Големина на текста:
Тодор Влайков
Тодор Генчов Влайков (1865 – 1943), още наричан с псевдонимите си
Веселин, Дядото и Учителят, е български писател, общественик и политик
и един от основателите на народническото течение в българската
литература. Роден е на 13.02.1865г. в град Пирдоп в семейството на беден
тъкач. Цялото семейство на писателя – и майка му, и баща му, и брат му, и
сестра му се трудели неуморно от сутрин до вечер, но въпреки това били
сплотени, честни и добродушни, а скромните им съседи и роднини ще се
окажат бъдещите герои във Влайковите творби. Когато Влайков е на 5
години, неговият 9 години по-голям брат Аглипий го научава да 1ете и
пише, след което Влайков постъпва в училището в родния си град, където
учи до 1876г. Въстанията обаче му попречили да продължи учението си
другаде. Интересът на Тодор Влайков към литературата предизвикали
стихосбирката на Иван Вазов „Избавление”, „Злочеста Кръстинка” на
Илия Блъсков и „Наводнението на Дунава”. През 1878-79г. той постъпва за
ученик в Софийската гимназия, където се запознава с произведенията на
руските класици Пушкин, Лермонтов и Гогол. Влайков започва да пише
стихотворения по подражание на Вазов. Тези стихотворения са изпратени
до редактора на „Периодическо списание”, но биват отхвърлени, тъй като
нямали качества на художествени произведения. По-късно тези
стихотворения са издадени в пловдивския вестник „Марица” под общото
заглавие „Македонски сълзи” (1883). През 1885г. написва и първите си
разкази „Седянка” и „Златко или разказ за една бабичка”.
Тодор Влайков успява да получи стипендия, за да учи филология в
Московския университет. Но още незавършил годината, Тодор Влайков се
завръща в България, поради Сръбско-българската война. Когато отново се
завръща, Влайков постъпва в отдела по славистика без ентусиазъм. През
1889г. той пише „Дядовата Славчова унука”. Тази повест е изпратена на
брат му Аглипий в България, за да я отпечата в „Периодическо списание”.
Почти веднага след първата му повест той започва и завършва „Леля Гена”
(1890). „Леля Гена” е художествен очерк за едно сложно социално-битово
и психологическо явление в българското село. Тук Влайков разказва
спокойно, търпеливо, без афектации и отклонения. Следват повестите „Две
майки”, „Косач” и „Среща”, в които се възхвалява трудолюбието и
високата нравственост на българина. След като завършва университета
Влайков започва работа като учител в третокласното пирдопско училище,
но се спречква с опартизанен учител и решава да стане учител в някое село
около Пирдоп. Временно заема длъжността учител в Търновската
гимназия. Междувременно във вестник „Мисъл” излизат разказите на
Влайков „Ратай”, „Чичо Стайко”, „Вестовой”, „Кандидат за лакей”. През
1897г. излиза първи том разкази и повести, съдържащ разказите „Златко”,
„Дядовата Славчова унука”, „Среща”, „Мечти и действителност”, „Учител
Миленков” и „Кметове”. Влайков започва работа като преподавател по
руски и български език в Софийската мъжка гимназия. Също така написва
читанки за четвърто, трето и второ отделения. Влайков организирал и
селски библиотеки и читални, вечерни и неделни училища за възрастни.
Тодор Влайков заема длъжността депутат от народното събрание,
основател е на първата кооперация в България и един от основателите на
Български учителски съюз. Член е и на българското книжовно дружество
(БАН). Тодор Влайков е сред основателите и първи лидер на
Радикалдемократическата партия. Той се запознава и се сближава с Найчо
Цанов, Алеко Константинов и други демократично настроени идеалисти. В
резултат на това Влайков изоставя временно литературата. През 1902г.
партията издава списание „Демократически преглед”. Едва след 30-
годишна политическа кариера Влайков отново се завръща към
литературата. Той написва две повести: „Житието на една майка” и
„Стрина Венковица и снаха й”, но се страхува да ги издаде, понеже се
чувства изостанал от своето време. Влайков пише и автобиографична
книга, озаглавена „Завой”.
Влайков като писател се е проявил главно в три области: 1) художествени
произведения повести и разкази; 2) статии от обществено
просветителен характер; и 3) статии от политико – икономичен характер.
Влайков единствен е истински епически художник в пълния смисъл на
думата. Неговият обективен, спокоен тон на наблюдател създава едно
равно настроение. Художникът не поразява с никакви външни ефекти, не
ни изправя пред изненади. Той само отбелязва случките, чертае със
спокойна ръка характера на хората и ако изказва мнение за тях, то ще е
мнението на околните, на близки, на съседи. А хората, които представя в
творбите си, са хора от най-обикновения разред, хора почти незначителни,
неспособни изведнъж да ни овладяват. Заради това Влайков е първият
истински реалист в нашата литература. Влайков се е вдъхновявал
предимно от своето родно място, подобно на писатели като Михалаки
Георгиев и Елин Пелин. Така Влайков черпи изключително из средата на
малкото еснафско-земеделско общество в родното му място. В това
общество писателят търси човека с неговите страсти, с морала на средата.
Център на сюжета всякога е нещастният страдален образ на героя.
Страданието е лайтмотивът на всичките му произведения. Разказите му са
оригинална жанрова смес – нито битов очерк, нито спомен, нито лирична
изповед, нито сюжетно повествование, а всичко това в органично цяло. Те
затварят читателя в патриархален свят, в идеализираната старина,
издигната над съвременността.
Влайков не анализира душевния живот. Като романтик той установява
само състоянията. Той изобразява страстта на ревнивата майка и свекърва
(„Стрина Венковица и снаха й”), изобразява привързаността на старите
към традициите и накърнения авторитет на майката („Детенцето на кака
Дона”), показва еротичното влечение и неговото разрушително действие
(„Златко”), показва чистата любов като тържествуваща песен в живота на
младите („Дядовата Славчова унука”), но и любовта като саможертва и
страдание за любимия човек („Леля Гена”), а в „Седянка” виждаме
любовта като инстинкт за красота и поезия. Освен тези сюжети с битово-
етичен характер у влайковото творчество срещаме и сюжети от социален
характер – като разложението на патриархалната задруга („Чичо Стайко”),
разрушителното действие на някои страни от военщината („Стрина
Радовица се вълнува”), пропадането на еснафското съсловие („Неканен
гост”) и съдбата на безпомощния работник („Ратай”). Всички герои на
произведенията са някакви страдалци, нещастници и жертви, които търсят
пътя в живота, стремят се да осмислят тоя живот със светлината на някакво
етично начало. Влайков чрез съдбата на своите герои е искал да се добере
до смисъла на живота, да прозре в човешкото сърце и душа висшето
начало, да отгатне тайната на човешкото щастие. Но още не подкрепя
бунтовността на селянина, при все че разбира простосърдечната му мъка.
Привличат го образи на млади люде, които страдат за любовта си. Те едва
преодоляват свенливостта и покорството, както е в разказа „Дядовата
Славчова унука”. Именно тук потича разказът за работния, честния,
паметния и почитан Дядо Славчо, за домашното му щастие и нещастие, за
живота и бедите на неговата унука Райка. Сякаш не разказ се разгръща, а
тече умилното възхищение на писателя от онова, което е била
простодушната старина. Неговата критичност е все свенлива и сдържана. В
един щастлив идиличен свят на младежки задирки, на чиста обич има и зло
– то идва от хора като Хаджи Донко, поддържащи консерватизма на дядо
Славчо. Но Влайков не се задълбочава в конфликта, а го разрешава
щастливо.
Разказът на Влайков е претрупан с подробности. Особено характерни са
изрази като „токо”, „па”, „най”, в които изпъква индивидуалността на
селската маса. Авторът употребява и някои старинни звателни и дателни
падежни форми, които онародяват езика.
Тодор Влайков умира на 28.04.1943г. В края на живота си писателят
загубва зрението си. Умира на Великден, точно след пасхалния поздрав
„Христос Воскресе!” с усмивка на лице.
В крайна сметка в българската литература Тодор Влайков има двояка
заслуга: 1) че до известна степен продължава нейните демократични и
патриотични традиции и 2) че насочва редица български белетристи след
Освобождението към живота на трудовия народ.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 юни 2020 в 10:28 студент на 33 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2020
03 юни 2020 в 10:55 в момента не учи на 32 години
 
Подобни материали
 

Пенчо Славейков и народното творчество

02 май 2006
·
1,503
·
4
·
1,523
·
857

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,047
·
2
·
732
·
872
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Образът на гергана - въплъщение на народния идеал за красота

27 дек 2006
·
5,132
·
2
·
361
·
956
·
20

Гергана е описана като обикновено момиче от народа. На нея са й присъщи привързаност към дом и родина , към близки и роден бит.
 

Пенчо Славейков - биография и творчество

28 фев 2006
·
1,206
·
3
·
1,327
·
870
·
1

Пенчо Славейков - жизнен път и творческо дело.
 

Изворът на белоногата - анализ

30 апр 2006
·
9,221
·
3
·
921
·
993
·
4

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
1
2 мин
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Тодор Влайков

Материал № 819036, от 04 мар 2012
Свален: 135 пъти
Прегледан: 187 пъти
Предмет: Литература
Тип: Биография
Брой страници: 3
Брой думи: 1,065
Брой символи: 6,600

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тодор Влайков"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
154 6

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
79 6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала