Олга Бончева
преподава по Руски
в град Варна
Големина на текста:
Руски език
А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, ? ?, Ж ж, З з, И и, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р
р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ъ ъ, ? ы, Ь ь, Э э, Ю ю, Я я.
Руският език е официален език в Русия и в Белорусия. Той е източнославянски
език, най-близко родствен с белоруския и украинския. В диалектно отношение
руският език не е много раздробен. Дели се на две големи групи диалекти:
северновеликоруски и южновеликоруски говори. Между тях се намира широка
преходна зона говори. В края на X в. в Киевска Рус заедно с приемането на
християнството от България се пренася богослужебна и друг вид литература. За
известен период от време старобългарският език е изпълнявал функциите и на
книжовен език. Това е така нареченото “първо южнославянско влияние”; второто
южнославянско влияние е през XIV в., когато балканските славяни са завладени от
турците. Езикът на староруските писмени паметници (най-старите възникват през
X - XI в.) не е чисто източнославянски. От една страна, езикът на деловите
паметници (договори, грамоти и др.) се основава върху живата реч на източните
славяни, а, от друга страна, в църковно-религиозната по характер литература
(жития, проповеди и др.) се използва старобългарският език. След разпадането на
Киевска Рус се създават предпоставки за оформянето на руския език, който се
изгражда върху основата на московския говор. През средата на XVIII в. се
изработват фонетичните и морфологичните норми на общоруската разговорно-
книжовна форма, чиито основни източници са московската простонародна реч и
деловият писмен език. Функциите на църковнославянския започват силно да се
стесняват. Важна роля при определяне на отношенията между руските народни
елементи и старобългарските елементи в книжовния език на тази епоха изиграва
учението на М. В. Ломоносов за “трите стила”. Истински синтез на съвременния
книжовен език се осъществява в творчеството на А. С. Пушкин.
Съвременно състояние. В областта на фонетиката руският език се
характеризира със сравнително беден вокализъм, богато развит консонантизъм и
доминиране на консонантизма над вокализма при тяхната реализация в речта;
липса на фонологичен квантитет и интонация; липса на дифтонги и сричкотворни
сонорни; склонност към удвояване на съгласните; силна зависимост на вокалите от
динамичното ударение. Характерни са също така тесните в артикулационно
отношение консонантни съчетания и разнообразните консонантни позиционни
взаимодействия. На руския език е свойствена позиционната замяна на гласните,
която зависи от тяхното положение спрямо ударението: гласните в неударена
сричка се артикулират с по-малко напрежение и сила. Освен това те могат да
променят и качеството си, т. е. да се редуцират. За разлика от гласните [у], [и], [ы],
които не се подлагат на качествени промени, гласните [а], [о], [е] не се срещат в
неударена сричка - вместо тях се произнасят други, при което има разлики между
първата сричка пред ударението и останалите неударени срички. В сричка под
ударение могат да се срещат шест гласни: [а], [о], [е], [у], [и] (след меки съгласни)
и [ы] (след твърди съгласни).
Руският книжовен език притежава 37 съгласни фонеми.
Ударението в руския език е силово. То е свободно, напр. вечер, свобода,
береговой. То е и подвижно - в различни форми на една лексема може да стои на
различни места: вечер - мн. ч. вечера. В зависимост от мястото си ударението
понякога има смислоразличителна функция: мука - мука, замок - замок. Някои
думи могат да имат и допълнително ударение, например в сложни думи:
светлосиний, радиопри?мник. Две и повече главни ударения могат да имат сложни
думи с равноправни компоненти, думи с приложение и др., напр.: болгарско-
русский, изба-читальня. Неударени са проклитиките и енклитиките.
В съвременния руски книжовен език сричкообразуващи са само гласните
звукове. Основна закономерност, определяща структурата на сричката, е
тенденцията към повишена звучност на сричката, според която звуковете в
сричката трябва да се разполагат по възходяща звучност и да завършват с вокал.
Днешната руска графична система представлява реформираната от Петър Първи
през 1708 г. кирилска азбука, пренесена в Киевска Рус през X в. от България чрез
старобългарската черковнорелигиозна книжнина. Между буквите и звуковете на
руския език съществуват сложни нееднозначни съответствия. Буквите я, ю, е, ?
имат двояко звуково значение: те означават съответно гласните [а], [у], [о], [е]
след корелативни меки съгласни или съчетания от два звука - [й] и съответен
гласен. Буквата е означава гласен [е] след корелативни меки, [й], некорелативни
твърди и меки шушкави и африкати, напр.: сел, есть [йест?], целый, черти. С э се
означава [е] в началото на руските думи этот, этакий, экий, эх и в заемки като
эпоха, поэт, сэр и др. С ? факултативно се означава [йо] под ударение след меки,
а понякога и след некорелативни твърди [ж] и [ш], напр. бер?за, мо?, ж?лтый,
ч?рт, щ?лкать. Буквата и означава [и] в началото, след корелативни меки, [ч?]
[ш??], напр. игла, мир, чин, щит. След [ж] и [ш] и означава гласния [ы], напр.
шить, жить. След [ц] в корени и суфикси и се употребява по-често от ы: цирк,
нация. Буквата ы означава [ы] след корелативни твърди съгласни, напр. был, пыль;
след [ц] тя се пише главно в окончания: концы, братцы. Мекостта на съгласните се
сигнализира главно от така наречения “мягкий знак” - ь, напр. кровь, пальто,
мальчик, меньше, возьми. Мекост на предходния съгласен означават и гласните я,
ю, е, ?.
Основен принцип на руския правопис е морфологичният (морфофонематичният),
като с него се цели да се запази целостта на морфемите в сродни думи.
Морфологичният строеж на руския език е преди всичко флективен, но в него
играят голяма роля и елементите на аналитизъм и аглутинация. В склонението на
имената съществуват редица специфични черти, някои от които обособяват руския
език и от близкородствените му белоруски и украински: употреба на формите за
генетив в акузатив множествено число за всички лични имена; окончание [-ово-]
(правописно -ого) в ген. на местоименията и прилагателните; изчезване на
вокатив; липса на редувания - резултати от втората праславянска палатализация в
датив и локал на имената с основа на [к], [г], [х]; неразличаване на категорията
род в окончанията за множествено число на прилагателните и местоименията, а
също и при окончанията за датив, инструментал и локал на съществителните.
Системата от граматични категории на съществителните имена включва рода,
числото и падежа. Една и съща словоформа обикновено съвместява няколко
граматични значения. Те се намират в различни взаимоотношения. Родът и
числото са свързани в своята проява, а числото и падежът могат да се реализират
независимо (рекой - реками).
Лексикално-граматичната категория род се състои от три грамеми: мъжки,
женски и среден. Цялата субстантивна лексика се разпределя в три класа. Всяко
съществително име се ориентира към една от грамемите - мъжки, женски или
среден.
Морфологичната категория число е представена от две грамеми: единствено и
множествено число. Категорията число изразява противопоставяне между един
предмет и делимо множество предмети.
Морфологичната (възприемана също така и като синтактична или морфо-
синтактична) категория падеж се състои от шест грамеми: именителен, родителен,
дателен, винителен, творителен, предложен. Всеки падеж има определена
съвкупност от значения и функционира в характерни за него синтактични
функции. Не се открива инвариантно значение между отделните грамеми на
категорията.
Именителен падеж функционира като подлог, главен член в номинативно
изречение, сказуемно име, приложение, обръщение, напр. Студенты пишут.
Ночь, полная луна. Мой брат врач. Прекрасная женщина, колдунья, приходит ко
мне ночью. Маша, иди сюда.
Родителен падеж притежава разнообразна семантика:
1. определителни отношения: начальник смены;
2. обект на действие: чтение книги;
3. субект на действие: вой ветра;
4. принадлежност: руки девушки;
5. носител на признак: белизна снега;
6. предмет, чието количество е посочено: бочка м?ду;
7. определено количество: налить воды;
8. обект на отречено действие: не слышал голоса;
9. обект при глагол за отдалечаване или достигане: избегать встреч, ждать
успеха.
Дателен падеж означава косвен обект (письмо брату, помочь сестре) и субект на
състояние (матери не спится).
Винителен падеж зависи винаги от глагол и означава обект - сушить сено;
количествено определено пространство или темпорален период - пройти
километр, ждать целую ночь.
Творителен падеж при глаголи и при имена означава:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 окт 2018 в 17:42 потребител
05 юни 2018 в 16:45 студент на 29 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2018
04 юни 2018 в 02:48 студент на 39 години от София - ВСУ "Любен Каравелов", факулетет - Строителен факултет, специалност - УИП, випуск 2013
03 юни 2018 в 13:47 студентка на 21 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по педагогика, специалност - Педагогика, випуск 2021
15 апр 2018 в 14:38 студент на 25 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2019
30 ное 2017 в 10:59 ученичка на 26 години от Гоце Делчев - НПГ "Димитър Талев", випуск 2012
06 ное 2017 в 13:50 студент на 20 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Славянска филология, випуск 2017
09 юни 2017 в 16:31 студент на 24 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2017
04 мар 2017 в 09:46 студент на 39 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2017
16 окт 2016 в 17:10 студент на 40 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Стопанско управление, випуск 2016
 
Домашни по темата на материала
Авторите - класици в експерименталната педагогика
добавена от gabii924 03.03.2013
2
12
 
Онлайн тестове по Руски
Руски език - външно оценяване 2009г.
изходен тест по Руски за Ученици от 6 клас
Това е теста за външното оценяване на учениците от 6 клас, даден от МОН за 2009 година по руски език. Не са включени въпросите, свързани със слушане на текст.
(Лесен)
17
1,073
1
09.06.2010
Тест по руски език - входно ниво
входен тест по Руски за Ученици от 11 клас
Тестът има за цел да провери нивото на усвояване на руския език на учениците от единадесети клас.
(Труден)
20
573
4
15.09.2011
» виж всички онлайн тестове по руски

Южнославянски езици, руски език

Материал № 823321, от 11 мар 2012
Свален: 55 пъти
Прегледан: 178 пъти
Предмет: Руски, Чужди езици
Тип: Тема
Брой страници: 12
Брой думи: 3,803
Брой символи: 23,189

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Южнославянски езици, руски език"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Тоня Радева
преподава по Руски
в град Русе
с опит от  30 години
36

Олга Бончева
преподава по Руски
в град Варна
с опит от  22 години
43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала