1. Определение за предприемачество
Предприемачеството като явление е резултат от разгръщането на свободната
стопанска инициатива. Тя стимулира неговото съществуване и конкретно
проявление.
Обективно съществуващото пазарно стопанство и възможностите за свободна
икономическа инициатива са базата, върху която то се развива в различните
отрасли на икономиката. Предприемачеството и неговите носители —
предприемачите са обект на продължителни и задълбочени научни изследвания, в
резултат от които постепенно се оформя съвременното разбиране за тях.
Етимологически терминът предприемачество произтича от френската дума
"ешгергепеиг" — предприемач, която в буквален смисъл на думата означава
посредник между две страни. Чрез него се характеризира особено отношение към
бизнеса, свързано с получаването на печалби в резултат от извършвана
посредническа дейност при продажба на стоки. Предприемачеството е дейност,
присъща на отделни икономически активни и иновативни индивиди за органи-
зиране и насочване на икономическите ресурси, целенасочено и систематично
търсене и внедряване на новостите и използване на благоприятните възможности
за развитие на бизнес, водещ до икономически растеж и печалби независимо от
рисковете. В научната литература се утвърждава тезата за предприемачеството
като основен двигател на икономическото развитие, поради което се извежда
необходимостта от създаването на условия за разгръщането му и за използването
на неговия неизчерпаем потенциал. Предприемачите - но-ватори са основните
фигури в стопанския процес. Те са носители на идеи за нов бизнес или за по-добра
организация на съществуващия.
2. Възгледи на класиците на икономическата наука за предприемачеството
Развитието на теоретичната мисъл за предприемачеството преминава през три
основни етапа. Първият етап обединява възгледите на класиците на
икономическата наука до началото на 20-ти век. За първи път терминът
предприемач се използва от английския икономист Ричард Кантилон, който през
1755 г. в своя труд "Опит за природата и търговията въобще" определя
предприемачът като индивид, който в своята дейност поема риск. През 1776 г.
Адам Смит разкрива условията, които са необходими за осъществяването на
свободната стопанска инициатива, а именно: пълна свобода на индивида в
стопанската му дейност и неограничена конкуренция. При това той посочва ролята
и значението на личния интерес в процеса на удовлетворяване интересите на
обществото и разделението на труда като важна основа за разгръщането на
предприемаческата дейност.
1
Особено значение за разбирането на предприемачест-вото има
трактовката, направена от френския учен икономист Жан Батист Сей
(1803), с която доразвива възгледите на Канти-лон. Той определя
предприемачът като лице, което има свои особени отличителни черти за
разлика от обикновения икономист, касаещи неговата способност да
открива нови възможности за бизнес и да поема отговорността да
произвежда продукти за своя сметка, въпреки съществуващия риск, като
извлича полза за себе си. Предприемаческата дейност според него се
състои в интегрирането на трите фактора на производството - земя, труд и
капитал. При това според Сей предприемачът прехвърля икономическите
ресурси от области с по-ниска производителност, към такива с по-висока
производителност и възможности за по-високи доходи. В тези теоретични
постановки основната идея за предприемачеството е, че то е преди всичко
рискова дейност, която се осъществява за удовлетворяването на личните
интереси от получаване на печалба, стопанска дейност с различен
характер от всяка друга, посредством която се съчетават основните
производствени фактори. За нейното ефективно реализиране е
необходимо съществуването на определени икономически условия за
изявяване на независимия избор на отделния предприемач и на
свободната конкурентна борба.
3. Теоретичните постановки на Йозеф Шумпетер, Питър Дракър и
Лестър Търоу за предприемачеството
Началото и първата половина на 20-ти век се характеризират с по-
нататъшно осмисляне на постановките за предприемачеството, което е
резултат от развитието на практиката и теоретичната мисъл. Особен
принос в това отношение има австрийският учен Йозеф Шумпетер. В
своите основни трудове "Теория на икономическото развитие"(1911) и
"Бизнес цикли: Теоретичен, исторически и статистически анализ на
капиталистическия процес"(1939) той издига идеята за предприе-мача-
иноватор, който стои в основата на икономическото развитие.
Способността за поемане на рискове в дейността се свързва от него с
внедряването на нововъведения по отношение на продуктите,
производствените методи, източниците на суровини, организацията на
бизнеса и пазарите.
Съвременното разбиране на предприемачеството се базира върху
научните разработки на Питър Дракър - американски учен, изявен
теоретик и изследовател в тази област.
2
В своя труд по тези проблеми "Новаторство и
предприемачество"(1985), авторът разглежда предприемачеството в тясна
и неотменима връзка с новаторството и развитието. На основата на
натрупаните наблюдения, изследвания и апробации той разглежда
новаторството и предприемачеството като целенасочени задачи и
систематична работа, които е необходимо да бъдат организирани. Според
него новаторството, и предприемачеството са важна част от ръководната
дейност и се изразяват чрез конкретните действия и поведение, а не чрез
отличителните черти и психологията на предприемачите. По същия начин
като проводник на промяната разглежда предприемачеството друг
американски учен-теоретик - Лестър Търоу, и във връзка с това
подчертава, че без предприемачи икономиките обедняват и отслабват, в
резултат от което старото не може да си отиде, а новото не може да
навлезе. Създаването на условия за развитието на предприемачеството
той извежда като важен фактор за преуспяването на нациите.
4. Основни характеристики на предприемачите
Някои от основните характеристики на предприемачите са следните:
•Предприемачите са създатели на новото. В стремежа си да бъдат
във всеки момент конкурентноспособни и да изпреварват своите
съперници в бизнеса, те съзнателно, целенасочено, систематично и
активно търсят и прилагат новостите по отношение на продукта,
технологията, организацията и методите на производството.
•Те изучават, оценяват и ана-лизират наличните природно-
икономически ресурси, прилагайки комплексен подход в този
процес.
•Предприемачите активизират ресурсите, необходими за
осъществяването на дейността, като създават организация за
оптималното и високоефективното им използване.
•Внедрявайки нововъведения, те поемат рисковете, свързани с тях.
•Предприемачите съумяват да откриват свовременно
благоприятните възможности за своя бизнес и да ги използват в
своя изгода.
•Тяхната активност създава възможност за получаване на съответна
печалба за вложения труд и поетите рискове.
•Предприемачите проявяват самостоятелност и независимост по
отношение избора на предмета на стопанската дейност и
приемането на решения за нейното организиране.
3
