Големина на текста:
ТЕМА І
МЯСТО НА ЕМПИРИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ В НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ
ЕМПИРИЧНО И ТЕОРЕТИЧНО ПОЗНАНИЕ
Да се разграничи емпиричното от теоретичното в науката е доста трудно. Първо, защото
в общофилософски аспект този проблем не е намерил още своето задоволително решение.
Второ, защото в самата научна литература почти липсват опити в това отношение. Паради това
понятието ..емпирично" се употребява повече интуитивно, отколкото като строго дефинирана
категория.
Разграничението на емпиричното от теоретичното познание"е от голяма важност за
науката. Върху неговата основа може да се изяснят предметът и границите на емпиричните
изследвания, както и закономерностите на прехода от емпиричното към теоретичното
познание.
В последните години проблемът за емпиричното и теоретичното в познанието се
поставя все по-често в литературата
Почти всички автори, опитали перото си върху този-проблем, правят съпоставка на
емпиричното и теоретичното, от една страна, със сетивното и рационалното, от друга. Това е
естествено от гледище както на историята на въпроса, така и на близостта между тези
категории. Преобладаващата тенденция е категориите сетивно и рационално да се отграничават
от категориите емпирично и теоретично, защото стоят на различни плоскости, изразявайки
различни аспекти на познанието.
Емпиричното познание не се ограничава със сетивните данни, но включва и логическо
разсъждение. Спецификата на ония форми на мисленето, които се отнасят към емпиричното
познание, е в това, че те фиксират, отразяват само външни страни и отношения, които в своята
единична проява са достъпни за сетивно отражение. Емпиричното знание не е тъждествено със
сетивното познание, защото включва в себе си определена рационална обработка на сетивните
данни.
Не само сетивното и рационалното, но и емпиричното и теоретичното са органически
свързани. Всички автори разглеждат емпиричното и теоретичното като степени на познанието.
Във връзка с това нашата цел е да изясним връзката между сетивно и рационално, от една
страна, и емпирично и теоретично, от друга.
Известно е, че в сетивното се включват знанията, които отразяват определени обекти
или черни на действителността посредством сетивните органи. Участвувайки винаги и
необходимо в процеса на сетивното познание, рационалното от своя страна е някаква негова
преработка, в резултат от която се получават нови знания. Последните, като снемат в себе си
сетивните данни, отразяват несетивните страни на действителността.
Несетивните обекти биват два вида. Едните от тях непосредствено не могат да се
възприемат сетивно поради ограничеността на сетивните органи на човека. Това са такива
физически обекти, на които видът и интензивността на свойствата излизат извън параметрите
на възможностите на сетивните органи (напр. микрочастиците). Те могат да се възприемат, но с
помощта на прибори (микроскопи и др.), които всъщност разширяват възможностите на
човешките сетива. В този смисъл приборите са продължение на сетивните органи. Другите не-
сетивни обекти са както физически, така и социални. Те по принцип не са възприемаеми
непосредствено със сетивата, дори с прибори. Така например социалното положение,
образованието, ценностните системи на даден човек не могат да се видят, пипнат, помиришат.
Друг е въпросът, че несетивните обекти също се опознават и посредством сетивата на
човека. Това означава, че те намират някакъв външен израз, който е сетивно възприемаем и от
който косвено се извлича познанието за тях. Например образователното равнище на дадено
лице, само непосредствено невъзприемаемо сетивно, се установява с помощта на сетивното
познание. В случая това става по вербален път (чрез изслушване на съобщение от самото лице
или от лица от неговия антураж за неговото образование), чрез фиксиране на документи за
завършено образование и т. н.
Целият въпрос според нас е в това, .че. част от несетивните обекти имат специфични
черти, които са присъщи и на сетивните обекти. Отразяването тъкмо на тези черти съставя
същността на емпиричното познание.,.От тук следва, че сетивното познание се включва в
емпиричното, но без да го изчерпва. Всъщност всяко сетивно е и емпирично, докато обратното
не може да се твърди.
От казаното може да се направи изводът, че емпиричното включва сетивното и част от
съдържанието на рационалното, докато останалата част от рационалното се отнася към
теоретичното. Ако разграничителната линия между сетивното и рационалното са
възможностите на човешките сетива, то разграничителната линия между емпиричното и
теоретичното са определени черти на действителността, отразени в съзнанието, независимо
дали се познават по сетивен или рационален път. Във връзка с това изглежда интересна идеята
за наличността на емпирични и теоретически обекти, предмет съответно на емпиричното и
теоретичното познание. Общото между тях е, че и двата вида обекти са резултат от
схематизация и идеализация на действителността, макар и на различно равнище. Тези обекти не
съвпадат с реалните обекти, те са обаче техни модели, тяхно отражение. С други думи,
емпиричното, както и теоретичното се интересуват само от определени страни на дей-
ствителността, имат „избирателно" отношение към свойствата, връзките и т.н. на реалните
неща, извличайки от тях само определени аспекти. Това ни дава основание по обратен път да
говорим за емпирични и теоретически обекти.
И от това гледище следователно идваме до проблема за ония черти на
действителността, които са предмет на емпиричното за разлика от теоретичното познание.
Преди да се опитаме по-определено да характеризираме особеностите па емпиричното и
теоретичното познание, необходимо е да се спрем на въпроса за взаимоотношението между
емпирично, теоретично и конкретно, защото твърде често терминът емпирично се замества от
термина конкретно. И сега често в литературата се говори не за емпирични, а за конкретни
социологически изследвания, което, както ще видим по-нататък, в строгия смисъл па думата е
неточно.
Категорията конкретно е съотносителна на категорията абстрактно. Конкретното да се
разглежда като съвкупност от определения, които възпроизвеждат обекта като цялостно
образуване. Във връзка с това се разграничават два вида конкретно. Първият вид е реалният
обект като цялостно образуване и изходен пункт на познанието. Вторият вид е крайният резул-
тат на познанието, който възпроизвежда в мисленето реалния обект като такова цялостно
образуване. Тези две форми на конкретното се опосредстват от абстрактното, което съдържа
едностранни, частни определения на обекта. Така то отразява отделни негови свойства и черти,
които, обединени, дават конкретното теоретично.
Този познавателен процес, както е известно, се определя като възхождане от
абстрактното към конкретното.
Разбирано така, конкретното принадлежи изцяло към теоретичното познание и се
отграничава по принцип от емпиричното познание.
Но конкретното може да се употребява и в друг смисъл, който е свързан с категориите
единично и общо. Често пъти с конкретното се отграничава една степен на общност от друга
степен на общност на познанието. При тези случаи то допълва познанието за даден обект от
определена степен на общност с някакви по-частни характеристики и затова диференцира този
обект на разновидности. Ето защо в този смисъл конкретното винаги ни смъква на по-ниско
стъпало на познавателната пирамида в сравнение с дадената степен на общност. Така например
категорията капитализъм се намира на по-ниско стъпало в познавателната пирамида от
категорията общество изобщо. Първата категория по отношение на втората е нещо конкретно.
Втората е по-обща и абстрактна от първата. Естествено тук има относителност, защото
капитализмът от своя страна е по-общо и по-абстрактно по отношение на капитализма в
отделните страни, който изпъква като негова конкретизация.
Вижда се, че конкретното отграничава дадена степен на общност от по-висока степен на
общност в рамките на теоретичното познание. Следователно конкретното може да се прилага и
към емпиричното, за да го отграничава от теоретичното. Но това е частен случай на
приложение на конкретното, който не може да се обобщава като специфична особеност на
емпиричното.
Очевидно емпиричното не може да бъде подменяно с конкретното. Едно чисто
теоретично изследване може да бъде конкретно спрямо някое друго по-абстрактно и по-общо
изследване, но от това то не се превръща в емпирично. Ето защо „конкретно научно
изследване" не е тъждествено на „емпирично научно изследване".
Като разграничаваме емпирично и теоретично, нужно е да посочим, че в термина „теория" се
влага различно съдържание: като научно изследване изобщо; за да се разграничи човешкото
познание от практиката; като съвкупност от проверени съждения за разлика от хипотезите; като
съвкупност от съждения в една или друга област на науката, които се отнасят към един и същ
проблем, и т.н. Тук ние разглеждаме теоретичното като степен в познанието по отношение на
емпиричното.
Такива определения на емпиричното като: изтъкването на опитния му произход, на
фактоустановяващата му същност, това, че емпиричното познание се основава върху наблюде-
нието и експеримента, че описва нещата и т.н., са близки и родствени. Същото важи и за
теоретичното като непосредствено неопитно познание, като установяващо закони, като
включващо фундаментални понятия и т. н.
Неизяснеността на категориите емпирично и теоретично се проявява в две насоки. От
една страна, някои техни определения не са основателни. В това отношение е нужно да се
разкрият само необходимите и достатъчни признаци. От друга страна, част от посочваните

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 апр 2021 в 19:31 студент на 30 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Съвременни образователни технологии, випуск 2018
20 фев 2021 в 14:17 потребител на 19 години
22 яну 2021 в 19:44 потребител
10 дек 2020 в 13:05 учител
29 ное 2020 в 11:32 потребител
25 ное 2020 в 07:37 студент на 46 години от Разград - Технологичен колеж към РУ "Ангел Кънчев", факулетет - химия и химични технологии, специалност - Химични технологии, випуск 2019
 
 
Онлайн тестове по Икономика на предприятието
Тест по Икономика на предприятието за студенти от 3-ти курс
изходен тест по Икономика на предприятието за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 15 въпроса като някои от тях може да имат повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти от 3-ти курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
15
4
1
5 мин
21.10.2016
Икономика на предприятието
изпитен тест по Икономика на предприятието за Студенти от 2 курс
Тест за подготовка за текущ контрол или изпит за студенти от специалност икономика на предприятието. Тестът съдържа 10 отворени въпроса, изискващи един верен отговор.
(Труден)
10
206
1
08.12.2014
» виж всички онлайн тестове по икономика на предприятието

Емпирично изследване

Материал № 823676, от 12 мар 2012
Свален: 78 пъти
Прегледан: 158 пъти
Предмет: Икономика на предприятието, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 19
Брой думи: 8,088
Брой символи: 50,519

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Емпирично изследване"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала