Големина на текста:
Демокрацията на участието и ролята на гражданските организации
Налице са редица критики към представителната демокрация, които аргументирано
показват илюзорността на идеята, че тя е наистина представителство на групови
интереси. Твърди се, че тя винаги изразява интересите на един малък управляващ елит.
Има изследвания / например класическото изследване на Р. Михелс /, които ясно
показват, че партиите започват да се централизират, бюрократизират и да излъчват
малка група ръководни дейци, защитаващи по-скоро личния си интерес, отколкото
интереса на членовете и симпатизантите на партията.
Уязвимостта на партийно разбраната представителна демокрация е една от
причините за налагането на едно друго разбиране за демокрацията, обвързано с
активната роля на гражданското общество.
Гражданското общество обхваща сферата на публичното представителство и
защитата на частния интерес, но извън държавната власт, и същевременно то обхваща
отстояването на основните човешки права, които е прието да се наричат граждански
статус или гражданство.
Има различни типове човешки права, както и на разнообразните им граждански
форми наотстояване. Най- популярната проява на гражданското общество, понякога
отъждествявана със самото него-т.нар. трети граждански или неправителствен, или
естопански сектор, включващ мрежата от различни н доброволни граждански
сдружения „извън прегръдката на държавата”.
Този сектор се нарича „трети”, защото условно се приема, че съвременното
общество се „дели” на три сектора: „ Първият” е държавният, обхващащ държавната
собственост и органи за управление; „вторият” включва частния бизнес, а „третият”
обхваща междинната зона между държавата и частния бизнес-тъкмо защото той
включва публичното, но извън публичната власт на държавата, представяне и
защита на частен интерес.В този смисъл този сектор се определя едновременно като
неправителствен и нестопански. Дели се на политически и неполитически.
Политически са дотолкова, доколкото искат публично признаване и гарантиране на
интереси, права, потребности, желания. Те не са политически защото в тях не се
включват политическите партии, тъй като стремежът на партиите е да станат елемент
от държавната власт.
Неправителственната организация включва организации, допринасящи с
дейността си за реализирането на някаква общественополезна цел,
неосъществяващи печалба в полза на което и да е лице и неслужещи на
политически цели. Могат да се отграничат поне две основни виждания за
спецификата и функцията на третия сектор-едното акцентиращо върху
разширяването на политическото участие и второто, разглеждащо сектора преди
всичко като специфична форма на прояви на социалната солидарност.
Демокрацията на участието: Първият възглед акцентира преди всичко върху
политическата функция на гражданския сектор, върху разширяване както на
възможностите за контрол върху държавната власт, така и на възможностите за
реално политическо участие на гражданина в процесите на вземане на решение.
Най-пълно развитие този възглед получава в трудовете на автори, поддържащи
тезата, че същинската демокрация е демокрация на участието. Те настояват за по-
голямо публично присъствие на гражданските организации в живота на общността. И
за тях „публично” е ключовата дума, но, следвайки Джон Дюи, публичното е
тъждествено на степента на влияние на дадено решение върху обществото или
върху конкретната общност, на степента, в която гласовете на различни хора
стават публични, т.е. обществено значими и са чути от останалите хора и взети под
внимание от управляващите.Гражданското общество полага демокрацията като такъв
тип управление, в което не бюрократите и политиците, а овластените хора използват
легитимната си власт да отстояват своите свободи.... Гражданското общество ни задава
такава гражданска идентичност...чрез която ни позволява да осъществяваме контрол
върху нашето управление и нашите пазари.... За да се възобнови гражданското
общество, не е необходима нова гражданска архитектура, достатъчно е да се
преосмислят и преустроят вече съществуващите институции или пък да се възобновят в
една международна конфигурация.
Другото разбиране за гражданско общество-като мрежа от неправителствени
организации-не акцентира толкова върху политическата му роля, а по-скоро
върху социалносвързващата, върху самото асоциране, върху „общностния живот”
като специфична форма на социална солидарност.
Обединявайки различните възможности на мислене на гражданското общество и
третия сектор, можем да приемем, че сферата на гражданството включва както
всички форми на публично представяне на частен интерес, така и най-различни
действия на защита на основните индивидуални и групови права, а също и
различни структори на съвместно асоциране, в които хората споделят
разнообразните си потребности, радости и грижи като обикновени /или
необикновени /всекидневни хора. Това означава, че към тази сфера би следвало да се
отнесат всички формално регистрирани институционализирани обединения и
всички спонтанни колективни действия или неформални социални сдружения,
които се занимават с горепосочените дейности.
Неправителствени огранизации в България
Все още не се събира статистическа информация за броя на и структората на НПО в
България. В момента се твърди съобразно регистрацията им, че са около 9000, но
проблемът е, че голяма част от тях, макар и регистрирани, на практика не
функционират. Вероятно това се дължи на факта, че доскоро по досегашния Закон за
лицата и семейството не им се позволяваше да извършват стопанска дейност и това
затрудняваше издръжката им. Този факт ориентира по-активните от тях да правят
проекти и да кандидатстват с тях пред различни програми. На практика третият сектор
в България е в голяма степен резултатот западно финансиране, като най-мощните
донори са ФАР, „ Демократична мрежа”, „Отворено общество”, Програмата за развитие
на ООН /ПРООН /, Бритиш Ноу Фонд и много други. В този смисъл НПО се
структурират по подобие на западните и следват техните приоритети. Това има
двойнствен ефект. От една страна, НПО са посредници при „превода” на западна
политическа и бизнес-култура, те така да се каже, внасят западен тип поведение. От
друга страна обаче, погледът на НПО-активистите е по скоро насочен навън, отколкото
към специфичните проблеми на хората в съответното селище , в което работят.
Ориентацията към печелене на проекти превръща не малка част от НПО в
консултантски фирми, а не толкова във форуми за публично отстояване на интиреси,
права и политическо участие. Секторът в голяма степен е социална икономика, в което
няма нищо лошо, стига дане се превърне изцяло в икономика и да загърби
гражданствеността . Изглежда точно тази втренченост в писане и печелене на проекти
настройва част от хората скептично към сектора.
Вижда се, че една от основните трудности пред автоматизацията на гражданското
общество у нас се оказа липса на доверие към гражданските организации и към
публичната организираност. Те не се възприемат като обслужващи общ интерес, а като
средство за лично облагодетелстване, те са „трети” сектор, а прикритие на политически
и часни интереси. Промяната на сектора в посока на по-голяма гражданственост зависи
от активността на вас всички.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Демокрацията на участието и ролята на гражданските организации

Налице са редица критики към представителната демокрация, които аргументирано показват илюзорността на идеята, че тя е наистина представителство на групови интереси.
Изпратен от:
dobi
на 2008-01-23
Добавен в:
Доклади
по Политология
Статистика:
402 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Политология - лекция

13 окт 2008
·
260
·
3
·
507
·
287

Лекция по Политология в УНСС при М. Иванов.
 

Гражданското общество в България

06 ное 2009
·
96
·
4
·
629

Това е тема за гражданското общество в България и ролята на медиите в него....
 

Въпросът за собствеността в договорните теории на Хобс,Лок,Русо

19 ное 2010
·
60
·
3
·
456
·
86

Проблемът за собствеността при Джон Лок и Жан-Жак Русо се поставя на основата на труда на човека в естествено състояние.Собственост няма,плодовете са на всички...
 

Теория за разделение на властите

16 окт 2008
·
140
·
13
·
1,582
·
38

Три вида власт строго определени власти А)законодателна Б)съдебна В)изпълнителна ...
 

Либерализъм

01 май 2009
·
140
·
3
·
904
·
142

Този материал дава кратко и ясно описание на това,какво представлява идеологията либерализъм, с цел запознаване с политологичната материя...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Демокрацията на участието и ролята на гражданските организации

Материал № 82939, от 23 яну 2008
Свален: 402 пъти
Прегледан: 223 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 585
Брой символи: 5,276

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Демокрацията на участието и ролята на гражданск ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
demokraciq na uchastieto i rolqta na grajdanskite organizacii демокрацията на участията и ролята на гражданските организации граждански статус demokraciqta i rolqta na grajdanskite organizacii демокрация на участието и ролята награжданските организации демокрация огранизации демокрация на участието и ролята на гражданските организации граждански форми демокрацията на участието и ролята на граждаските организации гражданско общество и граждански контрол Граждански контрол демокрация организации граждански форуми демокрацията на участието и ролята на гр демокрацията на участието представителство на групови интереси демокрацията на участието и ролатя на гражданските организации актуализация на гражданското общество законодателната власт и гражданските организации изпълнителната власт и гражданското общество