Големина на текста:
Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Факултет по журналистика и масова комуникация
Правата на човека
Идеята за правата на човека е фундаментална за съвременното
общество. Сегашното й състояние обаче, е плод на многовековно
развитие. Като всяка идея и тя има етапи на възникване и съзряване, които
за добрите идеи са и етапи за доказване и оцеляване. Днес идеята за
правата на човека се е превърнала в характерен атрибут на обществото,
което я прави непрекъснато променяща и развиваща се. Характерно е, че е
и доминираща в човешките отношения въобще или поне обществото се
стреми да я наложи като такава.
Възприемчивостта към идеята за права на човека е различна. Тя е
тясно свързана със степента на развитие на местните общества. Осъзната е
навсякъде, но е възприета само в развитите и развиващите се държави, в
държавите с демократични или клонящи към демократизъм политически
системи. Обратно, отричана е в изоставащите и слабо развити страни,
както и в тези с ограничаващи политически системи.
Съвременната концепция за правата на човека акцентира на правата
на живот и неприкосновенност на живота, свобода на мнението и
действието, социална сигурност. В най-широк смисъл тези права са
"ядрото" на днешния идеологически морал. Неопровержим факт е, че тези
права са издигнати в ценност вследствие на многовековното човешко
развитие в рамките на обществото. От друга страна, съвсем не е ясно
доколко всяко от тези права синтезира натрупания минал опит, отрича го
или е изцяло нов етап в разбирането на идеята за правата на човека.
Ако разисквания въпрос трябва да бъде разгледан в исторически
контекст, то първоначално правата на човека са били пренебрегвани, за
сметка добруването на общността. Отделният човек е бил просто нейн
член - абсолютно безличен и безвластен. Постепенно родовите отношения
прерастват в държавно-властни. Държавата се явява еволюционна форма
на организация на обществото, чрез която се цели сигурност. В същото
време механизмът й на действие е субектно отношение на асиметрична
зависимост. Това означава, че едни индивиди получават повече власт
(включително върху останалите) на база най-често на религиозни
предубеждения. От позицията на тази власт те стават страна в субект-
обектно отношение като обектът (всички останали) възприема себе си
1
точно като такъв и се държи "адекватно". Разглежданият период е в зората
на зараждането на обществени отношения. Последващ е периодът, който
издига като ценност теорията за обществения договор - легитимиране на
властта. Съвременната гледна точка изисква краткото резюмиране на тези
периоди, съобразно най-вече с принципа, че всеки човек се ражда със
свойте права. В тази връзка изследването на днешните измерения на
правата е тясно свързано с характеристиките на историческите периоди в
човешкото развитие.
В по-ново време учените се опитват да направят правдоподобно
определение на понятието "право", след което и да класифицират
различни видове права. Най-често срещана е идеята за естествените права.
Може би единствено за тяхното съществуване има някакво единодушие,
включително и в съвременната концепция за правата. Последната
определя като естествени споменатите право на живот и лична
неприкосновенност, свобода на мнението, сигурност, социална закрила. За
да се достигне този възглед държавно-властният механизъм с
господстваща управляваща класа и конституционно прокламирани права
се трансформира в универсална концепция за правата на човека с
международно значение.
Първите стъпки за гарантиране на определени права датират още
от XVII-
ти
век. Те обаче далеч не са били всеобщи. Напротив, с тях се е
регламентирало надмощието на отделна група или индивид над
останалите. Революционните течения в Европа донасят идеята за
"свобода, равенство, братство" (Френска буржоазна революция) за всички.
Идеологическият смисъл на "всички" в този лозунг в действителност не
включва всички - всички хора, всички членове на обществото, всички
индивиди, независимо от класовата им принадлежност.
Една друга революция дава тласък за развитие за идеята за правата
на човека. Това е техническата революция. След периода на първоначално
натрупване на капитал, когато човешката личност всъщност е по-безлична
от която и да е производствена машина, настъпва период на центриране
върху човека като основен фактор на производството. Палитрата от
осигурителни случаи е достатъчно показателна за развитието на възгледа
за права на човека. Първите осигуровки са били насочени изцяло към
компенсирането на трудови злополуки и въобще са тясно обвързани с
трудовия процес. Постепенно осигурителните рискове се обогатяват
количествено и качествено. С времето се обхващат различни социално-
икономически рискове; рискове, свързани със здравето и други.
След Втората световна война, плахо пробиващите си път идеи за
права на човека се развиват още по-настъпателно. Икономическият,
политическият и социалният погром в страните по света е решаваща
предпоставка за поставяне на въпроса за правата на наднационално
равнище. Въпреки вече достигнатото от отделните държави се прави нов
2
преглед на постановките за човешките права. Първоначално
пожелателният характер на становищата на междудържавните
конференции постепенно се превръща в основен механизъм за
международно сътрудничество. Големият брой субекти при обсъждането
е причина отделните права да звучат твърде общо и абстрактно в първите
официални документи. В днешната им формулировка ясно личи тяхната
ориентация към човека и вече са минало прокламирането на правата като
начин за ограничаване мощта на държавата или единствено за
юридическо признаване на нейните задълженията спрямо индивидите.
Аргумент за верността на горното твърдение е факта, че според
съвременната трактовка за правата, човекът като техен носител, може да
изразява свободно собствено мнение и да симпатизира на идеи по свой
избор.
Един друг поглед към историята - от позицията на господстващите
политически идеологии - показва, че добиването на право на
самоопределение е завоювано много трудно. Дори днес се говори за
признаването му като се има предвид света не по-далеч от развитите
страни. Голямата част от тях са ратифицирали Всеобщата декларация за
правата на човека и по смисъла на международното право са страни по
нея и задължени да спазват постановките й.
Тази декларация на ООН е базисен документ, на чиято основа се
надграждат последващите (конвенции, декларации, протокoли и други).
При техния хронологичния преглед проличава линия на конкретизация
към отделни проблеми и проблемни групи - за бежанците, жените, децата,
пенсионното осигуряване и редица други.
Възниква въпросът за универсалността на защитените човешки
права. Не е сериозно да се твърди, че всички са бежанци или репресирани,
за да могат да се възползват от привилегиите или защитните механизми на
дадената конвенция. Това, от което могат да се възползват, е правото да
имат права. Категоризирането на самите лица става просто по най-
отчетливия белег, който би ги поставил в неравностойно положение.
Затова правата могат да се построят пирамидално.
На макроравнище, т.е. на връха на пирамидата, стои
фундаменталното човешко право - да имаш права още от раждането си.
На средно ниво са разположени по-общите права като сигурност, свобода
и т.н. И най-отдолу са тези, от които дадена личност може да се възползва
като член на конкретна група в конкретна ситуация. Идеална цел на
законотворчеството е гарантирането спазване на фундаменталното право.
Мезоравнището се осигурява най-вече чрез прокламация, докато
операционалното - с конкретни законови мерки.
Така например, във Всеобщата декларация за правата на човека са
прокламирани правата: на живот, свобода и лична сигурност (чл.3);
признаване на неговата правосубектност (чл.6); на еднаква закрила, срещу
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 окт 2018 в 09:45 студентка на 28 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по математика и информатика, специалност - Математика и информатика, випуск 2013
27 мар 2018 в 23:34 учител
 
Подобни материали
 

Конституционно право

10 дек 2008
·
169
·
13
·
6,508
·
145
·
2

Още от римско време се обуславят ЧП и ПП, които са запазени и до сега.Подотрасъл е групи от норми, подчинени на общи принципи и обща логика и се подчинява на различни правни принципи... ...
 

Конституционно-правни норми

17 юни 2008
·
92
·
4
·
494
·
65

Основен структурен елемент на отраъла е правната норма. Под правна норма се разбира общото правило за поведение на правните субектил.
 

Разработки по Конституционно право

20 фев 2009
·
286
·
34
·
8,872
·
211
·
1

Това са разработки на 45 въпроса по Конституционно право.
 

Частно и публично право

16 апр 2009
·
152
·
1
·
288
·
123

Частно и публично право От гледна точка на разделеността на правото на дялове то е съставено от частно и публично, вътрешно и международно, материално и процесуално. Частното право е система от правни норми, които регламентират отношенията между...
 

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита

08 май 2008
·
480
·
33
·
6,838

Правата на човека в Европа и механизми за тяхната защита. История на ангажирането на ЕС с ПЧ.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по гражданско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е върху съдържанието на Гражданското право. Състои се от 13 въпроса с възможност за няколко верни отговори или нито един от посочените.
(Лесен)
13
45
1
2 мин
19.10.2016
Тест по Общинско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е предназначен за студенти по Право, съдържа 12 въпроса, всеки от тях има само един верен отговор. Фокусът е върху Общинското право.
(Лесен)
12
37
1
2 мин
27.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Правата на човека

Материал № 80805, от 21 яну 2008
Свален: 753 пъти
Прегледан: 1,295 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Доклад
Брой страници: 6
Брой думи: 1,283
Брой символи: 11,472

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правата на човека"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения