Големина на текста:
3. Политика на сближаване на страните в ЕС
Намаляването на регионалните различия е ключова концепция, която стои в
основата на самата идея за създаване на Европейския съюз. Първоначалните цели на
Договора за ЕИО (Римския договор) са изграждане на общ пазар и постепенно
сближаване на стопанската политика на държавите-членки. След влизането в сила на
Маастрихтския договор през 1993 г. договорът за ЕИО, наречен вече Договор за
Европейската общност, дефинира още две цели - създаване на икономически и валутен
съюз и въвеждане на единно гражданство в ЕС.
1
Преодоляването на регионалната асиметрия се осъществява чрез различни
политики и инструменти за икономическо и социално сближаване. Според И. Ангелов,
в икономическата теория и в стопанската практика се различават два вида сближаване –
номинално и реално.
2
Номиналното е свързано с нарастване на сходството в номиналните показатели
за макроикономическа стабилност: относителен дял на обществения дефицит към БВП,
дял на обществените задължения към БВП, средно инфлационно равнище, равнище на
дългосрочната номинална лихва, обменен курс и т.н. Като номинални показатели се
считат например конвергентните критерии, формулирани в договора от Маастрихт за
създаване на икономически и валутен съюз.
3
Реалното сближаване е по-трудно измерим процес, тъй като то е свързано не
просто с изравняване на два или повече показателя, а е по-скоро процес на нарастване
сходството в качеството на живот на хората. В този смисъл реалното сближаване е
конвергентност на различните аспекти на развитието на отделните страни. Теорията за
сближаването всъщност е пряко свързана с теорията за конвергенцията на
икономическите системи и респективно с теориите за икономическия растеж. Причина
за това е, че по презумпция сближаването би следвало да се извърши като по-слабо
развитите икономики достигнат по-силно развитите страни, а не обратно.
Измерването на регионалните различия може да се осъществи посредством
различни инструменти на статистиката и иконометрията. До голяма степен
измерителите на асиметрията се определят целите, задачите и равнището на
изследването й.
Според времевия хоризонт на изследването най-общо асиметрията може да се
изследва в статичен и динамичен аспект.
Статичният аспект на асиметрията от своя страна може има различни измерения:
Структурна асиметрия;
Технологична асиметрия;
Продуктова асиметрия;
Асиметрия в доходите;
Асиметрия в безработицата;
Асиметрия в инфлацията и т.н.
Могат да бъдат изброени редица показатели, които характеризират
макроикономическото развитие и на тяхна база да се търсят статични различия между
1
http :// www . evroportal . bg / dictionary _ view . php ? id =103
2
Ангелов, И. Догонващо икономическо развитие – теория и практика.
http://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/No046.htm#_ftn2
3
http://www.dadalos-europe.org/bg/materialien/begriffe_i-m.htm#7
1
две или повече страни, между два или повече региона. Прякото измерване на
статичната асиметрия може да се осъществи посредством наблюдения на различни
показатели, като равнище на БВП на едно лице; общ доход на домакинствата; общ
разход на домакинствата; общ доход средно на човек от домакинство; общ разход
средно на човек от домакинство; обща данъчна тежест като дял от БВП, средно
заплащане на труда на едно лице, брой, вид или стойност на получаваните социални
услуги и т.н. Композирането на групи показатели може да позволи и извършване на по-
комплексни измервания на човешкото развитие, стандарта на живот,
конкурентоспособността на икономиката на страната, капацитета на страната да
планира, на потенциала за технологични иновации (асиметрия на знанието) и т.н.
Асиметрията в динамичен аспект също може да бъде представена чрез различни
показатели. Всички икономически процеси търпят изменение във времето.
Измененията могат да бъдат доказателство за наличие или отсъствие на различия
между две страни. Както посочихме по-горе, често използван измерител на асиметрията
в динамичен аспект са измененията в БВП на отделните страни, както и флуктуациите в
равнището на безработица, в търсенето и предлагането и т.н.
В зависимост от устойчивостта на развитие на процесите, предизвикващи
асиметрията, тя може да се разглежда като устойчива асиметрия и неустойчива
асиметрия. Независимо от разликата в мащабите на две или повече страни,
взаимоотношенията между тях може да показват устойчивост или не, т.е. същественото
е дали асиметрията се задълбочава или не. Например САЩ поддържат непрекъснато
значителен дефицит по платежния си баланс, но тъй като американският долар е твърде
важен за портфолиото на инвеститорите, те са съгласни с тези условия на търговия и
инвестиции и поддържат относително постоянно ниво активи в своето портфолио.
За осъществяването на трайната конвергенция (сближаване), необходима за
създаването на икономическия и валутен съюз (ИВС), договорът от Маастрихт
предвижда пет критерия, на които всяка страна-членка трябва да отговаря, ако иска да
участва на третото ниво (ИВС). Изпълнението на конвергентните критерии се
контролира в доклади на комисията и Европейската централна банка. Бяха установени
следните критерии:
Съотношението на обществения дефицит спрямо брутния национален
продукт (БНП) не трябва да надхвърля 3 процента;
Съотношението на обществените задължения спрямо брутния вътрешен
продукт не трябва да надхвърля 60 процента;
Градусът на ценовата стабилност трябва да бъде трайно висок, и
измереното през последната година средно инфлационно равнище не
трябва да бъде по-високо от 1,5% от инфлационното ниво на трите
страни-членки, които са показали най-добри резултати в сферата на
ценовата стабилност;
Средната дългосрочна номинална лихва не трябва да бъде по-висока от
2% над съответната стойност в трите страни-членки с най-добри
резултати в ценовата стабилност;
Предвидените в рамките на механизмите на обменните курсове на
Европейската валутна система нормални граници трябва да бъдат
запазени без силно напрежение най-малко през последните две години.
Тези конвергентни критерии трябва да спомогнат за равномерното и
протичащото без напрежение между страните-членки икономическо развитие в
2
рамките на ИВС. За целта трябва да се спазват критериите, засягащи обществения
дефицит и обществената задлъжнялост и след влизането в сила на третото ниво на ИВС
(1 януари 1999).
4
Според целите на изследването от гледна точка на броя на страните или
регионите, между които се извършва сравнение, асиметрията може да има
билатерален и мултилатерален аспект. Когато се извършват билатерални сравнения,
обикновено се използва по-богат набор от показатели, отколкото при мултилатерални
сравнения. В практиката се използват освен горепосочените, още и измерители на
структурното подобие и редица други съотношения, от които се правят изводи за
наличието на различия и най-вече за това какъв е ефектът от тях върху по-нататъшното
развитие на страните.
В зависимост от равнището на изследването, асиметрията може да се проучва в
междурегионален и вътрешнорегионален аспект, както и на макро-, мезо- и
микроикономическо аспект. В зависимост от равнището на изследването, авторите
избират един или няколко показателя, като от тях правят изводи за свързани процеси и
явления. Изследванията, правени за България и за другите страни са свързани най-вече с
асиметрията в доходите.
5
В същото време зад различията в доходите се крият редица
фактори, проследяването на които може да даде възможност за откриване на процесите
водещи до задълбочаване или намаляване на различията в доходите.
4. Регионална политика и структурни фондове на ЕС
Структурните фондове са втората по големина част от бюджета на ЕС след тази,
предназначена за Общата селскостопанска политика.
Историята на структурните фондове датира от 60-те години, т.е. още от самото
създаване на ЕС. През 1958 г. – една година след подписването на Римския договор, се
създават Европейския социален фонд и Европейски фонд за ориентиране и гарантиране
в земеделието (ФЕОГА). През 1975 г. се създава Европейския фонд за регионално
развитие, с което се поставя началото на преразпределянето на бюджетните вноски на
държавите членки към изоставащите райони. През 1993 г. се създава и кохезионен
фонд, който финансира проекти в областта на опазването на околната среда и
транспорта в най-необлагодетелстваните държави членки.
В началото структурните фондове имат незначителна роля. С разширяването на
ЕС, с приемането на нови страни членки и засилване на регионалните различия в
общността, става все по-голяма необходимостта от прилагането на единна политика,
насочена към редуцирането на регионалните асиметрии. Ето защо структурните
фондове също претърпяват промяна. През 80-те години в тях се извършват първите
реформи и започва периодичното им преразглеждане – както на целите, които се
преследват с тях, така и на средствата за постигане на тези цели. Програмните периоди,
в които се определят приоритетите и размерът на фондовете стават петгодишни (1989-
93, 1994-99), а след това – седемгодишни (2000-6, 2007-13). В рамките на общия
бюджет на ЕС се определя широк бюджет за всеки програмен период, наречен
Финансова перспектива (ФП)
4
Конвергентни критерии в договора от Маастрихт. http://www.dadalos-
europe.org/bg/materialien/begriffe_i-m.htm#7
5
За подробности: Кога доходите в България ще достигнат средните равнища в Европейския съюз
http://www.ime-bg.org/pr_bg/137-3.htm , Кризата на ЕС идва зле за България. В. „С е г а”, 31. 03. 2005, Основни
резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот през декември 2004 г.
http://www.knsb-bg.org/bg/library/issi/articles/10.htm
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 фев 2020 в 20:33 потребител на 11 години от София
11 апр 2019 в 17:29 ученик на 12 години от Варна - ВТГ "Г. С. Раковски", випуск 2027
13 фев 2019 в 11:51 студент на 29 години от София - Международно Висше Бизнес Училище, факулетет - Бизнес администрация, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2015
17 яну 2019 в 09:17 студент на 55 години от София - Висше училище по сигурност и икономика, специалност - Маркетинг, випуск 2019
 
Подобни материали
 

Бизнес план по предприемачество


Бизнеспланът предвижда създаване на предприятие в град Айтос за бутилиране на изворна минерална трапезна вода. Идеята възниква на база наличието на подходящи ресурси непокрити международни пазари.Целта на този проект е да се...
 

„Огледални образи” ли са плановете за развитие на Североизточен и Югоизточен район за планиране


Планът отчита целите на Структурните фондове и Кохезионния фонд, като основни инструменти за финансиране на дейностите на регионалната политика....
 
Онлайн тестове по Планиране и прогнозиране
Тест по бизнес планиране
изпитен тест по Планиране и прогнозиране за Студенти от 4 курс
Тест-подготовка. Изпитна форма. Сбор от целия курс. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
62
24
1
16 мин
08.08.2013
Тест по бизнес планиране
изпитен тест по Планиране и прогнозиране за Студенти от 3 курс
Изпитен тест по бизнес планиране. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
34
346
1
1 мин
28.03.2013
» виж всички онлайн тестове по планиране и прогнозиране

Кохезионен фонд

Материал № 811265, от 18 фев 2012
Свален: 43 пъти
Прегледан: 65 пъти
Предмет: Планиране и прогнозиране , Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 6
Брой думи: 2,154
Брой символи: 13,076

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Кохезионен фонд"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения