ТЕМА 2. Национална стратегия за сигурност
За да бъде ефективно противодействието на международния тероризъм, е
необходимо да бъдат разработени действена стратегия . Всички дефиниции
за стратегия съдържат в някаква степен и военни нюанси, но като цяло
„стратегия“ е терминът, който намира по-широко място в
научноизследователските разработки. В най-общ план стратегията е
съвкупност от способи, които изискват очертаването на далечни и
дълготрайни цели. Стратегията означава широк мащаб на тези цели и на
съответстващите действия, а понятието „стратегически план“ включва не
само собствените действия, но и тези на партньорите и противниците.
Стратегията формулира най-общите задачи за продължителен времеви
отрязък, определя основните направления на дейност, набелязва плана за
разположение на силите и пътищата, начините за постигане на единната
крайна цел.
Всяко правителство трябва да формулира своя стратегия за
национална сигурност.Стратегията(концепцията)за националната
сигурност на Република България представлява официално приети
политически виждания за защита на българските граждани, общество и
държава от външни и вътрешни заплахи от всякакво естество, при
отчитане на наличните ресурси и съобразяване с нивото на гаранциите,
които дават световната, евроатлантическата и европейската система за
сигурност и стабилно развитие.
Изключително важно условие за ефективно противодействие на
антитерористичната дейност е да бъде разработена система за
своевременно реагиране с цел недопускане (предотвратяване) на
терористичен акт. Тя трябва да предвижда възможност при получаването
на сигнал за подготвен терористичен акт изпълнителските звена (например
оперативните или тези от силовите структури) да получават необходимата
санкция да действат за недопускане на терористичния акт направо от
органа, оторизиран да дава подобни санкции (например от ръководителя
на националната антитерористична структура).
3.Понятие за обществен ред.Елементи.
Същност-в широк смисъл-общественият ред се определя като система от всичките
обществени отношения в обществото, които са предмет на регулиране от цялата
съвкупност на социални норми (правни, морални, политически, обичайни и пр.). В това
широко значение общественият ред включва производствения ред, политическия ред,
правовия ред, държавния ред и пр. Следователно общественият ред в тесен смисъл е
част от обществения ред в широкото значение на това понятие.
В тесен смисъл, на понятието, обществения ред се използва за определяне както
на сферата на дейност на държавните органи, така и на родовия и непосредствения
обект на конкретните видове престъпления и административни нарушения.
Съдържанието на обществения ред се изразява в системата от обществени
отношения, проявяващи се в поведението на хората, в техните действия и постъпки.
Средствата за регулиране на обществения ред могат да бъдат само правните норми, т.е.
понятието “обществен ред” включва само тези обществени отношения, които се
регулират с правни норми.
Държавата и обществения ред-съвременният поглед върху същността на държавата
открива следните характеристики на държавата, от гледна точка на обществ. ред в нея:
а) Държавата е организация на една суверенна нация. Тя действа чрез свои институции,
свой механизъм, система от държавни органи.
б) Тя не е друга, а политическа организация. Държавните органи направляват дейността
си съобразно интересите и целите, които си поставят и със съответни методи и средства
за постигането им.
в) Държавната организация се характеризира със своя власт, която се осъществява
главно с правни форми и процедури, чрез принципа и системата на законността.
г) За разлика от други организации в обществото държавата:
- осигурява разделение на труда на управлението;
- предвижда система от санкции, които се различават по характер от санкционните
мерки на други организации.
- акумулира огромни материални средства за осъществяване на целите си посредством
данъчна система и други икономически лостове;
- държавата е на върха на йерархията на човешките групи. Властта на държавното
управление се явява висша пред властта на другите социални групи и техните
организации.
Следователно, от една страна – държавата създава норми за обществения ред, а
от друга страна- следи за спазването на тези норми.
Отношенията в обществото, организирано от държавата, са нормирани. Те се и
многобройни и многопосочни. Но най-общо, те се проявяват в трите кръга, в които
протича начинът на живот на гражданина - труд, бит, обществена дейност. Тези
отношения се регулират от различни правила за поведение (норми), които имат
социален характер: обичайни, нравствени, религиозни, корпоративни, правни и др.
Характерно е, че държавата сама се влияе от обществения ред при определяне
на своята политика и конкретни действия - например принципите от нравствен
характер за добро, справедливост и др. имат и държавно приложение.
Има и примери на спиране на военни действия за определени периоди от
уважение към определени народни обичаи, особено с религиозна отсянка.
Основни принципи на нравствеността се възпроизвеждат в правни норми, а оттам се
регулира и обществения ред. Специфичен е и процесът на преливане на социални в
правни норми и обратно. Това особено се отнася за наказателноправните отношения.
Периодично и съобразно степента на обществена опасност на определени деяния, те се
декриминализират. Наблюдават се и обратни тенденции - когато конкретни деяния,
включени в други социални норми (главно нравствените) напускат своя кръг и се
включват в правото по преценка и воля на държавата.
Местната власт и осигуряване на обществения ред
Кметът като орган на власт в изпълнение на своите правомощия прилага
наредбата за обществения ред, известна в практиката като Наредба № 1. По тази
наредба се установява, че правомощията на кмета във връзка с обществения ред са 15
и не са никак маловажни.Кметът като орган на власт със силите и средствата на
общинската администрация е в състояние да въведе ред на територията, където той е
избран.
