Големина на текста:
1.ВЪЗНИКВАНЕ И ПОНЯТИЕ ЗА КП
Възникване – Кп е установен контрол за конституционност в/у актовете на висши органи
на държ. Власт, тълкуване на К и решаване на др. важни конст. спорове. Кп възниква най-
рано в Америка – 1803г. и в най-попуярна. форма – конституционен контрол по отношение
на законите; възниква с решение, докладвано от съдия Маршал, с което се предвижда –
всеки админ. съд може да отхвърли закон, ако той противорвчи на К. Това реш слага
началото на конст контрол, който съдилищата упражняват. В Европа за Кп опити се правят
след Буржоазната революция. Във Франция се създава Конст. Съвет с идея да упражнява
контрол в/у актовете на НС. Но конст съвет е само идея, която не се прилага на практика.
Той не функционира и не започва. През 1920-21г. в Конституцията на Чехия и Австрия се
предвижда КС с правомощия да упражнява контрол в/у актове и дейности на институции
от гл точка на конституционосъобразност. И в двете д-ви остават само идеи, лансирани от
Ханс Келзен – баща на КС. Кп възниква след 2 Св. Война, мн време след възникването на
първите К. Първата европейска К – 1890 – 150 години, по-късно. Защо – Кп идва да
удовлетвори необходимостта от новия етап от развитиетона демократичните процеси.
Тогава традиционния модел на дмокрация вече е изчерпан. Той се състои от схемата:
упражняване на всеобщо избирателно право победа на мнозинството, формиране на органи
и управление на мнозинството чрез парламента. Акцентът е в/у свободните избори и
управление на мнозинството в следствие на тези избори. Към средата на 20 век този модел
вече е изчерпан – др поглед на общественото и държавното развитие, наченки на
формиране на правова държава – характерно за нея е всички органи (дори и излъчените от
мнозинството) са длъжни да се съобразяват с правото на К. Чрез КС се постига
необходимото съобразяване на мнозинството с К. Чрез КС се създава един механизъм на
защита на малцинството от мнозинството – от противоконст д-я на мнозинството. КП
изостава с век и половина защото обществото не е дозряло за този момент. Чрез К
правосъдие се осигурява върховенството ка К като висш йерархически акт. Понятие – Кп е
дейност която се извършва от КС и е насочена основно към конст. правни спорове.
Предмета на дейност на КС го отличава от традиционните съдилишща – районен, окр,
апелат, върхвен – решават спорове по повод на конкретни субективни права или/и осъш
наказателна политика спрямо лица, нарушили закона. Кс извършва Кп по отношенеие на
актове и действи на висщите държавни органи и др политически субекти – някой автори
отричат „правосъдие” за КС – според Пенев не е правилно. Определение – „правосъдие” –
разрешаване на правен спор, въздаване на право за решаване на конкретен правен спор;
КС се произнася за законосъобразността на избори, партии, дали един закон е
противоконституционен...чл. 149 К Основни функции на Кп1. възпираща
превантивна – институцията преценява действията си спрямо К, за да не бъдат отменени от
КС. Защото ако е отменен даден акт от КС това е голямо поражение за органа – пол.
оценка; никои не желае КС да отменя актовете му; КС действа спрямо институции и
субекти; 2. реулативна и контролираща – КС да отменя противоконст. Актове и
действия, а в определени случаи да преустановява действия на противоконст образувания
(ПП). Така КС регулира отношения – отменя, изменя, прекратява т.е той контролира и
регулира д-я; 3. балансираща – КС има правомощието да се произнася при спорове за
компетентност м/у другите органи и така балансира отношенията им. Така предотвратява
политическите спотове – война м/у институциите; В Б-я Кп възниква (по-късно от
традициониите демокрации в Европа) с К от 1991. К състав започва работа на 3. 10 . 1991 –
19 г е действащ,ефективен и важен орган в българската правова д-ва.
2.ДИФУЗИРАНА И КОНЦЕНТРИРАНА С-МА НА КОНСТИТУЦИОНЕН
КОНТРОЛ
Има 2 системи на К контрол. Дифузирана – в САЩ и др страни, а концентрирана – в
Континенталния кръг. Дифузирана – конст контрол се упражнява от мн органи – всички
съдилища на територията на Сащ. Всеки съд там може да прецени определен закон като
противоконституционен и да откаже да го приложи по конкретно дело, това решение има
д-е само за конкретния случай. Същия закон в др щат от др съд може да бъде приложен.
Дифузиран – разпръснат от гл точка на органа, който го прилага –всички съдилища. Тук
правомошията на съдилишата са ограничени по вид – може да не приложи даден закон.
Неговата компетентност е и да решава спорове при щатското (в опр щат) и федералното
(центъра) законодателство. Други правомощия съдилищата по отношение върховенството
на К нямат. Съдилищата прилагат конст норми като преки норми; + тази система
приближава Кп до проблемите на хората, възможността да се прилага е много голяма,
защото всеки съд я прилага; - отрицателното е, че съдилищата не са контролни органи
разполагащи с правомощия насочени към институциите. Техните правомощия са свързани
с противоконст – др правомощия нямат. Филосожската концеия за К контрол е различна от
тази на Келзен, затова в Сащ по-рано възниква този тип контрол, защото той е непълен;
Концентрирана – тази с-ма е предвидена по модела на Ханс Келзен и школата му. С К се
установява специализиран орган наречен КС, той има мн правомощия (около15) насочени
към осъществяване на контрол за конституционосъобразност в/у актрове и д-я на публи1ни
органи и др публични субекти (при избори); + контролът е съсредоточен върху КС.
Членовете му са съдии с висока професионализъм и специализирана подготовка. КС има
много правомощия – чл.149 К (1) КС: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;
2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на
другите актове на НС, както и на актовете на президента; 3. решава спорове за
компетентност между НС, президента и МС, както и между органите на местно
самоуправление и централните изпълнителни органи; 4. произнася се за съответствието на
сключените от Р. Б-я международни договори с Конституцията преди ратификацията им,
както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с
международните договори, по които Б-я е страна; 5. произнася се по спорове за
конституционността на политическите партии и сдружения; 6. произнася се по спорове за
законността на избора за президент и вицепрезидент; 7. произнася се по спорове за
законността на избора на народен представител; 8. произнася се по обвинения, повдигнати
от НС срещу президента и вицепрезидента. (2) Със закон не могат да се дават или отнемат
правомощия на КС.; Съпоставката м/у двете системи е трудна, защото са резултат от
различен възглед; Концентрираната с-ма трябва да бъде по-приближена до гражданите т.е
основно гражданите да могат да сезират КС и да искат отмяна на противоконституциоонни
действия, които ги засягат. За да се преодолее този минус в много страни е приет
институтът на индивидуалната жалба (Германия, Австрия..) това е възможност на всеки
гражданин да се обърне към КС и да поиска той да обяви даден закон за
противоконституционен, ако той се окаже право за решаване на негов субективен проблем.
В Б-я такова правомощие не е предвидено, говори се за него, но се отлага. Тук КС се
сезира от опредлен брой субекти. В бълг. Кп е предвидено 1 правомощие, което липсва при
другите д-ви – задължително да тълкува конституционните норми;
3. ИЗТОЧНИЦИ НА КП
К п-дие е подотрасъл на Конст. право, ето защо източниците му не се различават
съществено от тези на конституционното право. 1) Конституцията – в нея има цяла глава
посветена на КС – глава 8; 2) Закони, които изрично са посочени в К, а имат органичен х-р,
с които се създават или регулират конституционно установени институции: Закон за
избиране на президент и вицепрезидент на репужликата, Закон за избиране на народни
представители... 3) Закон за КС 4) Правилник за организацията и дейността на НС – той е
НА издаден от НС, който регламентира функциите на НС. Правилникът не е закон по
формални причини. Има разлика в предмета и по същество, по съдържание – няма. По
силата на Кп нормите в него имат задължителен х-р. Той също трябва да е
законосъобразен. 5) Международните договори – източник са когато се иска да се прогласи
приоритета им спрямо вътрешното законодателство. Те са акта, спрямо който КС
преценява съответствие с вътршния акт. При противоречие на вътрешното законодателство
и м/ународните договори, приоритет имат м/ународнте договори; 6) Актове на КС – имат
задължителна сила. Актовете, с които КС тълкува конституционните норми имат
значението на вторично конст. норми и тяхната сила е съпоставима със силата на
конституционните текстове; К не установява забрана КС да издава акт, който противоречи
на предходен негов акт; само в изключителни случаи КС може да се отклони от практиката
си, за 19г. това се е случвало 4-5 пъти. КС не може и не трябва по никакъв повод и при
никакви ситуации да постанови решение, което да влиза в противоречие с др решение, с
което се тълкува конституционна норма. Длъжен е да се съобрази с това решение докато К
е жива, защото чрез тълкувателното решение се създава вторична конституционна норма,
която не може да се отмени дори и от създателите и! Практиката на КС е задължителна за
всеки субект и е ценен източник на КП-е.
4. КОНСТИТУЦИОННО ПРАВОСЪДИЕ И КОНСТИТУЦИОНЕН ПРОЦЕС
Понятие за Конституционно правосъдие – дейност, извършвана от КС по въздаване на
правото при решаване на конституционноправни спорове. Това е правосъдна дейност ,
която се отличава от традиционото правосъдие по няколко основни белега: осъществява се
от една специализирана юрисдикция, специален орган –КС; конст. п-дие не решава
спорове по конкретни субективни права, а решава въпроси свързани с
конституционосъобразността на актове на представители на върховната власт – спорове
при взаимоотношенията им и спорове при действието на всички органи на държавната
власт. Конституционен процес – съвкупност от правилата, по които се осъществява
конституционното правосъдие. Тои обхваща въпросите – как се образува
конституционното дело, двете фази на разглеждане на делото – по допустимостта и по
решаване по същество, начина на взимане на решение, силата/ действието на решението;
Източници на конституционния процес са – глава 8 К (2 фази, кой може да сезира, сила на
решението), закона за КС (правомощия при разглеждане на делата), правилникът за
организацията и дейността на КС (издава се от КС и е позаконов НА; организацията на
заседанията, доказателства и доказателствени средства); практиката на КС – решенията и
определенията, те касаят процедурата – как, кога, защо, от кого се образува делото...
Специфика и особености на конституционни процес спрямо процеса при осъществяване
на традиционното правосъдие – традиционното правосъдие се осъществява въз основа на
специални процесуални правила, които са различни спрямо различните клонове на правото
АПК, ГПК, НПК...В процесуалните правила осъществявани от традиционното
правосъдие преобладават императивните норми и всяко отклонение от тях води до
опорочаване на решението. При К процес преобладават диспозитивните норми, т.е КС
може да варира, той не е обвързан от особени императивни разпоредби. Има по-голяма
свобода и гъкавост. КС може да призове които страни иска, атрадиционния е задължен да
издири всички заинтересовани страни. КС има по-голяма свобода; Конституционни
процес не е добре регламентиран в Б-я, накъсан е. Трябва да има специфични правила за
няколко вида дела – нормен контрол, тълкуване на К текстове, решаване на статусни
правомощия;
5. КС КАТО ИНСТИТУЦИЯ

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Конституционно правосъдие

КП възниква най-рано в Америка – 1803г. и в най-популярна. форма – конституционен контрол по отношение на законите; възниква с решение, докладвано от съдия Маршал...
Изпратен от:
teodoradoneva
на 2012-03-09
Добавен в:
Лекции
по Конституционно право
Статистика:
111 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Конституционно право

14 ное 2007
·
603
·
36
·
7,097
·
276

КС се произнася по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите се обнародват в Държавен вестник...
 

Правомощия на президента на Р.България


Компетентността на президента е съвкупността от неговите служебни права и задължения в качеството му на държавен глава....
 

Конституционно правораздаване


Конституционното правораздаване е сравнително нова институция в модерната правова държава. Това е институтът, чиято цел е да разрешава противоречията в правото...
 

Конституционно правосъдие

Материал № 821930, от 09 мар 2012
Свален: 111 пъти
Прегледан: 164 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 19
Брой думи: 9,669
Брой символи: 58,971

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционно правосъдие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала