СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ, КАТЕДРА “КУЛТУРОЛОГИЯ”
СПЕЦИАЛНОСТ “МЕНИДЖМЪНТ И СОЦИАЛИЗАЦИЯ
НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО”
СУРВАКАРСТВОТО
Оценка:Дисциплина:
Отличен 6 Религиозно наследство
Преподавател:
проф. Владимир
Градев
София
2012
Същност
Сурвакането е най-характерният за Нова
година (наричана още Сурваки) български
обичай, който е свързан с редица поверия и
различни магически практики. По смисъл
представлява пожелание и обредно осигуряване
на здраве чрез докосване със сурова (най-често
дрянова) пръчка, наречена сурвакница, сурвачка,
суровакница, василичарка и др., и украсена по
различни начини според основния поминък и
традициите на съответния район. Така например
в Централна и Източна България сурвачката се
украсява с плодове, зърна и хлебни изделия,
докато в Западна България често се окачват и
монети. Срещат се също нанизи от пуканки, вълнени конци, мъниста и други украси.
Задължително са всяка сурвачка обаче е клонките й да се привържат, така че да
добие форма на единично или двойно “Ф”.
На някои места сурвачката е прясно отрязана клонка, докато на други дрянът
се реже още по Коледа и се натопява във вода, докато се появят пъпки. Разцъфването
на дряновата клонка (сурвачката) е знак да здраве и късмет през новата година.
Сурвакарите са деца на възраст от 4 до 12 години, на места и до 16 години, и
по традиция са само момчета. С времето обаче в този обичай запозват да участват и
невръстни момичета. Събрани на групички, децата обхождат домовете на своите
близки и съседи, като започват от своя дом. Най-напред те удрят със сурвачката
всеки член от своето семейство, като започват от най-възрастния, и честитят.
Сурвакарската благословия, наричана още блаженка, слава, молитва, сорвакия, не се
пее, а се изрича – тя представлява вербална магия, чието действие подсилва
осигуряването на здраве и изобилие през новата година. Често се сурвакат и
домашните животни, а в някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от
домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци.
На някои места дряновите пъпки от сурвачката се пускат в полозите на
кокошките, а на връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор
или в реката – „да не носят у дома бълхи”. Среща се и вярването, че младите жени, за
да им растат дълги и лъскави коси, трябва да ги измиват с вода, в която пускат
откъснатите скришом пъпки от сурвачката. В Родопско и някои тракийски краища
сурвакарите внасят във всяка къща по един тежък камък и го оставят при огъня, с
което се символизира внесено „тежко имане” в този дом. В някои краища на Западна
България сурвакането има и маскараден характер, сходен с кукерските обреди, тъй
като по тези места маскарадните представления в голяма степен са заместили
зимните коледни и новогодишни обичаи.
Нова година със сурвакане отбелязват и циганите на 14 януари, който те
наричат Василица и свързват с легенда за Банго Васил (Свати Васил). В полунощ,
когато настъпва Новата година, започва сурвакането. В някои райони през нощта се
сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да
обикалят и съседните къщи.
