Големина на текста:
ВЪПРОС № 1 – ПРЕДМЕТ НА КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО НА РБ. РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ В
СИСТЕМАТА НА ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО.
В правната доктрина отдавна се дискутира проблема за предмета на конституционното право.
Според някои автори предмет на регулиране на конституционното право са обществените
отношения, които определят основните черти на икономическата система и политическата
организация на обществото, отразяващи суверенитета на народа. Морис Дюверже - предмет на
регулиране са политическите отношения. На преден план са властническите отношения между
държавата и гражданина. Групи, обществени отношения които са предмет на регулиране от нормите
на конституционното право - 1. основните политически отношения, 2. Отношенията, които се отнасят
до основите на икономическата система, 3. Отношенията, които се зараждат и съществуват във
връзка с правното положение на гражданите. 4. Отношенията при конституирането на Народното
събрание, 5. При избирането на президента и вицепрезидента, 6. Обществените отношения, които
определят основите на изпълнителната власт и висшите изпълнителни органи. 7. Отношенията при
местното самоуправление, 8. Отношения, свързани със съдебната власт, 9. Отношения С
формирането и организацията на конституционния съд. 10. Отношения, които се уреждат от глава
девета на Конституцията.
ВЪПРОС № 2 – ИЗТОЧНИЦИ НА КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО НА РБ. КЛАСИФИКАЦИЯ. НОРМИ
НА КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ОСОБЕНОСТИ, КЛАСИФИКАЦИЯ
Освен правно-нормативните актове, са конституционните обичаи, конституционните
конвенции,съдебната практика, правните фактори. Източници като негови структурно съставляващи
елементи са юридическите форми (актове), чието съдържание са правните норми, съотносими към
предмета на конституционното право. Към
юридическите източници се отнасят Конституцията и конституционните закони,обикновените закони,
международните договори, правилникът за организация и дейността на народ.събрание.
Подзаконови източници са правилниците и наредбите за прилагане на закона, решения на НС с
процедурен характер като Решението за приемане на процедурни правила за избиране на
министър-председател. Източник са и правителствените актове. Правната норма - хипотеза диспозиция
и санкция. В конституционноправните норми отсъства хипотезата и санкцията. - чл. 1, ал. 1 от
Конституцията е посочено, че България е република с парламентарно управление. Конституционните
норми са императивни по съдържание - чл. 29, ал. 1 от Конституцията. Никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена
асимилация. Конституционните норми са стабилни, защото уреждат обществени отношения, които
подлежат на трайна правна уредба и на сложния
с редица особености ред за тяхното изменение и допълнение. По съдържание са материалноправни и
процесуалноправни. Материално правните - уреждат статута на държавните органи - нормите на Закона
за Конституционния съд, ЗМСМА, правното положение на гражданите. Процесуалните регулират
различни процеси при осъществяването на публичната власт- нормите на избирателното право,
съдържащи се в избирателни закони,уреждат произвеждането на изборите.
ВЪПРОС № 3 – ПРАВООТНОШЕНИЯ, ВЪЗНИКВАЩИ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО ННА
КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ОСОБЕНОСТИ. КЛАСИФИКАЦИЯ
Правоотношението е обществено отношение, регулирано от норма на правото. Възникват различни
по съдържание и характер правоотношения: конституционно правни, гражданскоправни и
финансово-правни.
Конституционноправните отношения възникват при осъществяването на публичната власт,
народния суверенитет и при упражняване правата и свободите на гражданите. Те са властнически,
политически, при осъществяването на публичната власт, поне един от субектите е държавен орган.
Основания за възникване на конституционно правни
отношения са действията на правни субекти при осъществяването на държавната власт. Възникват в
резултат на станали събития, възникват в резултат на създаване или изменение на правните
норми. Субекти са страните (участниците) в конкретните правоотношения. Обособени са в две
групи - колективни и индивидуални. Колективни са народът, избирателният корпус, държавните органи -
централни и местни. Колективни са централните и временните комисии на НС, МС, КС, ВСС, ВКС, ВАС и
др. Към индивидуалните едноличните държавни органи -
президентът, когато налага вето, Председателят и Зам. председателят на комисии в НС,
политическите представители в НС и общинските съвети.
ВЪПРОС № 4 – КОНСТИТУЦИОННАТА НАУКА В БЪЛГАРИЯ – ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗВИТИЕ,
ПЕРИОДИЗАЦИЯ. ОТНОШЕНИЯ С ОСТАНАЛИТЕ КЛОНОВЕ НА ПРАВНАТА НАУКА.
КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО НА РБ КАТО ОБЕКТИВНО ПРАВО И КАТО НАУКА
1
Всяка система се състои от няколко взаимно обусловени компонента - множество структурни
елемента. На второ място те се намират в определени взаимоотношения. Трето - среда, в която
съществува и функционира системата. Отрасълът на правото е система от множество правни норми и
институти, които са взаимно обвързани, непротиворечиви, взаимодействат си и се прилагат в
условията на определена обществена среда. Науката и отрасълът конституционно право са
иманентно свързани. Науката е функция на отрасъла. Конституционно-правната наука е
система от теоретични възгледи и научни знания за основите на организацията и осъществяване па
публичната власт, за формата на устройството и управление на правовата държава, за нейните
материални основи и за правните основи на положението на гражданите, за принципите на
гражданското общество и демократичното управление. Предмет на регулиране е предимно
публичната власт, нейната организация и функциониране, т.е. политическите отношения. Жозеф
Бартелеми - нормотивистичната школа - съдържанието на конституционно правните норми - Йелтанек,
Есмен, Дайси. Политико-социологическият метод разкрива ролята и значението на публичноправните
институции и процес, предмет на регулиране от конституционното право - Дюверже, Мазин.
Историческият метод на изследване дава възможност да се анализират процесите в техния генезис.
Сравнителният съпоставителен метод. Вплитат се в методите на изследване "и други средства и
научни подходи - анализът, синтезът, дедуктивния подход.Науката се" формира на основата на
определени принципи - обективността, познаваемостта, детерминизма, непрекъснатото развитие,
единство на теорията и практиката.
ВЪПРОС № 5 – ПОНЯТИЕ ЗА КОНСТИТУЦИЯ ВЪРХОВЕНСТВО НА КОНСТИТУЦИЯТА. УСЛОВИЯ И
РЕД ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА.
Идеята за конституционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като
практически модел за управление след победата на буржоазните революции. Терминът конституция -
устройвам, уреждам.- устройство, установяване на обществена и държавна организация. Най-общо
конституцията е инструмент за управление на обществото и държавата. Хамурапиевият законник - 2000
г., пр.н.е. и Законът за 12-те таблици - 450 г. пр. н. е. , Трактата „Попитея", Цицерон „В за законите".
Съотношение между конституцията и закона при древните римляни. През ХVІІ век в Западна Европа се
възприема терминът Конституция. За първи път близко до съвременното е използвано през 1688 г. в
дебатите на Английската камара на общините. Първият акт с конституционно значение е Великата харта
на свободата от 1215 г.; Статута - конституция на Сам Марино -1263 г., Петицията за правата от 1628 г.
Юридически белези: Основен закон, върховен закон е - чл. 5 от Конституцията - висша юридическа
сила. Непосредствено действие - § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби. Конституцията
урежда основни обществени отношения; Конституцията е основа за развитието на правотворчеството и
законодателната дейност; особеният ред за приемане, изменение и допълнение е характерен белег на
Конституцията. Право на законодателна инициатива има МС и всеки народен представител - чл. 87, ал.
Конституцията. Внасяне на изменение и допълнение от НС – 1/4 от народните представители – 60
депутати. Направените предложения се обсъждат от НС не по-рано от един и не по късно от три месеца
след постъпването им. Конституцията се приема от НС с квалифицирано мнозинство от 3/4 от гласовете
на всички. Приемането или отхвърлянето на предложенията за изменение и допълнение става на три
гласувания в различни дни. Ако не получи 3/4 от гласовете на всички народни представители, а 2/3 се
поставя за ново разглеждане не по -рано от два и не по късно от 5 месеца. При второ разглеждане са
необходими гласовете на 2/3 от всички. Приетите закони за изменение и допълнение на Конституцията
се подписват и обнародват в 7-дневен срок по разпореждане на Председателя на НС. Правото на
инициатива за приемане, изменение и допълнение от ВНС имат най-малко 1/4 от всички народни
представители и президента. ВНС приема внесените проекти с квалифицирано мнозинство от 2/3 от
гласовете на всички народни представители. Гласуването на предложенията става 3 пъти в различни
дни.
ВЪПРОС № 6 – ИСТОРИЯ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМА. ПЪРВИ КОНСТИТУЦИИ – ИСТОРИЧЕСКИ
ПРЕДПОСТАВКИ, ХАРАКТЕРИСТИКА. ВИДОВЕ КОНСТИТУЦИИ. КОНСТИТУЦИОННА ИСТОРИЯ НА
БЪЛГАРИЯ.
Конституционализмът се заражда в епохата на Просвещението като антипод на монархическия
абсолютизъм. Идеята вълнува и се проявява в теориите на Джон Лок, Монтескьо, Русо и др. С победата
на буржоазните революции и приемането на първите конституции се поставя началото на
конституционализма като реален модел на управление на обществото и държавата, чрез който на
преден план се извежда човекът с неговите ненакърними права и свободи. Конституционализмът
означава върховенство на основния закон, което изключва съществуването на правни
актове, които противоречат на разпоредбата на Конституцията. Първите конституции се създават
в бившите английски колонни в Северна Америка при създаването на конфедерацията- Вирджиния,
Ню Джърси, Делауер,
Пенсилвания и Мериленд - 1776 г., на Джорджия и Ню Йорк от 1777 г. и Масачузетс от 1780 г. Първата
конституция в света в съвременния смисъл на това понятие е конституцията на САЩ от 1787 г. Първата
европейска конституция е
2
Френската от 1791 г. Първата социалистическа е Конституцията на Русия от 1918 г.
Началото на конституционализма в България се поставя след Освобождението от турско робство -
Търновската конституция. Има три модела конституционализъм - инструментален, либерален и нов
съвременен. Конституциите според характера на обществения икономически строй са буржоазни и
социалистически. Според формата на държавно управление са републикански или монархически.
Републикански на парламентарните републики и на президентските. Монархически на
парламентарните монархии и на конституционните. Съобразно формата на държавно устройство са
конституции на унитарни държави, на федерални държави и на конфедеративни държави. Въз основа на
характера
на политическия режим демократични и реакционни. В зависимост от степента на социално
икономическо и политическо развитие са конституции на развити демократични държави, на държави
осъществяващи прехода към
демократизация и конституции на развиващи се държави. Според това дали Конституцията
съществува като юридически акт, приет по съответен ред или не са юридически и фактически.
Според това дали отразява
фактически съществуващите в обществото социални отношения или не са реални или
фиктивни.Конституциите биват твърди и гъвкави /опростена процедира за приемане и ревизирани.
Дарувани (откроирани) конституции, конституции-договори. Конституционното развитие на България -
проект Лукиянов за конституция. Учредително събрание - 10.02.1879 г. Търновската конституция е
приета
е на 16.04.1879 г. Има 22 глави. Действа до 09.09.1944 г., когато е поставено началото на социалистическото
преустройство на обществото. На 08.09.1946 г. - референдум за премахване на монархията - република.
Конституция приета на 04.12.1947 г. След това е Конституцията от 1971 г. и
12.07.1991 г.- сега действащата конституция.
ВЪПРОС № 7 – ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ОТ 1879 Г. – НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКИЯ
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ
Търновската конституция от 1879 г. поставя началото на българския конституционализъм.
Конституцията е върховен закон, акт с най-висша юридическа сила - основен закон на държавата и
обществото, който регулира основните най-значими обществени отношения в съответствие с
интересите и волята на господстващите икономически и политически сили. Изготвянето на Проекта -
Дондуков - 16 въпроса, учредително събрание - 10.02.1879 г. Приета на 16.04.2879 г. - 22 глави. Първа
глава - териториална организация на княжеството, от втора до осма глава урежда статуса на монарха, 9-та
глава урежда вероизповеданията, десета глава - законите, 11 глава - държавните имоти, 12 глава е
обособена в 10 дяла - основни права свободи и задължения, 14-19 глава статуса на народните
представители, приемането на бюджета, глава 20 статуса на ВНС, глава 21 статуса на МС, глава 22 реда
за ревизия на конституцията. Заложени са идеите на либерализма, правата и свободите на гражданите,
но без механизмите, които ги гарантират. Законодателна власт се осъществява от монарха и народното
представителство, изпълнителната е предоставена на княза. Правосъдието от съда се осъществява в
името на монарха. Князът е свещен и неприкосновен. Широки правомощия на монарха.
ВЪПРОС № 8 – КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 1947 Г. И КОНСТИТУЦИЯТА ОТ 1971 Г. – ОБЩО И ОСОБЕНО В
ДВЕТЕ КОНСТИТУЦИИ
Конституционното развитие на България в периода на действието на Конституцията от 1947 година.
Тази конституция се приема в сложна вътрешно и външнополитическа обстановка. България е победена
държава в един световен военен катаклизъм. България по същество е окупирана държава. В България
има съветски войски. По силата на това присъствие и на това, че трябва да подпише мирен договор и да
изпълни международни ангажименти и да накаже участниците във фашистки престъпници. Конституцията
приета през 1879 г. практически действа само в отделни свои фрагменти след 1941 г. Това е положението,
което се запазва до 1944 г., когато на мястото на старото правителство, действа ново, назначено от
регентския съвет, тъй като монархът е малолетен. В този период се появява отечественофронтовското
правителство. През 1946 г. се провежда референдум за премахване на монархията. Избирателите искат
вместо монархия република. Монархическият институт е премахнат. Не само поради външно политически,
но и вътрешни фактори предопределят приемане на нова конституцията. Всички политически сили искат
това. През 1946 г. се провеждат избори за VІ Велико Народно Събрание, което да приеме конституцията.
Има различни политически фракции: партии, които влизат в състава на Отечествения фронт и партии на
опозицията. Всички представени в Народното Събрание партии внасят проекти за конституции и всички за
републикански по своята идея. Въпросът за премахване на монархията е възприет като окончателен акт
от народа. Междувременно започвайки работа Великото Народно Събрание обсъжда всички внесени
проекти и гласува на първо четене проекта за конституция на Отечествения фронт, която е приет с
мнозинство. Първият проект е взаимстван от републиканските конституции между двете световни войни. В
него се предвижда поста на председател на републиката. По същество и да не се нарича президент,
изпълнява такава функция. Това е едноличен държавен глава, който да играе съществена роля в
разделението на властите. Този проект за конституция предлага такова разделение. Този първоначален
проект не стига до окончателно гласуване и приемане от Великото Народното Събрание през 1946 г., тъй
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Конституционно право

Предмет на конституционното право на РБ. Роля и значение в системата на действащото право. В правната доктрина отдавна се дискутира проблема за предмета на конституционното право...
Изпратен от:

на 2012-02-17
Добавен в:
Лекции
по Конституционно право
Статистика:
364 сваляния
виж още
 
 

Конституционно право

Материал № 810923, от 17 фев 2012
Свален: 364 пъти
Прегледан: 376 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 41
Брой думи: 30,706
Брой символи: 197,713

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала