Големина на текста:
1. Екологията се
дефинира като
„науката за
взаимоотношенията
между организмите и
тяхната среда“, като в
понятието среда се
включват и други
организми. Екологията
е по същество
фундаментална
биологична наука,
която придобива все
по-голямо значение .
Немският
изследовател Ернст
Хекел (Ernst Haeckel)
въвежда термина
„екология“ през 1866
г. и го дефинира като
„науката за
взаимоотношенията
между организмите и
тяхната среда“ .
Екологията изучава
характера на
разпределението на
организмите (къде се
срещат организмите) и
характера на
изменението на
тяхната численост
(колко организми се
срещат) във времето и
пространството.
Екологията изучава
също така
функционалните
взаимоотношения
между съвместно
обитаващи организми.
Съвременната
екология изучава
процесите, които
участват във
взаимодействията
между организмите и
тяхната среда,
механизмите
отговорни за тези
процеси, както и
произхода на тези
механизми в процеса
на еволюция. В
екологията могат да се
разглеждат различни
подразделения: По
отношение на самите
организми се
различават: екология
на растенията,
екология на
животните и
екология на
микроорганизмите.
По отношение на
местообитанията на
организмите се
разглеждат: екология
на сушата
(терестриална
екология),екология на
сладките води
(лимнология)
(изучаването на
сладководните
организми и техните
местообитания) и
екология на океана
(океанология)
(изучаване на
морските организми и
местообитания).
Екологията се
занимава с
надорганизмовите
нива на организация на
биологичната материя:
популации,
съобщества
(биоценози),
екосистеми,
биосфера.По
отношение на нивата
на организация
екологията се
подразделя на:
-Аутекология
(факториална
екология) - изучава
взаимодействието
между организъм и
факторите на средата.
- Популационнн
екология – изучава
групи индивиди от
един и същи вид по
отношение на тяхната
численост и
разпространение във
времето и
пространството.
В рамките на
популациннатаеко
логия, като
подразделение се
развива
еволюционната
екология. Тя лежи на
границата между
екология и
еволюционна
биология.От една
страна основният
обект на
еволюционната
екология е изучаването
на адаптациите на
организмите в
екологичен смисъл, а
от друга тя се занимава
с екологични
характеристики, като
резултат от
еволюцията на
взаимодействащи си
видове.
-Синекология
(екология на
съобществата от
организми) – изучава
структурата на
организмовитесъобщес
тва по отношение на
движението на
енергията и
органичните
съединения в тях.
-Екосистемна
екология – изучава
съобществата от
организми и тяхната
среда на дадено място
и в даден отрязък от
време. Системната
екология е
относително нова
екологична
дисциплина, която
използва общата
теория на системите за
изучаването и
управлението на
екосистемите. -
Ландшафтната
екологияе също ново
направление в
екологията.
Тяизучаварегионалнит
е,едромащабниекосист
еми с помощта на
компютърнигеографск
иинформационнисисте
ми (ГИС).
Популационната
динамика може да се
изследва на
ландшафтнониво и
товадававръзката
между ландшафтната и
популационнатаеколог
ия.
По-високите нива
наорганизация,
предмет на
екологичниизследвани
я, сабиоми и биосфера.
Биомите са големи
екосистеми,
определяни главно от
климата, със сходни
организми и среда и,
следователно, сходни
екологични свойства.
Всички иглолистни
гори на Земята са
елементи на биома на
иглолистните гори.
Въпреки, че се
обединява от сходни
динамични връзки и
структурни свойства,
биомът е по-
абстрактно понятие от
конкретната
екосистема.
Биосферата е най-
широкатавъзможна
категория,
включващавсичкирайо
ни на Земята,
обитаваниот живи
организми. Тя се
простира от
долнитеслоеве на
атмосферата до
океанските дълбини.
2. С изключение на
много малко
организми, живеещи
при изключително
стабилни условия на
околната среда
(например дълбините
на океана),
организмите са
изложени на
промените на околната
среда, които имат
пряко въздействие
върху тяхната
физиология и
поведение. Най-
очевиден и главен
фактор е
температурното
колебание, въпреки че
киселиността,
солеността и
радиацията са също
важни за различните
организми, като и
нарушенията,
причинени например
от прииждането на
реките.
Средата е всичко това,
което заобикаля
организмите и пряко
или косвено влияе
върху тяхното
състояние и дейност.
Средата на живите
организми се състои от
елементите на
неживата
(неорганичната) и
живата (органичната)
природа, включително
и от внасяните от
човека допълнителни
компоненти, в
резултат от неговата
дейност.
Условия представлява
цялата съвкупност от
необходимите за
организмите елементи
на средата, с които те
се намират във връзка
и без които не могат да
живеят, както и
промените им, на
които организмите
реагират. Такива са
например температура,
киселинност (рН),
соленост и
др.Условията не се
изразходват или
консумират от
организмите и
следователно не се
изчерпват, за разлика
от ресурсите.
Фактори (екологични
фактори) са
елементите на средата,
оказващи пряк
положителен или
отрицателен ефект
върху организмите.
Различните организми
възприемат и реагират
по различен начин на
един и същ екологичен
фактор. Различните
условия на средата
стимулират
изработването в
еволюцията на
различни
приспособление и с
това постепенно са се
формирали
специфичните за всяка
географска област
растения и животни.
Ресурс е всяко нещо,
което организмите
оползотворяват или
изчерпват. Например,
нектарът е ресурс за
медоносните пчели, а
светлината е ресурс за
всички зелени
растения. Ресурсите не
са просто храна.
Ресурси са също така и
светлината и
неорганичните
вещества (за
растенията), както и
нещо много важно
пространството.
Например, веднъж
използвано гнездото
на големият синигер е
негодно за използване
от друг голям синигер.
Най-важният ресурс за
живите организми на
Земята е слънчевата
радиация, която е
единственият източник
на енергия за зелените
растения.
3.Слънчева радиация
- Основната енергия,
захранваща процесите
на Земята идва от
слънцето. Тази енергия
идва под формата на
електромагнитно
лъчение. Слънчевата
енергия движи
климатичните
процеси. Енергията на
Слънцето достига
Земята, където
високоенергичните
светлинни вълни се
поглъщат и
впоследствие повторно
се излъчват под
формата на лъчиста
топлина. Първичното
нагряване на
атмосферата
следователно,
произтича от земната и
океанската
повърхност. Въздухът,
който контактува с
нагрятата земна
повърхност се нагрява
и издига като се
разширява. При това
разширение се черпи
енергия от топлия
въздух, в резултат на
което се получава
намаляване на
температурата.
Земята е въртяща се
сфера, която обикаля
Слънцето. Екваторът е
успореден на
плоскостта на земната
орбита и лежи само на
няколко градуса
встрани.
Следователно,
териториите,
разположени на по-
големите географски
ширини получават по-
малко топлина,
отколкото
териториите,
разположени по-близо
до тропиците и
екватора. Това
неравномерно
разпределение в
снабдяването с
енергия определя
климата на Земята и
следователно определя
разпространението на
организмите в
географското
пространство на
Земята. Другият
източник на
неравномерно
разпределение на
радиацията е смяната
на ден и нощ. Всички
области на Земята
имат напълно еднакво
разпределение нощ и
ден всяка година, но
докато на екватора
нощта и денят са равни
(имат 12-часов цикъл),
то на полюсите денят и
нощта имат 6-месечен
цикъл. Промени в
сезонните ритми на
деня и нощта имат
голям ефект върху
поведението на
животните.
Валежи. Дъжд вали,
когато влажният
въздух се охлади. Това
се случва, когато над
океаните затопленият
и влажен въздух се
издига до голяма
височина, в резултат
на което водните пари
кондензират и падат
под формата на дъжд.
Дъжд вали също така,
когато ветровете се
отклоняват от
планинските хребети.
Въздухът идващ откъм
морето изкачва
планината, охлажда се
в съответствие с
адиабатното
разширение (6-10
градуса на километър)
в зависимост от
водното съдържание,
докато водата
кондензира. Дъжд се
формира нагорe по
планинския склон.
Въздухът продължава
да се издига,
преминава билото на
планината и започва да
се снишава.
Снижаващият се
въздух се затопля и
сгъстява с 10 градуса
на километър, поради
което поема влага.
Следователно на 30
градуса г. ш, където
въздуха е низходящ
областта ще бъде
винаги суха.
Слънчевата енергия е
единственият енергиен
източник, който може
да бъде използван от
зелените растения.
Ефективността, с
която растенията
събират енергия е
ефективността, с която
енергията се
трансформира в захари
чрез фотосинтезата.
(глюкоза, съдържаща 6
въглеродни атома.
Необходимо е
растенията да бъдат
ефективни колкото е
възможно по-
ефективни в този
процес, тъй като
доброто състояние на
всяко растение зависи
от ефективността, с
която може да
произвежда глюкоза.
4. Хомеотермни и
пойкилотермни
организми. По
отношение на
топлината организмите
могат да се разделят на
две групи -
топлокръвни и
студенокръвни. Една
по-добра
класификация е да се
разделят организмите
на хомеотермни и
пойкилотермни.
Когато температурата
на околната среда се
повишава
хомеотермите
поддържат
приблизително
постоянна телесна
температура, докато
телесната температура
на пойкилотермите
варира с изменението
на температурата на
околната среда.
Проблемът в тази
класификация е, че
дори класически
хомеотермни животни
като бозайници и
птици, преживяват
периоди на намалена
телесна температура –
(например по време на
преохлаждане,
хибернация), докато
пойкилотермите
(например
антарктическите риби)
показват само малки
колебания в телесната
температура, защото
температурата на
тяхната среда остава
постоянна. Също така
много пойкилотерми
са способни да
регулират до известна
степен телесната си
температура.
Ектотермни и
ендотермни
организми.
Ендотермите
регулират своята
телесна температура
като произвеждат
топлина в собствените
си тела. Ектотермите
разчитат на външен
източник на топлина.
В това се състои
отличителната разлика
между птици и
бозайници (ендотерми)
и всички други
организми.
Ектотермите и
ендотермите се
различават и по
степента да поддържат
постоянна телесна
температура.
Ендотермите
обикновено
консумират енергия
много по-бързо
отколкото
ектотермите.
Температурни
граници.- Има три
главни температурни
диапазона, които
представляват интерес:
много ниски, много
високи и средни
температури. Най-
голямата опасност при
високите температури
е, че те лежат само на
няколко градуса над
температурния
оптимум на
животните. Високите
температури
следователно могат да
доведат до
дезактивиране на
ензимите или
нарушаване на баланса
на компонентите на
метаболизма
например ако
дишането протича по-
бързо от
фотосинтезата, това
ще доведе до
гладуване на
растението. Най-
честият ефект на
високата температура
върху организмите е
дехидратацията.
Растенията, които
обитават горещи
среди, могат да
претърпят големи
загуби на вода и като
последица те не могат
да използват
латентната топлина от
изпарението на водата
през устицата, за да
запазят ниска
температурата на
листата. При ниски
температури се
наблюдават големи
различия между
толерантността на
различните видове
организми по
отношение на
процесите на
замръзване, охлаждане
и вкочанясване. Много
видове умират при
температури по-ниски
от -1?С поради
увреждането
причинено от
образуваните ледени
кристали в клетката.
Онези видове, които
преживяват по-ниски
температури го дължат
на развитието в тях на
механизми, които
предпазват клетките от
формирането на
ледени кристали.
Кристалите могат или
да увредят клетъчния
интегритет или да
абсорбират вода и така
да се образува
концентрирана солева
суспензия, която може
да бъде летална.
5. Химични свойства
на водата. Водата е
универсална вътрешна
среда на всички
организми. Живата
материя съдържа
повече от 80% вода.
Съдържанието на вода
при някои водорасли и
90-98%, при много
тревисти растения 83-
86%, в листата на
дърветата 79-82%, в
насекомите 46-92%,
при бозайниците 68-
83%. Уникалната
взаимовръзка между
водата и живите
организми се основава
на факта, че водата е
универсален
разредител: почти
всичко се разтваря във
вода до определена
степен. Формата на
водната молекула с
ъгъл от 105?  между
атомите НОН, води до
образуване на дипол,
положително зареден
водороден край
(електроположителен),
докато другия край е
отрицателно зареден
(електроотрицателен).
Това обяснява много
от свойствата на
водата отнасящи се до
физичните й свойства
и химичните й
отнасяния.
Растения и вода -
Обемът на водата,
който се включва в
тялото на растението е
пренебрежимо малък в
сравнение с този,
който минава през
растението в процеса
на изпарение
(транспирация).
Хидратацията е
необходимо условие за
протичане на
метаболитните
реакции в организми,
водата е среда в която
протичат химични
реакции. За
сухоземните растения
главен източник на
вода е почвата, която
служи за резервоар.
Водата се събира в
резервоара от
валежите или от
топящия се сняг и
преминава в порите на
почвата. Почвената
вода не винаги е
достъпна за
растенията. Това
зависи от размера на
порите, които могат да
задържат водата по
капилярен път в
противовес на
гравитацията.
Поемане на вода от
корените - Има два
начина, чрез които
корените могат да
приемат вода от
почвата. Водата може
да се движи през
почвата в посока към
корена или корена
може да расте през
почвата към водата.
Тъй като корена
извлича вода от порите
на почвата в
непосредствена
близост до него, то той
създава зони на
изчерпване на водата
около себе си. Това
определя градиенти на
воден потенциал
между свързаните
помежду си пори на
почвата. Водата се
придвижва в тези
капилярни пори
следвайки градиента в
зоните на изчерпване
снабдяващи корена с
вода. Водата навлиза в
растението през
епидермиса на
корените и след това
се придвижва през
кореновата сърцевина
(кортекс), докато
достигне до цевите.
Този транспорт на
водата от корените до
стъблото и листата се
ръководи от
налягането. Този на
вид елементарен
процес е по-сложен,
защото повечето почви
около корените са с
изчерпана вода, а
водата се набавя чрез
протичане при по-
голямо съпротивление.
ВОДАТА КАТО
СРЕДА НА
ОБИТАНИЕ - Водата
е среда на обитание на
много видове
организми. Тези
организми се наричат
хидробионти. Те
формират водните
екосистеми, в които се
извършват процеси на
трансформация на
енергия и кръговрат на
вещества, както при
наземните екос
истеми.
Вода и температура -
Водната повърхност е
лош отражател на
слънчевата радиация и
следователно служи
като добър приемник
на слънчевата енергия.
Водата обаче, има
висок топлинен
капацитет. Топлинният
капацитет на водата е
количеството топлина,
необходима за
повишаване с 1?С на 1
куб. см. вещество.
Високият топлинен
капацитет на едно
вещество означава, че
веществото може да
абсорбира топлинна
енергия при малко
увеличаване на
температурата в
сравнение с друго
вещество. Поради този
висок топлинен
капацитет и
способността на
водата да поема и
следователно да
разсейва топлината
бързо, водните
организми не се налага
да се приспособяват
към широк топлинен
диапазон или рязко
променяща се
температура.
повишаване с 1?С на 1
куб. см. вещество.
6. Формиране на
почвата - Покривката,
лежаща в основата на
сухоземните
екосистеми е почвата -
тънък слой от земната
кора, която е
преобразувана от
жизнената дейност на
организмите и
атмосферните условия.
Почвата съдържа
минерални частици с
различни размери,
форми и химични
характеристики,
заедно с корените на
растенията, живеещите
в почвата популации
на животните и
компоненти на
органичната материя в
различни стадии на
гниене. За растенията
почвата е място за
поникване, растеж и
гниене, както и място
за съхранение на вода
и хранителни
вещества. За
животните и
организмите
участващи в гниенето,
почвата е убежище и
отходно място.
Изучаването на
почвата се нарича
педология.
Физическото и
химическото
разрушаване на
скалите на малки
частици с голяма
повърхност и
придружаващото го
освобождаване на
вещества от
растенията предзвиква
процесите на
почвообразуване.
Почвен профил.
Почвеният профил
представлява
сечението на почвата в
зълбочина. За
изучаването на
почвения профил се
прави изкоп с отвесни
стени. Във всяка почва
с богата растителност
в почвения профил се
разкрива
последователност от
слоеве. Почвените
слоеве се формират от
процеси на изветряне,
действащи върху
основната скала на
повърхността. Тези
слоеве се наричат
почвени хоризонти.
Почвените хоризонти
се формират при
смесване на гниещите
растителни части с
горните слоеве на
минералната почва и
оттичащата се вода се
прецежда надолу през
натрупванията, бавно
отмивайки по-долните
хоризонти. Дебелината
на земния пласт
засегнат от тези
процеси съставлява
всъщност почвата.
Този слоест изглед на
почвения профил се
дължи от редуването
на почвени хоризонти
между основната скала
и повърхностните
натрупвания. Учените
изучаващи почвата
различават три вида
почвени хоризонти над
основната скала – А, В
и С Принципите на
тази проста
класификация са
следните:
- А хоризонтите са
изгубили вещество при
филтриране въпреки,
че те са придобили
органична материя
като запас.
- В хоризонтите са
придобили материал
от филтриране и от
синтез in situ особено
от глинестите
материали.
- С хоризонтите това е
изходният материал
(основната скала),
който е бил разрушен,
обикновено чрез
окисление.
7. Организмите от
даден вид могат да
подържат
жизнеспособна
популация само в
определен диапазон от
условия и ще
оползотворява само
определена част от
ресурсите. Те също
така могат да
присъстват в
определена среда в
определено време.
Пресечната точка на
тези фактори описва
нишата, която е
мястото заемано от
организма в околната
среда. Организмите
могат да променят
нишите си по време на
тяхното развитие.
Хабитат - За разлика
от нишата на един
организъм, хабитатът
представлява
физичните дадености
на околната среда, при
които се среща
дадения организъм.
Хабитатите
обикновено съдържат
много ниши и
поддържат много и
разнообразни видове.
Така
широколистните гори
в умерения пояс
предоставят голям
брой ниши за
множество птици,
бозайници, насекоми,
и растения.
Фундаментална
ниша - Нишата, която
вида може да заеме се
повлиява от степента
на конкуренцията и
хищничеството, като
биотични въздействия.
Обикновено, в
отсъствие на тези
ограничаващи
стресори”, видовете
могат да се развиват в
един по-широк
диапазон от ресурси и
условия. Тази
потенциална ниша,
която вида би заел ако
няма ограничения, се
нарича
фундаментална
(основна) ниша.
Реализирана ниша -
Обикновено, всеки вид
е изложен на
конкуренция в
местообитаниято си и
следователно е
ограничен в по-тясна
ниша от
потенциалната,
фандаментална ниша.
Тази, действителна
ниша се нарича
реализирана ниша.
8. Популационната
екология е раздел на
екологията, който
изучава структурата и
динамиката на
популациите на
живите организми.
Популационната
екология e тясно
свързана с други
дисциплини. Тези
взаимоотношения са
особено необходими за
обяснение на
установените факти и
закономерности.
Екологичната
физиология изучава
индивидуалните
характеристики и
процеси на живите
организми. Тези
знания позволяват да
се прогнозират
процесите на
популационно ниво.
Екологията на
съобществата
(биоценология)
изучава структурата и
динамиката на
съобществата от
животни, растения и
микроорганизми.
Популационната
екология предоставя
модели, които служат
като инструмент за
разбиране и
прогнозиране на
структурата и
динамиката на
съобществата.
Популационната
генетика изучава
честотите на гените и
микроеволюционните
процеси в
популациите.
Селективното
преимущество в
еволюцията зависи от
успеха на отделните
видове организми в
преживяването,
размножаването и
конкуренцията с други
организми, а тези
процеси се изучават от
популационната
екология.
Еволюционната
екология е едно от
главните направления,
развиващо се в
рамките на
популационната
биология. Тя лежи на
границата между
екология и
еволюционна 2
биология. От една
страна основният
обект на
еволюционната
екология е изучаването
на адаптациите на
организмите в
екологичен смисъл, а
от друга тя се занимава
с екологични
характеристики, като
резултат от
еволюцията на
взаимодействащи си
видове.
Същност на
популацията -
Терминът “популация“
е въведен от Йохансен
за обозначаване на
нееднородна в
генетическо
отношение група
индивиди от един вид,
за разлика от
генетически
еднородна, чиста
линия. Терминът
“популация” се
интерпретира
различно в различни
научни дисциплини.
В демографията на
човека - популация е
човешкото население в
даден район.
В генетиката -
популация е група от
кръстосващи се
индивиди от един и
същи вид, които са
изолирани от други
подобни групи.
В популационната
екология - популация
е група индивиди от
един и същ вид,
обитаващи даден
район. В екологията
терминът популация
има подчертано
пространствено-
времево и
функционално
измерение. Под
популация в
екологията обикновено
се разбира: Всяка
способна да се
самовъзпроизвежда
съвкупност от
индивиди на даден
вид, повече или по-
малко изолирана в
пространството и
времето от други
аналогични
съвкупности на този
вид.
Видове популации:
Елементарна
популация
(менделевска
популация, дем). Това
е съвкупност от
индивиди, в рамките
на които се
осъществява свободно
кръстосване.
Географска
популация. Такива
популации населяват
различни географски
райони, което създава
определен
морфологичен тип,
отличаващ дадената
популация от
намиращите се в други
географски условия
популации на същия
вид.
Локална популация.
Това е една
съвкупност от
индивиди на вида,
която просто заема
част от областта на
разпространение на
вида (ареала), за който
са характерни
относително
еднородни условия.
9. Популационният
подход е един от
основните
методологични
подходи (заедно с
екосистемния) в
екологията. За да се
разберат сложните
екологични
съобщества от
организми, които са
съставени от
множество видове,
взаимодействащи
помежду си и с
окръжаващата ги
среда, може да се
подходи като първо се
разбере поведението
на по-прости
екологични системи –
популациите на един
вид или на малък брой
взаимодействащи
видове.
Популацията се
разглежда като
система, съставена от
взаимодействащи си
елементи (индивиди на
вида). Елементите
дават представа за
състава на
популацията, а
взаимодействието
между тях определя
структурата на
популацията.
При описанието и
изучаване на
популациите в
екологията се
използват две групи
количествени
характеристики.
Едните са
статистически,
характеризиращи
състоянието на
популацията в даден
момент от време.
Другите са
динамични и
характеризират
процеси, протичащи в
популацията в рамките
на даден интервал от
време. Към
статистическите
параметри се отнасят
такива основни
характеристики, като
общата численост и
плътността на
популацията.
Общата численост на
една популация се
състои от общия брой
индивиди, влизащи в
състава на
популацията. Оценката
на общата численост
на природни
популации е много
трудна и понякога
невъзможно. Въпреки
това, за решаването на
някои еколого-
генетични и
природозащитни
задачи е необходимо
да се знае броят на
всички индивиди в
популацията.
Структура на
популациите
Възрастова и
стадийна структура -
Възрастовата
структура (възрастово
разпределение) описва
броя на индивидите
във всяка възрастова
група, като
съотношението на
дадена възрастова
група (клас) спрямо
друга. Възрастовите
групи (класове) могат
да бъдат специфични
категории като години
или месеци, жизнени
стадии като яйца,
ларви, какавиди и др.
Стабилно възрастово
разпределение се
получава тогава,
когато отношението на
един възрастов клас
спрямо друг остава
същото и формата на
възрастовата
пирамида не се
променя с времето,
защото раждаемостта
и смъртността за всеки
възрастов клас е
постоянна. Популация,
която нито нараства,
нито намалява с
времето има
стационарно
възрастово
разпределение. При
такава популация
възрастовата
структура е стабилна и
размера на
популацията е
постоянен.
Полова структура -
Половата структура
отразява
съотношението между
мъжките и женските
индивиди в
популацията. През
различни етапи от
развитието се
формират различни
съотношения между
половете:
1. Първично
съотношение – е
съотношението на
половете в момента на
оплождането. В
естествените
популации то
обикновено е 50:50%.
2. Вторично
съотношение – е
съотношението между
половете в момента на
раждане или
излюпване.
3. Третично
съотношение – е
съотношението между
половете в
популацията в по-
късен етап от
индивидуалното
развитие.
Пространствена
структура - Характера
на разпределението на
индивидите от една
популация в
пространството дава
представа за
пространствената й
структура.
Пространствено
разпределение на
индивидите може да се
групира в три типа:
агрегирано
(групирано),
равномерно и
случайно
Поведенческа
(етологична)
структура -
Поведенческа
(етологична) структура
имат популациите на
животинските
организми и тя е
свързана с
естественото им
поведение. Науката,
която изучава
поведението на
животните и техни
групи, се нарича
„етология“.
10. Раждаемост.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по екология

Екологията се дефинира като "Науката за взаимоотношенията между организмите и тяхната среда", като в понятието среда се включват и други организми...
Изпратен от:
POLI8910
на 2012-03-23
Добавен в:
Пищови
по Екология
Статистика:
227 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
радионуклиди в морски и океански системи
добавена от gulay_yamur 22.05.2012
1
14
Подобни материали
 

Екология - пищови

28 ное 2007
·
837
·
2
·
793
·
581
·
1

Биосфера, екология и опазване на околната среда..........
 

Обект и предмет на екологията

03 дек 2007
·
372
·
2
·
599
·
138
·
2

Тема първа от конспекта по Обща Еколкогия от Великотърновския университет - обобщен вариант.
 

Екология

12 май 2008
·
271
·
4
·
573
·
193

Думата "екология" се образува от гръцките думи "Ойкос"-дом, жилище и "Логос"-наука. Най-често се определя като наука за отношенията на един организъм или група организми, към околната среда или като наука за взаимоотношенията на човека с неговата...
 

Характеристика на глобалната еко ситуация

03 фев 2008
·
433
·
5
·
4,190
·
96

Развитие на екологията като наука /гръцки-‘наука за местопребиваването’/ Екологията в съвременен аспект е наука за изучаване на взаимовръзките както между самите организми, така и за тях и за заобикалящата ги среда...
 

Съвременно определение на екологията

11 окт 2007
·
618
·
2
·
257
·
227
·
1

Съвременно определение на екологията. Основни термини и глобални проблеми...
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по Икономика на околната среда за 2-ри курс. Опазване на почвените ресурси
тематичен тест по Екология за Студенти от 2 курс
Тест по Икономика на околната среда, Екология и Почвознание на тема: "Опазване на почвените ресурси". Съдържа 10 въпроса, всеки един от тях има само един верен отговор.
(За отличници)
10
25.07.2018
Тест по агроекология
изходен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тест по агроекология. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
51
47
1
7 мин
09.08.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Пищови по екология

Материал № 830123, от 23 мар 2012
Свален: 227 пъти
Прегледан: 430 пъти
Предмет: Екология
Тип: Пищов
Брой страници: 12
Брой думи: 11,901
Брой символи: 77,376

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по екология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
144 32

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
14 32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения