Големина на текста:
Курсова работа
По
История на българската държава и
право
ТЕМА:
Църковни съдилища и съдебни функции на църковно-
народните събори в средновековна България
Уводна част:
Наказателното право през Средновековието се различава съществено от
съвременното. Различни са и понятията престъпление и наказание. Трябва да се
отбележи, че значителна част от разпоредбите на това законодателство са
предимно от наказателноправен характер. В някои от тях гражданскоправните
норми дори изобщо липсват. От историческа гледна точка би могло да се каже,
че колкото по-стар е един закон, толкова повече и толкова по-подробно в него
преобладават наказателно-правните норми. Малкият обем на
гражданскоправните разпоредби, според някои правни историци, се дължи на
недостатъчното развитие на различните институти на правото - собственост,
договори, наследство и пр.
От друга страна, докато съвременното наказателно право познава цяла
система устави и наказания за различните видове престъпления, то в
значителната си част те са неизвестни на средновековното право. А що се
отнася до характера на отделните престъпни деяния, те също са имали своите
особености.
Още в първите векове при възникването на християнството, християните
започват да избягват същестуващите езически съдилища. Споровете, които
възникват между тях се решават от епископския съд. Според
раннохристиянското разбиране да се търси помощта на светските съдилища е
нарушение на новата религия.
Във Византия духовните съдилища получават санкцията на официалната
държавна власт в началото на IV в. Император Константин Велики предоставя
на християните правото да търсят правосъдие от епископския съд. Неговите
решения се признават за окончателни от светската власт. Епископският съд,
който има утвърден държавен статус, започва да конкурира държавните
съдилища. Гражданските споророве между духовни лица (клирици) се
разглеждат от църковните съдилища. Тази практика се утвърждава окончателно
на Четвъртия вселенски (Халкидонски) събор от 451 г. Според деветото
правило, прието на събора: „Ако някой клирик има съдебно дело с клирик, да не
изоставя своя епископ и да не прибягва до светските съдилища.”
Споровете между миряни и клирици се разглеждат както от църковните,
така и от светските съдилища. Това продължава до управлението нa император
Юстиниан, който предоставя на духовенството привилегията да се съди по
граждански дела изключително пред архиерейския съд. През 629 г. император
Ираклий издава закон, според който „Ищецът следва подсъдността на
ответника.” Когато ищецът е мирянин, той се обръша към църковния съд, а
когато ищецът е духовник – към гражданския съд.
Същинска част:
След покръстването на българите и утвърждаването на нас се създават
църковни съдилища и се утвърждава църковната юрисдикция. Отговорите на
папа Николай І на българите съдържат сведения, че княз Борис се интересува
от църковните съдилища и тяхната компетентност. В отговор 70 папата заявява:
Пък и вие, коитосте миряни, не трябва да съдите за презвитерите, каквито
и да са те, нито изследвате нещо от техния живот, но каквото и да има
трябва във всеки случай да се запази за съда на епископите.” Римския
първосвещенник съобщава на българския княз достатъчно определено и
категорично в отговор 83: Обаче не ви е позволено да съдите духовници, тъй
като повече подхожда вие да бъдете съдени от тях."
Редом със светската феодална аристокрация (княза, рода му и
болярството) след учредяването на българската църква се оформя новото
съсловие на господствуващата класа – висшето духовенство (архиепископът,
служителите в неговата канцелария, митрополитите, епископите и игумените
на манастирите).То придобило правни и социални привилегии, които го
направили важен фактор в идейно-религиозния, политическия и обществен
живот на България. В Номоканона, въведен твърде рано в законодателната

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
27 ное 2018 в 21:49 студент на 32 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Право, випуск 2022
22 ное 2017 в 11:23 в момента не учи на 43 години от Бургас
20 ное 2017 в 19:59 ученик на 20 години от Плевен - ПГ по туризъм, випуск 2017
13 сеп 2017 в 09:33 ученик на 21 години от София - kkk?, випуск 2016
15 юни 2017 в 20:14 ученичка на 25 години от Пазарджик - ПГ по икономика и мениджмънт, випуск 2012
06 мар 2017 в 15:26 ученик на 21 години от Плевен - ГПЧЕ-Плевен, випуск 2015
16 яну 2017 в 16:53 студент на 24 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Право, випуск 2020
20 окт 2016 в 22:27 студент на 30 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - Теология, випуск 2017
19 окт 2016 в 10:31 потребител
12 окт 2016 в 16:36 студент на 28 години от Айтос - Технически Колеж Сливен, факулетет - ala bala, специалност - Финанси, випуск 2018
 
 

Църковни съдилища и съдебни функции на църковно - народните събори в средновековна България

Материал № 807173, от 09 фев 2012
Свален: 51 пъти
Прегледан: 71 пъти
Предмет: История на държавата и правото, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 2,229
Брой символи: 13,867

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Църковни съдилища и съдебни функции на църковно ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Кристина Николова
преподава по История на държавата и правото
в град
с опит от  4 години
395 43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала