Големина на текста:
РАЗМИСЛИ ЗА ТЕРОРИЗМА
Понастоящем тероризмът представлява една от най-големите заплахи за
сигурността, мира, стабилността, демокрацията и основните права. Заплахата от
тероризма не е ограничена до отделни географски райони. Според доклада на Европол
за 2010 г. за обстановката и тенденциите, свързани с тероризма, въпреки че през 2009 г.
тероризмът в ЕС е намалял, терористичната заплаха остава реална и сериозна. Повечето
терористични кампании, особено тези от вида, който Европол нарича „ислямски
тероризъм“, са с транснационален характер.
Терминът тероризъм е производен от латинския термин „Terere”, което на
латински означава „карам да трепери”. Той е понятие без приета международна
дефиниция. В своето хилядолетно развитие необявената война на терористите следва
закономерностите на развитието на света, като ползваните от тях средства са все по-
усъвършенствани и по-чудовищни. А самият тероризъм става все по-всеобхватен,
многоаспектен и настъпателен.
Потърпевшите от терористични актове могат да бъдат висши длъжностни лица;
военни; хора, които обслужват интересите на правителствата; или обикновени
граждани.
Извършителите на такъв тип актове са отделни хора от групировки или дори от
държави, като за тях това е алтернатива пред директното обявяване на война.
Въпреки че липсват дефиниции, установени с международни договори, налице
са научни определения за тероризъм. А именно: насилие и акции на насилие (например
отвличания, атентати, удари с взривни вещества) срещу политическия ред, за да се
постигне политическа промяна; управление, властване със заплахи, физическо насилие
и убийство; скрита война на една държава срещу друга и прочие. От всичко казано до
тук става ясно, че тероризмът е политически мотивирано явление. В качеството си на
такова, той има ясни цели, противници, средства и т.н.
Използването на насилието за постигане на политически и други (лични и
групови) цели има хилядолетна история. Счита се, че първото достоверно сведение за
използване на насилие с политическа цел е отпреди повече от 3000 години. То се е
отнася до убийството на египетския фараон Рамзес IV. Използването на терор е
установено и в историята на Римската империя, особено спрямо жителите на
покорените от Рим територии. Често пъти по това време, заради придобиването на роби
и държанието им в подчинение са използвани отвличанията и терора.
В историята на държавите от стария и новия свят са документиране актове на
насилие и политически убийства на императори и царе, руски императори и министри,
американски президенти. Също така има запазени сведения за насилия с характер на
терористични актове, които са извършени от различни секти и ордени.
България също не е подмината от тероризма. През 1925 година е извършен
насилствен акт е църквата „Света Неделя”. Целта е убийството на министрите от
кабинета на Цанков и самия цар Борис III. Загиват 160 души, а извършителите са
представители на ултралевите във военната организация на БКП.
През 1948г. се създава държавата Израел, като това става с активната помощ на
САЩ и Англия, чрез ООН. От този момент започват и много активни действия от
страна на ислямските фундаменталисти, насочени за прогонването на евреите от тази
земя. Обект на ненавист са и държавите, помогнали на Израел. След поражението на
арабите от евреите в Дневната война, за арабските лидери е ясно, че трябва да
използват други методи. Идеята за тероризъм се материализира на проведената през
1972г., в Ливан, конференция, където се оформя и съвременния ислямски тероризъм.
Всички присъстващи са единодушни, че чрез прецизно планиране и осъществяване на
терористични актове, евреите могат да бъдат заставени да напуснат. Основните цели на
тези идеи са насочването на обществено внимание към каузата на арабите. Така на
практика може да се каже, че след 1972 година се слага началото на
интернационализирането на арабския тероризъм, като в основата на този процес са
общия враг на всички арабски държави Израел и подкрепящите я.
Погледнато от другата гледна точка арабският свят цели да предпази целостта си от
враждебната и изкуствено основана еврейска държава. Палестинският народ е лишен от
основни човешки права, включително правото да ползва голяма част от своята земя,
правото на собствен дом, правото на достъп до медицинска помощ и много други.
Днес стотици хиляди палестинци са принудени да живеят извън своята родина по
политически и икономически причини. Нерядко съдбата на беглец е единствената
алтернатива за оцеляване.
Конфликтът между Израел и Палестина твърде често се разглежда
едностранчиво, без да се търси алтернативна точка и без да се анализира позицията на
самите палестинци. Палестинския народ се бори за каузата на своята независимост,
подкрепян от всички свободомислещи хора с морална съвест по целия свят. 29-ти
ноември е ден за солидарност с палестинския народ. Отбелязван е като такъв след 1978
година, по инициатива на общото събрание на ООН.
От 90-те години на миналия век се промениха рязко мотивацията, идеологията и
средствата за постигане на целите на терористичните групировки. Глобалното
разпространение на информационното пространство глобализира ефекта от
терористичните актове и дава възможност за скок в нивото на действията на
извършителите. Глобализацията по-скоро благоприятства тероризма, отколкото го
възпрепятства.
В зависимост от идейно-политическата си същност и целите за постигане, се
разграничават множество видове тероризъм. Той може да се разграничи и по много
други критерии, но според мен най-важен е религиозния признак.
Придаването на религиозна същност на тероризма крие опасности за успешния
изход от борбата с него. Дори в теоретичен план трябва да бъдем предпазливи към
твърдения, че големите терористични прояви в началото на новия век представляват
война на исляма срещу християнството. Подобно схващане за изправяне на религии
една срещу друга може да предизвика условия за съдбоносен сблъсък с непредвидени
за човешката цивилизация последствия. Много внимателно трябва да се подхожда при
определяне на видовете тероризъм по религиозен признак, респективно към понятието
„ ислямски тероризъм”. През 2007 г. ръководството на ЕС е взело решение вече да не
употребява в официални документи думи като “ислямист”, “фундаменталист” и
“джихад”. Думата “терор” не може да се съчетава в един и същ текст с “ислям” или
“мюсюлмани”. ЕИСК препоръчва в официалните документи на Европейския съюз и на
специализираните му агенции да се използва изразът „тероризъм, мотивиран от
фанатизъм, расизъм и ксенофобия”, вместо „ислямски тероризъм”.
Ислямският тероризъм се определя като най-вероятната заплаха за света в
момента и в бъдеще време. Прилага се от най-опасните радикални терористични
организации, в чиито структури членуват в повечето случаи т. нар. радикален(твърд)
ислям. Позоваването на ислямската религия в нейно и от нейно име са само маска на
едни от най-жестоките терористи в света. Ислямът е религия, която проповядва
специфичен модел на поведение, който се прокламира чрез Корана – лансират се
идеите за смирение и верска търпимост. Ислямът е толерантен към западните религии.
Не противопоставя мюсюлманите на останалия религиозен свят. Такъв конфликт е
възможен само, ако ислямът е пряко осквернен от народи – атеисти. Именно тази
постановка се използва от духовните вдъхновители на ислямския тероризъм за
използване на религията като средство и оформянето й като параван за действия от
друг характер и за постигане на други цели. Средството за постигане на тези цели е
„джихад” – понятие, допълващо ислямския тероризъм. В превод означава усилие, но се
разглежда като свещена война. Идеята за нея е много широко разпространена, поради
няколко сериозни причини:
1. Умереният ислям (търпим към други религии) се оказва в очите на значителна
част от населението неспособен на предотврати размиването на традиционното
общество.
2. Радикалният ислям предлага прости, но точни примитивни решения, достъпни за
разбиране от ниско образованите маси. Той ясно обозначава врата и посочва пътя за
преодоляване на трудностите – свещена война.
3. Ислямът учи, че „шахид”(мъченик на вярата) – човекът, който жертва живота
си в битка с неверниците незабавно получава награда на небето, или това са така
известните ни камикадзета. За разлика от другите терористи, атентаторите-самоубийци
не могат да разкажат защо са се решили на такова действие. Трудно е да се анализират
мотивите на камикадзе, чиято резултатност е много висока. Както всички други
монотеистични религии, ислямът забранява самоубийството. Участието в самоубийствен
терористичен акт обаче не се възприема като самоубийство, а като изпълнение на Божията
повеля да се бориш срещу неверниците, да се жертваш в свещената война и да станеш
мъченик за вярата.
Повечето го извършват по предварително разработен план, а почти винаги е
замесена и организация – Ал Кайда, Хамас и други. Ранените при самоубийствени
атентати са 26 пъти повече, отколкото при друг вид тероризъм. Медиите обръщат
внимание главно на шахиди, свързани с Хизбула, Хамас и пр. Образи на такива
мъченици за вяра изпъкват при атентати в Израел и Ирак. Но най-много камикадзета
пуска организацията „Тигри за освобождение на Тамил Илам”.
През 80-те и 90-те години господства мнение, че самоубийствените взривове са
дело на нискообрзовани хора, неудачници или безработни. Но скоро става ясно, че не е
така. Възрастовия диапазон е 15-68 години, а социалния статус – добър.
Независимо дали са успешни или не, самоубийствените атентати привличат
вниманието на средствата за масова информация, което на свой ред увеличава
психологическия ефект на атаката в няколко аспекта:
- атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк показа способността на
Ал Кайда да провежда нападения не само в страни от Третия свят, но и в сърцето на
Съединените щати;
- големият брой цивилни жертви успешно създадоха атмосфера на страх и
уязвимост сред обществото, като повечето хора започнаха да се възприемат като
потенциални мишени;
Психологическите и стратегически последствия от самоубийствените атентати
са много по-тежки от непосредствените поражения при нападенията. Заедно с
негативния ефект върху обществената психика, този вид терористични атаки
повишават самочувствието и бойния дух на терористичните групи.
Възродените през последните 20 години самоубийствени атентати имат
хилядолетна история - началото им се отнася към ХІІ-ХІ в. пр. хр., когато Самсон
срутва в Газа сградата, в която е държан и убивайки себе си, унищожава и намиращите
се в нея филистимляни .
Самоубийствени актове се планират относително лесно, нямат нужда от особена
логистика при подготовката и никаква след извършването им. Те са твърде ефективни в
охранявани зони, където проникването на въоръжени лица, особено на групи, е трудно.
Опасността при тях идва от решимостта на извършителя да умре (затова не може да му

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Размисли за тероризма

Понастоящем тероризмът представлява една от най-големите заплахи за сигурността, мира, стабилността, демокрацията и основните права. Заплахата от тероризма не е ограничена до отделни географски райони...
Изпратен от:
Борислава Брайчева
на 2012-02-11
Добавен в:
Есета
по Полиция, отбрана, национална сигурност
Статистика:
94 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Полицейско разузнаване


Лекции по полицейско разузнаване изучавани в Колеж по икономика и администрация гр. Пловдив специалност ППООР...
 

Духовни аспекти на националната сигурност

19 ное 2008
·
233
·
11
·
1,278
·
148

Темата представлява разработка върху съвременните проблеми свързани с културно-историческото наследство и националната сигурност. Въпросът е разгледан от гледна точка на духовните аспекти на социалната сигурност в Р. България.
 

Разузнавателна защита на конституционния ред - Борбата с тероризма


Тероризмът като форма на противопоставяне и борба има дълга история. В зависимост от това кой извършва – господстващият в обществените отношения или противопоставящият се на определено господство, терористичните действия могат...
 

Полицейско разузнаване


Още през І век на новата ера са използвани различни форми на разузнавателна дейност. Римските императори са обучавали специално войници....
 

Борба с тероризма


Съгласно чл. 129 от раздел VII на ППЗМВР, Национално звено "Европол" е създадено в рамките на структурата на Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество" - Национална служба "Полиция" - МВР...
 
Онлайн тестове по Полиция, отбрана, национална сигурност
Тест върху Закона за защита на класифицираната информация
изходен тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти
Тестът се полага в НВУ "Васил Левски" - В. Търново, факултет "Общовойскови", катедра "Национална и регионална сигурност"...
(Лесен)
24
621
2
13.10.2011
Професионална етика и комуникативни умения
професионален тест по Полиция, отбрана, национална сигурност за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 10 въпроса относно вербална и невербална комуникация, работни взаимоотношения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
10
56
1
1 мин
12.11.2014
» виж всички онлайн тестове по полиция, отбрана, национална сигурност

Размисли за тероризма

Материал № 807860, от 11 фев 2012
Свален: 94 пъти
Прегледан: 148 пъти
Предмет: Полиция, отбрана, национална сигурност
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 2,240
Брой символи: 14,080

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Размисли за тероризма"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения