Големина на текста:
-Характерни черти на иновациите
според Шумпетер – в основата им стои
широкото понятие “нововъведение”
-жизненият цикъл на иновацията се
разглежда като процес на
“съзнателно разрушение”
-многобройните жизнени цикли се
сливат във вид на
снопове(клъстери)
-движещ мотив на иновационната
политика е търсенето на печалба
-иновацията води до подвижно,
динамично равновесие
-тя разрушава икономическото
равновесие
-жизненоспособните иновации водят
до вълна от подражатели
принципи на системните или целенасочени
иновации (Дракър)
-да се основават на задълбочен
анализ на възможностите и
обмисляне на източниците на
иновации;
-нови, неочаквани възможности
появили се от несъответствие;
-възникнали нови потребности;
-настъпили нови промени в
структурата на бранша или на
пазара;
-демографски промени;
-промени във възприятията и
ценностите;
-поява на нови познания и др.
-Да бъдат ефективни, което изисква
да са прости и точно фокусирани, да
са насочени към ясно замислени
приложения , да са концентрирани
към специфични резултати.
Разлика между иновация и изобретение
Изобретението не достига до широко
потребление и в този смисъл няма значение
за обществото; иновациите в същото време
са инвестиции,които обаче са преминали
през лабораториите, усвоено е
производството или са достиганли до
пазара.
Според Е.Роджърс иновацията е такава не
заради постиженията в технологията, тъй
като отделните индивиди или групи я
възприемат като такава. Съществува
международен стандарт за понятието и това
е т.нар. Ръководство Осло и
международен стандарт за изследване и
развитие - Ръководство Фраскати. Според
Р.Осло иновацията е приложение на нов
или значително подобрен продукт или
процес, нов маркетингов метод, или
организационен метод в бизнес практиката,
организацията на работа, или външните
връзки. Поради огромния списък от
възможни нововъведения, като минимално
изискване за да бъде дефинирана една
иновация като такава е продуктът, процесът
или маркетинговият метод да са нови или
значително подобрени. Критичните
иноваации влияят не само върху дадена
фирма, но и върху целия отрасъл, а и върху
свързаните индустрии.
Типология на иновациите Според
Абърнаки и Кларк съществуват две
измерения при класифицирането на
иновациите:
-Първото касае връзките на дадена
фирма с потребителите или това е
т.нар. потребителско (пазарно)
измерение.
-Второто измерение е свързано с
производството и се отнася до
техническите компетенции, които
могат да бъдат разрушени или
съхранени въпреки
иновацията.Абърнаки и Кларк
смятат, че една иновация може да
действа по два начина :
*да разруши съществуващите връзки
*да ги запази (графика)
Първото касае връзките на дадена
фирма с потребилтелите или това е
т.нар.потребителско (пазарно)
измерение. Второто измерение е
свързано с п-вото и се отнася до
техническата компетенция, които могат
да бъдат разрушени или съхранени
въпреки иновацията. Абърнаки и Кларк
смятат,че една иновация ‚може да
действа по два начина: да разруши
съществуващи връзки или да ги запази.
СПОРЕД Р.ОСЛО съществуват 4
основни типа иновации – продуктови; -
процесни; - маркетингови; -
организажионни. Авторите приемат
една по-обща класификация – основни,
подобрени и псевдоиновации.
Последните не повишават
ефективността на продуктите или ако го
правят то е само в краткосрочен период,
а в дългосрочен могат да доведат до
големи загуби или неравномерия.
Иновационен процес:
Можем условно да разделим
иновационния процес на два етапа:
1.Научна и техническа дейност,
включва фундаментални НИД,
приложими НИД и опитно
конструкторски работи (ОКР)
2.Комерсиализация на иновациите,
т.е. процес, който включва
производството, маркетинга и
продажбите
ЖИЗНЕНИЯТ ЦИКЪЛ НА
ИНОВАЦИЯТА
Включва в себе си жизнен цикъл на
продукта, но преди него е
необходимо време за създаване на
иновацията. Това време може да
бъде различно от мащаба на
иновацията.
ЕТАПИ НА ИНОВАЦИОННИЯ ПРОЦЕС
Създаването на ново знание се извършва в
големи лаборатории, финансирани от
държавата, или от големи компании,
имащи интереси в областта.ново знание
може да бъде създадено и в по-малките
„учащи компании” които създават среда на
своите служители, подкрепят различни
техни креативни идеи и създават нови
концепции, лицензи, патенти и др. появата
на нови пазарни потребности е ангажимент
на отдела по маркетинг и изисква
пространен анализ на потенциалните
пазарни ниши.(графика)
Генериране на идеи – това е най-
трудно поддаващият се на
структуриране етап, доколкото той
почти е различен в различните
ситуации.
Подбор – фазата на подбора е
свързана с избор на най-
ефективната идея за решаване на
проблема. Критерии могат да бъдат
качество на задоволяваната
потребност, цена, степен на
замърсяване и т.н.
Прототип – разработването на
прототип или опитен образец е
свързан с първите екземпляри на
иновацията. Това е фазата, в която
идеята придобива реално очертание.
а възможно е прототипът да не
отговаря изцялона издеята или на
крайния вариант на продукта, т.е. то
може да направи компромис с някои
от х-ките на иновацията с цел
намаляване на р-ди, безопасност и
т.н.
Производство – е етапът, на който
продуктът излиза от фазата на
чистата продукция и преминава към
фазата на усвояването.
Дифузия – е процес, при който
иновацията се разпространява на
определени канали сред
потребителите.
Според р.Осло различаваме
входяща и изходяща дифузия.
Входящата е свързана с трансфер на
технологии и знания към фирмата.
Изходящата – разпространяване на
иновацията от фирмата към други
фирми, региони.
КРИТИЧНИ МОМЕНТИ В ПРОЦЕСА НА
ИНОВАЦИЯТА
1ят е преходът от дефинирането на
проблема към идеята на решението му чрез
иновация. Това зависи от креативността и
предприемаческия потенциал на фирмата,
от нейните възможности за генериране на
идеи и наличието на подготвени и
информирани членове на екипа и т.н.
2ят е свързан с намерението на научното
решение, т.е. провеждане на изследвания от
фундаментален и/или приложен х-р. това е
най-наумкоемния преход и зависи от
научния потенциал на фирмата;
3ят е трансферът на от областта на науката
в п-вото. Той е много сериозна бариера за
всички фирми.
4тата постигането на пазарен успех, т.е.
фазата на дифузията.
Иновационна система (графика) –
фирмено ниво
Стратегическият фокус – е свързан с
ръководството.търси се отг на въпроса до
каква степен ръков.е ангажирано с
иновации.
Комуникации – тук се търси отг на
въпроса до каква степен ръководителят
комуникира със заинтересованите страни
по отношение на иновацията.
Техники – как фирмата управлява
иновационния процес.какви са работните
подходи, начините за вземане на решения,
критерии за инвестиране и т.н.
Инструменти и практики – дали фирмата
изпълнява най-добрите инструменти за
управление на иновациите. Портфолио
мениджмънт и мениджмънт на иновациите
и т.н.
Култура – каква е фирмената култура за
иновациите, сравнена с тази на най-
добрите.
Организация и талант – дали фирмата
има организация и ЧР за да осъществи
иновация.
Сътрудничество – как фирмата работи с
др групи за максимализация на ползите и
външните заинтересовани страни.
Управление на А – как фирмата създава
връзка между активите си и за кои активи
става въпрос. Практически това са и
основните бариери пред иновациите на
фирмено ниво. Успешните иновативни
фирми са такива, защото те имат добре
работещи процеси, взаимовръзки, хора и
мениджмънт.
Развитие на Европейската научна и
иновационна политика (ЕНИП) в ЕС има
над 50г. история, стартирайки от
основаването на ЕС. През 1957г. се създава
съвместен изследователски център (JRC),
чиято осн. цел е да осигури подкрепа в
науката и техническа подкрепа на
европейските инициативи., главно в
областта на атомната енергия.
Най-често икономика базирана на знанието
се свързва с информация и
комуникационни технологии. Други сфери
на въздействие са:
-биотехнологии
-медицина
-управление на отпадъците
-устойчив растеж
-възобновяеми енергийни източници
и др.
ЕНИП се ръководи от Главна дирекция
“Изследвания и иновации” в ЕС.
Понастоящем има 2 главни
инструмента за финансова подкрепа на
иновациите :
1.Кохезионна политика на ЕС
2. 7-ма Рамкова програма
Европейската Кохезионна политика за
2007-2013г. предвижда постигането на 3
осн. цели:
Цел №1. “Сближаване”(конвергенция)
Цел №2 “Регионална конкур. и заетост”
Цел №3 “Европейско териториално
сътрудничество”
7-ма Рамкова програма- бюджет 50,5
млрд.евро
Дейностите по 7РП са групирани в 4 осн.
категории:
1.Сътрудничество – съвместни
изследвания в областта на здравето,
рибарството,биотехнологиите и др.
2.Идеи
3.Хора- стипендии за стимул
4.Капацитети- модернизация на
изследователската информираност
Индикатори за иновации- най-важният е
делът на БВП
Европейско изследователско пространство
включва всички изследователски дейности,
програми и политики Европа, които имат
транснационален х-р. Взети заедно те
позволяват на изследователите,
институтите и бизнеса да обединят идеи да
се конкурират и кооперират.Целта е да им
се даде пространство за развитие на
знанието и технологиите, които да се
допълват и развиват, осъществявайки
синергичен ефект.
Стратегия “Европа 2020”
Има 3 приоритета:
1.Интелигентен растеж- изграждане на
икономика, основаваща се на знания
и иновации
2.Устойчив растеж- насърчаване на
по-екологични и по-конкур.
икономики с по-ефективно
използване на ресурсите
3.Приобщаващ растеж- насърчаване на
икономиките към високи нива на
заетост, която да създава условия за
социално и териториално
сближаване
Индикатори на “Европа 2020”
5 индикатора:
- Заетост
- Изследвания и развитие на иновациите
- Климатични промени
- Образование
-Бедност и социално включване
България изпитва трудности при
финансирането и осигуряване на иновации
в НИРД, производството на енергия
възобновяеми енергийни източници и
борбата с бедността.
Предвижда се разработването на първия
дългосрочен програмен документ за
развитието на страната ->Национална
програма за развитие->България 2020,
която ще определи визията и общите цели
на политиките за периода от 10 години за
всички сектори на държавно управление,
включително техните териториални
измерения.
РАВНИЩА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В
НИС
1.взаимодействие с конкурентна
фирма-по отрасловата верига на
стойността с доставчици,
дистрибутори, клиенти.
2.взаимодействие със създатели на
ново значение-
научноизследователски звена и
университети във връзка с
изпълнението на съвместна
изследователска и развойна
дейност, защита и/или
придобиване на интелектуален
продукт или решение на възникнал
в п-вената практика проблем.
3.взаимодействие по веригата на ст-
та с доставчици, дистрибутори и
клиенти-с конкурентните фирми в
рамките на общи клъстери
формирования или въз основа на
двустранни споразумения.
Измерители на потенциала на НИС
1. Потенциал на създаване и/или
придобиване на технологично знание:
- персонал, зает в НИРД
- разходи за НИРД и др.
2. Потенциал за усвояване на
технологично знание:
- достъп да рисков капитал
- персонал с висше образование
- комп. и езикови умения
- участие в Обучение през целия живот
- капацитет на изследователски и
развойни звена
3. Потенциал за разпространение на
технологично знание и създаване на
мултиплициране на положителния ефект в
рамките на системата като цяло:
- учатие във формите на технологичен
трансфер
- взаимодействие с други звена на
иновационна система
- приложение на информационните и
комуникационни технологии
НИС на България – все още се намира в
етапи на изгрждане. За това свидетелстват
ниската институционална плътност,
резултат от липсата или недостатъчният
брой звена със специфични функции, които
при това положение остват покрити.
Институционалната плътност е измерител
за броя на инстицтуциите – елементи на
дадена иновационна система, функциите по
опредеелянето и реализацията на
иновационната политика, които се
покриват както интензитета на
осъществяването от тях взаимодействие с
останалите звена на иновационната
система. Друг разрез на НИС са
регионалните иновационни системи – РИС-
вкл. Голям обхват от участници и ресурси,
които би следвало да си взаимодействат
ефективно от гледна точка на
стимулирането на иновациите в региона. За
да функционира, такава система трябва да
почива на критична маса от
инфраструктура и експертиза(опит). Друга
форма на иновационно взаимодействие са
клъстерите. Това са съглашения от фирми
с хоризонтален х-р(от конкурентен тип – с
един и същ предмет на дейност) или
вертикален (от п-во на ресурс на пазара).Те
имат локален х-р и могат да бъдат
създадени с ралична цел, вкл.обединение на
иновации.
ОСОБЕНОСТИ НА КЛЪСТЕРА КАТО
ОРГАНИЗАЦИОННА ФОРМА
1.мрежова обвързаност;
2.наличие на един обединяващ
продукт или услуга;
3.относително близка териториална
локализация;
4.юридическа самостоятелност;
5.устойчиви стопански връзки м/у
участниците в клъстера;
6.иновационно и стратегическо
ориентиране на клъстера.
ПОЛЗИ ОТ КЛЪСТЕРИЗАЦИЯТА
1.повишаване на привлекателността
на регионите;
2.повишаване на ефективността на
системата за доставка на суровини,
м-ли и др.;
3.осигуряване на тясна връзка и
трансфер на научни знания и
резултати в практиката;
4.осигуряване на заетост и
стимулиране на предприемаческа
активност;
5.изграждане на производствени
мрежи от взаимно свързани фирми
в рамките на които се създава
краен продукт и добавена ст-ст.;
6.възможност за изграждане на обща
стратегия за развитие на клъстера;
7.допринасят за концентрация на
иновативни фирми.
СПОРЕД СТЕПЕНТА НА
РАЗВИТИЕ КЛЪСТЕРИТЕ:
-потенциален клъстер-съществуват
обективни условия за създаване на
клъстер. Формално клъстер не
съществува, известни са само
участниците и целите им.
-работещ клъстер-4 етап на
развитието или в етап на зрялост.
ОТ НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИ КЛЪСТРНИ
ФОРМИ СА:
-консорциум
-различни форми на сътрудничество
-Клъстерни убеждения в традиционни
сектори на икономиката;
-разработване и внедряване на различни
управленски политики в различни бизнес
сфери и трансформирането им сред малки и
средни;
-спогодби м/у сходни фирми с цел
разделяне на р-дите;
*гъвкавостта на отговорните клъстери вкл.
Създаване на връзки и с външни
организации.
Индустриален клъстер –
електромобили
клъстерите като фактор за
конкурентноспособност и растеж –
конк.е степента на готовност на БО
и на сектора като цяло да
достигнат устойчиво развитие,
което се отразява в увеличената ст-
ст на ик.показатели.
факторите,които осигуряват
конк.на клъстера – иновациите
реализират се от фирми, които са в
позицията на техн.лидери. –
имитация и конкуренция
прилага се от фирми, които са 2ри
на пазара по отношение на
иновацията. Те прилагат
стратегията на т.нар. „стратегия на
следване“ при която навлизането
на пазара става напосредствено
след лидера. Имитацията е също
толкова важна за клъстера,колкото
и самите иновации, тъй като тя
въвежда в оборот новиите идеи и
концепции, след МСП и стимулира
тяхното дообработване,
усъвършенстване и обновление. –
предприемаческа енергия – тя се
явява двигател на процеса по
разработване на клъстера.
Къстерна политика и регионална
иновационна политика –
клъстерната политика
представлява целенасочени
интервенции на държавните и
местните власти за реализ.на
мерки, насочени към подпомагане
на клъстерните формирования,
максимализиране на ползите за ик.
И региона. На Европейско ниво
работят редица инструменти за
създаване на подходящ бизнес
климат: - инициативата PRO INNO
EUROPE; - клъстерните мрежи
EUROPE INNOVA; - ERAWATCH;
- Европейска агенция за клъстерно
коопериране.
Бариреи пред клъстерите в
България – липса на иновационен
капацитет на регионално ниво; на
модеерна инфраструктура на
универсалните и изследователски
институти; ограничен достъп до
финансов ресурс; липса на
подходяща комуникационна
структура и слаба урбанизация,
особено за слаборазвитите
региони; неефективно работещи
местни и административни
структури и лиошо уп-е на
средствата от ЕС; липса на уп-ски
умения и опит.
Инвестиции в иновационни проекти
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИ
Управление на иновационен проект почти
изцяло се припокрива с това на инвестиц.
Проекти от гл.т. на организацията на
работа. Управлението на проекти се
различава от традиционното управление.
докато 1вото е силно ориентиран към
резултати, то 2-то към процеса на
функциониране. Традиционното
управление е ориентирано към нормативи.
Проектното управление започва от
резултата и връща лентата назад, така
цялостният вид на плана се видоизменя, на
преден план излиза обекта на уп-ние и по-
точно обратната връзка на обекта към
субекта.
ЕЛЕМЕНТИ НА ПРОЕКТА
Различаваме базови и допълнителни
елементи на проектите. БАЗОВИТЕ са
обхват на проекта;дейност; продукти,
резултати, взаимодействия от
проекта;ресурси-времеви, човешки и
материални. Допълнителни елементи са
свързани с интеграционните, т.е. с
поддържащите задачи на проекта. : уп-е на
персонала, на комуникациите, на
доставките, на риска.
РАЗРАБОТВАНЕ НА ИНОВ.ПРОЕКТИ
1ФАЗА-иницииране;
2ФАЗА-планиране;
3ФАЗА-изпълнение;
4ФАЗА-приключване.
Иницииране-фазата е свързана с
дефиниране на целите и очакваните
резултати от проекта, нег.обхват, и осн.
Заинтересовани страни. Най-често
изискванията се формулират като т. нар.
SMART цели-специфичен, измеримо,
достижими, реалистични, с опр срок.
Инициатор – авторът на основната идея;
Възложител – орган.,която оформя
поръчката, финансира проекта и получава

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Иновации

Характерни черти на иновациите според Шумпетер – в основата им стои широкото понятие "нововъведение". Жизненият цикъл на иновацията се разглежда като процес на "съзнателно разрушение"...
Изпратен от:
nepokorniq123
на 2012-03-15
Добавен в:
Пищови
по Управление на иновациите
Статистика:
96 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Управление на иновациите
Тест по иновационна политика - Част 1
изпитен тест по Управление на иновациите за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 16 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
16
18
1
4 мин
23.05.2015
Тест по управление на иновациите
изпитен тест по Управление на иновациите за Студенти от 3 курс
Тест по управление на иновациите за студенти от 2-ри курс. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
39
30
1
11 мин
11.09.2013
» виж всички онлайн тестове по управление на иновациите

Иновации

Материал № 825944, от 15 мар 2012
Свален: 96 пъти
Прегледан: 152 пъти
Предмет: Управление на иновациите
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 3,580
Брой символи: 23,469

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Иновации"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала