Големина на текста:
УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ
След края на студената война акцентът в сферата на сигурността е по
управлението, предотвратяването, превенцията на кризи. По този въпрос се работи
изключително много в НАТО. ЕС има стратегия за управление при кризи.
2005 година – Закон за управление при кризи. Основното в него е, че той налага
цялостна система за управление при кризи – органи, средства. В края на управлението на
Тристранната коалиция изричното желание на Емел Етем и ДПС е да се отмени ЗУК.
От 2006 година има Закон за защита при бедствия.
Докато БСП се дърпа и НДСВ нямат желание да променят, в края на управлението
си отмениха закона.
Законът е отменен, но цялата система си стои – има си структури в МС, в областните
управи, на общинско ниво, които си вършат работата.
След идването си на власт Бойко Борисов и ГЕРБ в желанието си да намалят
администрацията, огромния брой министерства, закриха Министерството на
извънредните ситуации. Но четирите му дирекции си стоят – в момента ги ръководи
Директорът на Дирекция по управление на кризи, г-н Гоцев.
Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” ще мине към МВР.
Много малко са изследванията по въпросите за управление при кризи, цялата
материя не е много описана.
1. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА КРИЗИТЕ
Кризите са най-различни и съпътстват живота на хората. Най-общо те се делят на 4
вида:
1.военно-политическа;
2.вътрешнополитическа – масови безредици, етнически конфликти;
3.кризи при различни природни бедствия, аварии, катастрофи;
4.кризи, породени в резултат на действия на български граждани в чужбина или
с неуредени проблеми с българска собственост извън територията на страната.
Понятието за криза най-рано се използва в областта на международните отношения,
където кризите изобилстват и най-често се развиват в конфликти, характеризиращи се
като сериозна заплаха за обществата и държавите.
Съществуват различни гледни точки по отношение на кризите.
Кризата е ситуация, определена от изменението на външни или вътрешни фактори
на средата, и има три основни характеристики:
? заплаха за основни ценности на обществото;
? времеви недостиг, т.е. времето е крайно ограничено, за да се реагира;
? високо ниво на неопределеност.
Международните и военно-политическите кризи се определят като заплаха за
основни ценности на обществото и държавата.
Всяка една криза е нещо уникално, но общите неща при кризите е недостигът на
ресурси управленски, материални, знания, информация, култура… Според някои
автори това е просто една критична точка, повратен момент в дадена организация.
Според ЗУК КРИЗАТА е такава внезапна или очаквана промяна на установения начин
на живот, предизвикана от човешката дейност, събития или природни явления, при
която са нарушени или застрашени животът, здравето, имуществото на големи
групи хора, територията, околната среда, културните и материалните ценности на
държавата.
От това определение става ясно, че кризата е преди всичко състояние на
обществото или дадена система, което е различно от нормалното. По тази причина
терминът „криза” натоварва съзнанието на хората с отрицателни енергии и те винаги я
свързват с бедствия и аварии.
ОБЩИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА КРИЗИТЕ ПРИ ТЯХНОТО ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ
1.колкото е по-голяма една система, засегната от криза, толкова по-трудно тя се
връща към началното си състояние – продължителността на кризата и следкризисното
възстановяване зависи от вида на кризата;
2. независимо от какъв вид е кризата, тя най-често възниква в резултат на
недостиг на ресурси – природни, човешки, управленски; често недостигът на ресурси
маркира предкризисен период и управленският екип трябва да реагира на този етап;
3. въпреки възможните отрицателни последици от кризата, засегнатата система
има две възможности – или да преодолее кризата и да се върне в равновесно състояние,
или да прекрати съществуването си.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КРИЗАТА
1.неочакваност;
2.изключително висока степен на неопределеност в първоначалния момент на
възникване на кризата;
3.необходимост от бърза реакция при настъпване на кризисно събитие;
4.недостиг на време за вземане на обосновани решения;
5.паника и стрес, съпровождащи всяка криза;
6.кризите обезателно предизвикват бърза ескалация на събитията;
7.кризите застрашават живота, здравето, сигурността на хората, репутацията и
статута на организацията;
8.кризата се характеризира с пространствени, времеви, комуникационни,
социални параметри:
? пространствени параметри зона на кризата, мястото, където тя се
осъществява;
? времеви параметри – период на действие на кризата, определя с от времето,
през което съществуват опасности за хората при възникване на кризисни събития;
? социални параметри обществени настроения и нагласи на групите,
засегнати от кризата;
? комуникационни параметри – определят се от изградените в обществото
комуникационни способности за оценка и възприемане на информацията.
По отношение на определянето на кръга на засегнатите групи от населението – това
зависи от вида на кризата и нейния размах.
Ако приемем, че кризата е следствие на нарушеното равновесие между външната
среда и системата, трябва да разкрием нейните характеристики:
2. ОСНОВНИ ЕТАПИ И ФАЗИ НА КРИЗИТЕ
Всяка криза преминава през четири ясно определени етапа, имащи специфична
същност и различни времеви измерения:
1. предупредителен етап;
2. етап на остра криза;
3. етап на овладяване на основните рискове;
4. деескалация – времето на ликвидиране на кризата.
Във всеки от тези етапи има конкретни фази, които трябва да се осъществят.
Могат да възникнат кризи и без предупредителен етап.
Предупредителният етап може да бъде много кратък – от няколко минути до 1-2
денонощия (пожар, земетресение) и изключително дълъг (политическа, културна,
икономическа, демографска криза).
Съдържанието на подготвителния етап се определя от появата на отделни
синдроми, събития, конфликти, нерешаването на които води до ескалация на кризата.
В първия етап е възможно да се извършат действия, свързани с предотвратяване на
рисковете и заплахите за възникване на криза.
Основното, което се прави, е да се наблюдават процесите и да се подготвят силите
за евентуално справяне с тази криза.
По тази причина първият етап е известен и като фаза на готовност от гледна точка
на силите за реагиране.
2
Когато нещата не бъдат овладени, кризата минава във втори етап.
Фазата на готовност на първия етап е един сложен комплекс от дейности, които
могат да предприемат органите на държавната власт, местното самоуправление,
физически и юридически лица, за да не се допуска ескалиране на кризата, т.е. правят се
усилия за превенция на кризата, за минимализиране на загубите от кризата.
В първия етап се предприемат различни мерки за подготовка на населението
(наводнения, земетресения…).
Във втория етап се случват една или повече кризисни ситуации.
За начало на кризата обикновено се приема едно събитие, в резултат на което са
нарушени устоите на обществената система, а самата система изпитва огромен недостиг
на ресурси, за да отговори на предизвикателствата на външната среда.
Етапът на остра криза може да се определи като процес на натрупване на критичен
минимум от ресурси, необходими на системата за възстановяване на нейните функции,
които ще й дадат възможност да прецени какво се случва.
Във втория етап имаме фаза на реагиране – правят се всички възможни опити за
овладяване на основните рискове, този етап е характерен с организиран социален
отговор за минимализиране на негативните ефекти на кризата.
През третия етаповладяване на основните рискове се прави всичко
възможно да се вземат рационални управленски решения с цел по-малко загуби, жертви,
разрушения.
Четвърти етап разрешаване на кризата е времето, когато се нормализират
основните параметри на социалната система, връщането й в нормално състояние на
сигурност, възстановяват се основни функционални взаимовръзки.
Времето за преминаване на кризисния процес може да продължи от няколко часа до
много години.
3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА КРИЗИТЕ
Въпреки феноменалността на всяка криза, те могат да бъдат класифицирани по
различни критерии. Класификацията е твърде условна.
І. В зависимост от начина на възникване и тяхната продължителност има три
типа кризи:
1. внезапно възникващи – терористични актове, земетресения, пожари,
наводнения;
2. настъпващи след предупредителен период – етнически конфликти, бежански
потоци, културни сривове;
3. периодично повтарящи се.
Етническа криза – необходими и достатъчни условия:
1.липса на равнопоставеност на членовете на обществото с различна етническа и религиозна принадлежност;
2. наличие на т.нар. колективна травма сред етническата група;
3.какъв е капацитетът за политически действия на това население – политическа партия, материални средства…
4.до каква степен хората от етническата група са видими, различими в обществото;
5.политическа партия, която формира етническата група, има ли икономически интереси да вземе властта, да създаде
автономия..
6.евентуално има ли международна подкрепа каузата на въпросната етническа група.
ІІ. В зависимост от съотносимостта на кризата към съответната
организация:
1. вътрешни за системата – неудовлетворени служители;
2. външни за системата – информационна криза.
ІІІ. В зависимост от характера на кризата:
1. криза с военен характер;
2. криза с невоенен характер.
ІV. В зависимост от сферата на обществения живот, в която се проявява
кризата:
1. технологични;
2. информационни;
3. икономически;
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 юли 2019 в 18:06 ученичка на 26 години от Бургас - ГРЕ "Г. С. Раковски", випуск 2012
05 юни 2019 в 09:08 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Стопанско управление, випуск 2019
23 май 2019 в 12:48 ученик на 23 години от Видин - ГПЧЕ "Йордан Радичков", випуск 2014
07 май 2019 в 19:58 ученичка на 21 години от София - 084 ОУ "Васил Левски", випуск 2017
03 май 2019 в 11:00 студент на 29 години от Варна - Технически университет, факулетет - Електротехнически факултет, специалност - Електроника, випуск 2016
24 апр 2019 в 10:55 учител
19 апр 2019 в 16:29 учител на 38 години
02 апр 2019 в 20:30 ученичка на 22 години от Първомай - СОУ "Св. Паисий Хилендарски", випуск 2016
01 апр 2019 в 11:52 студентка на 34 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2019
19 мар 2019 в 10:35 студент на 27 години от Пловдив - Висше училище по сигурност и икономика, специалност - Национална Сигурност и антитерористична дейност, випуск 2019
 
 
Онлайн тестове по Операционен мениджмънт
Тест по организационна среда и управленски процес за 5-ти курс
междинен тест по Операционен мениджмънт за Студенти от 5 курс
Тестът съдържа 10 въпроса по организационна среда и управленски въпрос. Всеки от тях има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 5-ти курс по операционен мениджмънт.
(Лесен)
10
4
1
3 мин
05.09.2013
Тест по управленско консултиране
междинен тест по Операционен мениджмънт за Студенти от 2 курс
Тест за студенти по операционен мениджмънт, дисциплина - управленско консултиране. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
27
30
1
5 мин
20.09.2012
» виж всички онлайн тестове по операционен мениджмънт

Управление при кризи

Материал № 825782, от 15 мар 2012
Свален: 407 пъти
Прегледан: 589 пъти
Предмет: Операционен мениджмънт
Тип: Лекция
Брой страници: 25
Брой думи: 9,356
Брой символи: 62,642

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Управление при кризи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала