Големина на текста:
1.1. Когнитивно развитие
Когнитивното развитие е област от психологията, която изследва как се
развиват във времето уменията за мислене, уменията за обработка на информация и
решаване на проблеми, лингвистичните умения. Важно е да се подчертае, че
когнитивното развитие не може да бъде разбирано извън взаимодействията му с
контекстуалните фактори, тъй като в известна степен зависи от интелектуалните
предизвикателства, които осигурява средата.
Пиаже: ученето предшества развитието
Жан Пиаже
Изходната предпоставка на Пиаже е, че детето е активен организъм, който
взаимодейства със средата си по силата на генетични тенденции. Той е убеден, че
източник и агент на развитието е самото дете. Теорията на Пиаже е типичен
представител на конструктивизма – становище за познанието като активно
конструиране от субектите на схеми за разбиране на реалността. Според Пиаже
познанието се конструира чрез взаимодействие между биологичното съзряване на
детето и неговите действия и преживявания във физическата и социалната му среда.
Пиаже нарича моделите на поведение или мислене, които хората използват при
взаимодействие със света, когнитивни схеми. Схемите търпят развитие и се
приспособяват към опита чрез процесите на асимилация и акомодация. Асимилацията
е разбирането на нов обект или събитие от гледна точка на вече съществуваща схема;
процес на приспособяване на новите идеи към вече съществуващо разбиране на света.
Акомодацията се отнася до процес на промяна на разбирането на света, за да се
съгласува то с идеите, които не съответстват на съществуващите понятия.
В своята теория Пиаже постулира, че интелектът на детето се развива през
четири отчетливи стадия, всеки от които се характеризира с появата на нови
способности и начини за преработка на информацията. Стадиите са:
Сензомоторен стадий (0/2): Този стадий обикновено продължава от раждането до
около двегодишна възраст и се характеризира с прогрес от рефлекторно към
целенасочено поведение. През този стадий децата разбират света чрез своите усещания
и моторни поведения, с други думи, чрез възприемане и действие. Най-важното
постижение на този етап е способността да се използват умствени символи за
представяне на обектите и събитията. Усвояването на постоянството на обектите, или
познанието, че обектите съществуват, дори когато не ги виждаме, илюстрира това
постижение. Рано през този стадий децата мислят, че когато играчка или друг обект не
се вижда, той престава да съществува.
Други когнитивни постижения, които зависят от развитието на умствените
репрезентации, типични за този стадий, са имитацията и усвояването на езика. Тези
постижения имат важно значение за последващото когнитивно развитие и
инкултурацията. Имитацията е важен компонент на ученето чрез наблюдение, а
езиковите умения са необходими за вербалните социализационни процеси.
Предоперационален стадий (2/7): Този стадий продължава от около 2-годишна до 6-7-
годишна възраст. Пиаже описва детското мислене на този стадий с пет характеристики:
консервация, центрираност, необратимост, егоцентризъм и анимизъм. Консервацията
е осъзнаването (или на този стадий липсата на осъзнаване), че количеството не се
променя, дори когато се променя формата или вида. Центрираността е тенденция към
фокусиране върху отделен аспект или проблем. Необратимостта е неспособността на
детето да си представи „връщане” на някакъв процес. Егоцентризмът е неспособност да
се заеме гледната точка на друг човек. Анимизмът е вярването, че всички неща,
1
включително неживите обекти, са живи. Децата на този стадий все още не могат да
мислят по логичен и систематичен начин.
Стадий на конкретните операции (7/11): Този стадий продължава от около 6 или 7-
годишна възраст до около 11-годишна възраст. През този стадий децата придобиват
нови умения за мислене, за да работят с реални, конкретни обекти и събития. Те са
способни да си представят обръщане на действието и могат да се фокусират върху
повече от една страна на проблема. Децата също така започват да разбират, че
съществуват гледни точки, различни от тяхната и разбират принципа на консервацията.
Все пак, мисленето е конкретно, предметно – вместо да мислят по проблема, децата на
този стадий разчитат на стратегията „проба-грешка”.
Стадий на формалните операции (над 11): Tози стадий започва от около 11-годишна
възраст и продължава през зрелостта. През този стадий индивидите развиват
способността да разбират абстрактни принципи, да си представят хипотетични
ситуации, да мислят логично за абстрактни понятия като мир, свобода и справедливост.
Индивидите също така придобиват систематичен подход при решаването на проблеми.
Преходът от един стадий към друг обикновено е постепенен и се осъществява с
развитието на нови способности, заедно с по-ранните начини на мислене. По този
начин поведението на някои деца може да представлява комбинация от два съседни
стадия, когато те са в период на преход от единия към следващия стадий.
Пиаже вярва, че стадиите са универсални и че придвижването през тях става по
непроменим ред. Тъй като има сходства между културите в това, как индивидите
съзряват физически и как действат в социалния свят, стадиите са разглеждани като
универсални.
Обобщение на епистемологичната теория на Пиаже:
Децата са активни, мотивирани учещи.
Децата конструират познанието от своите преживявания.
Схемите се трансформират чрез асимилация и акомодация.
Взаимодействията със средата са същностно необходими за развитието.
Уравновесяването осигурява по-сложни нива на мислене.
Когнитивното развитие зависи от съзряването на мозъка.
Критики към теорията на Пиаже
Установено е обаче, че интелигентността, измервана с психометрични тестове, е
положително и високо корелирана с тази, установявана чрез феномените на Пиаже.
Пиаже е критикуван и за силния акцент върху вътрешните, биологични детерминанти
на поведението, който игнорира до известна степен ролята на социалните
взаимодействия. („Развитието предшества ученето” означава, че трябва да се развият
конкретни когнитивни структури, преди да могат да се осъществят съответни начини
на преработка на информацията и следователно съответни типове мислене и учене).
Приложения на теорията за когнитивното развитие на Пиаже в педагогическата
практика
1. Акцент върху процеса на детското мислене, а не върху резултата. Децата не са
„малки възрастни”. Обучението е ефективно, когато се опира върху познавателните
възможности на децата в определен възрастов период. Учителите трябва да осигуряват
учебни преживявания, съобразени с това, защото преждевременно преподаване е не
само безсмислено, но и по-лошо от липса на преподаване.
2. Разбиране за ролята на активното, самоинициирано включване на децата в
учебните дейности: ударението е не върху възпроизвеждането на готово познание, а
върху ученето чрез откриване в процеса на спонтанно взаимодействие със средата.
2
Учителите не трябва да преподават директивно и да изискват приемане на готови
формули без истинско разбиране.
3. Внимание към индивидуалните различия в процеса на развитие: въпреки че
децата се развиват с различни, индивидуални темпове, следователно трябва да се
организират дейности за отделни деца и групи вътре в класа. Оценката на прогреса
трябва да е съобразена с индивидуалния прогрес, а не с някакви нормативни за
възрастта стандарти.
Л. С. Виготски: ученето предшества развитието
Лев Виготски е съвременник на Пиаже. За разлика от Пиаже Виготски смята, че
познавателното развитие е тясно свързано с онова, което постъпва от другите в
социалните взаимодействия – обучение и информация. Подобно на Пиаже обаче той е
убеден, че развитието се осъществява в неизменна последователност от стадии, които
са едни и същи за всички деца. Всеки стадий има качествено съдържание, което го
отличава от другите стадии. В това разбиране Виготски се доближава до възгледите на
Пиаже. Виготски отдава специално значение на кризите като основание за преминаване
от стадий в стадий. Според него в кризите се раждат новообразуванията, които ще
зададат разгръщането на новия стадий.
Виготски формулира общия закон на формиране на психичните функции у
човека: „Всяка функция в културното развитие на детето се появява на сцената два
пъти, в два плана, първо – в социален, по-късно – в психологичен, първо между хората,
като интерпсихична категория, след това вътре в детето, като интрапсихична
категория”. В тази формулировка се съдържат две мисли: първата – психичните
процеси у човека от самото начало са социални по произход, по своята природа и даже
по своята форма, втората – че тези процеси придобиват в хода на развитието формата
на вътрешни, индивидуални процеси. С това Виготски формулира и хипотезата за
интериоризацията като процес, лежащ в основата на прехода на социалните, външни,
знакови процеси във вътрешни.
Психичното развитие според Виготски не е естествен процес, то е нещо
изкуствено. Сама по себе си психиката на човека няма свои собствени закони на
развитие. Нещо повече – тя въобще не притежава развитие! Развитието се осъществява
само в степента, в която детето извършва някакви специално построени и организирани
действия, първоначално разделени между детето и възрастния, а след това изпълнявани
самостоятелно. Действията са създадени в историческото развитие на човечеството и са
опредметени в различни продукти на културата с помощта на прилагане на изкуствени
знакови системи. За Виготски единицата на анализ по отношение на психичното не е
самата психика, а действията, с които е постигнато нейното трансформиране.
Със своята дейност възрастният организира дейността на детето, чрез която то
ще преобразува своя вътрешен свят. В този процес Виготски определя три важни
механизма:
Говорене на себе си. Виготски смята, че децата инкорпорират речта на другите и
след това я използват, за да си помогнат при решаването на проблемите. Това лесно се
наблюдава при малките деца, които често си говорят, особено когато са изправени пред
трудни задачи. Изследванията са установили, че децата, които широко използват
говоренето на себе си, усвояват сложните задачи много по-ефективно, отколкото
останалите деца. По-късно говоренето на себе си става вътрешна реч, която продължава
да е много важна и при възрастните.
Зона на близкото развитие. Теорията на Виготски гласи, че познавателното
развитие и способността да се използва мисленето, за да регулираме собственото си
поведение, изискват първо овладяването на културните комуникационни системи и
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Когнитивно развитие

Когнитивното развитие е област от психологията, която изследва как се развиват във времето уменията за мислене, уменията за обработка на информация и решаване на проблеми, лингвистичните умения. Важно е ...
Изпратен от:
tedcheto
на 2012-02-29
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
421 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Изследване мотивацията за учене при деца от домове за деца лишени от родителски грижи

25 ное 2008
·
295
·
10
·
1,069

Проект за социално-психологическо изследване на мативацията за учене на деца от ДДЛРГ.
 

Когнитивно развитие. теорията на Пиаже.

21 фев 2011
·
502
·
9
·
4,326
·
753
·
10

Работата описва теорията на Пиаже за когнитивното развитие на децата, планиран е експеримент, който опровергава теорията. Посочени са стадиите, през които преминава детското когнитивно развитие според Пиаже и критиките към теорията....
 

Потребности,мотиви,мотивации

25 апр 2007
·
910
·
9
·
1,038

Първи догадки за човешката душевност са направили древните цивилизации на Азия,Европа,Америка.Тези догадки са били своеобразен монопол на духовните водачи на народи и са били използвани за интегриране на членовете на общността чрез ритуали и табута.
 

План за повишаване мотивацията за учене на студентите

14 юли 2007
·
316
·
4
·
1,107
·
153

Целта на настоящата курсова работа е разработване на план за повишаване равнището на мотивация за учене у студентите в българските висши учебни заведения и съответно повишаване на качеството на образованието като цяло.
 

Развитие на бебето и детето - когнитивно развитие

15 сеп 2010
·
135
·
6
·
1,390
·
176
·
4

Когнитивно развитие и процеси на социализация през периода на детството...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
151
1
1 мин
25.11.2016
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
370
1
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Когнитивно развитие

Материал № 816895, от 29 фев 2012
Свален: 421 пъти
Прегледан: 648 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 51
Брой думи: 23,417
Брой символи: 150,021

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Когнитивно развитие "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения