ППТ показва редица допирни точки с
психодрамата.
2. Общи положения в двата метода
2.1. Основни моменти в психодраматичната концепция.
Психодрамата е активен психотерапевтичен метод, който подпомага пациентите да
преминат от чисто вербалното споделяне към представяне чрез изиграване на психичния
конфликт.
Ключовите понятия са спонтанност и креативност. Основните елементи на процеса са “тук
и сега”, срещата и теле-отношенията. Според Морено “спонтанността е адекватна реакция
в нова ситуация, или нова реакция на вече позната ситуация”. В детската спонтанност
откриваме зрялост и способност да се обръща внимание и да се преживява изненада от
новото, както и да се издържа хладнокръвно при среща с непознатото.
Методът е построен на основата на ролевата теория в развитието на индивида,
осъществяващо се в детството. Според тази теория развитието преминава 5 етапа:
Първи етап: стадий на идентификация на себе си със света, когато детето възприема
майка си като част от себе си - матрица на вселенската идентичност.
Втори етап: концентрация на вниманието върху “чуждия - свой”.
Трети етап: започва отграничаването от майката и накрая тя се възприема като
самостоятелна (role-perception или role-recognition).
Четвърти етап: не само се възприема другия човек, но детето може да си представи себе
си в тази роля (role-taking) и да я играе (role-playing).
Пети етап: детето влиза в процеса на игра в ролята на друг човек и започва да наблюдава
себе си отстрани. Настъпва пълна инверсия на тъждеството, т.е. развива се способността
да се влиза в “кожата на другия”.
Играта като основна активност в детската възраст има водещо значение и в ролевото
развитие на индивида. В нея се изграждат стъпките както следва: перцепция на ролята
(role-perception); разпознаване на ролята (role-reconition); изиграване на ролята (role-
playing); имитация на ролята (role-imitation); влизане в ролята (role-taking).
Според Морено “ролята е интерперсонален опит и за актуализациата й по правило са
нужни два или повече индивиди”.
2.2. Допирни елементи в двата метода:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 май 2019 в 14:56 студент на 39 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2019
11 апр 2019 в 14:07 студент на 43 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет за начална и предучилищна педагогика, специалност - Музика, випуск 2017
10 мар 2019 в 08:37 в момента не учи на 38 години
04 мар 2019 в 19:25 ученичка на 18 години от Перник - СОУ "Д-р Петър Берон", випуск 2020
02 дек 2018 в 18:17 студентка на 34 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", випуск 2007
22 авг 2018 в 14:45 студентка на 26 години от София - СУ, факулетет - Филологичеси, специалност - Българска филология, випуск 2017
09 май 2018 в 08:50 студент на 43 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, випуск 2018
18 мар 2018 в 23:41 потребител на 23 години
 
 

Позитивна психотерапия и психодрама - сравнителна характеристика

Материал № 834712, от 30 мар 2012
Свален: 121 пъти
Прегледан: 178 пъти
Предмет: Психология на дейността, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 15
Брой думи: 5,529
Брой символи: 34,465

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Позитивна психотерапия и психодрама - сравнител ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала