Големина на текста:
ЙОРДАН РАДИЧКОВ- „НЕЖНАТА СПИРАЛА ”
ОБРАЗИТЕ НА НАСИЛИЕТО В РАЗКАЗА
В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин
вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвър-
шенството на природата-агресия, породена от често пренебрегваната истина, че човекът е
част от тази природа и нейното опазване е неотменен негов дълг.
Разказът „Нежната спирала” е нравствено послание за ненасилие, което писателят
реализира чрез метафорични образи. Те рязко контрастират на живота и неговото
многообразие, материализирани в грубо завъртения срещу шипковия храст камшик, както
и в изстрела, отнел живота на дивия гълъб.
На фона на снежния пейзаж, обгръщащ със своята ледена враждебност пътуващите с
шейна ловци, Йордан Радичков споделя своите нравствено-етични размисли, извеждайки
ги до общозначими обобщения за безценността на всяка частица от природата, а аз-
повествованието създава особена атмосфера на интимност и съкровеност.
Заглавието на разказа символизира безкрайността и хармонията на живота - красив в
своята повторяемост и в същото време - многолик и вечен. Но още самото начало на
разказа загатва и за дисхармонията, която човекът създава около себе си. И това
внушение, концентрирано в епитета „враждебна” и цветовото обагря не в сиво-бяло, съз-
дава усещането за призрачна нереалност. Олицетворената природа провокира
художествения размисъл на Радичков, открил човешките изяви в окръжаващия го свят:
„Бялата равнина леко се изтегляше и завърташе край нас, смълчаната гора се
измъкваше на пръсти назад, най-близките до пътя дървета подтичваха бързо... ”
Отчуждение изпълва природния разум. Неслучайно „бялата равнина” се „изтегля”.
Деликатно се дистанцира от човека, запазвайки кръговратната циклична повторяемост на
живота. „Смълчаната гора” притихва пред усетеното насилие, стаено в човешката душа.
Шипковият храст, отрупан с ярки червени плодове, се откроява на фона на бялата
пустош и този контраст изостря вниманието, насища сетивата с тревога. Последвалата
човешка агресия срещу шипковия храст естествено предизвиква алюзии за неговата
същност на живо същество, унизено с удар на камшик през лицето. Като знак за
неприемане на извършеното насилие е внезапното изчезване на храста. За ловеца това е
мистерия, а за писателя паралелът между шипковия храст и човека извиква натрапчивия
спомен за Методи Андонов, единствения човек, идентифициран в разказа със собствено
име. Оживява споменът за приятеля, който с „фанатичен” поглед оглежда от всички
страни шипковия храст и недоумява пред неговата близост с човека. Замерван със снежни
топки, храстът трепва като живо същество и очите му като на разбойник играят на всички
страни. В съзнанието на възкръсналия чрез спомена приятел е извикана представата за
същия този храст, „ама съвсем истински, взет направо от гората, див, измръзнал,
отрупан с ярки плодове”, и поставен на сцената като декор. Възхищението, което той
предизвиква у режисьора, е всъщност едно философско обобщение за мислещата личност,
която е престанала „да гледа на живота и на природата край себе си като на
декоративна завеса”. Той иска да я разкъса и да над-никне зад нея, да открие същността
на нещата, „нещо извънредно и важно”. Затова някак естествено от тези философски
размисли се поражда и разочарованието от ранната смърт на Методи Андонов, изтръгнат
от живота, подобно на шипковия храст: „Мигар са й малко на природата шипковите
храсти, та изтръгна с корен от сърцата ни и този шипков храст, за да го погне по
петите из своята снежна пустош? ”
Завръщането от спомена в реалността сблъсква разказвача с ново насилие над
1
природата. Този път ловците убиват див гълъб от ятото, появило се спокойно и плавно на
сивото небе. Мощният размах на крилете на една от птиците е последван от залюляване и
малък кръг, изразяващи недоумение от този гръм. Умиращата птица описва в небето
спираловидни кръгове, които постепенно се стесняват и превръщат тази дивна красота в
„сива дрипа”, стремително падаща надолу. Изчезването на дивия гълъб е ново
свидетелство на човешкото насилие. Затова то поражда отново визията за шипковия
храст, който се превръща в нравствен коректив на човешката агресия.
Върху дълбокия сняг, покриващ бялата, стелеща се чиста и светла равнина, без нито
една драскотина и без ни една прашинка върху нея, остават отпечатани алените капки
кръв на гълъба, изписващи кръгове, подобни на спирала. Човекът е респектиран пред тези
категорични знаци на насилието, очертани ярко върху девствената пустош. Красивият див
гълъб, чийто живот е отнет от изстрела, изстисква бавно кръвта от себе си, „за да допише
с неясни кръгове и спирали своето последно послание върху бялата равнина, последната
фраза на своя живот”. Естествено е в този момент човешкият поглед да бъде отправен
към небето. Тази максимална разтегленост на белетристичното пространство носи
внушението за физическа отдалеченост между земя и небе, която може да бъде
преодоляна чрез космическата, духовната хармония.
Фразата, изписана с кръвта на гълъба, е и проклятие срещу насилието, и завещание
към другите птици, и отпечатък на внезапния житейски финал. Знак за това, че тя
разтърсва дълбоко душите на ловците, е общото неловко мълчание. Те се оттеглят назад,
където, с втренчени, изпълнени с ням упрек очи, шипковият храст отделя хората от
парадоксално нежните дъги и спирали, изписани върху снега от падащия, смъртно ранен
гълъб.
След посегателството срещу съвършената красота на природата, персонифицирана в
бавния „полет” към смъртта на дивия гълъб, човекът неизбежно е развълнуван и в душата
му зазвъняват други струни - „подобие някакво на небесна червена сълза, на шепот от
стреснат шипков храст”, които очертават и усукват в нея „неясни, но нежни кръгове и
спирали”. Тяхното наличие е израз на авторовия оптимизъм, че образите на насилието са
обречени, че човекът все по-често ще се вглежда в себе си, ще се порови в най-сакралните
кътчета на своята природна същност и променен, и прогледнал, ще бъде част от
хармонията, а не нейна заплаха. Това е и голямото нравствено-етично послание на
Радичков към нашето съвремие.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Йордан Радичков - "Нежната спирала"

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата-агресия, породена от често пренебрегваната истина, че човекът е част от...
Изпратен от:
sara_ag
на 2008-01-23
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
521 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,902
·
2
·
267
·
1,468

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Човекът и природата в "Нежната спирала"

07 юни 2008
·
669
·
1
·
266
·
1,204
·
8

Вечната война - човекът срещу природата или как човекът се изправя срещу насилието, което е причинил.
 

Димитър Димов

05 яну 2008
·
353
·
3
·
817

Димитър Тодоров Димов (25.06.1909, Ловеч -1.04.1966. Букурещ). Роден в интелигентско семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер...
 

Конфликтът между интересите на личността и законите на отмиращото патриархално общество

08 юни 2009
·
76
·
5
·
1,394
·
247
·
1

Конфликтът между интересите на личността и законите на отмиращото патриархално общество...
 

Септемврийското въстание от 1923г. в българската литература

06 май 2006
·
554
·
2
·
568
·
122

Сепремврийското въстание от 1923 год. като кървава буря премина през страната ни и остави незаличими следи в душите на поколенията и до днес. Събитията около първото в света антифашистко въстание продължават да занимават историци, социолози
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по литература
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тест върху раздела "Човекът и другите" за 6-и клас. Включва 22 въпроса с по един верен отговор. Има въпроси за басните, за "Малкият принц", "Серафим".
(Лесен)
22
1
12 мин
02.12.2021
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
25
1
2 мин
17.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Йордан Радичков - "Нежната спирала"

Материал № 82468, от 23 яну 2008
Свален: 521 пъти
Прегледан: 441 пъти
Предмет: Литература
Автор: Йордан Радичков
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 483
Брой символи: 3,855

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Йордан Радичков - "Нежната спирала""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марчелина Теодосиева
преподава по Литература
в град Долна баня
с опит от  15 години
1 64

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
489 32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения