Животът – зла измислица
(Атанас Далчев и философският песимизъм между
Двете Световни войни)
Атанас Далчев е роден през 1904 в град Солун в заможно семейство.Той е уникален
поет в бъгарската литература заради иновативният подход който притежава спрямо
създаването на своите произведения и смисълът който влага в писането като
цяло.”Поетътфилософ”или „философпоет”,за да се схване неговото място в историята
на българската литература и цивилизация, е нужно да се познават конкретната
историческа обстановка през време на която е създадено неговото творчество.Атанас
Далчев пише философски произведения в които разглежда фундаментални проблеми
за животът,смисълът и безмислието,битието и времето абстрахирайки се от
емоционалността,и опитвайки се да разсъждава и осмисля тези въпроси
обективно,целейки да достигне метафизичната истина.
След края на първата Световна война и крахът на класическия либерализъм,както като
реално практикувана политическа доктрина,така и като система от философски
вярвания и проблеми,във културния,политическия а също и литературния живот на
Европа се появява рязък завой.Ужасите и разрухата на ПСВ оказват влияние така както
никое друго събитие преди това и този факт води до преосмисляне на всички въпроси
касаещи Човека.В това време,в на смутове,революции,икономически кризи,когато
лудостта на войната е показала веднъж саморазрушителния импулс който притежава
човечеството,поезията на Атанас Далчев, се стреми да обясни метафизичният смисъл,
на едно апокалиптично битие и това според мен е българският израз на философският
песимизъм,на кризата на свободата, на морала и вярата в Човека,обхванала Европа
между двете войни.
За разлика от други поети,като Гео Милев,Хр.Смирненски,Н.Вапцаров, Атанас Далчев
не засяга политически теми.За разлика от представителите на Социалния реализъм,той
описва действителността безпристрастно,залагайки като своя основна тема не
обясняването на конкретни проблеми породени от Войната,икономическата обстановка и
система, властта и противопоставянето срещу тях,а фундаменталното,което стои над
конкретната конюнктура.Специфична роля в неговата поезия играе времето.
„Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване! „
Както се вижда от по-горните редове,времето се разглежда като неумолимият съдник за
смисълът който е вложен в нашия живот.Невъзможно е да се върнат събитията назад и за
това животът не бива да бъде пропиляван,превръщайки се в зла гротеска на
битието,преминавайки „без ни една любов,без ни едно събитие”.В тези стихове си
проличава и самотата на личността,песимизма,характерен за обществата след
ПСВ.Авторът показва,чрез мотивът за времето,отчаянието от едно битие превръщащо се
във бреме,лишено от цели и смисъл.Безвремието в което изпада човек е породено от
липсата на ценности.Загубата на смисълът на живота е единствено една илюстрация на
дълбоката криза,отразяваща духа на епохата.В тази обстановка животът се превръща в
една зла измислица,фарс въвличащ всички,от който да избягаш е невъзможно.Друга
характерна черта на Далчевата поезия е материализирането на точно този дух на отчайващ
песимизъм характеризиращ десетилетията между двете световни войни в детайлните
описания на различни ежедневни елементи от битието,който се превръщат просто в една
метафора на безмислието и безвремието,безтегловността в която е изпаднал човешкият
дух.
Какви лица ли отразило
ревниво пази огледалото?
То сякаш е един прозорец,
отворен в друг предишен свят.
Часовникът е вече млъкнал
и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете
и неподвижно спи махалото.
Според мен това е невъзможно да се разбере смисълът на творчеството на Далчев без да се
познава времето в което той е живял.Това което го отличава от другите е обективността с
която разглежда битието.Проблемите които поставя за човешкото битие и
животът,безспорно отразяват един философски и може би песимистичен прочит на
действителността,но те разглеждат човекът с неговите фундаментални въпроси в една
непреходна светлина.За разлика от Смирненски например където централно място
заемат,капиталистическият град и борбата на работническата класа против
капитализма,Далчев засяга много по-дълбоко проблемите на действителността- а именно
чрез своите философски произведения той провокира човек към самостоятелно осъзнаване
на проблемите и поемане на отговорността за превръщането на живота в зла участ от
самия индивид,защото времето тече неуморно и единствено празнота остава от
неизживеният живот.
1
89
5
