Големина на текста:
РЕФЕРАТ
„Тримата големи”. Парижката мирна конференция
Първата световна война предизвиква множество проблеми, свързани с
реглементиране на присъдите над победените, с укрепване на постигнатото ново
съотношение на силите и с изграждането на следвоенен международен ред, основан на
морални, политически и общо хуманни критерии.
Големите държави от Антантата и САЩ замислят панорамата на следвоенния
свят още в началото на войната. Специална комисия в състав от 150 научни работници
в САЩ разработват принципите на бъдещия мир. Подобни задачи изпълнява нарочен
Изпълнителен комитет в Париж. Подготвителните институти, както и преките
съветници на държавните глави, правят всичко необходимо, за да подготвят
мирновременните решения, които ще се вземат от т. нар. „голяма тройка”- британския
министър-председател Лойд Джордж, френския му колега Жорж Клемансо и
американския президент Удроу Уилсън.
Дейвид Лойд Джордж, синът на Джордж Уилям и
Елизабет Лойд, е роден в Манчестър на 17-ти януари 1863
година.
Дейвид Лойд Джордж е британски политик. Той е
министър-председател на Обединеното кралство по време на
Първата световна война и е последният либерал избран на тази
длъжност. Дейвид Лойд Джордж е роден като Дейвид
Джордж. Баща му е бил директор на общо училище, но умира
млад. Дейвид израства при вуйчо си Ричард Лойд. От благодарност към него, младият
Дейвид Джордж прибавя Лойд към името си. Ричард Лойд също така осигурява
средства на Дейвид да следва правни науки.
През 1890 Лойд Джордж е избран за представител на либералите от уелския
избирателен район Кернарфън в Камарата на общините, което право той притежава до
смъртта си през 1945 г. Той принадлежал на лявото крило на Либералната партия. Още
от рано младия депутат привлича внимание с пламенните си, понякога агресивни
изказвания. Първоначално той настоява за по-голяма автономия на Уелс. Изказвал се е
срещу войната на Бурите. Възгледите му по онова време били пацифистки. През 1905
Лойд Джордж става търговски министър в кабинета на либерала Хенри Кембъл-
Банерман. Когато премиера умира през 1908 г., неговото място заема дотогавашният
министър на финансите Хърбърт Хенри Аскуит. Освободеното от Аскуит министерство
е поето от Лойд Джордж. Длъжността заема до 1915.
Като финансов министър, той се застъпва за основни социални реформи, като
общ британски пенсионен фонд. За финансиране на своята амбициозна социална
програма през 1909 той въвежда първото прогресивното подоходно облагане във
Великобритания и значително повишава данъка върху наследството. Това довежда до
ожесточена съпротива на камерата на лордовете. Тя бива преодоляна през 1911 със
Закона за парламента, който трайно намалява властта на горната камера.
Пацифистките настроения на Лойд Джордж се променят в следствие на втората
Мароканска Криза през 1911. В известната си реч за имението, той за първи път
споделя своята готовност да приеме войната в смисъл на ultima ratio, като последно
средство на политиката. Въпреки че по време на юлската криза през 1914 той е сред
членовете на британското правителство, които се опитват да предотвратят участието на
Великобритания в една европейска война, след като Британската империя обявява
война на Германия на 4 август 1914 г., остава единственият член на "радикал-
пацифското" крило на кабинета и е готов да остане в правителството. От името на
правителството той основава бюро за пропаганда на войната. През 1915 става министър
на мунициите и през 1916 министър на войната.
В началото на декември 1916 година Лойд Джордж заплашва Аскуит с оттегляне
от правителството и го принуждава да подаде оставка като премиер. Лойд Джордж
застава начело на правителството и включвайки консерваторите, формира широко
коалиционно правителство. Поддръжниците на Аскуит отиват в опозиция и така
разцепват либералната партия. През следващите години той си извоюва почти
диктаторска позиция в кабинета и преследва политиката да продължи войната до
пълното поражение на германския Райх. Лойд Джордж става движещата сила за
воденето на икономическа война във Великобритания. Благодарение на така развитата
икономическа система и на нейните отстъпки за работниците, британската икономика
не се изтощава.
Още от самото начало на войната Лойд Джордж стои в групата на така
наречените източни британски политици. Те смятат, че решителния удар трябва да се
търси не на силния германски западен фронт, а първо срещу германските съюзници на
изток. През критичната във военно отношение за Антантата 1917 г., вместо да
преследва метода на постепенното унищожаване на Германия, Лойд Джордж се опитва
да я отслаби чрез постигането на сепаративен мир с Австро-Унгария.
На 20 Март 1917 г. Лойд Джордж описва целите на Великобритания през
Световната война така: отстраняване на „реакционните военни правителства” и
създаването на „обществени правителства”, като основа на международния мир. На 4
август на същата година, „Националният комитет за целите на войната” приема Лойд
Джордж и Аскуит като председател и подема активна кампания с тези цели.
На Версайската мирна конференция той заема средна позиция между своите
съюзници, президента на САЩ Удроу Уилсън и френския министър-председател Жорж
Клемансо. Той се застъпва за политическо наказание за Германия, върху която той
хвърля основната вина за войната, но не споделя желанието на Клемансо за
териториално разпокъсване на страната и за дълготрайното и икономическо ощетяване.
Фактът, че в южната и източната гранични области Прусия и Горна Силезия се
провеждат референдуми за оставане в немския Райх, се дължи главно на инициативата
на Лойд Джордж.
В крайна сметка Лойд Джордж не успява със своето искане: Новата карта на
Европа трябва да бъде изготвена така, че да не оставя причина за спорове, които в
крайна сметка биха довели Европа до нова война.
През 1919 и 1920 г. Лойд Джордж успява чрез преговори да предотврати
работнически вълнения в Англия. След войната той не постига успехи във външната си
политика. Неговите усилия да се образува голяма гръцка империя за сметка на Турция
се провалят.
Жорж Клемансо е френски политик и журналист,
дългогодишен водач на Радикалната партия. Като министър-
председател на Франция (1917-1920) той е основният
инициатор на Парижките договори след Първата световна
война. Той председателства Парижката мирна конференция,
започнала на 28 март 1919. Вместо него, след войната за
министър-председател е избран Александър Милеран.
Жорж Клемансо е роден на 28 септември 1841г. в окръг Венде, който се намира
в западната част на Франция. Родителите му са Бенжамeн Клемансо и Софи Гутеро.
Баща му е лекар по професия и е отявлен републиканец. Той указва силно влияние

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 яну 2020 в 10:31 в момента не учи на 46 години от София
01 дек 2019 в 23:35 студент на 22 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Стопански факултет, специалност - Икономика, випуск 2019
10 дек 2018 в 21:08 ученичка на 45 години
07 ное 2018 в 10:18 в момента не учи
 
Подобни материали
 

Парижката мирна конференция. Версайска система от мирни договори

09 яну 2007
·
891
·
14
·
2,041
·
1

С края на Първата световна война всякакви идеи за установяването на световния мир витаят из Европа. Франция кипи от мъст към Германия, не само заради голямата агресия, която Германия е проявила през войната, а също и заради по-ранни противоречия...
 

Удроу Уилсън

09 май 2007
·
207
·
3
·
593

Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) (28 декември, 1856– 3 февруари 1924), е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ.
 

Последиците от Първата световна война

17 окт 2007
·
360
·
2
·
573
·
132

Голямата тройка. Обществото на народите. Полотически последици. Социални промени.
 

Версайската система от мирни договори

29 юли 2007
·
584
·
3
·
680
·
176

Първата Световна война продължава повече от четири години и се оказва непоносимо изтощителна. Милионите убити и осакатени в настъпателни и отбранителни операции са заместени от нови милиони.
 

Парижката мирна конференция и подписване на мирните договори с балканските страни. Териториално-политическо статукво на Балканите в резултат на мирните договори и отражението му върху взаимоотношенията между балканските страни след войната;

19 юни 2007
·
543
·
19
·
2,678
·
237
·
1

Разработка на последиците от Първата световна война за страните от Балканския полуостров и техните външни отношения в резултат на договореностите от Парижката мирна конференция (1919г.)
1 2 3 4 5 » 7
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Труден)
19
38
1
1 мин
18.09.2019
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Лесен)
24
17
1
4 мин
02.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

"Тримата големи”. Парижката мирна конференция

Материал № 820244, от 06 мар 2012
Свален: 56 пъти
Прегледан: 116 пъти
Предмет: История
Тип: Реферат
Брой страници: 14
Брой думи: 4,265
Брой символи: 25,804

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Тримата големи”. Парижката мирна конференция"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
77

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
196 22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения