Големина на текста:
1.Предмет на медицинската психология:
Медицинската психология се обособява като самостоятелна наука през последните десетилетия на миналия век. Нейните основи обаче имат корени в
историята на медицината, на психологията и на философските школи. С историята на медицината са свързани проблемите на описанието,
обяснението, лекуването и профилактиката на психичните отклонения при телесните и психичните болести. С историята на психологията са свързани
въвеждането на психологичните методи за изследване и психологичната теория за обяснение на тези отклонения.
Опити за обяснение на психичните отклонения са правени от дълбока древност. Едно от първите обяснения е зависимостта на болестта от
темперамента. Хипократ (V в. пр. н. е.) и Гален (II в. от н. е.) създават учението за четирите основни типа темперамент, които и до днес се посочват от
немалко автори като предболестна основа за реакцията на личността спрямо болестта. През Средновековието господства демонологичното разбиране
на психичните болести, които са били обяснявани с овладяване от дявола. Научните основи за обяснението на болестите, а оттам и на психичните им
прояви се поставят с разработването на основите на съвременната медицина. Развитието па физиологията от началото на XX в. досега постоянно
обогатява медицинската психология с данни за разкриване на закономерностите на психо-соматичната и сомато-психичната зависимост.
Медицинската психология най-общо казано изучава психологичните проблеми, които възникват в медицината. Медицинската психология изучава
психиката на болния човек или участието на психичните фактори за появата, развитието и изхода от психичните и соматичните заболявания.
2. Задачи на медицинската психология:
Основна задача на медицинската психология е да подпомогне лечението и предпазването от заболявания чрез изработването на цялостен подход към
болния. Този подход се нарича психотерапевтичен. Той е задължителен да се прилага от всички участници в медицинските екипи – включително
лекари, медицински сестри, санитари, социални работници... Основни характеристики /изисквания/ на психотерапевтичния метод са:
- трябва да е индивидуален, съобразен с уникалните особености на всеки един болен, с личностовата му характеристика – затова трябва да се опознае
болния. - да се осигури на пациента независимо от неговия пол, възраст, раса и др. отношение на зачитане и подкрепа.
- да се градят такива отношения с пациентите от страна на персонала, чрез които те се мобилизира т , активира т да участват в процеса на лечението, и
да поемат част от отговорността за своето лечение и здраве.
- спрямо всеки пациент да се осигурява зачитане , разбиране и подкрепа.
- изисква така да се организират отношенията с пациента, че да му се вдъхва вяра, надежда, оптимизъм, но без да е нужно да бъде заблуждаван, а това
да е реална преценка на ситуацията.
Това са основните, практически задачи в медицинската психология.
Други задачи на Медицинската психология са: - да изучава личността на болния;
- да изучава взаимоотношенията между болния и медицинския персонал и възможностите за тяхнотооптимизиране;
- да изучава психичните прояви, които съпътстват различните соматичнизаболявания;
- да изучава ролята на психиката в хода на различните заболявания /за появата на заболяването, както за неговия изход ипрофилактика/;
- да изучава влиянието на заболяването върху психиката и поведениетонаболния;
- да разработва методи за диагностика ипсихотерапия;
- да изучава системата на здравеопазването и да прилага организационни мерки за нейното оптимизиране от психологична гледна точка.
3. Раздели на медицинската психология:
Медицинската психология се развива със зараждането на Психологията като наука. Малко по-късно се отделя. Основни раздели на МП са:
- клинична психология – занимава се със създаване на методи за психотерапия на душевно болните. Изучава личността на душевно болните,
поведението им, психични заболявания, разстройства. Тя е в обща сфера спсихиатрията.
- организационна психология – занимава се с бизнес, организация на труда, мениджмънт – един от най-интензивно развиващите се раздели.
- патопсихология – изучава психиката и поведението на соматично /телесно/ болните и създава методи и изследвания на болния човек въобще.
- психопатология – изучава разстройствата на отделните психични сфери –механизъм на възникване,особености.
– психология на здравето – според СЗО здравето е: липса на заболяване, разстройство или страдание. Здравето е състояние на пълно физическо,
психическо и социално благополучие, а не просто липса на заболяване или увреждане. В миналото Здравната психология е била възприемана
като антипод на биологичната медицина. В наши дни вече няма разрив между тях. Здравната психология дава обучителен, научен и професионален
принос на Психологията по отношение на поддръжането на добро здраве и превенция на болестите. Здравната психология търси медицински,
социален и психологически отговор на въпроса: Защо хората се разболяват?
Разбиране за болката: дава медицински, психологически и социален отговор на въпроса – био-психо-социален модел на здравето. Една и съща област
на мозъка отговаря както за физическата така и за емоционалната болка, затова разбитото сърце от емоционални проблеми боли много. За хората с
хронична болка е характерна тревожността като личностова характеристика. Имат по-малко социална подкрепа. Тревожността и страха усилват
болката. Наличието на приятел намалява болката.
Психологически последици от болката: при пациенти с хронична болка се наблюдава атрофия в челния дял на мозъка. Те имат намалена способност
за вземане на решения при рисковизадачи.
Социални последици от болката: връщане на спомена за болката; позволяване на болката да повлияе върху способността на индивида да се справя с
задълженията си /социални роли/, нарушаване способността да си част от екипа; нарушаване способността да се поддържа приятелство.
Фактори заздравето: два основни вида.
Рискови състояния – видове поведение или преживявания, които повишават вероятността от поява на негативни здравни резултати. Психосоциални
рискови фактори – депресия, социална изолация, стрес свързан с романтични взаимоотношения или развод, социално-икономически статус през
периода на детството - водят до сърдечно-съдови заболявания.
Проективни /защитни/ - личностни, социални и институционални ресурси, които спомагат за постигане на добри, позитивни здравни резултати.
Психосоциални проективни фактори – намален негативен ефект на рисковите фактори, социална подкрепа, оптимизъм, самооценка.
Пътища на фактора – два основни начина на комбиниране на факторите: Медиация – рисковите фактори и връзките между тях водят до болестта -
един фактор води до друг /безработица – стрес - сърдечносъдова реактивност - сърдечно съдово заболяване; безработица - загуба на доходи и
медицинска помощ - невъзможност да се заплаща лечението - сърдечносъдово заболяване/. Модерация – рисковите фактори могат да усилват или
намаляват влиянието на другите фактори върху здравето /безработица - сърдечносъдово заболяване = ако има социална подкрепа може да не се стигне
до заболяване; безработица - поведение тип А = сърдечносъдово заболяване/.
- поведенческа медицина – сравнително нов клон на МП - свързва поведенческите и биомедицински познания с познанията за физическото здраве и
болест. Възниква поради факта, че в наше време коренно се променя характера на заболяването. Днес смъртността от туберколоза, грип, инфекции е
спаднала от 580 на 30 на 100 000 /голям дял за това има откритието на антибиотиците/. В наши дни е нарастнал дела на хората, които боледуват и
умират от заболявания, при които поведението играе водеща роля – рак, инфаркт... Според СЗО половината от водещите причини за смъртност в наше
време са свързани с поведението. В тази връзка възниква Поведенческата медицина – тя основно изучава хроничната болка и упоритите типове
нездравословно поведение – тютюнопушене /причинява сърдечносъдови заболявания, рак, проблеми с белите дробове/, вредните ефекти зависят от
дозата; алкохол; наркотици. Има много рецидиви при отказването им. Затова трябва да се работи за превенция. Злоупотреба с алкохол – цироза на
черния дроб, няколко вида рак, много злополуки, семейни проблеми. Пристрастяването идва от различни социални, биологични и психологични
проблеми. Има сложни програми за лечение с ниска успеваемост. Злоупотреба с храната - анорексия - краен отказ от приемане на храна, може да
завърши със смърт в 5% от случаите, 1/3 боледуват хронично. Обикновенно са трудолюбиви, перфекционисти, но са и неуверени в себе си. Два типа
семейства генерират този проблем – в които се държи всичко да е идеално, пред хората; и другия тип – обсебващите, които не позволяват
самостоятелност на децата си. Булимия – има преяждане със загуба на контрол, след това се чувстват виновни, преяждането е последвано от различни
форми на очистване – най-често повръщане. Пациентките са лабилни, склонни към депресия. Възприемат себе си изопачено – 38 кг. се виждат дебели.
Имат интензивни страхове от напълняване. Цялостната им преценка за собствената личност зависи от килограмите. Стремят се да регулират глада по
психологически път, не по физиологичен. Затлъстяване – болест, присъства в МКБ, повишава риска от хипертония, диабет, сърдечносъдови
заболявания. България е на 5-то място в Европа по затлъстяване, по тютюнопушене – на 2-ро. Поведение тип А = инфарктно поведение – хората с
това поведение боледуват 2 и половина пъти по-често от инфаркти, отколкото общата популация. В основата на това поведение лежи амбицията,
кариеристи, отдадени на работата, почиват малко, постоянно са в състезание с околните, страдат ако загубят...
1
4. История на медицинската психология:
През 1852г. немският психолог Лотце издава първото ръководство по медицинска психология. През 1879г. Вунд създава първата в света лаборатория.
В нея той изучава връзките между физическата енергия и нервните импулси /превръщането на физическата енергия в нервни импулси/. По-късно
Бехтерев създава подобна в Русия.През 20-те години на ХХ век Кречмер издава труда си “Медицинска психология”, в който описва типовете
личности. През 50-те години Алекзандър написва първото ръководство по медицинска психология. През този период Фройд популяризира своята
теория – издава ,,Интерпретация на сънищата”- това се счита за официалното раждане на психологията.
През 50-те години на ХХ-ти век се развива психо-соматичната медицина. През 60-те години се развива хуманистичното направление в Психологията,
което полага основите на Медицинската терапия. Тогава Маслоу създава своята теория за потребностите.
Теория на Маслоу : Една от водещите теории в психологията: Това е Теория за потребностите, според нея потребностите са йерархично
подредени една над друга. Маслоу смята и доказва в теорията си, чехората са искащи същества – от какво има нужда човек в даден момент, зависи от
това, какво е получил в предходния. Маслоу чертае пирамида на потребностите, в основата на която са тези потребности, които винаги имат
предимство:Потребности: 1.Физиологични – храна, вода, сън, удоволствие, майчинско поведение,въздух...
2. Сигурност – активира се тогава, когато 1. е удоволетворено поне на 50% защитеност, сигурност, липса на болки, физически атаки, потребност да
усещаш живота си като подреден – имат предимство пред всички над тях. 3. Социални потребности – от близост, принадлежност, приятелство,
даване и получаване на любов, да се чуства част от групата.4. Оценка – потребност на АЗ-а от самоуважение /независим, силен, свободен/ и уважение
от страна на другите /репутация, престиж, признание/ 5. Самоактуализация – потребност човек да развива потенциала си, да постигне това, на което
е способен, да разива себеси.Според Маслоу само някои хора могат да актуализират това последно ниво на потребности. Само
неудовелетворените потребности мотивират човека. Той отбелязва, че при някои хора наблюдава изключение – например 4. оценката да е по-важно от
3. любовта – това е най-честото обръщане на йерархията. Друго изключение е при естествено креативните хора – при които потребностите от
самоактуализация може да се развият, независимо от това, че потребностите от по-долно равнище не са удоволетворени. Друго изключение – в
детството, когато потребността от любов е много важна, но човек е бил лишаван, в зряла възраст остава перманентна потребността и пречи на
развитието му..Потребност, която може да бъде удоволетворявана дълго време – хората са склонни да я подценяват – не са гладували дълго време –
подценяват храната,глада.
5. Здраве и болест; норма и абнормност:
Според СЗО – психичното здраве е способността на здравата личност да изгради хармонични отношения с околните и да участва творчески в
измененията на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда. Акцента тук е поставен както върху възможностите за адаптация, така и
върху активността
Преценката за психична болест се прави на базата наблюдение на поведението и изказванията на пациента. Тогава можем да градим предположения.
Много трудно се дефинира понятието ,,душевна /психична/ болест”.
Норма – нещо, което съпоставяме и сравняваме, мащаб. Във физиологичен смисъл нормалния организъм функционира в унисон с изискванията на
околната среда и се адаптира към нея. В психологически – възможност на индивида да изпълнява съответните за възрастта му индивидуални и
социални задачи, като притежава необходимите за това предпоставки – воля, интелект... В социално отношение – онова поведение, което се очаква от
обществото, одобрява се от него.Има трудност да се определи кое състояние е норма или абнормност – например при зависимостите – затова трябва да
сеатакуват рисковите фактори..Причини /етиология/ на психичните разстройства – комплексни, проявяват се по индивидуален начин при различните
индивиди. От условията, в които човек функционира зависи дали един рисков фактор ще се превърне в причина за заболяване. Друг усложняващ
момент е несъвпадението по време – ранна психо-травма може да доведе до проблем в зряла възраст. Освен това една и съща причина може да доведе
до най-различни болестни резултати и обратно. Учените ги систематезират в три групи:
1. предразполагащи фактори – които са включени в наследствените предразположения или са придобити в най-ранна възраст. Те влизат в широкото
понятие – конституция – например повишена ранимост.
2. отключващи – които непосредствено предхождат отключването на психологичното разстройство.
3.поддържащи – вече възникналото разстройство го поддържат и пречат на лечението. Понякога ако лечението е неправилно може да играе
поддържащ фактор на болестта.
6. Изследване на болен с психично разстройство.Изследването се извършва чрез разговор с пациента и чрез наблюдение. Обект на изследването са
душевните преживявания на пациента – това влияе на методите на изследването. Например чрез наблюдение следим поведението и въз основа на
всичко това съдим за неговите преживявания. Не само от това, което ни казва. Така информацията преминава през двойна бариера на субективност.
Най-важното умение на специалиста е да слуша внимателно и да наблюдава, да прави записки. Чак след това да прави изводи. Когато болния е в
състояние да дава надеждни сведения за себе си - се използва интервю. Задават се насочващи въпроси и се записват точните отговори, от тук следва,
че професионалиста трябва да може да води разговори. При водене на такъв вид интервю има основни правила:
1. Задължително зачитане на личността на пациента – конфеденциалност, достатъчно време, място, обстановката да е предразполагаща.
2. Ограничения – водещ трябва да е професионалиста, границите да са ясни, да се избягва фамилиарност, отстъпчивост.
3. Последователност на интервюто – започва се с актуалния проблем, който е поставен от пациента, чрез насочващи въпроси се уточняват
обстоятелствата, които са го предизвикали, уточняват се последователностите, с които се появяват симптомите, постепено се разкриват личностовите
черти и характера, условията на живот, личности, които са му оказали влияние в развитието. Засяга се темата за депривация и фрустрация през
различните възрастови периоди. Изясняват се конфликтите, в които е влизал – вътрешни или с други хора. Как се е справял с тях – механизмите.
Пълното интервю включва сведения за социалното функциониране на пациента и семейните взаимоотношения. В хода му от много съществено
значение е способността на интервюиращия да изслушва и да задава въпроси. Въпросите, които се задават могат да бъдат различни видове –
затворени-отговаря се с да или не / да не се прекалява с тях - правят интервюто формално /, отворени, провокативни – могат да засегнат болния, води
до загуба на доверие в интервюиращия, разпитване – ясни, точни въпроси, изискват бърз отговор, умерено да се прилагат, питане – по-добър начин,
гради се доверие, обяснява се въпроса и отговора. Понякога болните не могат да дават надеждни сведения за себе си – тогава те се дават от близките
или от медицинските и социалните екипи. – тест /изпитание, проба/ - всяка една ситуация, при която от изследваното лице се изисква поведение с
диагностично значение. Биват различни видове : тестове за максимално изпълнение – измерват най-доброто, което човек може да достигне – тестове за
способности, за постижения...; тестове за типично изпълнение – измерват как човек обикновено се справя; личностови тестове – за изследване на
личността – 2 големи групи – обективни /при тях има въпроси с посочени отговори, могат да се оценяват количествено/ и проективни /двусмислени
стимули, които изследваното лице трябва даинтерпретира/.– асоциативни експерименти – създадени като метод от З. Фройд, при него на
изследваното лице се дава дума /стимул/ и той изразява всички асоциации без да го прекъсват. В тези свободни асоциации, според Фройд се прокрадва
подсъзнанието.
7. Методи за изследване на отделните психични сфери:
- наблюдение – състои се в отбелязване на събитията и вариантите на поведението и водене на протокол за това, което е наблюдавано. Частен случай
е наблюдението в клинична среда – понякога не е обективно, защото пациента не е естествен. Важна стъпка за повишаване на обективността на един
метод е повишаване на компетентността на наблюдаващия. Да не се бърза с интерпретацията. Да се трупат данни от наблюденията и по-късно да се
интерпретира.
– тест /изпитание, проба/ - всяка една ситуация, при която от изследваното лице се изисква поведение с диагностично значение. Биват различни
видове : тестове за максимално изпълнение – измерват най-доброто, което човек може да достигне – тестове за способности, за постижения...; тестове
за типично изпълнение – измерват как човек обикновено се справя; личностови тестове – за изследване на личността – 2 големи групи – обективни
/при тях има въпроси с посочени отговори, могат да се оценяват количествено/ и проективни /двусмислени стимули, които изследваното лице трябва
даинтерпретира/.
– асоциативни експерименти – създадени като метод от З. Фройд, при него на изследваното лице се дава дума /стимул/ и той изразява всички
асоциации без да го прекъсват. В тези свободни асоциации, според Фройд се прокрадва подсъзнанието. Възприятията от познавателната сфера се
изследват с тахитоскоп – уред, чрез който цветови геометрични и други фигури се представят пред зрителното поле на човек за няколко секунди и
после се измерват бързината и точността им. Вниманието се изследва например с пробата на Бурдон /коректурна проба/ – при този тест на един лист са
изписани всички букви от азбуката разбъркано и задачата е например да се задраскат всички букви А, изследва се времето, грешките и се изчислява
2
концентрацията, устойчивостта... Друг метод са лабиринтите – при един такъв лабиринт трябва да се намери изхода от лабиринта без да се докосват
стените и собствените линии. Друг метод е шифърът – създаване на шифър по зададен образец за максимално бързо време. Един от най-
разпространението методи за изследване на памет та е заучаване на 10 думи – прочитат се 10 думи 5 пъти. Този тест има различни варианти – един от
тях е думите да са написани на картончета и да се прочетат и после да се разпознаят от други общо 20 думи. За зрителната памет един от най-добрите
методи е на Бентон – състои се от табло, на което са нарисувани 25 предмета, а от друго с 9 предмета. Показва се таблото с 9 предмета и след 1/2 час се
показва другото табло, за да намери изследваният 9-те предмета. Мисленето се изследва с различни задачи чрез използване на езика – произнасяне на
разни пословици, анализиране на тест и др. От обективните тестове за изследване на личностовата сфера най-голямо внимание заслужава Минесота
ММР І теста – състои се от 550 твърдения, които са записани на картончета и които трябва да бъдат разпределени в 3 графи - резултатите описват
личността в 10 клинични и 4 оценъчни скали. Друг тест е на Айнзег – състои се от 86 твърдения, на които се отговаря с да или не. Резултатите описват
личността в 3 клинични и 1 оценъчна скала. От проективните тестове внимание заслужава тестът на Роршах – състои се от 20 табла, на които има
мастилени петна, на които да разпознае изследваният фигури. Тестовете за интелигентност са два основни вида. Тест на Векслер и тест на Рейвън –
първия се състои от 11 субтеста – 5 вербални и 6 невербални. Вербалните са за изследване на паметта, познанията, речниковия фонд и т.н.
Невербалните включват съставяне на шифър, сглобяване на фигури от техните елементи и т.н. Резултатите ни дават IQ-то. Теста на Рейвън се състой
от 60 табла в 5 групи по 12, има матрица, трябва да се постави липсващия елемент. И двата теста имат варианти за деца и за възрастни.
Резултатът от един тест не може да даде оценка. Трябват няколко метода, тогава да се даде оценка от компетентно лице.
8. Психометрични показатели:
Методите за изследване на отделните психични сфери трябва да отговарят на определени критерии = психометрични показатели. Има три
основнипоказателя:обективност – означава независимост на резултатите от желанията на изследващия и изследвания. Постига се от
компетентността на изследващия и самия тест трябва да притежава такива скали.
надеждност, точност – гарантира точността на теста. Постига се с повторно изследване – трябва резултатите да са едни и същи. Трябва инструмента
на теста да е изпитван и да е с добре изготвени формуляри. Да се извършва в спокойна ситуация. Включва три показателя: достоверност (при
повторно изследване веднага след първия тест резултатите ще са еднакви), стабилност (гарантира, че при повторно изследване след повече време ще
бъдат съпоставими) и хомогенност (означава, че елементите на тестовете са така свързани помежду си, че мерят близки характеристики).
валидност – показва дали тестът мери точно това, за което е посочено, че мери. Тя се гарантира като резултатите от теста се съпоставят с резултатите
от клинично наблюдение или друг тест на подобна характеристика. Диагностичната валидност означава дали в теста са включени всички
диагностични критерии за даденото състояние.
9. Разстройства на възприятията:
Възприятието е процес, при които се извършва обединяване на усещанията в цялостен образ. Класифицират се според основния сензорен механизъм,
който ги гарантира – зрителни, вкусови, слухови.. Разстройствата на възприятиятаса: илюзии – това са
погрешни възприятия на реално съществуващи обекти. Може да са налице и при здрави хора, които са преуморени, развълнувани...
халюцинации – преживяване за възприятия на обект, без реално да съществува такъв. Те биват няколко вида. Най-разпространени са зрителните,
следвани от слуховите, вкусови, обончтелни... Всички халюцинации могат да бъдат прости и сложни. Вкусовите и обонятелните халюцинации са по-
редки.
псевдохалюцинации – при тях пациентите съобщават за гласове, които не са проектирани в пространството, а вътре в главата. Пациентът знае, че
този глас звучи само в неговата глава.
деперсонализация и дереализация – при дереализацията околният свят се възприема променен, а при деперсонализацията собственото тяло изглежда
променено.Всички разстройства на възприятията без илюзиите се приемат за психози.
10. Разстройства на мисленето и речта:
Мисленето е процес на откриване на съществени връзки, закономерности, отношения и свойства на явленията от околната среда. Реализира се като
процес в резултат на извършване на основни мисловни операции – анализ, синтез, сравнение, обобщение, конкретизиране... Разстройствата на
мисленето биват:
обстоятелствено мислене – при него не се прави разграничение между съществено и несъществено. Речта и мисленето на пациента са изпълнени със
страшно много подробности до степен да се губи основната нишка.
резоньорско мислене – от разказа на пациента не става ясно каква е основната идея на съдържанието. Обикновени неща се изясняват с безплодно
философстване и научни термини по много сложен начин = псевдомислене.
разкъсано мислене – при запазена граматична форма на изреченията, но без логическа свързаност на частите на изречението. Среща се най-често при
шизофренията.
паралогично мислене – вариант на разкъсаното мислене, при който логическите връзки са странни и неразбираеми за околните /ясни са само за
пациента/.
Разстройства в съдържанията:
свръхценни идеи – това са грешки в съдържанието на мисленето, към които липсва критично отношение, но които могат да бъдат коригирани
самостоятелно чрез разговор. Среща се и при болни и при здрави хора когато са неспокойни или тревожни – например ревност.
налудни идеи – това са грешки в съжденията, които са в грубо противоречие с реалността, но не подлежат на коригиране. Налудното мислене е
монологично.
натрапливи идеи – упорито повтарящи се мисли, които навлизат в съзнанието, въпреки че човек се опитва да ги изхвърли. Те са мъчителни, човек се
бори с тях. Те са елемент на по-леките психични разстройства като тревожност. Натрапливите мисли не се гонят, а се заместват с други. Много често
те са свързани с т.н. натрапливи действия.
Разстройствата на речта биват:
афазии –речта се е формирала,но следствие на някакво заболяване или травма се засягат речевите функции.
алалии – невъзможност за овладяване на речта още отдетство. И двете разстройства биват
моторни /когато разбира, но не може да говори – причината е в мозъка/ и сензорни /не разбира какво му се говори/.
11. Разстройства на паметта и съзнанието:
Паметта е способността на хората и животните да получават, запазват и използват информация или знания.Състои се от 3 процеса – възприемане,
съхранение и извличане. Разстройствата на паметта биват:
амнезия – при директни увреждания на мозъка, тоест травми, може да настъпи амнезия. Амнезията бива три вида ретроградна / когато се губят
спомени за събития преди произшествието/, антеградна /когато не могат да се придобиват спомени след произшествието, нови знания – най-
неприятна, с най-лоша прогноза/ и конградна /когато се губят спомените за самото произшествие или болестта/.
конфобилация – друг тип загуба, илюзия на паметта. В паметта на пациента има празнини, празнините се запълват с неща, които мисли, че са логични
да се случват.
Разстройствата на съзнанието: характеризират се с различна степен назагуба:
Количествени промени на съзнанието:
обнубилация – най-леката степен на помраченост на съзнанието. Болният изглежда унесен, много преуморен, не е в състояние да съсредоточи
активното си внимание. Зрението е замъглено.
сънливост /сомнолентност/ – болният изглежда дълбоко унесен. Може да бъде изведен от това състояние чрез по-усилено дразнене, възможен е,
макар и непълноценен контакт с него.
сопор – тежка степен на помрачено съзнание на границата с коматозното състояние. Контактът с болния е невъзможен. При силни болкови дразнения
обаче реагира с отбранителни движения, започва да стене, на лицето му се очертава мимика на болка.
кома – най-тежко състояние, последно по степен преди смъртта, липсват безусловни рефлекси и болка. Прекратена е всяка сигнална дейност на
големите полукълба. Различават се няколко степени на коматозно състояние – начална степен, по-дълбока степен и преагонална кома, при която са
запазени само рефлексите на сърдечната дейност и дишането с подчертани промени по вид и ритъм.
Качествени промени на съзнанието:
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 май 2019 в 20:17 ученик на 23 години от Варна - 003 ПМГ "Акад. М. Попов", випуск 2014
26 яну 2019 в 23:06 в момента не учи на 31 години от София
21 яну 2019 в 22:28 студент на 22 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2020
20 яну 2019 в 13:46 студент на 36 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2018
03 яну 2019 в 14:24 студент на 45 години от Бургас - Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас, факулетет - МК, специалност - Рехабилитатор, випуск 2018
21 дек 2018 в 08:06 в момента не учи на 39 години
19 дек 2018 в 17:18 студент на 26 години от София - УНСС, факулетет - Бизнес факултет, специалност - Бизнес администрация, випуск 2016
17 дек 2018 в 19:59 ученик на 20 години от Пловдив - СОУ "Св. Паисий Хилендарски", випуск 2016
08 дек 2018 в 18:37 потребител
 
 

Медицинска психология

Материал № 818072, от 02 мар 2012
Свален: 359 пъти
Прегледан: 603 пъти
Предмет: Медицинска психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 10
Брой думи: 11,587
Брой символи: 73,856

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медицинска психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала