Големина на текста:
1.Предмет на медицинската психология:
Медицинската психология се обособява като самостоятелна наука през последните десетилетия на миналия век. Нейните основи обаче имат корени в
историята на медицината, на психологията и на философските школи. С историята на медицината са свързани проблемите на описанието,
обяснението, лекуването и профилактиката на психичните отклонения при телесните и психичните болести. С историята на психологията са свързани
въвеждането на психологичните методи за изследване и психологичната теория за обяснение на тези отклонения.
Опити за обяснение на психичните отклонения са правени от дълбока древност. Едно от първите обяснения е зависимостта на болестта от
темперамента. Хипократ (V в. пр. н. е.) и Гален (II в. от н. е.) създават учението за четирите основни типа темперамент, които и до днес се посочват от
немалко автори като предболестна основа за реакцията на личността спрямо болестта. През Средновековието господства демонологичното разбиране
на психичните болести, които са били обяснявани с овладяване от дявола. Научните основи за обяснението на болестите, а оттам и на психичните им
прояви се поставят с разработването на основите на съвременната медицина. Развитието па физиологията от началото на XX в. досега постоянно
обогатява медицинската психология с данни за разкриване на закономерностите на психо-соматичната и сомато-психичната зависимост.
Медицинската психология най-общо казано изучава психологичните проблеми, които възникват в медицината. Медицинската психология изучава
психиката на болния човек или участието на психичните фактори за появата, развитието и изхода от психичните и соматичните заболявания.
2. Задачи на медицинската психология:
Основна задача на медицинската психология е да подпомогне лечението и предпазването от заболявания чрез изработването на цялостен подход към
болния. Този подход се нарича психотерапевтичен. Той е задължителен да се прилага от всички участници в медицинските екипи – включително
лекари, медицински сестри, санитари, социални работници... Основни характеристики /изисквания/ на психотерапевтичния метод са:
- трябва да е индивидуален, съобразен с уникалните особености на всеки един болен, с личностовата му характеристика – затова трябва да се опознае
болния. - да се осигури на пациента независимо от неговия пол, възраст, раса и др. отношение на зачитане и подкрепа.
- да се градят такива отношения с пациентите от страна на персонала, чрез които те се мобилизира т , активира т да участват в процеса на лечението, и
да поемат част от отговорността за своето лечение и здраве.
- спрямо всеки пациент да се осигурява зачитане , разбиране и подкрепа.
- изисква така да се организират отношенията с пациента, че да му се вдъхва вяра, надежда, оптимизъм, но без да е нужно да бъде заблуждаван, а това
да е реална преценка на ситуацията.
Това са основните, практически задачи в медицинската психология.
Други задачи на Медицинската психология са: - да изучава личността на болния;
- да изучава взаимоотношенията между болния и медицинския персонал и възможностите за тяхнотооптимизиране;
- да изучава психичните прояви, които съпътстват различните соматичнизаболявания;
- да изучава ролята на психиката в хода на различните заболявания /за появата на заболяването, както за неговия изход ипрофилактика/;
- да изучава влиянието на заболяването върху психиката и поведениетонаболния;
- да разработва методи за диагностика ипсихотерапия;
- да изучава системата на здравеопазването и да прилага организационни мерки за нейното оптимизиране от психологична гледна точка.
3. Раздели на медицинската психология:
Медицинската психология се развива със зараждането на Психологията като наука. Малко по-късно се отделя. Основни раздели на МП са:
- клинична психология – занимава се със създаване на методи за психотерапия на душевно болните. Изучава личността на душевно болните,
поведението им, психични заболявания, разстройства. Тя е в обща сфера спсихиатрията.
- организационна психология – занимава се с бизнес, организация на труда, мениджмънт – един от най-интензивно развиващите се раздели.
- патопсихология – изучава психиката и поведението на соматично /телесно/ болните и създава методи и изследвания на болния човек въобще.
- психопатология – изучава разстройствата на отделните психични сфери –механизъм на възникване,особености.
– психология на здравето – според СЗО здравето е: липса на заболяване, разстройство или страдание. Здравето е състояние на пълно физическо,
психическо и социално благополучие, а не просто липса на заболяване или увреждане. В миналото Здравната психология е била възприемана
като антипод на биологичната медицина. В наши дни вече няма разрив между тях. Здравната психология дава обучителен, научен и професионален
принос на Психологията по отношение на поддръжането на добро здраве и превенция на болестите. Здравната психология търси медицински,
социален и психологически отговор на въпроса: Защо хората се разболяват?
Разбиране за болката: дава медицински, психологически и социален отговор на въпроса – био-психо-социален модел на здравето. Една и съща област
на мозъка отговаря както за физическата така и за емоционалната болка, затова разбитото сърце от емоционални проблеми боли много. За хората с
хронична болка е характерна тревожността като личностова характеристика. Имат по-малко социална подкрепа. Тревожността и страха усилват
болката. Наличието на приятел намалява болката.
Психологически последици от болката: при пациенти с хронична болка се наблюдава атрофия в челния дял на мозъка. Те имат намалена способност
за вземане на решения при рисковизадачи.
Социални последици от болката: връщане на спомена за болката; позволяване на болката да повлияе върху способността на индивида да се справя с
задълженията си /социални роли/, нарушаване способността да си част от екипа; нарушаване способността да се поддържа приятелство.
Фактори заздравето: два основни вида.
Рискови състояния – видове поведение или преживявания, които повишават вероятността от поява на негативни здравни резултати. Психосоциални
рискови фактори – депресия, социална изолация, стрес свързан с романтични взаимоотношения или развод, социално-икономически статус през
периода на детството - водят до сърдечно-съдови заболявания.
Проективни /защитни/ - личностни, социални и институционални ресурси, които спомагат за постигане на добри, позитивни здравни резултати.
Психосоциални проективни фактори – намален негативен ефект на рисковите фактори, социална подкрепа, оптимизъм, самооценка.
Пътища на фактора – два основни начина на комбиниране на факторите: Медиация – рисковите фактори и връзките между тях водят до болестта -
един фактор води до друг /безработица – стрес - сърдечносъдова реактивност - сърдечно съдово заболяване; безработица - загуба на доходи и
медицинска помощ - невъзможност да се заплаща лечението - сърдечносъдово заболяване/. Модерация – рисковите фактори могат да усилват или
намаляват влиянието на другите фактори върху здравето /безработица - сърдечносъдово заболяване = ако има социална подкрепа може да не се стигне
до заболяване; безработица - поведение тип А = сърдечносъдово заболяване/.
- поведенческа медицина – сравнително нов клон на МП - свързва поведенческите и биомедицински познания с познанията за физическото здраве и
болест. Възниква поради факта, че в наше време коренно се променя характера на заболяването. Днес смъртността от туберколоза, грип, инфекции е
спаднала от 580 на 30 на 100 000 /голям дял за това има откритието на антибиотиците/. В наши дни е нарастнал дела на хората, които боледуват и
умират от заболявания, при които поведението играе водеща роля – рак, инфаркт... Според СЗО половината от водещите причини за смъртност в наше
време са свързани с поведението. В тази връзка възниква Поведенческата медицина – тя основно изучава хроничната болка и упоритите типове
нездравословно поведение – тютюнопушене /причинява сърдечносъдови заболявания, рак, проблеми с белите дробове/, вредните ефекти зависят от
дозата; алкохол; наркотици. Има много рецидиви при отказването им. Затова трябва да се работи за превенция. Злоупотреба с алкохол – цироза на
черния дроб, няколко вида рак, много злополуки, семейни проблеми. Пристрастяването идва от различни социални, биологични и психологични
проблеми. Има сложни програми за лечение с ниска успеваемост. Злоупотреба с храната - анорексия - краен отказ от приемане на храна, може да
завърши със смърт в 5% от случаите, 1/3 боледуват хронично. Обикновенно са трудолюбиви, перфекционисти, но са и неуверени в себе си. Два типа
семейства генерират този проблем – в които се държи всичко да е идеално, пред хората; и другия тип – обсебващите, които не позволяват
самостоятелност на децата си. Булимия – има преяждане със загуба на контрол, след това се чувстват виновни, преяждането е последвано от различни
форми на очистване – най-често повръщане. Пациентките са лабилни, склонни към депресия. Възприемат себе си изопачено – 38 кг. се виждат дебели.
Имат интензивни страхове от напълняване. Цялостната им преценка за собствената личност зависи от килограмите. Стремят се да регулират глада по
психологически път, не по физиологичен. Затлъстяване – болест, присъства в МКБ, повишава риска от хипертония, диабет, сърдечносъдови
заболявания. България е на 5-то място в Европа по затлъстяване, по тютюнопушене – на 2-ро. Поведение тип А = инфарктно поведение – хората с
това поведение боледуват 2 и половина пъти по-често от инфаркти, отколкото общата популация. В основата на това поведение лежи амбицията,
кариеристи, отдадени на работата, почиват малко, постоянно са в състезание с околните, страдат ако загубят...
1
4. История на медицинската психология:
През 1852г. немският психолог Лотце издава първото ръководство по медицинска психология. През 1879г. Вунд създава първата в света лаборатория.
В нея той изучава връзките между физическата енергия и нервните импулси /превръщането на физическата енергия в нервни импулси/. По-късно
Бехтерев създава подобна в Русия.През 20-те години на ХХ век Кречмер издава труда си “Медицинска психология”, в който описва типовете
личности. През 50-те години Алекзандър написва първото ръководство по медицинска психология. През този период Фройд популяризира своята
теория – издава ,,Интерпретация на сънищата”- това се счита за официалното раждане на психологията.
През 50-те години на ХХ-ти век се развива психо-соматичната медицина. През 60-те години се развива хуманистичното направление в Психологията,
което полага основите на Медицинската терапия. Тогава Маслоу създава своята теория за потребностите.
Теория на Маслоу : Една от водещите теории в психологията: Това е Теория за потребностите, според нея потребностите са йерархично
подредени една над друга. Маслоу смята и доказва в теорията си, чехората са искащи същества – от какво има нужда човек в даден момент, зависи от
това, какво е получил в предходния. Маслоу чертае пирамида на потребностите, в основата на която са тези потребности, които винаги имат
предимство:Потребности: 1.Физиологични – храна, вода, сън, удоволствие, майчинско поведение,въздух...
2. Сигурност – активира се тогава, когато 1. е удоволетворено поне на 50% защитеност, сигурност, липса на болки, физически атаки, потребност да
усещаш живота си като подреден – имат предимство пред всички над тях. 3. Социални потребности – от близост, принадлежност, приятелство,
даване и получаване на любов, да се чуства част от групата.4. Оценка – потребност на АЗ-а от самоуважение /независим, силен, свободен/ и уважение
от страна на другите /репутация, престиж, признание/ 5. Самоактуализация – потребност човек да развива потенциала си, да постигне това, на което
е способен, да разива себеси.Според Маслоу само някои хора могат да актуализират това последно ниво на потребности. Само
неудовелетворените потребности мотивират човека. Той отбелязва, че при някои хора наблюдава изключение – например 4. оценката да е по-важно от
3. любовта – това е най-честото обръщане на йерархията. Друго изключение е при естествено креативните хора – при които потребностите от
самоактуализация може да се развият, независимо от това, че потребностите от по-долно равнище не са удоволетворени. Друго изключение – в
детството, когато потребността от любов е много важна, но човек е бил лишаван, в зряла възраст остава перманентна потребността и пречи на
развитието му..Потребност, която може да бъде удоволетворявана дълго време – хората са склонни да я подценяват – не са гладували дълго време –
подценяват храната,глада.
5. Здраве и болест; норма и абнормност:
Според СЗО – психичното здраве е способността на здравата личност да изгради хармонични отношения с околните и да участва творчески в
измененията на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда. Акцента тук е поставен както върху възможностите за адаптация, така и
върху активността
Преценката за психична болест се прави на базата наблюдение на поведението и изказванията на пациента. Тогава можем да градим предположения.
Много трудно се дефинира понятието ,,душевна /психична/ болест”.
Норма – нещо, което съпоставяме и сравняваме, мащаб. Във физиологичен смисъл нормалния организъм функционира в унисон с изискванията на
околната среда и се адаптира към нея. В психологически – възможност на индивида да изпълнява съответните за възрастта му индивидуални и
социални задачи, като притежава необходимите за това предпоставки – воля, интелект... В социално отношение – онова поведение, което се очаква от
обществото, одобрява се от него.Има трудност да се определи кое състояние е норма или абнормност – например при зависимостите – затова трябва да
сеатакуват рисковите фактори..Причини /етиология/ на психичните разстройства – комплексни, проявяват се по индивидуален начин при различните
индивиди. От условията, в които човек функционира зависи дали един рисков фактор ще се превърне в причина за заболяване. Друг усложняващ
момент е несъвпадението по време – ранна психо-травма може да доведе до проблем в зряла възраст. Освен това една и съща причина може да доведе
до най-различни болестни резултати и обратно. Учените ги систематезират в три групи:
1. предразполагащи фактори – които са включени в наследствените предразположения или са придобити в най-ранна възраст. Те влизат в широкото
понятие – конституция – например повишена ранимост.
2. отключващи – които непосредствено предхождат отключването на психологичното разстройство.
3.поддържащи – вече възникналото разстройство го поддържат и пречат на лечението. Понякога ако лечението е неправилно може да играе
поддържащ фактор на болестта.
6. Изследване на болен с психично разстройство.Изследването се извършва чрез разговор с пациента и чрез наблюдение. Обект на изследването са
душевните преживявания на пациента – това влияе на методите на изследването. Например чрез наблюдение следим поведението и въз основа на
всичко това съдим за неговите преживявания. Не само от това, което ни казва. Така информацията преминава през двойна бариера на субективност.
Най-важното умение на специалиста е да слуша внимателно и да наблюдава, да прави записки. Чак след това да прави изводи. Когато болния е в
състояние да дава надеждни сведения за себе си - се използва интервю. Задават се насочващи въпроси и се записват точните отговори, от тук следва,
че професионалиста трябва да може да води разговори. При водене на такъв вид интервю има основни правила:
1. Задължително зачитане на личността на пациента – конфеденциалност, достатъчно време, място, обстановката да е предразполагаща.
2. Ограничения – водещ трябва да е професионалиста, границите да са ясни, да се избягва фамилиарност, отстъпчивост.
3. Последователност на интервюто – започва се с актуалния проблем, който е поставен от пациента, чрез насочващи въпроси се уточняват
обстоятелствата, които са го предизвикали, уточняват се последователностите, с които се появяват симптомите, постепено се разкриват личностовите
черти и характера, условията на живот, личности, които са му оказали влияние в развитието. Засяга се темата за депривация и фрустрация през
различните възрастови периоди. Изясняват се конфликтите, в които е влизал – вътрешни или с други хора. Как се е справял с тях – механизмите.
Пълното интервю включва сведения за социалното функциониране на пациента и семейните взаимоотношения. В хода му от много съществено
значение е способността на интервюиращия да изслушва и да задава въпроси. Въпросите, които се задават могат да бъдат различни видове –
затворени-отговаря се с да или не / да не се прекалява с тях - правят интервюто формално /, отворени, провокативни – могат да засегнат болния, води
до загуба на доверие в интервюиращия, разпитване – ясни, точни въпроси, изискват бърз отговор, умерено да се прилагат, питане – по-добър начин,
гради се доверие, обяснява се въпроса и отговора. Понякога болните не могат да дават надеждни сведения за себе си – тогава те се дават от близките
или от медицинските и социалните екипи. – тест /изпитание, проба/ - всяка една ситуация, при която от изследваното лице се изисква поведение с
диагностично значение. Биват различни видове : тестове за максимално изпълнение – измерват най-доброто, което човек може да достигне – тестове за
способности, за постижения...; тестове за типично изпълнение – измерват как човек обикновено се справя; личностови тестове – за изследване на
личността – 2 големи групи – обективни /при тях има въпроси с посочени отговори, могат да се оценяват количествено/ и проективни /двусмислени
стимули, които изследваното лице трябва даинтерпретира/.– асоциативни експерименти – създадени като метод от З. Фройд, при него на
изследваното лице се дава дума /стимул/ и той изразява всички асоциации без да го прекъсват. В тези свободни асоциации, според Фройд се прокрадва
подсъзнанието.
7. Методи за изследване на отделните психични сфери:
- наблюдение – състои се в отбелязване на събитията и вариантите на поведението и водене на протокол за това, което е наблюдавано. Частен случай
е наблюдението в клинична среда – понякога не е обективно, защото пациента не е естествен. Важна стъпка за повишаване на обективността на един
метод е повишаване на компетентността на наблюдаващия. Да не се бърза с интерпретацията. Да се трупат данни от наблюденията и по-късно да се
интерпретира.
– тест /изпитание, проба/ - всяка една ситуация, при която от изследваното лице се изисква поведение с диагностично значение. Биват различни
видове : тестове за максимално изпълнение – измерват най-доброто, което човек може да достигне – тестове за способности, за постижения...; тестове
за типично изпълнение – измерват как човек обикновено се справя; личностови тестове – за изследване на личността – 2 големи групи – обективни
/при тях има въпроси с посочени отговори, могат да се оценяват количествено/ и проективни /двусмислени стимули, които изследваното лице трябва
даинтерпретира/.
– асоциативни експерименти – създадени като метод от З. Фройд, при него на изследваното лице се дава дума /стимул/ и той изразява всички
асоциации без да го прекъсват. В тези свободни асоциации, според Фройд се прокрадва подсъзнанието. Възприятията от познавателната сфера се
изследват с тахитоскоп – уред, чрез който цветови геометрични и други фигури се представят пред зрителното поле на човек за няколко секунди и
после се измерват бързината и точността им. Вниманието се изследва например с пробата на Бурдон /коректурна проба/ – при този тест на един лист са
изписани всички букви от азбуката разбъркано и задачата е например да се задраскат всички букви А, изследва се времето, грешките и се изчислява
2
концентрацията, устойчивостта... Друг метод са лабиринтите – при един такъв лабиринт трябва да се намери изхода от лабиринта без да се докосват
стените и собствените линии. Друг метод е шифърът – създаване на шифър по зададен образец за максимално бързо време. Един от най-
разпространението методи за изследване на памет та е заучаване на 10 думи – прочитат се 10 думи 5 пъти. Този тест има различни варианти – един от
тях е думите да са написани на картончета и да се прочетат и после да се разпознаят от други общо 20 думи. За зрителната памет един от най-добрите
методи е на Бентон – състои се от табло, на което са нарисувани 25 предмета, а от друго с 9 предмета. Показва се таблото с 9 предмета и след 1/2 час се
показва другото табло, за да намери изследваният 9-те предмета. Мисленето се изследва с различни задачи чрез използване на езика – произнасяне на
разни пословици, анализиране на тест и др. От обективните тестове за изследване на личностовата сфера най-голямо внимание заслужава Минесота
ММР І теста – състои се от 550 твърдения, които са записани на картончета и които трябва да бъдат разпределени в 3 графи - резултатите описват
личността в 10 клинични и 4 оценъчни скали. Друг тест е на Айнзег – състои се от 86 твърдения, на които се отговаря с да или не. Резултатите описват
личността в 3 клинични и 1 оценъчна скала. От проективните тестове внимание заслужава тестът на Роршах – състои се от 20 табла, на които има
мастилени петна, на които да разпознае изследваният фигури. Тестовете за интелигентност са два основни вида. Тест на Векслер и тест на Рейвън –
първия се състои от 11 субтеста – 5 вербални и 6 невербални. Вербалните са за изследване на паметта, познанията, речниковия фонд и т.н.
Невербалните включват съставяне на шифър, сглобяване на фигури от техните елементи и т.н. Резултатите ни дават IQ-то. Теста на Рейвън се състой
от 60 табла в 5 групи по 12, има матрица, трябва да се постави липсващия елемент. И двата теста имат варианти за деца и за възрастни.
Резултатът от един тест не може да даде оценка. Трябват няколко метода, тогава да се даде оценка от компетентно лице.
8. Психометрични показатели:
Методите за изследване на отделните психични сфери трябва да отговарят на определени критерии = психометрични показатели. Има три
основнипоказателя:обективност – означава независимост на резултатите от желанията на изследващия и изследвания. Постига се от
компетентността на изследващия и самия тест трябва да притежава такива скали.
надеждност, точност – гарантира точността на теста. Постига се с повторно изследване – трябва резултатите да са едни и същи. Трябва инструмента
на теста да е изпитван и да е с добре изготвени формуляри. Да се извършва в спокойна ситуация. Включва три показателя: достоверност (при
повторно изследване веднага след първия тест резултатите ще са еднакви), стабилност (гарантира, че при повторно изследване след повече време ще
бъдат съпоставими) и хомогенност (означава, че елементите на тестовете са така свързани помежду си, че мерят близки характеристики).
валидност – показва дали тестът мери точно това, за което е посочено, че мери. Тя се гарантира като резултатите от теста се съпоставят с резултатите
от клинично наблюдение или друг тест на подобна характеристика. Диагностичната валидност означава дали в теста са включени всички
диагностични критерии за даденото състояние.
9. Разстройства на възприятията:
Възприятието е процес, при които се извършва обединяване на усещанията в цялостен образ. Класифицират се според основния сензорен механизъм,
който ги гарантира – зрителни, вкусови, слухови.. Разстройствата на възприятиятаса: илюзии – това са
погрешни възприятия на реално съществуващи обекти. Може да са налице и при здрави хора, които са преуморени, развълнувани...
халюцинации – преживяване за възприятия на обект, без реално да съществува такъв. Те биват няколко вида. Най-разпространени са зрителните,
следвани от слуховите, вкусови, обончтелни... Всички халюцинации могат да бъдат прости и сложни. Вкусовите и обонятелните халюцинации са по-
редки.
псевдохалюцинации – при тях пациентите съобщават за гласове, които не са проектирани в пространството, а вътре в главата. Пациентът знае, че
този глас звучи само в неговата глава.
деперсонализация и дереализация – при дереализацията околният свят се възприема променен, а при деперсонализацията собственото тяло изглежда
променено.Всички разстройства на възприятията без илюзиите се приемат за психози.
10. Разстройства на мисленето и речта:
Мисленето е процес на откриване на съществени връзки, закономерности, отношения и свойства на явленията от околната среда. Реализира се като
процес в резултат на извършване на основни мисловни операции – анализ, синтез, сравнение, обобщение, конкретизиране... Разстройствата на
мисленето биват:
обстоятелствено мислене – при него не се прави разграничение между съществено и несъществено. Речта и мисленето на пациента са изпълнени със
страшно много подробности до степен да се губи основната нишка.
резоньорско мислене – от разказа на пациента не става ясно каква е основната идея на съдържанието. Обикновени неща се изясняват с безплодно
философстване и научни термини по много сложен начин = псевдомислене.
разкъсано мислене – при запазена граматична форма на изреченията, но без логическа свързаност на частите на изречението. Среща се най-често при
шизофренията.
паралогично мислене – вариант на разкъсаното мислене, при който логическите връзки са странни и неразбираеми за околните /ясни са само за
пациента/.
Разстройства в съдържанията:
свръхценни идеи – това са грешки в съдържанието на мисленето, към които липсва критично отношение, но които могат да бъдат коригирани
самостоятелно чрез разговор. Среща се и при болни и при здрави хора когато са неспокойни или тревожни – например ревност.
налудни идеи – това са грешки в съжденията, които са в грубо противоречие с реалността, но не подлежат на коригиране. Налудното мислене е
монологично.
натрапливи идеи – упорито повтарящи се мисли, които навлизат в съзнанието, въпреки че човек се опитва да ги изхвърли. Те са мъчителни, човек се
бори с тях. Те са елемент на по-леките психични разстройства като тревожност. Натрапливите мисли не се гонят, а се заместват с други. Много често
те са свързани с т.н. натрапливи действия.
Разстройствата на речта биват:
афазии –речта се е формирала,но следствие на някакво заболяване или травма се засягат речевите функции.
алалии – невъзможност за овладяване на речта още отдетство. И двете разстройства биват
моторни /когато разбира, но не може да говори – причината е в мозъка/ и сензорни /не разбира какво му се говори/.
11. Разстройства на паметта и съзнанието:
Паметта е способността на хората и животните да получават, запазват и използват информация или знания.Състои се от 3 процеса – възприемане,
съхранение и извличане. Разстройствата на паметта биват:
амнезия – при директни увреждания на мозъка, тоест травми, може да настъпи амнезия. Амнезията бива три вида ретроградна / когато се губят
спомени за събития преди произшествието/, антеградна /когато не могат да се придобиват спомени след произшествието, нови знания – най-
неприятна, с най-лоша прогноза/ и конградна /когато се губят спомените за самото произшествие или болестта/.
конфобилация – друг тип загуба, илюзия на паметта. В паметта на пациента има празнини, празнините се запълват с неща, които мисли, че са логични
да се случват.
Разстройствата на съзнанието: характеризират се с различна степен назагуба:
Количествени промени на съзнанието:
обнубилация – най-леката степен на помраченост на съзнанието. Болният изглежда унесен, много преуморен, не е в състояние да съсредоточи
активното си внимание. Зрението е замъглено.
сънливост /сомнолентност/ – болният изглежда дълбоко унесен. Може да бъде изведен от това състояние чрез по-усилено дразнене, възможен е,
макар и непълноценен контакт с него.
сопор – тежка степен на помрачено съзнание на границата с коматозното състояние. Контактът с болния е невъзможен. При силни болкови дразнения
обаче реагира с отбранителни движения, започва да стене, на лицето му се очертава мимика на болка.
кома – най-тежко състояние, последно по степен преди смъртта, липсват безусловни рефлекси и болка. Прекратена е всяка сигнална дейност на
големите полукълба. Различават се няколко степени на коматозно състояние – начална степен, по-дълбока степен и преагонална кома, при която са
запазени само рефлексите на сърдечната дейност и дишането с подчертани промени по вид и ритъм.
Качествени промени на съзнанието:
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Медицинска психология

Медицинската психология се обособява като самостоятелна наука през последните десетилетия на миналия век. Нейните основи обаче имат корени в историята на медицината, на психологията и на философските школи. С историята ...
Изпратен от:
Веселина
на 2012-03-02
Добавен в:
Пищови
по Медицинска психология
Статистика:
360 сваляния
виж още
 
 

Медицинска психология

Материал № 818072, от 02 мар 2012
Свален: 360 пъти
Прегледан: 603 пъти
Предмет: Медицинска психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 10
Брой думи: 11,587
Брой символи: 73,856

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медицинска психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала