Хората с психични разстройства имат когнитивни,емоционални и
поведенчески характеристики,които правят живота им
нещастен,както и могат да смущават,озадачат и отегчават
заобикалящите ги хора.Такива хора се наричат „неадаптивни” ,
„абнормни” , „психичноболни” и др.Например някои от най –
ранните записи на абнорното поведението идват от
древногръцките и египетски документи,който описват едно
разстройство,често срещано при девствени жени и
вдовици.Гърците му дали името хистерия(характеризира се с
болки в тялото,главоболие,парализа и тъга).Друга влиятелна
теория в древна Гърция свързва поведенческите разстройства с
телесните нарушения.Хипокрит смятал,че дисбалансът на някои
основни телесни течности може да доведе до разстройство в
поведението.Днес всеки клиничен писхолог би разпознал в
„неговата” меланхолия депресивното разстройство.През вековете
моделите на разстройството се променят – през средновековието
мислителите се придържали към модела за
свръхестественото(пациентите са били обвинявани , че са
обладани от демони или че са съгрешили в нещо).Често се е
стигало да горенето им на клада или жестокото им
преследване.През 16-ти век Йохан Вайер препоръчва по –
хуманно отношение към психичноболните пациенти.Въпреки
протестите на църквата през 17-18 век се възприема
биомедицинския модел(абнормното поведение се приема за
„ психична болест”).След него идва психодинамичния
модел,който се явява алтернатива на биомедицинския модел.Тук
разглеждат неадаптивното поведение като вътрешен процес,чийто
корен е психичното разногласие.След него идват поведенческия
модел (Джон Уотсън) и социологичния модел (Огъст Холингшед
и Фредерик Редлич).
Как се разбира разликата между психопатологията и
„нормалното” психично развитие?Ще спомена четири възможни
критерия:субективен дистрес,статистическо
отклонение,нарушаване на нормите и вредни симптоми.
Ще започна с разглеждането на разстройствата при
мисленето.Мисленето (съзнателно и безсъзнателно) служи за
пораждане и наблюдение на общуването,регуларане на
дейността,както и за създаване,прилагане и решаване на
проблеми на вербално и невербално равнище.По отношение на
тежестта си разстройствата на мисленето заемат континуум от
нормални прекъсвания на вниманието до патологични
разстройства.Психоневрозите,като фобийни и тревожни
реакции,често могат да се припишат на ирационални
идеи.Тревожността е тясно съврзана със страха – единствената
разлика е , че при тревожността няма реална причина за
страхът.Тя се определя от когнитивни , физиологични и
поведенчески компоненти.Когнитивно тревожността се изразява
в безпокойство , страх и психични образи на потенциално
нараняване.Страдащия усеща стягане в гърдите,мускулно
напрежение.Физиологично се усеща с повшен сърдечен ритъм и
повишено кръвно налягане.Проведенческата проявва се изразява
с нервни симптоми като кране напред – назад , често
уриниране,треперене.Човек с тези симптоми имащи ги за
продължителен период от време и без конкретна причина
получава диагноза генерализирана тревожност.Фобиите са по –
специфичен страх.За разлика от тревожността тук има страх от
конкретна ситуация или причина.Според Фрой фобиините
разстройства се причиняват от тревожност , породена от
неприемливи сексувални и агресивни чувства.Има всякакви
видове фобии : от вода (хидрофобия),от тясно пространства
(клаустрофобия),от въздух (аерофобия) и мн. други.
Много често срещани са разстройствата на настроенията.Водещи
симптоми за депресията са угнетеното настроение,загуба на
интерес и удоволствие от живота,нещастието.Често с депресията
вървят безсъние,липса на апетит , умора , чувство за вина , мисли
самоубийство.Съществуват сезонно – афективни
разстройства,който се обуславят с мрачното и студено
време.Също има и стресови житейски ситуации като развод,който
води до депресивни епизоди.
Обсесивното – компулсивно разстройство е тревожно
разстройство,което включва мисли(наричащи се абсесии),кооито
чевек не може да изгони от ума си.Тези натрапчиви мисли често
се съпровождат от компулсии – поведенчески ротуали,които
човек се принуждава да изпълнява.
Психосоматични симптоми са мисловни симптоми , които
отразяват неспособността на човека да се справи със стреса и
тревожността,които се трансформират във физиологични
симптоми.Психосоматичните мисловни разстройства обикновено
се придружават от симптомите на налудностите(доминарат
погрешни убеждения за преследване или мегаломания) и
халюцинации.Макар че са сериозни сами по себе си,тези
мисловни разстройства се свързват с други видове патологично
поведение – делир , деменция , шизофрения.
Делир(букв. Подлудяване , обезумяване , лудост) е разстройство
на съзнанието от различна тежест.Пациентът може да се намира в
състояние от пълна будност до кома и има доказателства за
разстройства в когнитивното функциониране , мисленете и
възприятията.Делирът е резултат от дисфункция на мозъка, без да
е нарушена тъкан и изглежда е в следствие от метаболични или
токсични смущения.Обикновено е преходно състояние и изчезва с
отстраняването на токсичните елементи.Възможно е в следствие
да има и частична амнезия.
Синдромът на деменцията(сенилна деменция) е мисловно
разстройство свързано с естествено настъпващо увреждане на
мозъчната кора,проявявано в намалени интелектуални
113
