Големина на текста:
1 Очертаване на проблемната област на социология на социалното
регулиране. Основни понятия: норма, институция, социален контрол, власт,
свобода.
Норма (от лекцията на Иван Стефанов 2005 от Социология на културата): Всяко
общество трябва да намалява хаоса, за да бъде човешкото действие рационално и
продуктивно. Трябва да се съгласуват действията на групите и индивидите с оглед на
някои общи цели. Постига се с нормативната система, система от юридически и културни
норми. Има разлика между двете, тъй като културните норми предполагат доброволно
действие в тях, те не са принуда, а социалните норми са тези, чието изпълнение изисква
определени институции. Те са задължителни, социална принуда. Културните норми
позволяват интерпретация, те се справят с разнообразието на социалната дейност. Но
между тях съществува и връзка, тъй като генетически погледнато социалната норма =
културната норма, защото са социално задължителни. Но от изключително значение са
социалните, културните се отделят.
Начинът, по който съществуват нормите: Нормите на културата нямат самостоятелно
битие. Те са способни да се вплитат в човешките отношения и са техен компонент.
Следователно те са безлични и надперсонални. Макар че нямат битие, те се включват в
човешкото действие, което е и външната обвивка. Всяка културна норма е действена
следователно всяко човешко действие е нормирано. Те са вътрешен компонент,
въплъщаващ се в представите, , душите, жестовете, насочват човешката активност и
конструират взаимоотношение. Следователно нормите са теци ценности, които работят на
равнището на всекидневния живот. Там където има индивиди има и норми на културата.
Имат съществено значение относно спецификата на дадена култура. Можем да остановим в
каква реалност живеем по нормите. Леви Строс: Критерият, по който се установява дали
дадено примитивно общество се е развило са нормите. Ортега-и-Гасет говори за нормите в
“Бунта на масите”: Културният човек е този, който се съобразява с нормите и обратно.
Много са условни границите на културата и некултурата, тъй като културата не е
постоянна характеристика на човека.
Криза на културата: Отличава се с това, че няма ценности и норми, на които човек да
се опре. Старите норми не функционират, а новите не са създадени.
Ролята на културните норми е да поддържат устойчивост на традицията, придават
стандарта на поведение, укрепват институциите и личните отношения. В този смисъл
културните норми се отнасят до всичко, но и различните видове дейности са в различна
степен нормирани. Има дейности, в които има простор за спонтанно действие, а в други
сфери има наказание за това, негативно отношение. Това се от значимостта на действието
за съвместния живот на хората. Нормите имат регулативна функция.
Как се появяват нормите?: Нормите на културата не са от вън, те се създават в процес
на взаимодействие между хората. Всяка културна норма се появява като правило за
действие. Попадайки в общност ние сме принудени да се адаптираме едни с друг,
уеднаквяват се очакванията за действие = норма. Ражда се спонтанно в името на една цел.
Продуктивното постигане на дадена цел зависи от нормата, коята е част от всекидневието.
Правилата на културните норми са устойчиви. Тяхната особеност е, че веднъж
създадени те трудно се променят, могат от части да загубят ефективност, но продължават
да се изпълняват. Това е така, защото културните норми създават система и следователно
не могат изведнъж да се променят цялостно. Тя отхвърля стари и приема нови, като те си
съжилестват, има нормативен гръбнак.
Стари норми: Например ритуалът. Новите се появяват като правила за практическа
дейност. Нормативната система е консервативна като регулиращ принцип. Нормата не
може да се определи като лъжа и истина, но е възможна оценка. Ценността й се определя
от: ефективност, съгласуваност с други норми на културната система, гъвкавост – Какви
степени на отклонения предполага, за да може всеки да е вмести.
В една култура има излишък от норми, а в друга недостиг. Излишък: Много ритуали,
1
забрани, които не функционират и са качество на примитивните култури, които трябва да
запазят хомеостазиса на общността, предават се от поколения. Те бавно се приспособяват
и изменят. Излишъкът може да е следствие от еволюция на културата следователно има
натрупване на много норми и те пак затрудняват развитието. Има излишни регляментации
на действието и няма спонтанност. В общества при недостиг: Хаоса е забележим, той се
разраства и има засилване на външната принуда, пряко действие, например икономическа
принуда. Но тези чисти форми рядко се случват.
Институция: Бъргър, П. и Лукман, Т. 1996. Социално конструиране на реалността, С.:
Човекът, за разлика от животното, не се ражда с предзададени дефиниции (инстинкти) за
това как трябва да се интерпретира реалността, а той придобива това знание. Той попада в
една културно и социално дефинирана среда като започва да взаимодейства с нея и
придобива знание за нея и затова какво е и какво трябва да прави посредством
взаимодействието си с значими други, чието отнасяне към него поражда знание за това
какво всъщност той е. Но как се поражда тази социална среда? Всяко човешко действие е
предмет на хабитуализация. Всяко често повтарящо се действие се вгражда в образец,
който може да бъде възпроизведен с икономия на усилията и който се схваща от
изпълнителя като тъкмо този образец. По-нататък, хабитуализацията предполага, че
въпросното действие може да бъде извършено отново в бъдеще по същия начин и със
същата икономия на усилията. Така човек се освобождава от напрежението средата да
бъде дефинирана отново и отново. NB! Но за институция може да се говори само, когато
има реципрочна типизация на хабитуализирани действия от типове действащи лица,
трябва да съществува споделеност. Така всъщност, обществото е продукт на човека. Как
става тази ситуация реалност? Ако този процес на споделимост на хабитуализираните
действия между лицата А и Б биват предадени на тяхното поколение, децата им започват
на възприемат това като обективна на тях реалност, в която те не са участвали в процеса
на изграждане. Тази обективност създава валидност на реалността както за А и Б, които,
за да я предадат, са сигурни в истиността й, така и за поколението след тях. Така
обществото става обективна реалност. За да съществува една институция като реална,
трябва да е исторически обоснована. Това Бъргър нарича диалектика
институционализацията: от една страна, обществото е продукт на човека, но обществото
става обективна на него реалност на базата на историята, като човек в в края на крайщата
става продукт на обкеството.
За да се поддържа този свят стабилен и легитимен, се налагат санкции или социален
контрол. Различните институции не е нужно да почиват на една и съща типизация на
действието (скачени институции) = диференциация. Важното е, че тези различия биват
локализирани в единна биография на индивидите. Следователно институциите са
интегрирани. Но тяхната интеграция не е функционален императив за социалните процеси,
които ги произвеждат. До нея се достига до опосреден начин. Индивидите извършват
дискретни институционализирани дестйвия в контекста на совята биография. Тази
биография е рефлектирано цяло, в което дискретните действия се мислят не като
изолирани събития, а като съотносими части в една субективно значима вселена, чиито
значения не са специфични за индивида, а са социално артикулирани и споделени. Само
по обиколния път на социално сопеделените вселени от значения ние достигаме до
необходимостта от институционална интеграция.
Бъргър, П. . 1999. "Покана за социология", С: Институция: Характерен комплекс от
социални действия. Институциите задават процедурите, посредством които човешкото
поведение бива моделирано, бива принуждаване да се движи по коловози, смятани за
желани от обществото. А трикът се полячава като накарат човек да мисли тези коовези
като единствено възможни.
Д. Норт «Въведение в институциите и институционалната промяна»: Инститециите са
правилата на играта в едно общество или ограниченията, наложени от хората, които
оформят човешкото взаимодесйтвие. Институционалната промяна оформя начина, по който
обществата се развиват във времето и затова е ключ към разбирането на историческата
2
промяна. Институционалните ограничения включват едновременно това, което е забранено
на индивидите и понякога някои условия, при които те могат да предприемат определени
действия. Следователно те са рамка, в която се осъществяват човешките взаимодествия. Те
се състоят от формално писани правила, както и от типично неписани поведенчески
такива. Правилата и неформалните закони понякога се нарушават и следва наказание.
Социален контрол: Бъргър, П. . 1999. "Покана за социология", С: Това понятие се
отнася до различни средства, използвани от обществото, за да бъдат вкарани в правия път
непокорните му членове. Методите на контрол варират съобразно целта и характера на
дадена група. Най-старото средство за контрол е физическото насилие, типично за
примитивните общества, следват политически, правов, икономически натиск, клюка,
присмех, морал, обичай и етикеция. Човекът е в центъра на концентрични крюгове,
състоящи се от разнородни системи за социален котрол. При отклонение от социалния ред
се предполага поправяне чрез наказание.
Власт: (от лекция на Петя Кабакчиева): Власт = възможност на един актьор в
социалното взаимодействие да има такава позиция, че да наложи своята воля, независимо
от дадена съпротива. Следователно властта се мисли като чиста принуда, насилие. Този
тип власт не е легитимна, защото не почива на приемането. Господство: Легитимна власт,
възможност да се срещне подчинение сред дадена група от хора за специфични или
всички видове заповеди. Важното е, че се среща подчинение и тук е насочен интересът.
Легитимност -> вярата в основанието на властта. Авторитет -> лично господство, което
включва желанието за подчинение.
Тоталитарните режими: Дали тоталитарната власт е репресия, принуда или има
някаква вътрешна власт,която я удържа? Не може да се намери генерализация. Аналог за
нацизма – репресия, вярата в национализма, харизмата на Хитлер. Обикновено се счита,
че демокрацията е легитимна. Съществуват три типа легитимност: (1) господство на
традицията (2) господство на закона, с бюрократичен щаб за управление, вяра в
написаните правила за поведение, легитимността се задава от закона, (3) харизматично
господство: почива върху извънвсекидневна преданост върху геройсака сила или личната
преданост на един човед, или на създадения чрез откровение ред. Харизматичните лидери
обикновено се появяват в ситуация на криза, когато кризата отмине -> рутинизиране на
кризата.
Съществуват и междинни типове на господството: Патриархално господство ->
свързано е с прехода от традиционно към модерно господство, персонификация на властта
и представителна публичност. Концепцията на М.Фуко е фокусирана върху модерното
общество, според който властта, в основата си, е управление, а да управляваш означава
да структурираш полето за възможните действия на другите. Има поле и възможност за
промяна, такава няма в традиционната власт. Ключово важно понятие е «свободата»,
защото властта се упражнява върху свободни субекти. Управлението е налагане на
управление, извън собствената представа за свобода на субекта. Субектът има две
значение: (1) подчинен на други и (2) привързан чрез себеосъзнаване към собствената си
самоличност. Дисциплинарна власт едновременно управлява, подчинява и произвежда
субекта като носител на собственото си самоосъзнаване. Можем да разберем властта чрез
съпротивите към нея, да гледаме през призмата на изключените от нея.
Джон Кълбрайт (???): (1) принуждаваща подчинява чрез неблагоприятни
последствия, санкции, (2) компенсаторна – подчинява чрез стимули, поощрения, (3)
условна – включва промяната на мисленето, тотално приемане на властта, тя става част от
индивида. Колкото е по-богато едно общество то прави преход от принуждаване към
компенсаторна власт.
Фуко «Генеология на модерността»: Властта може да бъде видяна през отричането й.
Не толкова изучаването на властта от гледна точка на нейната вътрешна рационализация,
а анализ на отношенията на властта посредстом сблъсъка на стратегии. Тази форма на
властта се упражнява над непосредствения всекидневен опит, който класифицира
индивидите в категории, определя тяхната самоличност, обвързва ги с тяхната
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
29 авг 2019 в 13:50 студент на 36 години от София - Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - КОМУНИКАЦИИ И СИГУРНОСТ, специалност - Информационна сигурност, випуск 2019
24 яну 2019 в 09:40 студент на 33 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически, специалност - БЕИ, випуск 2018
23 яну 2019 в 19:15 ученик на 22 години от Пловдив - ПГТ" Проф. д-р Асен Златаров", випуск 2017
06 сеп 2018 в 11:43 ученик на 24 години от Перник - ПГТС "Арх. Й. Миланов", випуск 2014
06 юли 2018 в 23:33 студентка на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Социология, випуск 2014
18 юни 2018 в 17:08 студент на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Културология, випуск 2018
18 юни 2018 в 13:02 ученик на 24 години от София - СМГ "Паисий Хилендарски", випуск 2015
16 юни 2018 в 16:26 студент на 24 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - Социология, випуск 2018
13 юни 2018 в 08:14 ученик на 24 години от София
27 апр 2018 в 06:20 потребител на 26 години
 
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,164
·
11
·
4,623
·
1,281
·
2
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Качество на живот - Варна

02 май 2008
·
102
·
6
·
919
·
35

Курсовата работа представлява социологическо проучване на качестовто на живот на варненци.
 

ЕСИ по Икономическа социология

17 апр 2010
·
268
·
6
·
897
·
344
·
1

Емпирично социологическо изследване на тема "Отношението на българина към собственото му здраве"; използвано през 2009г. по Икономическа социология...
 

Последиците от безработицата в България

27 юни 2010
·
110
·
6
·
1,452
·
192

Целта на тази научна разработка е да покаже какви са последиците от безработицата в България. За тази цел ще се съпоставят различни идеологии...
 

Образование и пазар на труда – изискванията на работодателите

26 ное 2007
·
261
·
7
·
1,697
·
152

Изследването “образование и пазар на труда – изискванията на работодателите” е проведено от социологическа агенция Алфа Рисърч в периода 8 – 18 януари по поръчка на Министерството на труда и социалната политика
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Очертаване на проблемната област на социология на социалното регулиране. Основни понятия: норма, институция, социален контрол, власт, свобода

Материал № 81757, от 22 яну 2008
Свален: 661 пъти
Прегледан: 490 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Лекция
Брой страници: 39
Брой думи: 16,551
Брой символи: 103,339

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Очертаване на проблемната област на социология  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения