Т Е Х Н И Ч Е С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т - Г А Б Р О В О
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
Влияние на ценностите и фирмената култура върху
ефективността на управлението на човешките ресурси.
Изготвил: Добромира Георгиева Михалева Дисциплина: Управление на човешките ресурси
Факултетен №: 31043416 Специалност: Стопанско управление ІI курс
Ръководители:
доц. д-р. А.Пенчева
гл.ас. Н.Николова
2012г.
Влияние на ценностите и фирмената култура върху ефективността
на управлението на човешките ресурси.
"Само човешките ресурси са способни да произвеждат
икономически резултати. Всички други ресурси се
подчиняват на закона на механиката. Тях можеш добре
да използваш, но на изхода никога няма да бъдат повече,
от колкото е тяхната сума на входа. Новата стойност,
която създават човешките ресурси в икономическата
организация, приемат формата на печалба".
Питър Дракър
Човешките ресурси са най-важните активи, които притежава една фирма и всеки
проект, всяка промяна трябва първо да бъде подсигурена с хора, с човешки ресурс.
Тяхното ефективно управление и използване е ключът към нейния успех. Много често се
казва, че "една организация е толкова добра, колкото е добър нейният персонал".
Едно от най – погрешните схващания в наши дни е задлуждението, че бизнесът
включва само свръхрационалистични модели на действие и общуване. Организационното
мислене и деловото поведение съвсем не са в различни орбити с бизнес културата, с
човешките стойности в живота. Практиката убедително доказва, че колкото по-дълбоко са
вкоренени възгледите за значимостта на всяко действие по отношение на човека, толкова
по-сериозни са гаранциите за успеха на това действие, на това поведение. Все по-често
мениджъри, брокери, рекламни агенти и предприемачи сочат фирмената култура като
основен компонент и главно условие за финансовия просперитет. Масовото съзнание е
склонно под "фирмена култура" да схваща всичко онова, което допринася за издигането на
престижа на предприятието и звеното, занимаващо се с производство, търговия или пък с
съществяването на някакъв тип услуги.
Някои български автори са склонни да разграничават "фирмената култура" от
"корпоративната култура" по белега гъвкавост на отделните членове и формиране
на условия за перманентност в устремеността към постигането на големите цели и
системност в знанията, възгледите, способностите и активността на целия състав на
фирмата, което всъщност характеризира както облика, така и управленския стил.
Други теоретици като че ли отъждествяват двете понятия и се въздържат да
акцентуват върху различията между тях, а по-скоро подчертават особеностите на
микроподхода в анализа на фирмената култура по посока на:
? Фирмена политика (външна и вътрешна);
? Ценностна система на йерархични началници;
? Иновационна ориентация;
? Професионализъм и качество;
? Фирмена лоялност;
? Интеграция на интересите на всички с главните цели на фирмата;
Вярвания, очаквания и надежди на работещите във фирмата;
Характеристика на фирмената среда.
2
Културата като професионална спойка от ценности и вярвания е
същностният белег, по който може да се разпознае отделната фирма, организация,
предприятие, общност,свързани с постигането на определени трудови цели.
Равнозначни ли са тогава понятията организационна култура и фирмена култура?
Организацията е централен термин в икономикса, социологията и т.н. Тя обобщава
наименованието за човешките групи и общности, обединени от цели, вярвания и
др. Всяка фирма е и организация, но не всяка организация е фирма. Всяка една
фирма е със значително по-стеснени и ограничени функции. Логично е, обаче, след
като организацията е по-общото понятие, то и корелацията организационна
-фирмена култура да има характер на отношение между общо и частно. Значим е
факта, че към икономическата и деловата сфера започват да се прилагат методи,
средства, понятия от сферата на хуманитаристиката, културологията, философията,
психологията, етиката и даже естетиката. Несъмнено съществуват различия между
корпоративна и фирмена култура, но те са значително по-малко отколкото
сходствата. И в двата случая става дума за ценности. И при едното, и при другото
понятие се включват човешките взаимоотношения в колектива, в работната среда.
И при фирмената, и при корпоративната култура се засягат стилът на управление,
човешките ресурси и свързните с тях ритуали, особености на оргнизационната
етикеция и моралните категории.
Американският Център за анализ на мениджмънта в определението си за
корпоративна култура наблегна на стабилитета на организацията – състояние,
обвързано със засилването на привлектелността на работата; с мисленето,
чувстването и реагирането на всичко, което се противопоставя на тази система. За
цялостното възприемане на характеристиката на фирмената култура ще спомогне и
разбирането, че културата е: нещо, което споделят всички или почти всички
членове на отделните социални групи; нещо, което по-възрастните членове на
групата се опитват да предадат на по-младите членове.
Фирмената култура действително представлява съвкупността от
ценности, норми, модели на субординация, комуникация и професионално
поведение,които са в състояние да осигурят приемственост в развитието на
организационната стурктура, стабилитет и виталност, иновативност и прогрес.
Тази култура е толкова по-ефективна, колкото повече е наситена с хуманност, с
прагматичен дух, с романтика и мечтателност, с дързост за готовност за рискуване.
Тя съдържа ефикасната стратегия за решаване на проблемите, изникващи в процеса
на работа. Фирмената култура е гъвкав и пластичен конгломерат от ценности и
образци, който постоянно се променя, обновява и коригира по посока на
съвършенството.Надеждността на фирмената култура се проверява в критични
ситуации – рецесия, растящи загуби, фалит. В такива случаи без съмнение са от
огромно значение професионалните качества, мениджърските умения,
поливариативността на мениджърското мислене. Но не по-малко важни са и
единството, съчувствието, човечността.
3
(
