Големина на текста:
Реферат
На тема:
Марин Дринов
Марин Дринов (1838 - 1906г.)
Марин Дринов е роден през 1838 година в град Панагюрище. След
като се е учил в родния си град и е работил като учител известно време.
През 1858 г. той е заминал за Русия - в Киев и Москва, за да продължи
образованието си. Учи в Духовната семинария в Киев, а след това - в
Московския университет, където се дипломира през 1865 г. След това
пътувал около пет години в чужбина - Австрия и Италия. Най-много се
интересувал от историята и езика на славянските народи, и то,
предимно на своя народ. Марин Дринов е първият българин, който
добива специално образование по славистика, езикознание, етнография
и история в руски университет и под ръководството на най - видните
тогавашни руски учени. Приносите му за българската история
очертават веднъж за винаги правилната и строго научна посока в развоя
на нашата историопис и допринасят много за разрешаването на много
въпроси из националното минало . Чрез всичко това Дринов за нас е не
само истински родоначалник на новата, критическа българска
историопис, но и изобщо на българската славистика и народонаука.
Изключително важен е първият му научен труд “ Поглед върху
произхождането на българския народ и начало на българската история
”, напечатан във Виена. В него той се занимава с въпроса за потеклото
на българския народ и образуването на българската държава на
Балканския полуостров. Въпросът за потеклото на българския народ от
една страна до прабългарите, Аспаруховите българи, а от друга страна -
до сегашния български народ. Опрян върху голям исторически
материал, Дринов се старае да обори възгледите на бележити хора,
които са писали по засегнатата тема, като зпазва своята теория за
славянския облик на българското племе. Книгата - “ Поглед върху
произхождането на българския народ и начало на българската история
”, има огромно значение за нас българите. Преди всичко, благодарение
на нея европейският учен свят се е убедил, че българите са славяни, че
те са достоен член в семейството на културните народи и че, имат
право да се борят за свобода и възход. Не е трудно да се прозре, какъв
ефект произвежда тази книга сред българската тогавашна
интелигенция. Тази статия, която съставя епоха в нашата научно -
историческа книжнина печели на автора си името на учен в пълния
смисъл на думата.
Дриновият капитален труд “Заселение на славяните на Балканския
полуостров”, който първо се появява в руското списание “Чтения и пр...”, 1872г.,
а на следващата година е издадено като отделна книга, е един голям принос към
славянската история, една приятна изненада на славянския учен свят. Опрян
върху многобройните исторически извори и известия, Дринов стига до
заключение, че заселването на Балканския полуостров от славяните се започнало
от края на 2в. и е стигнало чак до 7-мо столетие. Забележително е, че историко-
филологическия факултет на Московския университет е признал това Дриново
съчинение като достойна дисертация за получаване от автора й първата научна
степен по историческите науки. След защитата на магистърската си дисертация
Дринов веднага е получил професорско място в катедрата по славяноведие в
Харковския университет. Покрит със славата на млад учен сам той си намира
поприще на по-плодоносна бляскава академична кариера.
Основните научни трудове на Дринов са по българска история. Но
той има трайни интереси и в областта на българския език, литература,
етнография и фолклор, проявява голямо научно усърдие, трудовете му
са основани върху грижливо проучване на изворите.
Той спира вниманието си върху важни литературно - исторически
въпроси: началото на българското литературно възраждане ("Отец
Паисий, неговото време, неговата история и учениците му", 1871; "Още
няколко бележки за Паисия и неговата история", 1886; "Няколко
забравени списания на Софрония Врачанското", 1884), българската
литература в началото на XIX в. (Теодосий Синаитски, Й. Кърчовски,
К. Пейчинович, Ат. Нешкович) старобългарската литература (Кирил и
Методий и техните ученици, делото на Евтимий Търновски, бълг.
печатари през XVI в.), издирване и изследване на старобългарски
паметници (летописни разкази и бележки, грамоти и др.).
Освен събраните и обнародвани народни песни, и написаните
няколко етнографски и фолклорни проучвания, Дринов сътрудничи на
вестниците "Време", "Македония", "Дунавска зора", на списание
"Периодическо списание" и други. В някои свои публикации се
подписва Божков (името на неговия род).
Дринов има големи заслуги за издигане на българската
историческа и филологическа наука на високо равнище, развива голяма
организационно - научна и просветна дейност. Неговото научно дело
получава висока оценка в Русия и другите славянски страни.
Борбата на българския народ за църковна независимост, живо е
интересувала Дринов и той е взимал участие в нея, като за оръжие
използувал науката. В разгара на тази борба той напечатал своя научен
труд "Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и
до днес". В това съчинение Марин Дринов доказва, че исканията на
българския народ не само са справедливи сами по себе, но и че намират
оправдание в историята. След като разглежда разпространението на
християнството на Балканския полуостров от най-старо време, той
изтъква, че българите са имали по-рано своя независима църква, свое
духовно началство, но българската църковна независимост била
потъпкана от гърците, тъй както политическата - от турците.
Без да се занимава със самия църковен въпрос, който в негово
време е бил "животрепещущ" и познат на всеки българин, - въпрос на
"съвременната действителност", той се спира доста обстойно върху
историята на католическата и протестантска пропаганда в България.
Този труд на Дринов е имал не само научно значение: с него на времето
си той е давал морална поддръжка на непосредствените участници в
борбата за църковната свобода, освен това е запознал много чужденци
със същността на тази борба, изтъквал им е основателността на
българските искания и ги е печелил за българската кауза.
Марин Дринов е напуснал своето отечество през 1858г., за да
продължи учението си в Русия, но той не е преставал да мисли и да се
вълнува, да следи и откликва на всички събития в България. Затова
свидетелстват например десетките писма, водени между него и
неговите роднини, близки и приятели, изпълнени с тревога и болка за
тежката участ на родината му по време на Априлското въстание през
1876г. Само няколко месеца след обявяването на Руско-турската
освободителна война той е вече в България, за да направи това, което
само с перото си дотогава не е успял да стори. И наред със своята
обществена работа намира време и сили да продължи научните си
занимания - събира и регистрира редица български исторически
паметници, народни песни и приказки, някои от които по-късно
използва в научните си разработки и преподавателската си дейност и
др.
По-голяма част от ръкописното наследство на Марин Дринов,
свързано с научноизследователската, преподавателската и
научнопопуляризаторската му дейност, имат характер на работни
материали. Това са преди всичко чернови в незавършен вид. За някои
от тях сме научили от неговата преписка-напремер: за работата си
върху Теодосий Търновски, патриарх Евтимий и други; също и
редакционния комитет на “Българско отечество” /с представители
Константин Величков, Иван Вазов и други./ още 1897 г. е възложил на
Дринов следните монографии “Населението на Балканския
полуостров /преди идването на славяните/”, “Християнството в
България до покръщението на българите. Покръщението на българите и
основаването на българската църква” и “Бялгария под турско иго.
Възрождение и освобождение”.
Освен горните трудове, Дринов е писал и публицистически статии
върху актуални въпроси. Особено значение имат трите негови статии от
такъв характер: "Страшни ли са за народността ни фанариотите и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Марин Дринов

Марин Дринов е роден през 1838 година в град Панагюрище. След като се е учил в родния си град и е работил като учител известно време...
Изпратен от:
twin4e
на 2012-02-16
Добавен в:
Реферати
по Свят и личност
Статистика:
22 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Свят и личност
Свят и личност, 12 клас
изходен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Тестът обхваща материала по свят и личност и е предназначен за изходяща диагностика на учениците. Въпросите са от затворен тип - има само един верен отговор.
(Труден)
15
1
1
3 мин
07.08.2020
Изпитен тест - свят и личност
изпитен тест по Свят и личност за Ученици от 12 клас
Тестът обхваща учебния материал за 12 клас по свят и личност. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
15
11
1
18.08.2020
» виж всички онлайн тестове по свят и личност

Марин Дринов

Материал № 810286, от 16 фев 2012
Свален: 22 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: Свят и личност, Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 6
Брой думи: 1,816
Брой символи: 11,366

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Марин Дринов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала